Автор Тема: Малко изповед...  (Прочетена 5729 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Regul

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 25
Малко изповед...
« -: Май 15, 2008, 21:51:51 pm »
Здравейте, пиша за първи път в този форум...
Искам да ви питам, дали някои е изпитвал или изпитва онова чуство на самота и сбърканост в света, построен от човека. Една тежка и отблъскваща нехармония, все едно всеки е сложил на гърба си 50 кг. ненужен товар и се опитва да играе балет с него. Това тягостно усещане от ежедневието, което сме създали, ако не е то идват уродливите отношения, които сме създали, един към друг. И това всеки един ден се усеща, като шамар за добро утро е, като се опитам да споделя с някои получавам онзи пропит в съзнанието отговор, от който ми идва да повърна вече... слез на земята, стига си мечтал, работи за пари, направи пари, излъжи някои за пари, да не ти пука за другите и т.н. Изповръщат си болните брътвежи, от което чуството за сбърканост става като заря в главата ми и на мен ми идва да си я откъсна само и само да се свърши с това. Но и завиждам, че могат с такава лекота и необезпокоявани да си плуват в ла...та и да се чустват добре. И когато се опитам да го правя и аз, усещам как все едно ми стиска и ми души душицата и за пореден път разбирам, че никога няма да се науча и аз така. Като се насоча към по възвишените неща... като Аза, да осъзная единството, всичко е едно, божественото в мен, светлината и т.н. се сблъсквам в стена много подобна на тази, от която съм избягал... само дето е по-красива и така изведнъж се намирам някъде по средата, където и от двете ми страни ми късат парчета от мен и не мога да реша да плача или да се смея... кретам някак си между там и тук и се ровя с всяка купчинка, която грее малко повече с надежда да се скрия в нея и да олекне всичко... няма смисъл да казвам дали съм намерил нещо такова досега...
Та мисълта ми беше дали някои е изпитвал или изпитва нещо такова :)
« Последна редакция: Май 16, 2008, 17:55:17 pm от H. »

Неактивен Спорт-Здраве3

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 385
  • ако четеш това,значи един сириусец те хапе по гъза
Относно: малко изповед...
« Отговор #1 -: Май 15, 2008, 22:21:04 pm »
Е, Regul, мисля, че всеки е тръгнал от този момент. Но всъщност не е всеки, а най-вероятно да сме аз, ти и още някой  ;D

И при мен едната и другата страна късаха парчета от мен. Когато намерих третото от двете, ми беше нужно време, за да осъзная, че и то къса не по-малки парчета от мен.
Когато намерих третото, мислех, че пътят ми на търсене свърши и че пътят ми на промяна започва сега. Но се оказа, че пътят ми на търсене още дълго време няма да почне, а пътят ми на промяна е започнал отдавна - от момента, в който съм се чувствал като теб сега.

Всеки си избира пътеките и никога не съвпадат. Онова, което е що годе общо, е онова чувство, което те кара да търсиш. Не е природата на сегашното, което те отвръщава от сегашното...не е и природата на хората, която те отвръщава от масите, а това е именно онова, което те кара да търсиш. Сърцето, което бие в търсенето. Самото търсене е само проявление на това ядро...което те отблъсква от всичко. Не зная дали е "Искра" или не знам си какво, сега ми идва да му викам "ядро".

Може би ще преживееш редица събития, от които ще си направиш изводи за това и онова. Всичко е възможно, след като започнеш да търсиш. До известна степен е безсмислено да се споделят открития по време на търсенето...но не винаги :)

Трябва ти само смелост. Смелост да направиш всичко, каквото и да е, защото "най-великото падение е също нещо толкова велико, колкото най-великото издигане. И двете са извеност, и пред двете трябва да се покаже почит, защото и двете са "най-" от своя род" така да го кажа :P
А колкото до изравянето на разложения труп на смелостта, това е неизбежно, когато ядрото иска да търси. То ще те накара да направиш всичко, дори да изнамериш оная нова смелост, която е нужна, за да погледнеш гадното тяло на първата, стара смелост, която отдавна сам си заровил под земята...
« Последна редакция: Май 16, 2008, 09:18:30 am от Mirotvorec »
"Where am I" is the usual question... In this case "when" might be more apt.

