Автор Тема: Нектара на безсмъртието: Индия и садхутата  (Прочетена 6418 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен time wave zero

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 5
Здравейте, преди няколко седмици попаднах в този форум и наистина много се радвам че ви намерих. Все още жадно поглъщам тоновете интересна информация и дискусии и не съм опознала всичко тук, но реших да споделя с вас преживяванията си по време на пътуването ми в Индия. Това е един кратък разказ, който написах преди година заедно със снимките от пилигримското ми пътуване. Надявам се да съм от полза за някой, въпреки че доколкото видях има някои доста традиционно настроени хора тук, които не биха приели поемането на марихуана като сакрамент за духовно израстване но въпреки това съм любопитна какво е мнението ви и критиката ви по темата....
Този форум ми даде много надежда тъй като доста се бях разочаровала от българската действителност по време на емигрантството си , но сега виждам че и тук в тази страна с хилядолетни духовни традиции все още има истински хора....Надявам се да ви срещна из България някой ден докато съм тук лятото:)
 
 
Нектара на безсмъртието
автор: Тина





Легендата разказва, че след сътворението на света всички Богове били слаби и изтощени и се съюзили с Демоните, за да се сдобият с нектара на безсмъртието и да възвърнат изгубените си сили. С общи сили Демоните и Боговете успели да източат нектара на безсмъртието от огромния млечен океан, а на божествения лечител Дханвантари се паднала задачата да пренесе нектара от млечния океан до мястото , където се намирали Боговете и Демоните. Когато Дханвантари достигнал мястото , Демоните грабнали съда Кумб, в който се намирал нектара, и избягали с него. Започнала се свирепа битка между Богове и Демони, която продължила дванайсет дни, равностойни на дванайсет земни години. Накрая няколко капки от нектара на безсмъртието паднали на четири места по земната повърхност: четири града в Индия. На тези места от векове насам се провежда най-голямото поклонение на пилигрими в света , Кумба Мела. Милиони поклонници прииждат от всички краища на Индия, за да се изкъпят в реките , в които са паднали капките на безсмъртието. Свещената баня се провежда там, където се срещат трите реки Ганга , Ямуна и невидимата подземна река Сарасвати , а датите за провеждането на Кумба мела се изчисляват според астрологическите констелации по време на битката между Боговете и Демоните.. Вярва се, че всеки, който се изкъпе точно по това време и точно на това място, ще бъде избавен от всичките си грехове и ще бъде благословен от Боговете.



Никога не съм причислявала себе си към поклонниците на която и да е религия, но мисълта да бъда част от най-голямото поклонение на пилигрими в света дълги години предизвикваше горещи вълни в сърцето ми. Мечтаех си да се изкъпя заедно с двайсетте милиона пилигрими в Ганга, да се слея с тях и да усетя тяхната религиозна екзалтация при допира им със свещените води на безсмъртието. Представях си чувството, което ще ме обземе, докато капките на безсмъртието докосват тялото ми. Един ден в сънищата ми се появиха странно изглеждащи мъже с триметрови дредлокс и чилъм с хашиш в ръка, които ми шепнеха в ухото, че трябва непременно да се появя на Кумба Мела в Индия , за да ми покажат нектара на безсмъртието. Не чаках дълго след този сън: просто напрегнах всичките си сили, спестих пари за билета до Индия и уредих заминаването си.



Като по поръчка съдбата дори ми подари лична покана за Кумба Мела като специялен посетител: получих я лично от първия чужденец, който е бил просвещаван като Садху в най-височайшия орден на Нага Баба – ордена Джуна Акара, най-свещения орден сред индийските садхута. Поканата беше от Баба Рампури , с чието участие бяхме организирали сайкъделик парти във Франкфурт с лекция на тема „ Spirit of India”. Към Баба Рампури ме насочи световноизвестният баща на транс културата Диджей Гоа Гил, на когото гостувахме по време на посещението му в Берлин.Двамата се познават от тийнеджърска ъзраст и са едни от първите американци, които още по време на хипи движението са били посветени в тайните на индийските Садхута и са били официално иницииарани като садхута.

