Автор Тема: СЪЗНАНИЕТО  (Прочетена 16102 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен July

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 242
Поздравления за този текст, July :) Той е като искра, а останалите след него са следствие, затова го смятам за най-важния.

:)

Цитат на: Tangrata
... а четенето иска толкова усилия, колкото като да си го местиш от единия крачол в другия.

значи не било толкова трудно...  ;D

За мен не съществуват авторитети , що се отнася за книги. И това съм го уточнила в текстовете, още в първия  :) Кой ги пише, не ме интересува. Защото, който и да е, е субективно, отнася се само за него.  Особено напоследък, може да се удавиш в  цялата тая езотерична супа, която ни е заляла.. .Докато си намериш кюфтенцетооооо, ше се пенсионираш.  Всеки втори е писател – езотерик. Всеки “разпръсква” лъчите на истината господня едва ли не.  За мен е важно по-скоро, какво ми подсказва инстинктът, когато чета един текст.  Ако книгите бяха много важни, Буда щеше да е изписал  томове, Исус и той, ма те не са. Щот който  достигне  тяхното съзнание, думите стават невъзможен иснтрумент за описание и те предпочитат да мълчат. Има ли смисъл въобще. Инструменът, който имаме и не иде от физическата равнина а от по-далече е инстинктът. Инстинктът не бърка, само че е много тих и едва доловим.  И да помагаш на иснтинкта също иска тренировки.

 Важно е един текст да ме погъделичка, да ме размърда. Да поискам да знам. Книгата или текста е само едно субективно предположение, чужда теория, която, ако инстинктивно ми изглежда вярна, ще направя всичко да си докажа сама, дали, това което казва е истина. И ако  не – ще си остане теория. А теории, колкото щеш. Така, че в този смисъл, да , съм съгласна с теб. Ако инстинктивно не ти допада, явно има защо. 

Едно време, когато аз започвах, нямаше книги. Първите ми езотерични текстове (1980) бяха написани на машина  и аз ги преписах също на машина и ги разпространих сред познати.  При липсата на каквато и да е литераута, се хващаш като удавник за сламка. Но ми бяха от полза , защото именно те събудиха в мен желанието да знам.  Или, по скоро иснтинтктът ми подсказваше, че всичко това го знам, само трябва да си го припомня.  След това се случиха неща, които ми доказаха, че инстинкът е бил верен.  Не, че от тогава почнах да го слушам...  Но сега вече го слушам, взех си уроците , направих си и все още си правя грешките.  Но са все по-малко и все по-редки.


Да вземем Библията например,  това  е Книгата с голямо К, нали? ! Понеже ми е слабост да чета и събирам стари текстове, като взех да се ровя и да търся, сега знам как е написана, по какъв идиотски начин и то  най-ранните текстове в нея  са 200 години след Христос. Как да  лежа на нея? Ми не мога. Но това не пречи  цяла религия все още се крепи и процъфтява на нея. Ама дава ли ти няква обективна истина, не, поне не на мен. Поражда още повече въпроси и с това си изпълнява функцията, която за мен има една книга. Да те накара, да искаш да знаеш. Аз си намирам други стари текстове, с които да засичам квото е казано в Библията и пак с инстинкта, си натъмънявам нещата. И в този смисъл,  допускам , като едно отворено съзнаннием, че може  аз да съм  си загубила 200-300 хил. живота.

Знам ли.  Довери се на инстинкта, само това мога да ти кажа.  Медитирай върху каквото искааш да знаеш. Задавай си причинни въпроси.  И не спирай да ги задаваш. И като казвам медитирай, нямам предвид да седиш в лотос и да  се концентрираш върху манртри и прочее. Сядаш в една стая, дето никой няма да те безпокои и почваш да употребяваш волята си и една по една да си разкараш мислите. Няма да стане веднага, не от един път, но от 25-30 - ия път ще стане. Докато един ден ще седнеш и волята ще си е изиграла ролята и шумът ще е спрял.  Прекарвай така  поне по 1 час в тишина поне.  Постепенно  да станат  2 , 3, до колкото животът и задълженията ти позволяват.  Ако си готов, ще почне да се открояват гласове в тишината, ще почнеш да можеш да рзличаваш източниците на гласовете.  Ще бъде като настройване на радио: мждзцзиииицзьцдххсуспвеендхсзнаеш ли асйах....Ще почнеш да чуваш все по ясни неща.  Ще разпознаваш гласовете. Ще почнат да се появяват  говорителите .   ;) Ще питаш - те знаят !  :D И така ще привикнеш с тях,  че ще се чудиш, защо не си го правил досега. Но заедно с информацията, която получаваш, несъмнено тя ще стане причина да се променяш, да сменяш приоритети, да мислиш по друг начин, да рушиш цели системи, на който си стъпвал цял живот. Ще ставаш по хуманен, по осезателен, по разбиращ и всеобхватен ( молекулите ти ще се разреждат  :) )  Но се иска услие на волята, не може без нея, съзнателно услилие. 

Цифрите са само за нагледност, зарежи ги, ако са ти в повече, гледай  принципа, а принципът е, да се покаже чрез цифрите, колко по-плътна е нашата материя от тази в по-вискоките измерения.  Всичко е толкова относително. Високи, ниски, даже няма, всичко е взаимно проникващо се, защото разредените нива, могат прекрасно да се вплетат в гъстите, между плътните атоми. Както някъде май бях дала примера с един буркан, напълни го догоре с камъни и е пълен, да ама не, после ако сложиш фин пясък той запълва пространството между камъните. Сега вече е пълен, нали, да ,ама не, ако сипеш вода тя ще изпълни с молекулите си пространството между  пясъка. И така е и на по-финото атомно и молекулярно ниво.  Затова, като си говорим за  високо измерение е относително, защото всичко е взаимнопроникнато. По-скоро е високо съзнание,  и с всяко стъпало на развитие на съзнанието, твоите атоми се разреждат и ти можеш да заемеш пространството в следващото измерение, или твоето съзнание обхваща това измерение и всички по-ниски  нива и всичко, което става в тях.  И затова от високите измерения знаят какво става или ще става тук, тяхното съзнание обхваща  всичко, чак  до нашето, както водата е обхванала всичко в буркана.  Така, че четенето е само една фаза от всичко. Нищо няма да научиш само с четене.  Нито аз. Но тези текстове ако не друго, ще ни гъделичкат до тогава, докато не се почешем.  Аз не вярвам в нищо, само следвам инстинкта си и с това, което съм прочела и личния ми опит, полека лека хвърлям теории  на боклука.  Това е , така аз виждам нещата. Така аз се опитвам да си развивам съзнанието.   Знам, че има фактори, които на съвременния човек му пречат, смейство, социална среда, работа, какво ли не.  Нещата са по-трудни за нас, отколкото за един монах в Тибет. Той няма разсейващи фактори. .. Но работата е там, че е много просто, утре и ти можеш да си монах в Тибет. Продаваш си вилата, купуваш си билет , целуваш жена и деца за сбогом, достатъчно си бил с тях. Като захвърлиш емоциите си и догмите на боклука, утре можеш да се отървеш от всичко, роднини, къщи, пари, работа и т.н. щото не ти трябват. Ама можеш ли? Ако си готов, можеш.  Ако искаш – можеш. Изборът е твой и в това е гениалността. Всеки живее, според това, какви избори е направил в живота или по-просто,  живее живота, който сам си е избрал.  Стана мнооого дълго, ма така асоциалтивен роман щи напиша.  Сори, ако те отегчих.  Просто ми се ще да обяснявам, без да споря и да се конфронтирам с хората.  Не искам да ги карам да се чувстват тъпи, както казваш и с похабени животи. Искам да знаят, че имат време.. и могат.  :-*
« Последна редакция: Юни 28, 2008, 14:38:14 pm от H. »

Неактивен Tangrata_

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 465
ни най-малко не се чувствам с похабен живот. Хмм, е поне през повечето време. Отвреме на време си мисля, че трябваше да чета по-малко книжки писани на пишеща машина едно време, и да свалям повече гаджета :Р
Сега вече гледам да правя обратното - по-малко книжки и тн.