Неактивен Iris

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 922
Относно: малко изповед...
« Отговор #2 -: Май 15, 2008, 22:57:19 pm »
Ами света си е сбъркан. Безсмислено е да се обвинява когото и да било за това. Всеки има право да бъде такъв какъвто е. Ти просто се опитай да бъдеш себе си. Към това, което е духовно трябва да почустваш естествено привличане. В каква форма ще го намериш, никой не може да ти каже.
Можеш да опитваш да прекарваш по няколко минути дневно в мълчание, като просто се концентрираш в себе си, без напрежение и без да задържаш вниманието си върху мислите които преминават през съзнанието ти. Равновесието в живота ти трябва да дойде от тебе самия.То си е в тебе, просто мислите и чувствата от ежедневието ти пречат да го почувстваш. Самотата си има и добри страни.
Определи си какво искаш, какво те привлича (все пак се замисли дали това няма да навреди по някакъв начин на тези около тебе)и не се притеснявай ако не успееш да го постигнеш веднага. Това което е от истинско значение е стремежът. Постигането на целите често се забавя от независещи от човека обстоятелства, но това почти винаги по-късно се оказва от полза за него.
Казваш, да осъзнаеш единството на всичко съществуващо... Първо се научи да приемаш различията. Това не означава примерно да одобряваш действията на някой престъпник, а да признаеш правото му на свободен избор, независимо правилен или грешен. Има кой да съди. Така може би голяма част от тежеста, която чувстваш ще падне.

П.П. Извинявай, ако това което написах ти звучи като проповед или наставнически.
« Последна редакция: Май 15, 2008, 22:58:32 pm от Iris »

Неактивен Спорт-Здраве3

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 385
  • ако четеш това,значи един сириусец те хапе по гъза
Относно: малко изповед...
« Отговор #3 -: Май 15, 2008, 23:19:38 pm »
Или пък няма кой да съди, както аз мисля. Няма съдебна зала и няма наказателен кодекс. А ако има подобно място, в което, единствено от всички места, състраданието не е престъпление, то ти в момента си там и без това.
« Последна редакция: Май 16, 2008, 09:24:57 am от Mirotvorec »
"Where am I" is the usual question... In this case "when" might be more apt.

Неактивен Regul

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 25
Относно: малко изповед...
« Отговор #4 -: Май 16, 2008, 00:25:34 am »
Имаше момент, в които си играех на съдия :)....но с това само засилих цялата болка и трудно се отучих от този навик, сега като видя нещо, което е в крещят разрез с мен, наи-много да се усмихна. Опитах се да се успокоя, за голям период от време успявам, най-вече като избягам сред природата, но има и моменти, когато наистина ми идва да се взривя ако мога, в такъв момент написах предния пост. Все едно се натрупва енергия толкова много, че ако не го изразя по някакъв начин ще ме изгори отвътре, после пак идва относителния покои. Има дни, когато съм благодарен, че слънцето е игряло, а в следващата минута и да ми проговори, имам чуство, че ще му кажа не ме занивай, тежко ми е....тази липса на баланс, мисля че ме трови основно...готов съм да приема много неща, само не това....не мога да съм и бряг и море.........
« Последна редакция: Май 16, 2008, 09:27:29 am от Mirotvorec »

Неактивен Спорт-Здраве3

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 385
  • ако четеш това,значи един сириусец те хапе по гъза
Относно: малко изповед...
« Отговор #5 -: Май 16, 2008, 00:57:09 am »
Тръгвайки от твоето състояние, минах през много насилие над начина си на мислене, повлиян от простотии от типа на това, че има карма и възмездие...че любовта е всичко...че всички сме едно и че господ няма да ме хареса иначе и че в момента, насилвайки се да обичам безпрекословно, рискувам някой ангел да не ме допусне при себе си, защото не съм съвсем искрен.
Препоръчвам ти да се превърнеш точно в такъв! Обичай всички, ако искаш се бичувай, когато не успяваш. Ако някой ти каже да не се бичуваш и че просто все още не си достатъчно еволюирал, за да обичаш нещо на тоя свят, тогава се отдай на отчаяние. Разгърни широка кампания на самосъжалението си и приеми, че си просто боклук, преминаващ транзит през онези, които обичат. И разбира се - надявай се! че някой ден ще си като тях и ще отдаваш на останалите пътници своето най-искрено и мазно състрадание.

Пожелавам ти да се докараш дотам, за да изпиташ, преживееш и почувстваш цялото красноречие на нещата, защото е трудно да се опише.

В онези неща забележи как постепенно ослепяваш и губиш от фокус очевидните неща. Че няма нито справедливост, нито възмездие, а кармата е лъжа за почит...Че има още много много неща, освен любовта, които си имат име, проява и прелест и че любовта сама осмива себе си в повечето случаи...Че никой на никого не прилича и всички са различни, но все пак ако има нещо, което е Едно, то това са всички останали - те Едното и ти покрай него.