Осъзнавах , че имам огромното предимство да се приземя директно в сърцето на случващото се , без да има нужда да наблюдавам периферията от милионите посетители, които са дошли само като зрители , но не и като активни пилигрими. Още по пътя към Кумба Мела се сплъсквах с невероятно изтрещените погледи на таксиметрови шофьори, хотелски крупиета, келнери и случайни минувачи, които питах как да стигна до ордена Джуна Акара:
„ Какво, Джуна Акара?! Мадам, Вие знаете ли кои са Джуна Акара?!? Тези хора умеят магии, те могат да убиват само с поглед, това са хора на по 400-500 години, хора, които живеят само с прана ( въздух), не ядат и не пият, те не живеят в земните измерения. Те са много опасни Мадам, и освен това са светци ....Мадам, Вие знаете ли изобщо за кого говорите??? Как ще ви пуснат в Джуна Акара???”

Чувствах се изключително странно да чувам тези неща от всеки човек, когото питах къде се намира Джуна Акара. Все пак един шофъор на рикша се нави да ми покаже къде са тези садхута , но ми се наложи да му платя доста солидна такса за услугата. След дълго мъчително пътуване по прашните улици на Кумба Мела успях да се добера до лагера на Джуна Акара, където се намираха около 30000 садхута. Моментално ме наобиколиха десетки странно изглеждащи възрастни мъже с дредлокс. Телата им бяха голи , а кожата им - покрита с вибхути, прах от свещения огън. Попитах за Баба Рампури и ме отведоха до една от палатките. Когато видях познатите лица на Баба Рампури и Диджей Гоа Гил въздъхнах успокоено и наистина струях от радост , че най-накрая съм в свои води. Не съм първа приятелка с нито един от двамата, но все пак са ми гостували в къщи и поне с Диджей Гоа Гил ме свързват десетки сайкъделик транс партита по най-различни краища на Земята, коите сме прекарвали заедно. Ясно ми беше , че на Кумба Мела ще трябва да спазвам дистанция, но все пак ми олекна доста, когато се оказах в тяхната компания, чувствах се сигурно.

Баба Рампури беше приготвил огромен лагер с палатки, бани и тоалетни, чил аут помещение и огньове за всички чужденци, които бяха поканени на Кумба Мела. Присъстваха около 30 човека от най-различни страни, най-вече млади хора, които се занимават с медия, музика и фотография. За мен беше изключително приятна изненада, че повечето гости идваха от сайкъделик транс културата. Имахме на разположение перфектен ареал за осъществяване на транс парти ( многобройни военни палатки декорирани в индийски стил, многобройни хинду платна, картини, алтари, ток и вода и чил аут зони ) , но въпреки това не посмяхме да организираме шумно сай транс парти, защото решихме , че сме дошли , за да понаучим повече от тайните на садхутата и техния начин на живот. Така че предпочетохме този път да се придържаме към лека спиритуална хинду музика и да не стартираме с транс и 145 удара в минута по време на Кумба Мела. Нашият лагер още в първия ден се превърна в най-често посещавания лагер сред ареала на Джуна Акара : повечето садхута наиситна се забавляваха да общуват с чужденци от далечния свят и да им разказват какви ли не легенди и историйки около огъня.

Още първите дни срещнах садхута с изключително силни духовни способности: например такива, които не се хранят от трийсет години и издържат само на прана. Или други, които само с произнасяне на магическа мантра успяват да влязат в теб и да контролират физическите ти движения или мислите ти. Изпитах го на собствения си гръб.



Този човек е покрит от горе до долу с рудракша и се смята за един от най-силните садхутата, присъстващи на Кумба Мела тази година. Говори се, че ако свали рудракшата тялото му представлява буквално само кожа и кости, защото не се е хранил от трийсет години.



Ето ме секунда след разговора с него. Може би не се усеща на снимката, но наистина никога не съм била толкова щастлива само заради няколко разменени думи и усмивки. Не си казахме нищо кой знае какво, но ме докосна по челото и повярвайте имаше нещо много особено в това, сякаш с пръстче ми премахна всичките грижи и негативни мисли от главата, които бях донесла от Европа. Неописуемо е, но наистина подейства силата му. Това беше в първите дни от Кумба Мела и дълго след тази среща размишлявах дали тези хора всъщност не правят някаква хипноза с мен. Мисля че егото ми не искаше да повярва в магията и се съпротивляваше срещу консервативни мисли, които са ми били вкарани в главата от семейството ми или обществото, според които трябва да се пазя от секти и подобни неща. Във всеки случай в един момент осъзнах, че в действителност се съпротивлявам срещу собственото си щастие и свобода на духа и престанах да се съмнявам в това дали ми хипнизират. Стана ми все едно, просто се оставих на течението.