Всъщност съгласен съм с тоя пост. Горе долу целия. Не съм се отегчил.

п.с. надявам се че не мислиш сериозно, че съм чел Библията. При висчкото ми уважение, тя е толкова ... дебела. :)
 :-*
Искаш да свалиш някое момиче: www.lovestyle.org/forum  Българите в Канада: www.bgcanada.com

Неактивен H.

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 8 658
  • In Lies We Trust...
Относно: СЪЗНАНИЕТО
« Отговор #17 -: Юни 28, 2008, 14:42:04 pm »
Още по темата за интересуващите се: http://www.xnetbg.com/new/content/view/490/115/ :D

lexas

  • Гост
Относно: СЪЗНАНИЕТО
« Отговор #18 -: Август 05, 2008, 19:57:01 pm »
 July, гледам, че ти си инициатор на темата. Хареса ми, написаното от теб. Но само от теб.  :) Останалите неща, както казва колегата, с цифрите, термините и класификациите също не ги четох, защото причиниха ясна реакция на отблъскване в мен. Но казаното от теб, ни прави съмишленици, без аз изобщо да съм чел твоите текстове, което е забавно, не мислиш ли?  :P

 От друга страна, ще ми се и аз да напиша едно много дълго постче. Всъщност преди малко бях го написал, но като го погледнах и се отвратих от тоновете безсмислена информация. Това е странен парадокс. Ако сега напиша, примерно, два много важни принципа, те ще бъдат разгледани и после пропуснати от съзнанието като стой та гледай. А ако напиша един огромен пост с лични истории, искреност, дълбоки философски разсъждения, пак се получава същото. Никой нищо няма да разбере и по-скоро ще се отблъсне, освен ако специално не трябва да го прочете това. Дзен започва да ми се струва все по-смислен!  :D Хахахахахаххахахаххаха!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

 Ами, какво да ви кажа, драги читатели и съфорумници. Няма да ви съветвам да седиде в медитация всеки ден, нито ще ви кажа да живеете в самота или в мълчание. Ще ви кажа, че тези неща са важни, но те придобиват истинско значение чак на определен етап от развитието ви. И това е етап, в който имате смелостта да се погледнете такива, каквито сте, а не такива, на каквито се правите.

 Бъдете истински и правете истински неща. Това е целта на July, когато ви казва постоянно да се питате защо правите това или онова. Ама и сам знам, че да се питате не помага, трябва да го усещате. Но все пак, имайте предвид, че в обикновения свят обикновените хора постоянно се правят на нещо, което не са. Те нямат представа, но всъщност мислите, емоциите, чувствата, желанията, целите, поставените им задачи, плановете за бъдещето, всичко това не е тяхно. То им е поставено от социалната среда. В даден момент индивида разбира, че трябва да "влиза в определен стандарт", за да бъде приет от обществото. Разбира се, той бързо ( на принципа на подражанието) влиза в калъпа и така какво става, милите ми сладури? Какво става? Спирате да мислите самостоятелно. Това става. Ставате роботи, чиито мисли са програмирани, чиито реакции се обуславят от стимулите, които ви предлага средата ( сексът и градът, дами и господа!!!  8) ). Ще ви кажа нещо, защото имам известни знания ( които май ще се увеличават)около официалната наука психология - има цял клон, течение в психолохията, наречено "бихейвиоризъм ( идва от поведение)", което разглежда човекът като машина, чието поведение е на принципа "стимул-реакция". Всъщност това е целта на обществото. То ви пуска най-различни стимули, на които знае точно как ще реагирате. Не, не знае лично за теб, Боби! Но знае за масата, за 90% ( и повече) от случаите. ТОест, ти понякога няма да реагираш като масата, но ти несъмнено ще го сториш в повечето случаи (!!!), Боби, Стани, Дани, Иван, Драган... се ми е тая кой си.... В повечето случаи ти ( ТИ!!!... АЗ!!!) ще реагираш точно така, както се очаква от теб. Тоест, твоето решение няма да бъде твое, няма да бъде съзнателно... нали разбираш сега, че нещата, които си говорим се отнасят до теб и до твоя СЪЗНАТЕЛЕН ЖИВОТ във всекидневието! Каквото и да си мислите, моля ви, имайте предвид, наблюдавайте си и вижте как реагирате като роботи на стимулите. Имайте предвид, че част от вас ( в зависимост от развитието ви това може да варира, но за масата от хора процентът програмираност надвишава, да кажем, 95%... сигурен съм, че ако кажа 99% пак няма да сгреша) е роботизирана, не е под ваш контрол и съответно част от вас води някакъв си нейн илюзорен живот, за който вие имате някаква илюзорна, съноподобна картина. Целта е не да промените този живот в неговата действителност, но да го промените в съзнанието си. Не да бъде добър или лош, моралист или циник, а да сте съзнателен за всеки "тип човек", който ще избирате да бъдете в даден момент. Целта е осъзнаване, чисто, истинско, искрено. Знаех това преди много време, но чак сега започвам лека по лека да го разбирам истински и затова си позволявам да го пиша и да звуча като някакъв пастор.  ;) Леле, ако знаете колко много желая просто да имате впредвид всичко това. ( Много ми хареса идеята, която прочетох тук тези дни, че в природата няма йерархичност, както е в човешкото общество, а има взаимозависимост. Няма по-важни и по-маловажни видове, а на по-ниско ниво - индивиди. Просто няма! Чак сега го виждам. А ние тук още си играем на играта "Колко много съм важен за татко и за мама, а и за останалия свят, де!" Напротив, ако сте робот, вие не сте важен, ама никак. Когато започнете да преставате да бъдете робот в по-голяма степе, тогава пък сами разбирате, че никак не сте важен. Можеш да си много зъл и пак да разбираш това, което несъмнено издига нивото ти. Работата е там, че да си зъл или да си добър, да си моралист ил и циник е просто поредното поведение, така че то спира да има значение за теб и го използваш само когато ти е необходимо. В останалите случаи ще видите какво ще стане, ако го изживеете от личен опит.  ;) )

 Еми, засега толкова. Да сме истински, да мислим, да се опитваме да усещаме. Един човек ми беше казал, продължавай да четеш тук, продължавай да трупаш информация и постепенно пред теб ще се разкрие картина на света, за която не си и подозирал, че съществува. Така че аз съм спокоен. Каквото и привидно да се случва, много е добре просто да си останем осъзнаващи същества ( осъзнати същества), каквито всички ние би трябвало да бъдем.  :) Ще се справим, когато сме заедно, но сме самостоятелни. Бъдете такива, приятели!!!

ПС: Искам да кажа на Х., че чак сега започвам да поподразбирам какво е имал предвид под "Всичко е преживяване. Ти избираш преживяванията си." Уникално е колко пластове има дори ей такава простичка концепция, която всъщност никак не е проста, а е една от малкото наистина дълбоки мисли, които могат да променят живота ти. Ама то се случва на друго ниво и думите са излишни.