И когато минеш през цялата гнус и когато изнамериш някакви псевдо истини и започнеш да се придържаш към тях, не чакай слънцето да ти заговори, за да му затвориш устата, ами направо му кажи как да ти услужи  ;D
Защото си тук, за да се проявяваш, а не за да следваш пътища! Изпусни парата както намериш за добре и след като я изпуснеш цялата, вече не задържай нищо вътре в себе си, а го изсипвай над останалите по най-непоколебимия начин :)

Успех! И не тръгвай никъде без смелостта си ;)
« Последна редакция: Май 16, 2008, 09:30:46 am от Mirotvorec »
"Where am I" is the usual question... In this case "when" might be more apt.

Неактивен Regul

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 25
Относно: малко изповед...
« Отговор #6 -: Май 16, 2008, 01:20:33 am »
Спорт-Здраве2 , на моменти имам чуство, че пишеш на себе си, а пък аз ако успея да рабера нещо....рабера  :o. Може би тия изнасилвания над мисалта все пак са родили нещо, ама както и да го въртя си е след изнасилване, аз гледам моите да заченат по естествен начин и така и да се родят после в празната ми кратуна ;D , даже понякога се опитвам и да ги споделя с някои. Честно казано не искам и да казвам на някои да ми служи било планета или човек  :'(....виж ако ме попита сам дали искам да ми направи услуга е друго нещо....незнам дали ме разбра, но аз търся начин да се интегрирам с хармония и в хармония...само дето тая хармония не спи пред нас , а и не расте по дърветата, въпреки че те са част от нея :)....и така...без крайности, така и се опитвам сега, само дето го има момента, че без крайности може и без да разбереш да си заседнеш и тогава......  >:(
« Последна редакция: Май 16, 2008, 09:32:37 am от Mirotvorec »

Неактивен Спорт-Здраве3

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 385
  • ако четеш това,значи един сириусец те хапе по гъза
Относно: малко изповед...
« Отговор #7 -: Май 16, 2008, 01:31:01 am »
Това се опитвам да кажа :)
Защо се опитваш да си в хармония с нещо? И най-вече защо си мислиш, че трябва да се опитваш, за да си...и дали опитвайки се да си някакъв не правиш тъкмо обратното на това да си в хармония.

И не мога да разбера защо се стараеш да махнеш крайностите, човек просто не може да си намери място  ;D
« Последна редакция: Май 16, 2008, 09:33:06 am от Mirotvorec »
"Where am I" is the usual question... In this case "when" might be more apt.

Неактивен Regul

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 25
Относно: малко изповед...
« Отговор #8 -: Май 16, 2008, 01:51:01 am »
Сега отностно хармонията....искам я, защото това е начин да се успокоя, да се слегна и омеся едно хубаво с всичкото, по принцип съм хаотичен, не ми стига 1 ама и 2 ми е много, рабираш ли :)...все едно съм много неща и всяко си е с разум и идеи и цели, а пък аз съм бойното поле, върху което си е трепят, кои да вземе връх..но не съм ШИЗОФРЕНИК  ;),и аз си имам идеи,но немога да им го втълпя,затова ще ги закрам на място, където всички ще сме си 1. А ако съм в едния край или крайност как ще видя другия, няма ли да се огранича така  :-\..може би ти нямаш нужда все още  от място, след време може и да заимаш, но аз за себе си чуствам, че ми трябва вече...да си знам мястото, да не си играя на топло и студено вече, че знаеш ли как се изстива така  ::) ...
« Последна редакция: Май 16, 2008, 09:35:21 am от Mirotvorec »

Неактивен Спорт-Здраве3

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 385
  • ако четеш това,значи един сириусец те хапе по гъза
Относно: малко изповед...
« Отговор #9 -: Май 16, 2008, 01:59:00 am »
Място си правя свое си :P Щото иначе няма такова. НЯМА място нито за теб, нито за който и да е. На това си има дори и физическо обяснение и метафизическо. Но да не ти влияя на мнението...поразтърси се свободно  :D АКО после се убедиш, че място за теб или който и да е, няма, то замисли се и за последъчните изводи от този факт.
« Последна редакция: Май 16, 2008, 09:36:12 am от Mirotvorec »
"Where am I" is the usual question... In this case "when" might be more apt.