Този садху от вътрешната страна стои с вдигната нагоре ръка вече от 15 години. Ръката му е втвърдена като камък , а ноктите му са нагънати в спирала и впити в ръката. Не обича да го снимат, нито да разговаря с непознати , но все пак успях да го разпитам малко защо го прави. След разговора останах с усещане, че всичко което съм правила досега през живота си, е било напълно безполезно. Стремяла съм се към революция в обществото , бленувала съм да променя света и съм пропуснала да се погрижа за най-важното , за революция в собствения си дух. Това не беше логическо заключение, до което стигнах по интелектуален път, просто го почувствах дълбоко в сърцето си и това усещане ме беше грабнало цялата в продължение на часове. Дори и само с пет изречения този садху сякаш ми повлия най-силно от всички там.



Ето го отново огъня на Баба Рампури и Диджей Гоа Гил. На снимката виждате един младеж, на когото му предстои да бъде инцииран. На Кумба Мела се провеждат стотици нови инициации на млади садхута. Първо им стрижат косата и после се провежда специялен ритуал, който за мнозина е кулминацията на фестивала. .




Имаше садхута, за които другите твърдят, че живеят от 500 години в пещера и само за Кумба Мела излизат от уютните си местенца в планините, за да се изкъпят в Ганга и да получат благословия от Боговете.



Един от садхутата изпада в самадхи пред очите ми и бива отнесен нагоре към планините. За него се твърди , че е на 400 години.






 продължава>

« Последна редакция: Юли 21, 2008, 02:10:36 am от H. »

Неактивен time wave zero

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 5
Рано сутрин ме обучават как да пафкам по ритуален начин. Обясняват ми защо трябва да почитам чилума като божествен атрибут: чилъма символизира лингъма на Бог Шива.
Въпреки ниските температури явно не представлява никакъв проблем за садхуто да стои цяла нощ гол , покрит с вибхути.

В западния свят е широко разпространена представата , че свещената съставка сома, за която става въпрос в легендата за нектара на безсмъртието, в действителност представлява психеделично халюциногенно вещество. Етнолози и историци от западното общество твърдят, че сома вероятно е халюциногенната гъба Аманита Мускария, която се е използвала в религиозни ритуали с цел просветление. Във ведическите текстове действително е описана магическата сома, която се е използвала по време на ритуали, но не е разяснено дали тази съставка се е поглъщала или просто се е придавала в жертва на огъня по време на ритуали. Преди да пристигна на Кумба Мела таях надежди, че странният мъж с дредлокс от съня ми вероятно ме вика в Индия точно за да ми разкрие тайната за психеделичната напитка, която води до безсмъртие. В първите дни от Кумба Мела дори и не допусках възможността нектарът на безсмъртието да представлява нещо друго освен психеделична съставка. Огромна беше изненадата ми, когато попитах първия срещнат садху с по-височайш ранг какво представляват капките на безсмъртието в действителност.



" Хм, дошла си да търсиш капките на безсмъртието, така ли? Искаш ли да ти ги покажа? Ето ги, пази ги добре , защото и на теб един ден ще ти се наложи да ги дадеш на други хора."

Садхуто ми подава един златист съд и ми разяснява, че това е свещеният Кумб, от който идва името на фестивала Кумба Мела. Още в първите часове на Кумба Мела забелязах , че този златист съд е неизменна част от аутфита на всеки Нага Баба: носят го винаги със себе си заедно с триножника и чилума с чарас. Поглеждам в съда и настръхвам при гледката на тъмното изсъхнало дъно на съда: златистият кумб е празен. Взирам се в опита си да забележа поне някакви миниатюрни капчици сомае вътре в съда, но за съжаление очите ми се сблъскват само с тъмната огледална повърхност на дъното. Къде е нектарът на безсмъртието, заради който пропътувах толкова километри??

Садхуто забелязва недоумението ми и избухва в смях. " Изглежда празен , но не е. Пази го, един ден и ти на свой ред ще го подариш ".

Изпадам в съмнения дали изобщо съм а на правилното място. По-нататъчната част от деня прекарвам в опити да заговоря други садхута по този въпрос. Разказвам им за подаръка и за разочарованието, което изпитах при гледката на празното дъно. Къде по дяволите са капките на безсмъртието?

