Хадзапи, това е моят отговор на твоя въпрос.
„ В човешката история, винаги е имало един блян, носталгия към нещо дълбоко в нас , към нашата истинска идентичност и произход. Нашите заети практични умове, целенасочено фокусирани в постигането на неща в този живот , се затрудняват с това бленуване към неизвестното и недостижимото. Този блян ни изглежда толкова ирационален и емоционален, че повечето от нас го интрепретират като носталгия за завръщане към корените ни, към местата , където сме родени и сме прекарали детството си. Тези от нас , които направят подобно пътуване назад, не са задоволени от това пътуване. Те са очаквали повече, но не могат да дефинират точно, какво имат предвид „повече”. Някои започват търсене на отговори, не забелязвайки, че те вече отдавна търсят отговора като астрономи, изследователи, пилоти, микробиолози, психолози, министри, терапевти, философи и какво ли още не. И после идват и ония от нас , обикновените хора, които понякога спираме, да се замислим и рефлектираме върху смисъла на всичко. Но само за момент.
Все повече хора най-накрая помъдряват достатъчно, за да осъзнаят по един или друг начин, че всеки от нас някога ще се завърне у дома си. В нашата произходна точка, но не Тук, а Там. И е само въпрос на време. Така ние започваме и продължаваме да се идентифицираме с нашата изследователска, търсеща натура” . Това е текстът, който прочетох, малко преди да видя твоя пост, който по смисъл никак не е далеч от по-горното. Нарочно го помествам, за да усетиш синхроничността, която изпитах вчера.
Въпреки мнението ми, че сме малка част от един голям Аз, който е малка част от друго Цяло, малкият ми Аз се затруднява в отговорите на много от тези „неудобни” въпроси. ОК, всичко е опитност, полезно за големия Аз, събираш реколтата и се прибираш у дома, с даровете, символично казано. Ако всичко е опитност, то тогава концепцията за лошо и добро е само учебен контраст за научаване на материала. Но, що за опитност е тази и каква полза носи на опитващия, а после и на Големия Аз, ако говорим за насилие, гавра, удоволствие от измъчването и убийството на живи същества ( хора, животни), например? Някой, който умишлено наранява, убива, измъчва за удоволствие, а серийният убиец? Тази опитност какво ще занесе на Големия Аз и защо му е на големия Аз такава опитност? Ето с това се затруднявам... Защо му е опитност на малко африканско дете, което ше се роди и умре преди да е навършило 1 година. Какво носи това на Аз-а? Предполагам , отговорът се крив някъде в част от твоя пост:
„Сякаш тук служиме преди всичко само за енергийна храна на някого, но на кого по-точно...?” Така си мисля аз, че лошотията, която ни заобикаля, не е нужна на Създателя, но е нужна на други създания.
Това е един възможен отговор . Тоест, ти задаваш отговора.
Онези, които се хранят с нашата енергия, обменят енергия с нас. Взимат от нас и ни дават от тяхната. Енергията е нещо, което е в постоянно движение и се рециклира и обменя . Тя е навсякъде и никога не се губи...То няма как и къде. Предполагам, че в близост до нашата вибрация, съществуват добре познатите на съфорумците от конспиративния форум , междинни измерения с егрегори или елементали. Те се хранят с нашата енергия. Те, самите имат полза от това, но от друга страна не са мислещи създания и без нашата енергия не биха могли да съществуват. Тоест, те не ни използват за нищо, само паразитират, за да съществуват...безцелно. Но тази порочна симбиоза, да я наречем, все пак е угодна някому? Ами, продължавам да предполагам. Вероятно е изгодна, на който му е необходимо ние да сме лоботомирани, кретеноидни роботи и да служим и работим за него, нон стоп, хилядолетия и еони. Робът, който си мисли, че е свободен, е най-удобният роб. Той живее в постоянната илюзия, че е свободен, а всъщност си е 100% роб. Такъв роб не задава неудобни въпроси, не роптае или ако роптае, роптае за банални неща, тока, цените, шефа, съседа. Той никога не може да хвърли поглед зад хълма, защото е твърде зает да се изкачи на планината. Затова си остава затворник в удобната „някому” роля на лоботомиран кретен. Пак предполагам, че тези „някои”, на които това е изгодно, са въпросните рептилии и илюминати, които всъщност не съществуват от вчера, а от както свят светува. Аз лично не чета конспирационния форум кой знае колко, но все пак съм чела достатъчно литература, съвременна и древна за да ги идентифицирам. Объркването започва някъде, с някой, който изведнъж решава, че е единственият Бог на света, неговата арогантност и невежество са достатъчно грандиозни, за да объркат целия свят след него. Преполагам от там идва всичко.