Неактивен Regul

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 25
Относно: малко изповед...
« Отговор #10 -: Май 16, 2008, 05:25:51 am »
Ти си знаеш най-добре, не мога да погледна през твоите очи и да видя както виждаш ти нещата, това не значи, че ти си прав или аз или някои греши, строй си направи си местенце само твое, но го направи малко по голямо да има място и за гости, че знае ли човек кой може да му дойде на гости  ;)...всичко най :)
« Последна редакция: Май 16, 2008, 09:37:05 am от Mirotvorec »

Неактивен Tangrata_

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 465
Относно: Малко изповед...
« Отговор #11 -: Юни 19, 2008, 15:12:47 pm »
пич, като бях по-млад и аз бях като тебе.

Казваш, че си се оттървал от съденето, но може би все още не си. Това е огромен камък на шията, наистина ужасно голям. Научи се да не съдиш себе си, да не съдиш другите, не съди живота като добър и лош, нито деня, нито слънцето.

Една от лошите страни на съденето (не единствената), е че раздава оценки, прави сравнения, (според твоята илюзия) подрежда тебе, хората или изобщо света в някаква стълба - ето аз съм еди колко си добър и еди колко си в хармония - съседа отляво е по-в хармония и по-щастлив а съседа отдясно е по-малко в хармония.

Това непрекъснато сравняване дава две неща - 1. комплекс за малоценност
2. Мания за величие (чувство за собствена значимост); или казано с други думи - мислиш се за важен

Тия 2 работи те вкарват в мн. кофти конфликт и е..ват увереността ти и самочувствието.

Също започваш да се страхуваш, че трябва да действаш според някакви правила и рецепти (на всемирната любоф и на беззъбите офци)- да спазваш хармонията и тн. Страх те е да поискаш и да получиш това, от което имаш нужда (секс например ;) )

Не казвам, че е лошо да се спазват някакви принципи. Но не трябва да има страх да не сбъркаш. Просто правиш, живееш си живота както намериш за добре и не се страхуваш от последствията.

Това последното е трудно да се формулира, бтв ...
Всеки сам си преценя как да живее ...
Това, което е универсално - бъди мъж, вземи живота си в свои ръце и не търси оправдания, извинения и обвинения. Потърси отговорността да промениш собствения си живот вътре в себе си (така както правят и тия дето плуват в лайната).

Живота е такъв какъвто е. Може и да е много хубав, стига да го грабнеш с всички сили и да го живееш здравата.

едит:
... аа да, за малко да забравя -
намери си някакви физически занимания, и ги прави до пълно изтощение - бягане, баскетбол, бойни изкуства и тн.
Сега е лято - взимаш една топка, отиваш на игрището и 2-3 часа играеш (може и сам)

Искаш да се взривиш? Колко лесно решение ... а защо не пробваш да си заминеш от тоя свят чрез тренировки (не че става, минава ти мерака за взривяване много бързо) Но пробвай - кажи си - ето сега ще тренирам днес докато умра - да видим умира ли се от това :)
« Последна редакция: Юни 19, 2008, 15:26:04 pm от Tangrata_ »
Искаш да свалиш някое момиче: www.lovestyle.org/forum  Българите в Канада: www.bgcanada.com

Неактивен angelyt

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 8
Относно: Малко изповед...
« Отговор #12 -: Юли 27, 2008, 02:14:58 am »
"АЗ СЪМ ТОВА КОЕТО АЗ СЪМ, аз говоря вътре в теб.  Не всички ще успеят да получат опит на общуване със своята висша част. В същото време това е съвсем естествен процес, който е напълно достъпен за болшинството от сега живеещите на Земята човешки индивиди.

Земният живот е много наситен с такива форми, които от гледна точка на висшата реалност не са реални , но все пак заемат достатъчно вниманието на хората, като ги отвличат от тази висша реалност.

Целта, която е най-важна сега, е  живеейки в един илюзорен свят, да можем да погледнем зад завесата, да пробием през плътния физически свят.

Ние получаваме възможност за общуване между световете благодарение на новата милост. И това общуване може да овладее всеки стремящ се, но стремящият се искрено, а не на шега.

Най-голямата сложност, е в това да се преодолее собственото външно, илюзорно съзнание. Тази илюзорна дреха, която сме облекли. Да отхвърлим от себе си физическите мисли и чувства. Да се възвисим в собственото си съзнание до висотата на изначалното Христово АЗ, а след това до АЗ СЪМ ТОВА КОЕТО АЗ СЪМ и по-нататък – в безкрайността.

Най-трудната крачка и първата, която трябва да се направи, е да се вземе решение за следване на Пътя, независимо от всичко. Всеки ден. Илюзията на този свят ще ви отвлича от придвижването по Пътя. Всяка крачка понякога може да бъде много болезнена, като че ли вървите по натрошено стъкло, или по пътечка, по която са разхвърляни рози. Вие вървите бос и шиповете, които се набиват във вашите стъпала ви причиняват болка.