Първоначалното ми вълнение се изпарява и дава път на скептицизма, типичен за западния свят. Не ми се иска да повярвам, че нектара на безсмъртието не е психеделична напитка, а просто една безмислена легенда. Преди да заспя разсъждавам упорито над мисълта дали тези така наречени садхута всъщност не са просто едни лъжовни фалшиви просветлени. Насън се виждам как бродя из пустинята и крещя в опитите си да се осовободя от изолираността си и да намеря спътник , с когото да споделя пътуването си из безкрайните пустинни пясъци. Чувам се да крещя насън „ Кои по дяволите са тези садхута, какво умеят те изобщо”. В този момент се оказвам заобградена от ято оси , които лазят в краката ми. Събуждам се изпотена от вълнение и страх и излизам навън от палатката , за да изпуша един чилъм някъде далеч от лагера под лунната светлина.



Настанявам се за нощна медитация на брега на Ганга. Минута след като започвам да повтарям свещената си мантра към мен приближава садху от семейството на Баба Рампури с чилъм в ръка и се настанява до мен. Посочва към реката и въздъхва:
„ Виждаш ли Богинята Майка Ганга? Мъртва е.” Изважда малко чарас от торбата си и я хвърля в реката, за да придаде жертва на свещената река. Покланя се три пъти, докосвайки челото до пръстта на земята и продължава:
„ Винаги, когато се провежда Кумба Мела, милионите хора , които прииждат насам убиват Майката Ганга с жалките си опити да докоснат капките на безсмъртието. Така тези хора изнасилват Ганга и крадат магическата й сила. Ти също ли искаш да се изкъпеш в Ганга?”
„ Ами да, дойдох до Индия , за да докосна капките на безсмъртието и наистина се надявах да ги намеря, но явно не ми е писано”. Отговарям , изпълнена с песимизъм и безверие и му разказвам случката с празния кумб.
„ Ето точно това имам предвид, Тина Пури. Историята ти показва най-точно невежеството , с което западният човек приближава реката Ганга. Очакваш да намериш нектара на безсмъртието под формата на психеделична напитка, която да погълнеш и така да решиш всичко. Западния човек винаги се опитва да изконсумира свещеното. Виждаш един празен съд и това е символ , че се изпразваш от земните си грехове и имаш шанса да напълниш съзнанието си с чиста кристална амрита, с чист неопетнен нектар на безсмъртието. Защо просто не го направиш , ами окайваш ситуацията. Просто сама напълни кумба с капките на безсмъртието. ”.
Садхуто ме поглежда снисходително, но едновременно състрадателно, изправя се и се оттегля към лагера.

Разговора ме направи още по-тъжна и изпълнена със съмнение дали изобщо беше правилно да идвам толкова далеч само за да разбера , че нектарът на безсмъртието не съществува.



По-късно през деня Баба Серпури, най-забавният и весел садху сред Нага Баба, се залива от смях докато слуша разказа ми за празния кумб и ми обяснява, че не е имало нужда да се друсам толкова часове по самолетите, защото ако бях казала предварително, щял да ми прати няколко колета пълни с безсмъртие по пощата. Обръща се по корем и се кикоти минути наред докато накрая почва да се дави от смях.
Баба Серпури е нещо като душата на компанията: докато другите му братя правят ритуали , пеят сериозни мантри и се опитват да си издигнат кундалинито, той се кикоти и пуска вицове. Вечерта ми заявява , че е подготвил магия изненада, която ще ми покаже на следващия ден.



Сутринта Баба Серпури пристига при мен и ми връчва един брой от вестник Hindustan Times. Появили сме се на първа страница на вестник Hindustan Times: аз, приятелят ми Свен и баба Серпури в преден план. В статията се описва как чужденци се забавляват заедно с Джуна Акара. Баба Серпури се умихва като заек цял ден и само повтаря:
„ Е, кво ше кажеш, кво ше кажеш , Тина Пури? Другите докато се потят да говорят мантри и да гладуват трийсет години, ний тримцата се мъдрим на първа страница във вестника ахахахаха”. Сами решете дали тая изненада той я постигна с магическа сила или по случайност.

Случката успява да ме развесели, но не и да премахне съмненията и песимизма ми относно несъществуващия нектар на безсмъртието. Утре е процесията и всички от лагера се приготвят възторжено за голямото събитие. Сякаш съм единствената , чието първоначално вълнение се е изпарило и разсеяло. Успявам да намеря два-три часа покой през нощта докато ме събуждат свирките на садхутата, които Баба Рампури е помолил да бдят над лагера ни по време на Кумба Мела.