А в последствие и на земята. В религиозни текстове и евангелия, които съм превеждала за форума ( и ги препоръчвам горещо на всеки в тема Религия) , той се нарича Ялдабаот, има и още имена. С него започва упадъкът на света. Предполагам , че от него произхождат всички рептилни и доминиращи над нас сили. Имаше един момент от сътворението, в който биват създадени серафините, които са змиевидни ангели. Дали от тях не произхождат рептилите? Физически и научно погледнато, обаче, всичко в света е създадено от един и същи материал, атоми, звезден прах, енергия. И всичко произхожда от едно Цяло. Тоест , дори и да сме създадени от някой кофти пич, в нас винаги има божествена материя. И с падението идва и отдалечаването от и „забравянето” на същинската ни природа. Сгъстяване на атомите, забавяне на вибрациите. Заглушаване тихия глас на божествената материя. Колкото по-надолу слизаш, толкова повече се сгъстява обстановката. Докато накрая достигнеш най-сгъстените нива, тези на земята, чието пък проявление, са нашите физически тела. Нашите физически тела са забравили, че в тях има божествена , първична енергия, откъсната от техния Аз. Затова човек прекарва N- броя животи в търсене на нещо, което сам не може да определи какво е. Тази носталгия, теглене към нещо, което не знаеш къде е и какво е. Аз лично, също като теб, знам, че не съм си у дома още от към 10 годишна и тогава съм го заявявала за ужас на близки и познати. В мен винаги е имало нещо, което ЗНАМ, че не принадлежи на това тяло. Нещо, което е силно и свободно, макар и миниатюрно, нещо, което не умира, а само преминава от измерение в измерение. Тоест, ако си представим този път като лекоатлетична досциплина, ще е бягане с препятствия. Множество пречки, множество прегради, които трябва да прескочиш, можеш да падаш, да ставаш , но винаги ще достигнеш до финала, дали пръв или последен е без значение. Дестинацията е важна. Защото, това не е състезание и накрая не раздават медали на първенците.
Едно от тези препятствия е въпросната матрица, в която живеем. Прескочил нея, излизаш в друго измерение, където ти се изяснява картинката, но все още си част от същия пейзаж. Целта е сега да излезеш и от този пейзаж и да тръгнеш по магистралата , която води към Вечния ти дом. Предолагам по пътя, на някой „паркинг от вселената”, ще имаш среща със самопровъзгалсилия се за Единствен Бог. Той ще те сплашва и ще иска преклонение и страхопочитание. Ако не се уплашиш от него и го игнорираш , той няма сила над теб. Излязъл от пейзажа и пътувайки по магистралата, ти си вече извън неговат власт, защото не си матричния робот, а си чистото съзнание, атом първична енергия, която не е в неговата власт.
Така аз си представям пътя. Няма да е лек и не е лек. Самият ни живот тук го показва. Самото ни деление на „ние” и „тях”, полярността, дуалността, са удобни Нему фактори, които здраво ни държат в стадото. Стадото самó си е пъдар. Нали занеш вица за българския казан и дявола. Ами не е само българския, бих отишла по-далече и бих го нарекла глобалния човешкия казан. Ако някой се измъкне от супата и реши да излезе от казана, се намират хиляда удобни ръце, да го придърпат обратно в казана. Едни други се вардиме, мразим, критикуваме, ненавиждаме, завиждаме...
Но виждам, че идват промени и хората започват бавно, но сигурно да се събуждат и много са на прага да преминат от един стадий в друг. Много хора започват да излизат от този сомнамбулен сън. Те усещат промените вътре в тях. А, повярвайте ми, отговорите на такива въпроси, като „смисъла на света и аз в него”, не се намират в никоя книга. Те са вътре в НАС. Всеки трябва да търси в себе си. Дали чрез медитация, не знам.. Който както намери за добре. . . Само знайте, че сме братя по съдба. Всички сме Едно и е настъпил моментът да спрем да се делим на „ние” и „те”. Ние сме братя и сестри, едни по-големи , други по-малки, това е разликата между нас. Няма по-лоши и по-добри. Животът се стоварва върху всеки по различен начин и не всеки има лукса да медитира по 12 часа на ден или по-точно казано, не знае, че има тоя лукс, ма то е все същото. ( Но да не забравяме все пак, че е възможно сред нас да има абсолютни рептили и подобни , които не можем да разпознаем, защото изглеждат като нас.)
