ОКСИМОРОНИИ
(Събития и факти от живота на Оксимороните)
ВМЕСТО УВОД
В нашия свят се смята, че Парадоксите и Абсурдите съществуват, а Оксимороните – не. Това разбиране е внушено на хората от учителите по граматика в средното училище и поддържано от редица мъртви философи, на които всички вярват, без да ги четат. Вярват им, защото са редица. Или защото са мъртви. Или защото не ги четат.
Още по-вероятно е, че го правят, защото по принцип човек е устроен да вярва, а несъществуващите Оксимороните са твърде удобен обект за това. Масово се смята например, че несъществуващото не може да те ухапе. Поне не силно. И няма как да настоява за извършване от теб на безсмислени действия - да не пожелаваш жената на ближния си, нито осела му… Или на осела оселското, ако вече случайно си пожелал жената му…
Това разбиране по отношение на Оксимороните обаче е напълно погрешно, ако се съди по емпиричните данни. Твърдението на граматици и философи е, че “дървено желязо не съществува”. Но явно никой не се пита как тогава изразът “дървено желязо” се е озовал изобщо в главите им. И как наричаме хората, които имат в главите си нещо, за което твърдят, че го няма. И обратно.
Като всяко нещо на този свят, роденото по-рано не тъпче на място, а се развива. И тъй като знаем, че странните Парадокси от ранните човешки времена родиха стряскащите Абсурди от по-късните, логично е да предположим, че те пък сега им раждат внуци – въпросните спорни Оксиморони.
И няма как след време да не разберем, че живеем в изцяло оксиморонен свят, както сега твърдим, че живеем в абсурден, а преди това твърдяхме, че живеем в парадоксален. Даже времето май вече е дошло.
Настоящото изложение не си поставя някаква величествена цел – да опази глобалното затопляне, да накара хората да изковат от мечовете плугове, а плуговете да вържат за танкове, нито пък да принуди онези, които предпочитат да спят със смешни нощни шапчици, да не го правят повече.
Единствената му цел е да се запознаят хората от нашия обикновен човешки свят с чудния свят на Оксимороните, за да знаят откъде им е дошло, когато нещо неочаквано им дойде. Или как да се избавят от него. Или поне как да погледнат на него, след като не им е останало нищо друго, освен последен поглед.
ЗА ОКСИМОРОНИТЕОксимороните са нещо като Нови територии. За разлика от Старите територии...
Източник: http://asenov2007.wordpress.com/%d0%be%d0%ba%d1%81%d0%b8%d0%bc%d0%be%d1%80%d0%be%d0%bd%d0%b8%d0%b8/