Процесията ще започне всеки момент. Нощ е, температурата е около 5 градуса. Настръхвам само при мисълта да се отлепя от топлото спално чувалче, а да не говорим да се потапям в ледената вода. Размислям дали да не оставя свещеното къпане за друг път и да пафна по-добре един джойнт до топлия огън, докато се върнат другите. Приятелят ми Свен решава да остане в лагера, отивам сама на процесията.

 


30000 садхута излизат на манифестация по пътя за банята. Садхутата от ордена Нага Баба имат право да се изкъпят първи преди останалите милиони пилигрими. Садхутата преминават с крясъци покрай мен и размятат мечове във въздуха. Из въздуха се носят хинду песни в чест на Шива, разрушителя. Всички са обхванати от религиозна екзалтация и колективен транс. Изглеждат като клетки на един и същ организъм , чиято единствена цел в момента е да усети капките на безсмъртието по кожата си. Някои садхута се блъскат и сбиват със зрителите. Други крещят озверели към реката. Нага Баба се славят като доста агресивни садхута и в този момент разбирам защо. През главата ми преминават хиляди въпроси за това дали духовните хора винаги трябва да са мирни и смирени. Някъде в съзнанието ми звучи интензивен сайкаделик транс. Чак в този момент разбирам , че мотото „Мир , Любов и Светлина” би било абсолютно нелепо за тези свещени садхута пред очите ми. Явно духовност не означава непременно смиреност. Истината е, че се държат доста агресивно и не си поплюват със заобикалящата ги тълпа. Започвам да разбирам, че понякогае нужно да проявяваме агресия, за да защитим свещеното, понякога е нужно да се борим активно срещу демоните, да ги преследваме и да ги унищожаваме. Един садху взема меча си и събаря с него камера на Ройтърс на земята. Скривам моята , за да не ме нарочат и мен.

 

 


Наближават реката. Напрежението расте и тълпата скандира от всички страни. Наближава кулминацията на настроението.



Един от садхутата ми слага венец на врата , докато преминава покрай мен. Индиец, който стои до мен ми обяснява, че това е голяма чест и трябва да намеря този садху след банята, за да говоря с него. Венецът, който съм получила бил специялен , предавал се само от врат на врат и ако ти го дадат, значи са ти оказали голяма чест.
„ Трябва да го последваш.” - обяснява ми индиецът до мен.

Тръгвам след него и скоро приближавам брега на реката. Отново ме избива на съмнение дали изобщо има смисъл да се простудявам , само заради едното пличкосване в реката заедно със садхутата. Чувствам се точно както в съня ми с пустинята: сама сред безкрайните пясъци и изпълнена с въпроси за това дали тези садхута наистина притежават магически способности.

Пред очите ми се изреждат стотици Нага Баба, крещят и размятат мечове сякаш се намират на война. Един от тях се спира до мен и ми обяснява, че в момента повечето от тях се борят за капките на безсмъртието, защитават Майката Ганга от изнасилвачи и затова са толкова агресивни. Поглежда ме някак умилително сякаш иска да ми помогне да се освободя от безверието си. Явно е усетил песимизма ми и опитите ми да убедя себе си, че е по-добре да оставя свещената баня за друг път. Хваща ме за ръката и ме дърпа навътре към Ганга. Поглежда към ръцете ми и внезапно се спира:
„ Къде е твоят Кумб, не можеш да влезеш в Ганга без Кумб!”

Изведнъж ме огрява струя светлина , преминаваща през основата на гърба ми нагоре към челото. Енергийната струя е толкова могъща, че буквално изпадам в усещане за безтегловност и летя на няколко метра над земната повърхност. Чак сега ми просветва , че точно в този момент мога да напълня съда си с нектар на безсмъртието: просто ще налея малко свещена вода от Ганга вътре в него и това ще са моите капки на безсмъртието. Влизам дълбоко в реката и потапям свещения кумб в реката. Никога не съм била по-щастлива в живота си. Трябваха ми години за да проумея най-голямата на тайна на нектара на безсмъртието...Но сега вече никой няма да отнеме свещената амрита от мен, никога няма да я загубя и никога няма да я изчерпам от свещения съд. Защото нектарът на безсмъртието никога не е бил материална халюциногенна течност, а просто вярата ми в Божествената Майка Ганга.