Неактивен July

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 242
Относно: СЪЗНАНИЕТО
« Отговор #19 -: Август 06, 2008, 12:33:32 pm »
Алелуя ! Най-сетне някой се е заинтересувал от единственото нещо, което е вечно у него... СЪЗНАНИЕТО.  (изключението на вече включилите се, се подразбира  :)) То, съзнанието, за жалост не носи характеристиките на сензационна дума. Звучи много обикновено и затова егото на повечето хора го игнорира:  Е, какво е съзнанието – умът  - казват. Да, ама не - казвам аз.  Съзнанието не е умът.  Дали си умен или тъп,  дали си добър или лош, сериен убиец или майка Тереза, все имаш съзнание, ( в една или дуга степен развито)  така, че това не е просто ум.  Съзнанието е вибрация и   не очаквам  много хора да разбират това..  Всичко друго е прах и пепел.  Развиваш съзнанието, придвижваш се  напред, което всъщност е само условно казано, буквалното е : разширяваш се.  Както радиацията от атомна бомба... Експанзия..

Разбира се, че сме съмишленици, знам го...  :)  ;)

 Дългият текст, който така отблъсква всички е всъщност кратката версия, есенцията от 50-ина книги и е най-бързият им прочит .  Четейки този текст е, като да прочетеш от край до край 50 книги и да вземеш само есенцията от тях. Това  е кратък текст по моите разбирания. Но всичко изглежда различно, гледано през различната гледна точка.  Аз знам, че е кратък, но на много хора ще се стори ужасно дълъг...  Какато казва Оскар Уайлд : „ Пиесата мина със страхотен успех, но публиката беше  пълна скръб.„    Така и с дългия текст.

Всичко е въпрос на вибрация.  Нищо не става насила. И правилото, че противоположностите се привличали е глупост. Всъщност е точно обратното.  Вибрацията е като код. Ако знаеш кода, можеш да разчетеш написаното – ако вибрираш в една честота, всички на/около тази честота вибрират  с подобни вибрации.  Ако дългият текст не ти импонира/вибрира, хич не му се притеснявай..  Важното е това, което става у теб.  Щом  инстинктът ти казва нещо, слушай го, това е моят принцип. Инстиктът е най-късата , но и най-тихата , едва доловима връзка със съзнанието ти.  Трудно е да се чуе. 

Първата крачка за отваряне на съзнанието е  осъзнаването, че живееш в матрицата. Следващата и  много по-трудната е излизането от матрицата.  Но , както всичко и това зависи от гледната точка, за едни - трудно, за други - лесно.  За един виртуоз писанист  е фасулска работа да ти свири  Рахманинов, а за мен и котешкият марш е немислим.  Кода.. Вибрацията...  Така е и с излизането от матрицата. Изисква се само усилие на волята и осъзнаване, че живеенето в тази матрица  Е  илюзията.

 Прилепването към нещата от ежедневния живот, за които твърдим, че не можем без тях. Но, ако се замислиш реално, можеш без повечето  от тях, просто не искаш без тях... Свикнал си. Тези ежедневни неща ни ги набавя Матрицата.  Тя „знае” от какво имаме нужда , за да ни държи доволни и дебилни, неведоми за истината.  Това привикване те държи в стадото.  И стадото те направлява . Тоест ти нямаш свой ум, не взимаш свои решения и затова и не чаткаш, че имаш съзнание, на което можеш да влияеш.

Книгата на Дейвид  Айк „ Безкрайната любов е  единствената истина, всичко друго е илюзия” започва с мислите  на много  известни личности.  Една от  тях е на  Дж.Х. Харди ( не , че знам кой е   ;D)  „ Не си струва един интелигентен човек да си губи времето да бъде част от множеството. По дефиниция,  вече има достатъчно хора , които правят това.”   Да, не си струва, и аз го казвам от личен опит. Половин живот губиш да се нагодиш в това множество, за да си харесван, приеман и обичан от него ( въпрос на его отново). Да не кажат хората, че си различен.  И накрая се чувстваш само ограбен от него. Полза няма. Трябва да бъдем индивидуалисти, и  да обичаме своята уникалност. Не заедно ще променим света, а по отделно.  Всеки индивидуално може да изгради съзнание. 

Прав си, Lexas, че си играем един  мижетурски театър :  „колко съм важен за мама и татако за приятелите ми и те колко са важни за мен”.   Въпрос на надценено его.   И това е , върху което трябва много хора да работят – Суперегото си.  Можем да отворим дори тема, за онези, които се интересуват.  „Его и супер его” .  Аз съм за. Вече съм писала подобни материали.

 Когато напуснеш този свят, няма да можеш да вземеш със себе си мама и татко или  фланелката си на ЦСК, знаменцето с българския трибагреник или мерцедеса си,  даже и апартамента си , дори да е мезонет в луксозен квартал. Ако утре те бутне кола, всичко това ще остане тук, а ти ще отлетиш само със съзнанието си. Ще можеш да вземеш само него.   И каквото си посял, такава реколта ще отнесеш.

Просто някъде , твоят, така наречен Аз, това,  от което си малка част, е решило сега да си  Lexas (използвам , разбира се,  името ти само условно, иначе  това е валидно за всички)  и да имаш точно тези майка и баща.  Но това не значи, че Lexas  е  Аз-ът. Аз-ът е далече. Той е като , брутално казано, октопод с много пипала, които живеят вместо него и му събират опит. Когато си събере животите и опита, Аз-ът ще е готов да напусне  измеренията, в които обитава като човек.  Докато му е нужен опит, ще пуска пипалца да живеят като хора , в човешки тела.

 Веднъж разбрал, за какво е цялата мъка в тоя живот, тя се изпарява. Разбираш, че това е илюзията. Истината е другаде.  Но трябва да се правят малки крачки, не насила, а когато вибрацията ти го усети или ти я усетиш.. или и двете.  По време на мои ОИТ, например, аз усещам вибрацията си. Мога да я нарисувам , да я режа с нож, толкова е истинска.. То е като сърцебиене ( но не точно)  в центъра на гърдите... Сякаш някой работи с кангото ... но е вътре в теб. Мога да го наблюдавам, да го засилвам или намалявам , забързвам или забавям . Мога да си усещам вибрацията, да я изследвам.  Мога да се наслаждавам на момента.Мога да се слея с нея.  Едно време същата вибрация ме караше да се паникьосвам и да се побърквам. Днес й се усмихвам съучастнически.  Ние сме едно.. Само, че някой някъде  се е погрижил да загубя 20 години в лутане, докато разбера това.   А, дали е лутане, дали не е точно това събирането на опит?  И все пак, това събиране  се вмества в един живот.  От паниката до свободата.  Някои хора преминават през  живота и после през хиляди нови животи и все не успяват да се идентифицират със съзнанието си.  Но както и преди казах, всичко става на етапи.  Няма лоши и добри има само същества на различни стадии на развитие на съзнанията си.  Затова  насила отваряне на съзнанието няма да стане, ще стане и става постепенно. Точно както настройваш радиостанцията,  бавно...шум..  напред, малко назад, .. шум..пак напред, докато налучкаш станцията в която гласът и посланието са  чисти и ясни и можеш да ги чуеш.  И какво чуваш? Това, което вече си знаел .  Че, точно това изживяване е трябвало на твоя Аз.  Знам ли, като се върна при него ще разбера.