Аз лично нямам нужда да изчета един тон езотерична боза или да пропътувам целия свят, за да се идентрифицирам със съзнанието си. Както казах, това съм го направила много отдавна , в ранна детска възраст. От тогава насам всичко друго е било само дегустация на едни и други влияния, но аз знам, какво не съм и от там започва знанието за това, какво съм. (Дегустацията изисква плюене на дегустирания материал иначе може да се опиеш! ) Но не всеки е такъв късметлия. Затова не се отнасям към хората с пренебрежение, а с разбиране и съчувствие. Поне се старая. Те са мои братя. Ние произлизаме от едно Цяло и никой не е в състояние да промени това. Дали ще чакаме хиляди години или еони е все тая . Така или иначе в Космоса няма време, така, че не ми пука! Важно е, че магнетизмът на истинския ти дом е толкова силен, че ще те изтегли рано или късно и ти ще се завърнеш у дома. Не позволявай на никой да ти казва, че е по-добър от теб, че той може , а ти, видиш ли, си неспособен, че има избрани, че има любимци. За Цялото всяка душа е важна. Има вредни фантазьори с мега Его, които ще ти кажат, че държат ключа за вечния Космически живот, но ако му го поискаш, ще каже : О, не ключът е само за специални хора. Хахахаха... Като например? Оправдания колкото щеш. На такива само им се усмихни и бързо на прибежки ги отмини. Те не ти мислят доброто. Който те поставя в условности и в полярни и дуалситични ситуации, той не мисли за теб, не мисли и за себе си, а за Надценилото се Его. Защото, който не знае, че Ти си Той, явно НЕ притежава ключа за Вечния Живот. Той няма даже ключ за собствения си дом. Той е заблуден, загубен в своите фантазии, болен мозък, който между другото е много удобен на матрицата. Виждаш ли, за онези енергии, за които казваш, че се хранят с нас, това е идеална ситуация. Езотерични дърдорковци да си чешат езиците и да привличат нови и нови съидейници към техните езотерични егрегори. Така , който е привлечен към тях остава в мъглата , но разбира се си мисли, че всичко му е ясно. Да припомня, какво казах в началото за роба, който мисли, че е свободен. Е, той е подобен на робът, който мисли, че е просветлен. Няма разлика. Затова не се присъединявайте към религии и системи за вярване. Не се кланяйте на идоли, живи или мъртви. Така само увеличавате техния егрегор. Всяка една система, която ви възпира от задаване на въпроси, е вредна за вас. Винаги задавайте въпроси. Не величайте отделни личности. Не вярвайте в нищо, вярата е матрично поведение равно на мозъчна лоботомия , хирургическо отстраняване на уникалността да мислиш САМ. Изследвайте самостоятелно. Пътувайте към вас и търсете срещи с вашия Аз. Вие сте сами, свикнете с тая мислъл. Не се прилепяйте към едни или други „съмишленици”. Странно е да го казвам, след като съм казала, че всички сме Едно,но преди да се слеем и да се върнем към Цялото, трябва да се отделим от стадото и да се идентифицираме и разберем, кой сме индивидуално . В Цялото, съзнанието е едно - Божественото, но по странен начин всеки си има индивидуалност.
Няма гуру или книга, има само ЛИЧЕН ОПИТ. Сами сте в пътя докато достигнете Цялото. После СТЕ Цялото. ( То и сега сте Цялото, ма повечето не го знаят)
И аз като теб се чувствам така, че не искам да се завръщам повече тук, а на дуго място :
„Копнея за планета (при положение, че трябва пак да имам физ. въплъщение), която да е без войни и да се обичат обитателите й, да няма завист и да има хармоничен живот съобразев с природата, да се ползва телепатията, да се разговаря с животните, да се движим свободно по планетата, без да има изкуствени граници и все неща от този диапазон... Мечте, мечти, но и надежди. „ Чудесно казано, братко, само имам едно малко уточнение към казаното от теб. Това не са нито мечти, нито надежди. Това са спомени, твоите спомени за свят, в който си бил и пак ще бъдеш, но си забравил. Успех по пътя. Няма да е лесен.
П.С: До колкото знам, прераждането на Земята има много висок рейтинг, образно казано. Прераждането в трудните земни условия те катапултира доста по-напред в развитието ти като съзнание, отколкото, ако избереш лесно прераждане. Но, когато се прераждаш, Аз-ът решава, не човекът. Затова Аз-ът винаги решава най-доброто за-него, не най-лесното. Земята е една от най-трудните дестинации за инкарниращи се. И едно от най-респектиращите образования за съзнанието.
А, имам отговор и за Крион, сладура. Такъв момент ще настъпи: светлините на сцената ще угаснат и представлението на Земята ще свърши. Планетата също си има възраст. И когато това стане, съзнанията няма да се раждат тук, а на други места. Те ще са надраснали съзнанието, което е необходимо за земен живот. И ще се отървт завинаги от физическата си форма. А самата планета също ще умре физически и ще остане да съществува като съзнание. Планетите са също като нас. Съзнание, което се развива и минава през физически към по-фини нива. Само отвореното съзнание може да си представи колко такива места съществуват. Ако в една обикновена галактика има 100 милярда звезди, на колко ли планети има някаква форма на живот? А, като си представим, че галактиките от своя страна са сигурно над 500 милярда даже и много повече, възможностите са безкрайни. И това именно Е съзнанието - Безкрайни възможности. Така, че , Криончо, не се тревожи за представлението. В този театър ще свърши, ма има още Безкрайно много театри.
Да, много простички думи, да не кажа прости..