Автор: Тина
[email protected]

« Последна редакция: Юли 20, 2008, 17:32:16 pm от Mirotvorec »

Неактивен H.

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 8 658
  • In Lies We Trust...
Здравей time wave zero :)

Поздравления за смелостта ти да предприемеш такова пътуване и да разкажеш впечатленията си 8)

Кажи ни в крайна сметка - това пътуване на духа ти ли беше, или на тялото ти? И кое иска елексира на безсмъртието? Тялото или духа? Защото духът ти е безсмъртен априори. Тогава защо тръгна да търсиш елексира първоначално :)

Неактивен Морфей

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 509
Привет и от мен, хубаво разказче! Едвали тревата, ще помогне на някой да израстне духовно  ;) По дискавъри съм гледал филма за Кумба Мела, но там нямаше това, за което ти разказваш:
Цитат
Или други, които само с произнасяне на магическа мантра успяват да влязат в теб и да контролират физическите ти движения или мислите ти. Изпитах го на собствения си гръб.
Би ли разказала за това по-подробно, че ми стана много интересно  :-\

Неактивен asdfghjkl

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 783
  • Невъзможно е нищо
Успя ли да присъстваш на ритуал с "магическо" местене на няколко тонни канари?
Oh, look at you... Look at you! Stop trying to control everything and just LET GO! LET

Неактивен Oberon

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 092
Мога само да изкажа едно огромно БЛАГОДАРЯ за тази статия, подкрепена с хубав снимков материал. Всъщност, благодаря е доста слаба дума..
Сега в офиса само щрихирах статията, довечера ще я прочета на спокойствие.
Поклон за труда:) 
In the Kingdom of the Blind, the One-eyed are Kings !!!

Неактивен time wave zero

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 5
Относно: Нектара на безсмъртието: Индия и садхутата
« Отговор #6 -: Август 04, 2008, 21:46:38 pm »
Цитат
Кажи ни в крайна сметка - това пътуване на духа ти ли беше, или на тялото ти? И кое иска елексира на безсмъртието? Тялото или духа? Защото духът ти е безсмъртен априори. Тогава защо тръгна да търсиш елексира първоначал

Ами духът може и да е безсмъртен априори, но често разумът пречи на духа да осъзнава своята безсмъртност или пък просто самият дух все още не е достигнал тази степен от развитието си, за да осъзнава своята безсмъртност. Ето защо се отправяме по пътя на духовното познание и крачим по него бавно и полека , стъпка по стъпка докато попием в себе си знанието за безсмъртието на духа си, тоест не тръгваме от там че духът е априори беъсмъртен ами трябва бавно да стигнем до това знание. И търсим не толкова безсмъртието колкото познанието че сме безсмъртни, търсим не толкова елексир колкото познанието  ;)
А и често това знание че духът е априори безсмъртен май си остава само като интелектуално самозадоволяване в главата ни, но не го чувстваме и не го живееем, само го говорим, но не го осъзнаваме истински...
Това пътуване беше повече на духа отколкото на тялото. Тоест не съм сигурна дали разбрах въпроса правилно, но специялно това пътуване не беше свързано с екстремални физически постожения, като например да изкачиш 4000 метра височина до някой храм или пещера по пътя на пилигримството. По-скоро беше пътуване за духа. Защото видях с очите си чудеса, просто седях и гледах чудеса като например левитация и др. и честно казано дори по -скоро нямах каквито и да е телесни усещания през това пътуване , сякаш ме нямаше в това ниво на физическата реалност ами бях съвсем другаде.... а самия факт че ставаш свидетел на неща които не се вписват в рамките на физичеките закони на реалността, променя много съзнанието и духа...

Цитат
Успя ли да присъстваш на ритуал с "магическо" местене на няколко тонни канари?

Ти може би говориш за ритуала с вдигането на 400 кила камъни с половия орган? това е много често срещан ритуал сред садхутата, правят го много хора. Омотават пръчка около половия си орган или по скоро обратното и после вдигат камъни 400 кила. За това трябва отделен разказ даже хехехехе.


Цитат
Едвали тревата, ще помогне на някой да израстне духовно


Ами защо иначе ще го правят тези садхута тогава? 8) А повярвай ми, не знам какво дават по дискавари но аз лично се съмнявам в абсолютно сичко което виждам по медиите, нищо че самата съм завършила медии и филм, но въпреки тва съм сигурна че в медийните компании скриват точно най важните факти. Тревата е част от тази религия, винаги е била. независимо на кой какво му харесва да говори. Тревата е дадена от Шива на хората за да израстват духовно :>, пише го в свещените текстове...