 И Lexas, истината няма да се разкрие пред теб постепенно от четенето на текстове и трупането на информация, повярвай ми.  Всичко, което четеш е само теория,  до момента, в който стане лично преживяване.  Когато вярата ( знанието) в нещо се превърне в личен опит, тогава тя става  ПОЗНАНИЕ. До тогава е само суха информация. Няма измерение ,  субстанция. Защото не си я изживял.  Всичко, което си изчел е такава куха тиква..    Затова четенето е полезно до един момент, и тогава се отварят врати и ще трябва или да влезеш през тях или да стоиш на прага им еони. Затова бъди отворено съзнание. Допускай и най-невероятните неща.  Не се задръствай с информация. Всичко е енергия, остяви я да плува през теб. Това й е естественото състояние. Не я задържай под формата на  принципи, вяра и всякакви  заблуди. Не превръщай нищо във вяра. Вярата е залъгалка за ума, вярата е матрично поведене. Не вярвай, изследвай сам. Бъди. Радвам се , че се включи Lexas.   :)

ПС : А и между другото, това с дългия ти пост не бива да те притеснява. Моето мнение е, че първият ти пост е  онова, което е идвало от инстинкта и от съзнанието. Чистата, неподправена информация. Вторият е това, което си преработил и  сметнал, че няма да ни е скучно. Това е матричното поведение, страхът,  дали хората ще ни разберат, дали ще ни приемат.  Не се страхувай, винаги пиши и казвай това, което първо ти дойде на ума, без да мислиш, какви реакции ще предизвика у хората.  Така или иначе нищо не зависи от тях, повярвай ми.  Само от теб.  Дори , ако нямаш нищо против, от изследователска гледна точка, ще ми е интересно,  да прочета, какво си казал в първоначалния много дълъг текст, ако го пазиш.  На мен да ми дадеш дълъг текст, все едно да плашиш куче с кренвирш. Ако не те притеснява и нямаш нищо против, моля те, пусни ми го в лични съобщения или на е-майла, съмишленико.  Ако не, пак добре... :) ;)  
« Последна редакция: Август 06, 2008, 12:49:26 pm от July »

Неактивен Iris

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 922
Относно: СЪЗНАНИЕТО
« Отговор #20 -: Август 08, 2008, 10:10:25 am »
От театъра могат да се научат много истински неща. Човек не бърза да напусне едно представление само защото то не е истинско, а е измислено. Той знае това предварително. После започва спектакъла и човек се унася в него. След това спектакълът свършва и човекът е доволен или пък не, в зависимост от това харесало ли му е представлението или не. Под "човек" разбирам човешката монада. Ако тя е придобила нещо непреходно, ако е прибавила определени качества, добродетели, знание и опит към своята природа, то представлението е минало успешно. Монадата е наблюдател и в същото време актьор в представлението. От определена гледна точка и в определени граници, монадата е също сценарист. Ако развитието на едно представление не ни хареса, трябва да потърсим причината първо в себе си, както в качеството си на сценаристи, така и на актьори и да се опитаме да напишем по-добър сценарий за в бъдеще. Т.е. да заменим мисловните си модели, емоционалните си нагласи, навиците, предразположенията, които считаме, че развалят спектакъла, с нови, отговарящи на нашето желание (в качеството ни на наблюдатели).

И още нещо: Ако пиленцето разчупи яйцето, преди да се е развило достатъчно за живот извън него, какво ще се случи? Човек (разбирайте духовната му същност)расте чрез живота си на Земята. Като развие духовната си същност до степен позволяваща му да живее в по-висшите светове, той ще се "роди" в тях. За съжаление хората полагат усилия за всичко друго, но не и за да пораснат.

Неактивен July

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 242
Относно: СЪЗНАНИЕТО
« Отговор #21 -: Август 08, 2008, 12:16:03 pm »
Да, цитирайки Оскар Уайлд, не се бях замислила , че нашият живот въщност Е една пиеса и разбира се, доколко е успешна зависи само от нас.   А също и че публиката е само фон и няма значение за успеха на пиесата.  Важното е как ние  „гледаме”  пиесата,  докато  „играем” ролята , която сме си  „написали”... Така, че  да, виж колко добре ми подсказа, Ирис,  животът в човешка кожа е една пиеса, чийто успех не зависи от публиката.  Уайлд, човече,  пак  се изказа хахахаха...  Все повече и повече се случват странни синхронични истории от този род. Прочитам нещо, което ми прави силно впечатление, мислейки си, че осъзнавам смисъла му и разбирам, колко е истинско за мен. И в този момент, „ случайно” ( хахаха да, бе да ... хехехе) идва  (в случая Iris) и просто ми отваря очите .  Благодаря ти , за което.   :)  А, да и пиленцето... Тези непослушни пиленца,  дето бързат да разчупят черупката.. Тцтцтцтцтц... калпазанковци такива ! А, после, казваш, какво? Ами, ако не си се развил, чупенето на черупката е фатално.  Е,  не точно .  Връщане назад и пак нов опит.   Това ми напомня вица за един пиян,  дето  една вечер на връщане от кръчмата , паднал в дълбок  трап, и драпал,  драпал да излезе, ма трапът  бил дълбок. Накрая се ядосал и казал : „Последен опит и си тръгвам „. Хахахаха.  ;D Да, бе, тръгваш си, къде?  Последен опит и се връщаш, където си.. Правим опити и се връщаме,  докато не съумеем да излезем от трапа.   Да направиш разбор сам на собствената си пиеса , Iris , ти май искаш множко,бе братче  :) Освен да сме сценаристът, режисьорът и актьорът и сами да сме си критици !   Дали ще сме обективни?  Дали надценилото се наше Его няма да реши, че е гениално,  достойно за „Оскар”. Знам ли..  Трудна работа.   Както сам каза, хората полагат  грандиозни услия за всичко друго, но не и за това, за което са дошли ... Защо забравяме за какво сме дошли? 

Неактивен хадзапи

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 808
Относно: СЪЗНАНИЕТО
« Отговор #22 -: Август 08, 2008, 20:11:17 pm »
Джули, може ли един въпрос? Става въпрос за това за какво сме на тази Земя? Ти какво мислиш по този въпрос? Или какво мислят и другите?
Винаги, откакто започнах да се осъзнавам като отделна човешка личност и духовна индивидуалност си задавам този въпрос. Но не мога да намеря задоволяващ ме отговор, колкото и да търся вътре в собственото си Аз- за какво съм тук, на тази планета, защо нямаме спомени за какво сме избрали или сме се съгласили да се родим тук, в този си живот, каква е целта на този живот, освен развитието ни като монади. Усещам една постоянна мъка, че тук не е мястото ми, че домът ми е някъде там..., но не и тук, тежи ми съществуването във физическия свят, нямам желание да се превъплъщавам повече тук. Копнея за планета (при положение, че трябва пак да имам физ. въплъщение), която да е без войни и да се обичат обитателите й, да няма завист и да има хармоничен живот съобразев с природата, д0а се ползва телепатията, да се разговаря с животните, да се движим свободно по планетата, без да има изкуствени граници и все неща от този диапазон... Мечте, мечти, но и надежди.
Сякаш тук служиме преди всичко само за енергийна храна на някого, но на кого по-точно...? И въпреки всичко, осъзнавам и че без този опит не можем да се развиваме по-нагоре по еволюционната спирала в Безкрая. А и че нашия опит служи и като опит на Първопричината (Бог, Абсолют, Той/Тя, Космическия разум и каквито имена още е наречено това Непознаваемо Нещо), както и че най-накрая ще се слеем с нашата Висша Монада, а Тя самата с Безкрайното Непознаваемо.

Неактивен July

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 242
Относно: СЪЗНАНИЕТО
« Отговор #23 -: Август 11, 2008, 12:30:43 pm »
Поредната синхроничност! Гледайки въпросът ти сега, точно днес сутринта четях материал и автор, който си задаваше същия въпрос. Ще мога дяа ти отговоря, какво мисля аз утре, тъй като имам ограничен достъп до интернет..Но всичкит тези неща, уверявам те съм си ги задавала и продължавам да си ги задавм.. Е, до утре..

lexas

  • Гост
Относно: СЪЗНАНИЕТО
« Отговор #24 -: Август 11, 2008, 13:37:05 pm »
 Снощи най-после взех да преглеждам втората книга от онази сладка поредица за Крион.  :) Ммммм, мисля, че го е казал много хубаво: " Представете си следното: ако всички вие можехте да се съберете заедно и да докажете необоримо, че сте частица от Бог, която върви по Земята и овладява урока си... макар и предрешена, тогава ние (Вселената) щяхме да "изгасим прожекторите" и вие щяхте да се приберете у дома. Класът се разпуска."
 Буа... снощи останах доста втрещен от тези толкова простички думи. Повече от очевидно е, че ако всичко ни се изясни на 100%, то животът ни на тази планета става излишен. Повече няма как да те задържат в училище, когато си усвоил всичките си уроци и си си взел всичките изпити.

 От театъра може да се научи много, но само когато много добре осъзнаваш какво става на сцената. А е трудно. През повечето време (ще говоря за себе си, защото нямам идея какво е нивото на останалите) само си мисля, че знам какво се случва. Разбирам отделни фрагменти, други остават съвършено неразбираеми. През повечето време стоя по средата на маскарада и нямам представа каква пък точно ще да е моята лична роля в представлението. Защото сякаш колкото повече говорим за съзнанието и осъзнаването, толкова повече не знам какво да го правя това в обикновения свят. Там няма нужда да си осъзнат, няма нужда от съзнание. В света на хората трябва да правиш това, което и всички. Нищо повече. Играеш си ролята и изобщо не мислиш. Само симулираш, а това е докарано до нивото на изкуство при определени хора. И въпреки това те продължават да спят. Нищо не се променя. Така че за мен е неразбираемо какво да правя това осъзнаване, когато съм в играта.

 Какво сме всъщност? Не харесвам думата монада. Нямам представа защо и даже мислех да питам някого за това, но пък за миг се спрях и усетих колко абсурдно ще бъде, ако го направя. Нито пък ми харесва определението "частица от Бог", с което всички се замеряме. Обяснението за самия мен си е, че нито ги усещам тия определения, нито ги осъзнавам или да съм преживял нещо такова. В този смисъл те си остават просто думи и като такива имат толкова значение, колкото и снежните топки, с които децата се замерят през зимата. Евентуално някоя от тях ще те прасне по главата и (още по-евентуално) ще вземеш да получиш просветление по въпроса. Разбира се, по-скоро ти ще се предпазиш от топката (защото се страхуваш, че жестоко ще те контузи, примерно), но това е друг въпрос.  :D
« Последна редакция: Август 11, 2008, 13:38:05 pm от lexas »

Неактивен July

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 242
Относно: СЪЗНАНИЕТО
« Отговор #25 -: Август 13, 2008, 14:37:50 pm »
 Хадзапи, това е моят отговор на твоя въпрос.

„ В човешката история, винаги е имало един блян, носталгия  към нещо дълбоко в нас , към нашата истинска идентичност и произход. Нашите заети практични умове, целенасочено фокусирани  в постигането на неща в този живот ,  се затрудняват  с това бленуване към неизвестното и недостижимото. Този блян ни изглежда толкова ирационален и емоционален, че повечето от нас  го интрепретират като носталгия  за завръщане към корените ни, към местата , където сме родени и сме прекарали детството си.  Тези от нас , които направят подобно пътуване назад, не са задоволени от това пътуване. Те са очаквали повече, но не могат да дефинират точно,  какво имат предвид    „повече”.  Някои започват търсене на отговори, не забелязвайки, че те вече отдавна търсят отговора  като астрономи, изследователи, пилоти, микробиолози, психолози, министри, терапевти, философи и какво ли още не. И после идват и ония от нас , обикновените хора, които понякога спираме, да се замислим и рефлектираме върху смисъла на всичко. Но само за момент.
Все повече хора най-накрая помъдряват достатъчно, за да осъзнаят по един или друг начин, че всеки от нас някога ще се завърне у дома си.  В нашата произходна точка, но не Тук, а Там. И е само въпрос на време. Така ние започваме и продължаваме да се идентифицираме с нашата изследователска, търсеща натура” . 
 
Това е текстът, който прочетох, малко преди да видя твоя пост, който по смисъл никак не е далеч от по-горното. Нарочно го помествам, за да усетиш синхроничността, която изпитах вчера. 

Въпреки мнението ми, че сме малка част от един голям Аз, който е малка част от друго Цяло, малкият ми Аз се затруднява в отговорите на много от тези  „неудобни”  въпроси.  ОК, всичко е опитност, полезно за големия Аз, събираш реколтата и се прибираш у дома, с даровете, символично казано.  Ако всичко е опитност, то тогава концепцията за лошо и добро е само учебен контраст за научаване на материала.  Но, що за опитност е тази и каква  полза  носи на опитващия, а после и на Големия Аз, ако говорим за насилие, гавра, удоволствие от измъчването и убийството на живи същества  ( хора, животни), например?  Някой, който умишлено наранява,  убива, измъчва за удоволствие,  а серийният убиец?  Тази опитност какво ще занесе на Големия Аз и защо му е на големия Аз такава опитност? Ето с това се затруднявам... Защо му е опитност на малко африканско дете, което ше се роди и умре преди да е навършило 1 година. Какво носи това на Аз-а? Предполагам , отговорът се крив някъде в  част от твоя пост: „Сякаш тук служиме преди всичко само за енергийна храна на някого, но на кого по-точно...?”    Така си мисля  аз, че лошотията, която ни заобикаля, не е нужна на  Създателя, но е нужна на други създания.