Цитат
Би ли разказала за това по-подробно, че ми стана много интересно

Ами много просто, просто влизат в теб:). Могат да влязат в съзнанието ти, да гледат през теб, и да задвижат тялото ти, просто да те манипулират ако го искат.... То това не е нищо ново де, винаги е имало такива хора и по нащите ширини също, но там в Индия сякаш е малко по разпространено...

Истината е че аз това разказче го написах точно един ден след като си дойдох от Индия и имах намерение да го продължа, защото се случи много повече от това което съм описала, а и самият Баба Рампури ме посъветва така, но се случиха неща които ужасно ми секнаха желанието да пиша на български, и така и не довърших а всъщност имах намерение дори да направя малко видео есе по разказа защото снимах там с камерата...Между другото на сайта ни www.psy-film.com можете да видите някои видео интервюта с въпросния Баба Рампури , Гоа Гил и още някои интересни хора но засега съм разработила сайта само на английски и немски....
« Последна редакция: Август 06, 2008, 14:21:42 pm от time wave zero »

buden

  • Гост
Относно: Нектара на безсмъртието: Индия и садхутата
« Отговор #7 -: Август 06, 2008, 10:28:46 am »
Здравей, Time Wave Zero

Винаги са ме вънували приключенията и се радвам, че ти споделяш такова. Сайта http://www.psy-film.com/ го погледнах, но да си призная не му обърнах много внимание. Леко съм предубеден към гурутата. Не искам да те атакувам и ще се постарая думите ми да не звучат така. Предполагам, че и това е причината да предпочетеш, да не даваш голяма гласност на преживяното от теб на български, точно защото ние сме по-недоверчиви хора.

Преди 10-тина години се запознах с няколко от книгите на Ошо. Впечатлен до ден днешен помня някои неща. После след време скъп за мен човек се захласна по Сай Баба. Въпреки положителните ми мнение за Ошо, някак бях скиптично настроен към този Сай Баба. Много хора по едно време си мислеха, че като носят снимката му в близост до тях, той им дава енергия. Радвам се, че наскоро попаднах на книга за Слава Севрюкова и там е описано, защо българите сме недоверчив народ. Патили сме прекалено много, индииците не са патили толкова. Още в същата книга се споделя същия скептицизъм относно някои гурута, както и въпросния Сай Баба.

Според мен принципа е следния:
Всичко е енергия нали и сте съгласни с това предполагам. Представете си ако вие си имате 10 човека около вас, които да ви почитат и тачат, да ви произнасят името в молитвите си, да ви даряват с усмивки и положителна енергия, да ви гледат като деца майка си. Ако това е така вие постоянно ще имате прилив на положителна енергя. Ами ако последователите са ви 100 или пък ... хиляди. Това е принципа според мен. Не се чудя дали учителите могат да хипнотизират, те го правят. Признавам, че това ми мнение е породено от предубеденост и все пак те го могат и е логично да го правят. По този начин е нормално, когато човек е в компанията на един гуру да усеща цялата тази топлина и добрина. Това е защото въпросната личност ежесекундно бива облива от положителна енергия.
Не казвам, че това е лошо, но не го и одобрявам. Енергията като такава е винаги в пространството. И според мен е лъжа, че някои може да ти изпие енергията. Просто има различни видове енергия. Вампиризмът е когато обменят лоша субстанция енергия с твоята добра. А това с гурутата не е вампиризъм, но определено е обмяна с нарушен баланс.

Като оставя на страна предубеността си искам да те питам за това приключение. Защото лично се каня да направя подобно, но в Непал и Тибет.
Индия не ме привлича, просто многото хора на едно място винаги са ме подтискали. Не знам как е в планината и дали ще е различно сред последователите на Буда, а не на Шива. Мъдростите са си мъдрости и търпението на което учат си е за завиждане, това ме привлича, защото ми липсва.
Не си спомням да споменаваш, за колко време беше там. И как се издържат тези хора там, вклчючително и ти за престоя си. Знам че не им трябва много и все пак дори и най-необходимото коства. Та как се издържат тези хора отдадени изцяло на духовното. Предполагам най-големия източник са даренията от туристи, както и за монасите в Тибет, и все пак ... ???
 