Това е един възможен отговор . Тоест,  ти задаваш отговора.  :) Онези, които се хранят с нашата енергия, обменят енергия с нас. Взимат от нас и ни дават от тяхната. Енергията е нещо, което е в постоянно движение и се рециклира и обменя . Тя е навсякъде и никога не се губи...То няма как и къде.  Предполагам, че в близост до нашата вибрация, съществуват добре познатите  на съфорумците от конспиративния форум , междинни измерения с егрегори или елементали. Те се хранят с нашата енергия. Те, самите имат полза от това, но от друга страна не  са мислещи създания и без нашата енергия не биха могли да съществуват.  Тоест,  те не ни използват за нищо, само паразитират, за да съществуват...безцелно.  Но тази порочна симбиоза, да я наречем, все пак е угодна някому?  Ами, продължавам да предполагам. Вероятно е изгодна, на който му е необходимо ние да сме лоботомирани,  кретеноидни роботи и да служим и работим за него, нон стоп, хилядолетия и еони.  Робът, който си мисли, че е свободен,  е  най-удобният роб. Той живее в постоянната илюзия, че е свободен, а всъщност си е 100% роб.  Такъв роб не задава неудобни въпроси, не роптае или ако роптае, роптае за банални неща, тока, цените, шефа, съседа. Той никога не може да хвърли поглед зад хълма, защото е твърде зает да се изкачи на планината. Затова си остава затворник в удобната „някому” роля на лоботомиран кретен.  Пак предполагам, че тези „някои”, на които това е изгодно,  са въпросните рептилии и илюминати, които всъщност не съществуват от вчера, а от както свят светува. Аз лично не чета конспирационния форум кой знае колко, но все пак съм чела  достатъчно литература,  съвременна и древна за да ги идентифицирам.  Объркването започва някъде, с някой, който изведнъж решава, че е единственият Бог на света, неговата арогантност и невежество са достатъчно грандиозни, за да объркат целия свят след него.  Преполагам от там идва всичко.А в последствие и на земята. В религиозни текстове и евангелия, които съм превеждала за форума ( и ги препоръчвам горещо на всеки  в тема Религия) , той се нарича  Ялдабаот,  има и още имена.  С него започва упадъкът на света.  Предполагам , че от него произхождат всички рептилни и доминиращи над нас сили. Имаше един момент от сътворението, в който биват създадени серафините, които са змиевидни ангели. Дали от тях не произхождат рептилите? Физически и научно погледнато, обаче, всичко в света е създадено от един и същи материал, атоми, звезден прах, енергия.  И всичко произхожда от едно Цяло. Тоест , дори и да сме създадени от някой кофти пич, в нас винаги има божествена материя.  И с падението идва и отдалечаването от  и „забравянето” на същинската ни природа.  Сгъстяване на атомите,  забавяне на вибрациите. Заглушаване тихия глас на божествената материя. Колкото по-надолу слизаш, толкова повече се сгъстява обстановката.  Докато накрая достигнеш най-сгъстените нива, тези на земята, чието пък проявление, са нашите физически тела.   Нашите физически тела са забравили, че в тях има божествена , първична енергия, откъсната от техния Аз.  Затова човек  прекарва  N- броя животи в търсене на нещо, което сам не може да определи какво е. Тази носталгия, теглене към нещо, което не знаеш къде е и какво е.  Аз лично,  също като теб, знам, че не съм си у дома още от към 10 годишна и тогава съм  го заявявала за ужас на близки и познати.  В мен винаги е имало нещо, което ЗНАМ, че не принадлежи на това тяло. Нещо, което е силно и свободно, макар и миниатюрно, нещо, което не умира, а само преминава от измерение в измерение.  Тоест, ако си представим  този път като лекоатлетична досциплина,  ще е бягане с препятствия.  Множество пречки, множество прегради, които трябва да прескочиш, можеш да падаш, да ставаш , но винаги ще достигнеш до финала, дали пръв или последен е без значение.  Дестинацията е важна.  Защото, това не е състезание и  накрая не раздават медали на първенците.
Едно от тези препятствия е въпросната матрица, в която живеем. Прескочил нея,  излизаш в друго измерение, където ти се изяснява картинката, но все още си част от същия пейзаж. Целта е сега да излезеш и от този пейзаж и да тръгнеш по магистралата , която води към Вечния ти дом. Предолагам по пътя,  на някой „паркинг от вселената”,  ще имаш среща със  самопровъзгалсилия се за Единствен Бог. Той ще те сплашва и ще иска преклонение и страхопочитание. Ако не се уплашиш от него и го игнорираш , той няма сила над теб.  Излязъл от пейзажа и пътувайки по магистралата, ти си вече извън неговат власт, защото не си матричния робот, а си чистото съзнание, атом първична енергия,  която не е в неговата власт. 

Така аз си представям пътя. Няма да е лек и не е лек.  Самият ни живот тук го показва.  Самото ни деление на „ние” и „тях”, полярността, дуалността,  са удобни Нему фактори, които здраво ни държат в стадото.  Стадото самó си е пъдар.  Нали занеш вица за българския казан и дявола. Ами не е само българския, бих отишла по-далече и бих го нарекла  глобалния човешкия казан.  Ако някой се измъкне от супата и реши да излезе от казана, се намират хиляда удобни ръце, да го придърпат обратно в казана.  Едни други се вардиме, мразим, критикуваме, ненавиждаме, завиждаме...

Но виждам, че идват промени и хората започват бавно, но сигурно да се събуждат и много са на прага да преминат от един стадий в друг.  Много хора започват да излизат от този сомнамбулен сън. Те усещат промените вътре в тях.  А, повярвайте ми, отговорите на такива въпроси, като „смисъла на света и аз в него”, не се намират в никоя книга.  Те са вътре в НАС. Всеки трябва да търси в себе си.  Дали чрез медитация, не знам.. Който както намери за добре. . . Само знайте, че сме братя по съдба. Всички сме Едно и е настъпил моментът да  спрем да се делим на  „ние” и „те”.  Ние сме братя и сестри, едни по-големи , други по-малки, това е разликата между нас. Няма по-лоши и по-добри.  Животът се стоварва върху всеки по различен начин и не всеки има лукса да медитира по 12 часа на ден или по-точно казано, не знае, че има тоя лукс, ма то е все същото. ( Но да не забравяме все пак, че е възможно сред нас да има абсолютни рептили и подобни , които не можем да разпознаем, защото изглеждат като нас.)

 Аз лично нямам нужда да изчета един тон езотерична боза  или да пропътувам  целия свят,  за да се идентрифицирам със съзнанието си. Както казах, това съм го направила много отдавна , в ранна детска възраст. От тогава насам всичко друго е било само дегустация на едни и други влияния, но аз знам, какво не съм и от там започва знанието за това, какво съм.  (Дегустацията изисква плюене на дегустирания материал иначе може да се опиеш! ) Но не всеки е такъв късметлия.  Затова не се отнасям към хората с пренебрежение, а с разбиране и съчувствие. Поне се старая.  Те са мои братя. Ние произлизаме от едно Цяло и никой не е в състояние да промени това.  Дали ще чакаме  хиляди години или еони е все тая . Така или иначе в Космоса няма време, така, че не ми пука!  Важно е, че  магнетизмът на истинския ти дом е толкова силен, че ще те изтегли рано или късно и ти ще се завърнеш у дома. Не позволявай на  никой да ти казва, че е по-добър от теб, че той може , а ти, видиш ли, си неспособен, че има избрани, че има любимци. За Цялото всяка душа е важна.  Има вредни  фантазьори с мега Его, които ще ти кажат, че държат  ключа за вечния Космически живот, но ако му го поискаш, ще каже : О, не ключът е само за специални хора. Хахахаха... Като например? Оправдания колкото щеш. На такива  само им  се усмихни и бързо на прибежки ги отмини. Те не ти мислят доброто. Който те поставя в  условности и в полярни и  дуалситични ситуации, той не мисли за теб, не мисли и за себе си, а за Надценилото се Его.  Защото, който не знае, че Ти си Той, явно НЕ притежава ключа за Вечния Живот.  Той няма даже ключ за собствения си дом.  Той е заблуден, загубен в своите фантазии, болен мозък, който между другото е много удобен на матрицата.  Виждаш ли, за онези енергии,  за които казваш, че се хранят с нас, това е идеална ситуация. Езотерични дърдорковци да си чешат езиците и да привличат нови и нови съидейници към техните езотерични егрегори.   Така , който е привлечен  към тях остава в мъглата , но разбира се си мисли, че всичко му е ясно.  Да припомня, какво казах в началото за роба, който мисли, че е свободен. Е, той е подобен на робът, който мисли, че е просветлен.  Няма разлика. Затова  не се присъединявайте към религии и системи за вярване.  Не се кланяйте на идоли, живи или мъртви. Така само увеличавате техния егрегор. Всяка една система, която ви възпира от задаване на въпроси, е вредна за вас. Винаги задавайте въпроси. Не величайте отделни личности. Не вярвайте в нищо, вярата е матрично поведение равно на мозъчна лоботомия ,  хирургическо отстраняване на уникалността да мислиш САМ. Изследвайте самостоятелно.  Пътувайте към  вас и търсете срещи с вашия Аз.  Вие сте сами, свикнете с тая мислъл. Не се прилепяйте към едни или други „съмишленици”. Странно е да го казвам, след като съм казала, че всички сме Едно,но преди да се слеем и да се върнем към Цялото, трябва да се отделим от стадото и да се идентифицираме и разберем, кой сме индивидуално .  В Цялото, съзнанието е едно - Божественото, но по странен начин всеки си има индивидуалност.