Неактивен time wave zero

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 5
Относно: Нектара на безсмъртието: Индия и с&#
« Отговор #8 -: Август 06, 2008, 14:20:50 pm »
Здравей,
Ами искам да ти кажа, че и аз като цяло съм доста недоверчива към гурутата. Имам предвид цялостната йерархия, условности, правила, поданици и възпитаници. Ако трябва да се изразя директно дори ми се повръща от тези неща, мисля че всичко това е едно 80 процента лъжа и лъжепропроци. Дълбоко в себе си се прекланям пред мотото " fuck authorities" , колкото и нагло да звучи, просто това е моята лична философия за живота. Не ми трябва някой, който да твърди, че видиш ли той ще определя правилата в живота ми и така нататък, а още по малко ми трябват хора, с които съм длъжна винаги да им докосвам краката когато ги видя, защото видиш ли техните крака са проводници на космическа енергия от духовния към земния свят. Знам че не съм изразила тези неща в разказа и затова и чувствам в себе си че имам още да кажа по темата но не знам дали някога ще продължа да пиша.

Просто цялата тази история с гурутата отчасти е пълна лъжа, тва мисля аз. Дори и този баба рампури при когото бяхме , 6 месеца след тва се залюби с моя приятелка на 25 години * той на 55. Какво стана с   безпрачието, кво стана с аскетизма, кво стана с традициите и дисциплината. Сами си правете изводите. Аз не вярвам в тези неща. Радвам се, че заради това пътуване имах възможност да се сблъскам с чудеса, но самата система на гурута и поданици ми се струва меко казано неприложима лично за мен. Никога няма да имам гуру. Гората и планините са моят гуру, звездите слънцето небето огъня вятъра моретата ето това са моите гурута. Не ми трябва други. Е, вслушвам се в мъдростта на много хора, но никога не вярвам сляпо на никого на 100 процента.... особено пък само заради факта, че уж бил по височайш в йерархията. И все пак съм склонна да повярвам повече на хора, които съм ги виждала със собсвените си очи, че умеят чудеса, отколкото на други, които повтарят интелектуални притчи до припадък пък не усещат тия неща дето ги говорят, в сърцето си.

Колкото да парите, ами аз лично отидох като простосмъртна със спестяванията си от работата ми в нормална земна работа, тоест светска работа в медийна компания, и отидох горе долу замалко само по време на последната ми семестриялна ваканция. Така че нито съм се отказвала от земния си живот, от материялния си живот, нито съм изхвърлила собтвеността си, паспорта си, самоличността си и други подобни неща дето ги четем по приключенските книги. Е, друг е въпроса, че след това никога не се върнах на старата си работа отново и в стария си живот отново, а сега даже прекарвам вече 4-ти месец в България което не съм го правила от 10 годинки.

За останалите - ми самите садхувци нямат нужда от пари уж. Каквото им дадат това имат. Ако нищо не им дадат гладуват. Поне това го могат добре. Скитат много, тва е част от философията им, да не се задържат на едно място дълго. Не просят, въпреки че понякога се случва, но общо взето винаги имат какво да дадат, защото имат много подаяния. Те са нещо като нашите свещеници, винаги имат дарения я от частни лица, надяващи се да получат блесинг, я от държавни лица...

За Непал и Тибет благородно ти завиждам:), това ми е следвашата голяма дестинация. Пак на сайта можеш да видиш за едно събитие дето го организирахме в Швейцария, което беше аудио визуално пътуване по тибетската книга на мъртвите. За него аз трябваше да направя 12 часа анимации по нивата на тибетската книга на мъртвите и да ги синхронизирам с музикантите. Беше едно от най-интересните работи, които съм правила в живота си и доста се запалих по тибетската философия. И мен някакси повече ме влече тази философия отколкото индийската. Прекалено много идолопоклоничество има в Индия, не ми е по вкуса някакси.. :)
« Последна редакция: Август 24, 2008, 15:33:14 pm от Mirotvorec »

Неактивен User2942

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 10
Относно: Нектара на безсмъртието: Индия и садхутата
« Отговор #9 -: Септември 06, 2008, 08:05:16 am »
Наистина, статията е интересна, в Индия и Тибет има много духовни общества, всяко от които използва различна техника за усъвършенстване. Било то йога, будизъм, медитиране и т.н. Аз съм чел за тибетските монаси, които контролират чакрите и дишането си, и така имат невероятни физически способности.

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27