Няма гуру или  книга, има само ЛИЧЕН ОПИТ. Сами сте в пътя докато достигнете Цялото. После СТЕ Цялото. ( То и сега сте Цялото, ма  повечето не го знаят)

И аз като теб се чувствам така, че не искам да се завръщам повече тук, а на  дуго място : „Копнея за планета (при положение, че трябва пак да имам физ. въплъщение), която да е без войни и да се обичат обитателите й, да няма завист и да има хармоничен живот съобразев с природата, да се ползва телепатията, да се разговаря с животните, да се движим свободно по планетата, без да има изкуствени граници и все неща от този диапазон... Мечте, мечти, но и надежди. „ Чудесно казано, братко, само имам едно малко уточнение към казаното от теб.  Това не са нито мечти, нито надежди. Това са спомени,  твоите спомени за свят, в който си бил и пак ще бъдеш, но си забравил.  Успех по пътя.  Няма да е лесен.   :)

П.С: До колкото знам, прераждането на Земята има много  висок рейтинг, образно казано.  Прераждането в трудните земни условия  те катапултира доста по-напред в развитието ти като съзнание, отколкото, ако избереш лесно прераждане.  Но, когато се прераждаш, Аз-ът решава, не човекът. Затова Аз-ът винаги решава най-доброто за-него, не най-лесното. Земята е една от най-трудните дестинации за инкарниращи се.  И едно от най-респектиращите образования за съзнанието. 

А,  имам отговор и за Крион, сладура. Такъв момент ще настъпи: светлините на сцената ще угаснат и представлението на Земята ще свърши. Планетата също си има възраст. И когато това стане, съзнанията  няма да се раждат тук, а на други места. Те ще са надраснали съзнанието, което е необходимо за земен живот. И ще се отървт завинаги от физическата си форма. А самата планета също ще умре физически и ще остане да съществува като съзнание. Планетите са също като нас. Съзнание, което се развива и минава през физически към по-фини нива.  Само отвореното съзнание може да си представи колко такива места съществуват. Ако в една обикновена галактика има 100 милярда звезди, на колко ли планети има някаква форма на живот? А, като си представим, че галактиките от своя страна са сигурно над 500 милярда даже и много повече, възможностите са безкрайни.   И това именно Е съзнанието - Безкрайни възможности. Така, че , Криончо, не се тревожи за представлението. В този театър ще свърши, ма има още Безкрайно много театри.

Да, много простички думи, да не кажа прости..  ;)
« Последна редакция: Август 14, 2008, 13:02:54 pm от July »

Неактивен хадзапи

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 808
Относно: СЪЗНАНИЕТО
« Отговор #26 -: Август 14, 2008, 15:48:51 pm »
Джули, благодаря за отговора, с интерес го прочетох.

Наистина, Земята е една тежка планета и много се научава от нея, но този копнеж ми е постоянен. Роднините ми никога не са ме разбирали, защото от дете си бях затворено и по-мълчаливо човече, което откакто се научи да чете, все се мушка някъде и при най-малката възможност започва да кълве буквичките. Имах голяма близост само с майка ми, но тя си отиде по-рано, по нейна преценка (имаше си причини, за които тя си е била напълно права да си взиме такова решение), оттогава винаги усещам, че част от нейната енергия е винаги с мен. Тя не ми пречеше да чета каквото си искам и винаги ме е водело вътрешното чувство и желание точно какво е за мен или не е за мен. Затова са ми казвали, че съм голям инат, че едно или други..., но винаги старанието ме и било до се водя от тази вътрешна нагласа, кое е доброто за мен и кое не е. Максимата ми е подобна на тази, да не ми се бъркат в живота, тъй като не правя никому нищо лошо и се старая да не се бъркам в техните животи и да не им преча.

Но този копнеж по дома в последно време много е засилен, усещам промените по планетата, то е като мирис на свежест, на прохлада, тих нежен пролетен вятър, изобщо като усещане за предстояща вечна пролет (сравнение със сезон), но копнежа си ми остава постоянен и засилващ се.
И ще си отида у дома, това е сигурно.
Интерес в по-голямата си част, и разбиране за стремежите, желанията, надеждите и мечтите ми намирам от страна на партьора ми. Добре, че в този живот е трябвало да прекараме по-голямата част от живота си с него и заедно да се научем на много неща. Често си разискваме върху прочетеното от нас, в повечето случаи аз чета или му превеждам и после ибменяме мисли, но има неща които мога да коментирам само със себе си, освен мен няма кой друг да се опита да ги разбере. И тук идваме до все по-голямото задълбочаване навътре в себе си, това което и ти самата го казваш, че човек трябва да търси ВЪТРЕ в СЕБЕ СИ и да намира там отговорите на много въпроси, защото само той може да разбере сам себе си и да научи каква индивидуалност е и какви по-точно са му стремежите.

 Моят стремеж е като сравнение със стълба, такова любопитство имам, какво ще е по-натам, зад това ъгълче, завойче, а на по-горното стъпало? А още по-нагоре? Първите 2 части на "Урантия" ми дадоха голямо поле за размисъл и за задаване на нови въпроси, на които в някои аспекти отговора почти го имам, на други нямам почти никакъв отговор, но винаги има още и още нива и на отговори и на въпроси. И така винаги в един Безкрай, който ме мами към все по-необятните му хоризонти, един хоризонт се приближи, разгледам го, но има още и още, привличат ме с голямо очарование, но хубавото е, че имам и нещо възпиращо, което ми дава възможност и да спирам и да се оглеждам (ослушвам), да се старая да разбера и да осмисля това, което е научено от мен досега и чак след това да продължавам по-нататък по моя Път. Пътя Пътя, колко е примамващ и обаятелен Той!

Също си задавам и тези въпроси като теб защо е нужна и кому тази мъка по света? Особено жестокостта спрямо малките деца. Да, обяснява ви се с Кармата, Причината и Следствието, но защо, ЗАЩО ни пускат в този живот тогава да се раждаме с амнезия и да не помним поне нещичко от миналите си животи, да разбираме поне в миговете на страдания и тежки, понякога нечовешки болки и такива моменти, ЗАЩО страдаме, по каква причина? Няма ли да е по-добре, знаейки причината, която сме създали някога, по-леко да възприемаме наказанието си и да си казваме тогава, че ни е заслужено, а не както е сега - хем не знаеме, хем пак си изкараме мъката и страданието, докато преживеем едно или друго, което "трябва" и същевременно хулиме и проклинаме съдбата си и си задаваме вечния въпрос - ЗАЩО? Наистина, какво е сгрешило малкото бебенце да бъде пребито жестоко от някой жесток мъчител, затова, че не можел да спи, тъй като то ревяло?? Какво разбира това малко скоро появило се същество на земята, та нали духът му колкото и да е зрял, в малкото крехко телце не може да прояви по друг начин дали го боли нещо, дали е гладен, дали е нещо друго по друг начин , освен чрез плача. Тези мъничета не се раждат можещи да говорят, а пък и ние хората, все още не сме се научили да комуникираме мисловно, че да можеме по такъв начин да се разбираме с тях?

Въпроси, въпроси, те нямат край???

lexas

  • Гост
Относно: СЪЗНАНИЕТО
« Отговор #27 -: Август 14, 2008, 16:49:43 pm »
 Въпросите са много, нали? Войната? Злото? Разбира се, умиращите бебенца? Все въпроси без отговор за бедното ни човешко осъзнаване.

 За войната срещнах интересно гледище, според което след всяка война хората стават по-осъзнати, развиват се. И защо е нужно да стане чрез война, чрез страдание, чрез смърт на невинни дечица? Ами, защото хората са на различно ниво. Действието не рефлектира само върху участниците, но върху всички. Цялото е Едно и Едно е Цялото... може и да е така. Ако обяснението те кара да си по-чист и спокоен, позволено ти е да си го повтаряш за лека нощ.  ;) Все пак ми изглежда едно от добрите. В него няма има смисъл, както ще намериш смисъл и в теорията за егрегорите, на които служат хората.

 Ти си индивидуално съзнание, нали? Предполагаме, че много пъти си се прераждал и си натрупал най-цветен опит от преражданията си. Бил си изнасилвач, бил си убиец на дечица, бил си добър и свят човек, бил си обикновен човек. Може би си бил всичко. Но през цялото време си бил съзнание. Не си забравил нищо, но днес си глух и сляп за миналото си, защото настоящето те заслепява. Отдаваш му се. Задаваш си въпроси, на които отдавна знаеш отговорите, но не се отказваш да продължаваш да си ги задава, нали? Нещо в теб му харесва да си задава въпроси, на които знае, че ако се отдава, просто влиза в затворения кръг на ограничения аналитичен ум.

 Отговорите идват, когато спреш да задаваш въпросите. Когато поемеш изцяло отговорност за себе си. Може би ако разшириш съзнанието си, някой ден ще си спомниш и миналите си животи. Но какъв е смисъла, когато ти не помниш дори настоящия си живот?

 Съзнанието просто осъзнава. То не е цветно, не е красиво, не е поетично, не е справедливо, нито грешно. Нищо не е. Осъзнаването само осъзнава, а някой друг дава оценките, нещо друго.

 Използвам думите заради усещането зад тях. Мисля, за да опозная мисленето си, то е автомат, който бълва готови полуфабрикати. А домашно приготвеното изисква друго, то е нещо друго. Тайната му е неуловима, но всеки знае, че я има.

Неактивен Iris

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 922
Относно: СЪЗНАНИЕТО
« Отговор #28 -: Август 15, 2008, 10:07:36 am »
В природата всеки се храни с нещо - на всички нива. Всяко същество приема елементи от обкръжаващия го свят, асимилира ги и ги използва като градивен материал на съответното тяло. Висшето Аз има нужда само от тези опитности, които му помагат да изгради тела за проява в по-висшите светове (тези над нивото на конкретния ум) за да може да функционира съзнателно в тях. Тези тела и сега съществуват, но не са достатъчно развити и организирани. Чрез всяко свое действие, дума, мисъл, намерение, човек добавя определени елементи към своите тела, като по този начин сам участва в изграждането и развитието им. Всъщност не е толкова важно какво точно ще се случи на човека, а неговата реакция, отношението му към събитията от живота. Също така са важни целите и стремежите, които човек си поставя по отношение на нещата от своя живот, които може да промени.
Ако човек примерно извърши предумишлено убийство, от това Висшето му Аз няма да получи нищо което може да използва за изграждане на висшето ментално и будхичното тяло, но ще прибави нискокачествени елементи към тялото на емоциите и на конкретния ум, които в последствие ще му се наложи да отработи и трансформира (наред с това, че те ще определят сферата към която ще бъде привлечен след своята смърт, както и ще окажат влияние върху бъдещия му живот).
Вярно е това, че някои същества се хранят с човешките излъчвания, като тези които се нуждаят от груба астрална материя го провокират и стимулират да проявява най-нисши желания и мисли. Съществута и същества "хранещи се" с висшите излъчвания на човека, което в крайна сметка се оказва от полза за него, защото всичко което отдава, му се връща многократно.

Неактивен хадзапи

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 808
Относно: СЪЗНАНИЕТО
« Отговор #29 -: Август 15, 2008, 12:47:18 pm »
Лошото е, че когато сме в инкарнация във физическо тяло, ние нямаме поне възможност бегло или косвeно да научиме защо ни се случва едно или друго в този настоящ живот. Неприятно е да ходиш сляпо и да се буташ къде ли не, и пак да започнаш отначало. Въпреки че при мен всяко нещо, което ми се е случвало, и добро и лошо е изстрадано от начало докрай с цялата сила и на положителното и на отрицателното. Трудно е да се балансира по средата, а точно това трябва да уча, както и търпението. Ех, този урок по търпение. Труден е за усвояване. Защото понаучиме ли се на търпение, после се започва и постепенното балансиране на положителното и отрицателното. А научаването на хармонията е един от най-важните ни уроци. Поне така е според мен.

В безкрая поне няма понятието време. Там е безвремие, всичко може би се подчинява само на това да учиме, да учиме, и да се развиваме, защото енергията трябва да бъде в постоянно движение. Просто застоя означава край на всичко, но същевременно и в края се съдържа новото начало, което винаги е на една степен по-нагоре или по-надолу, в зависимост от общото състояние на всичко, което ни заобикаля в пространството. Даже и там, където не може да стигне нашето съзнание и ни се налага да влизаме в тишината на вътрешното си Аз, където да се спре всякакво осъзнаване, да не се мисли. В тази тишина се дават най-големите отговори на въпросите, uоито си задаваме. Но когато сме в будното си всекидневие, в настоящия си живот, тези неща бързо ги забравяме и тогава идват на помощ тези въпроси и търсенето на поне някакъв мъничък отговор, поне толкова, че да не се сливаме с общата маса от хора, които само се интересуват от ядене, пиене, спане, обикновени битови неща, чиито желания основно са да имат материални притежания. Точно тези въпроси ни карат да чувстваме, че живеем, че носим поне някакъв заряд на промяна. А тази промяна да е поне в това да правим тези мънички неща, които зависят лично от нас, все някой може да ни последва, като например да не се изхвърлят навсякъде боклуците, а на определените за това места. Все някой, който нас ни забележи, а той дотогава е хвърлял къде ли не, може изведнъж да се замисли и да започне и той вече да хвърля не безразборно, а само там, където трябва. Ето с такива дребни на пръв поглед неща като дадения пример, ние имаме възможността да допринесеме в осъзнаването на заобикалящия ни свят от страна на другите хора с личен пример.

Отговорност - трудно нещо, но такова приятно чувство изпитвам от това зад всяко мое решение да осъзнавам, че поемам изцяло отговорността за взетото решение. Дано да има все повече хора по света можещи и искащи да носят отговорността да взетите от тях решения. И с това също се променя заобикалящия ни свят.
« Последна редакция: Август 21, 2008, 00:02:52 am от хадзапи »

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27