Това е болезнен път. Когато детето се появява в този свят, за него това е голям стрес. То излиза от майчината утроба и попада в непознат свят и това за него е стрес и болка от първото вдишване, от неизвестността и светлината.

По същия начин вие изпитвате стрес, когато влизате в съприкосновение с тънкия свят. Вие започвате да познавате своята неизвестна част и тя доста се отличава от вашата външна част.

Но вие вървите независимо от всичко. Независимо от болките и загубите, които понасяте по своя път.

Загубвате предишните си приятели, общуването с тях ви се струва съвършено празно и лишено от смисъл.

Загубвате интерес към предишните си увлечения. Вие започвате постепенно да разбирате, че този свят започва да ви става съвършено чужд. Вибрациите ви до такава степен се отличават от обкръжаващия ви свят, че ви се струва, че изпадате от него. Но вашето его не се предава. То се опитва да привлече вниманието ви към някакви известни само на вас привързаности към този свят, с които все още не сте успели да се разделите.

Понякога е срамно да си признаете тези привързаности, но това го има и то ще отмине. Достатъчно е само по-активно да проявявате своето желание да се избавите от несъвършенството. И вие продължавате своя Път.

И шиповете на розите все по-болезнено и по-болезнено се впиват в стъпалата ви. Понякога болката е непоносима, но няма възможност да се  върнете назад. Това е болезнен път. Човек, който притежава силно его не е готов за този път. И той се отклонява.

Той предпочита да получава удоволствия.

Но колкото повече се съпротивлявате, толкова по-болезнено е връщането в Пътя.

Наистина, това е много труден Път. Път осеян с рози и шипове.

Но аз не знам друг път. Това е път на жертви, всяка крачка по който се прави с труд. Но няма друг път.

И така, първата крачка това е желанието да преодолете себе си.

Ако сте взели това решение, винаги ще се намери човек до вас, който ще ви помогне да вървите по-нататък, като ви даде необходимото знание и разбиране.

Но след това трябва да вървите самостоятелно. Без свидетели. Настъпва  момент, когато оставате лице в лице със себе си и със своето его. И започва борба. Това е схватка не на живот, а на смърт. Всяка ваша част, реална и нереална, доказва на другата правото на своето съществуване.

И това състояние е много далече от покоя, умиротвореността и комфорта. Именно за това мнозина напускат пътя търсейки групи, течения, секти, които дават привидно умиротворение, фалшива любов и показна грижа.

И мнозина напускат обсипаната с рози пътека и тръгват по мекия килим.

Минават десетки и стотици въплъщения преди те отново да се върнат на пътя на посвещението. Бог не ги принуждава да бързат.

Винаги има шанс за връщане в Пътя. Но понякога е необходим доста значителен намек от вашата висша част, за да се замислите и да се върнете в Пътя.

Когато започне сражението ви с вашата нереална част, това наистина прилича на битка. Всичките ви тела за изранени. Вие сами се ранявате. Вашата нереалната част не разбира какво става. Може да ви се струва, че полудявате, че сте неизлечимо болен. Това действително е тъмна нощ за Духа. Това е изкушението в пустинята. И това продължава дълго. Всичко зависи от това доколко  се съпротивлява вашето его.

Но когато преодолеете своето его, сразите своя страж на прага, вашата нереална част, вие ставате друг човек. Да, вие продължавате да носите човешко тяло, вие оставате във физическия план, но по-голямата част от вас пребивава в друга реалност. Вие ставате гражданин на два свята, бидейки едновременно горе и долу.

Вие ставате точка, в която се срещат световете.

С това вашето придвижване по пътя не приключва, а само започва. Защото вие ставате ос на света. През вас, вътре във вас преминава ос, сърцевина, която поддържа връзката между световете.

Вие ставате канал, през който постъпва Светлина в този тъмен свят.

И разбира се като всяка ос вие изпитвате огромно напрежение. Усещането е такова, като че ли сте Титан, на чиито плещи лежи този свят.

Вечно преодоляване на себе си, постоянен отказ от своята нереална част. Все нови и нови посвещения. Постоянно напрежение.

Само така израствате. И това е, което иска от вас Бог.

Няма друг път.

Ако сте готови за този Път на посвещения, тогава много добре ще разберете за какво става въпрос. Ако не сте готови за този път, тогава всичко, което току-що прочетохте няма да ви донесе никаква информация.

Привидно е, че всички хора са еднакви. Всеки се намира на своето стъпало на развитие. Просто сега е настъпил момента, когато има възможност голям брой индивиди да стъпят на Пътя и да започнат да вървят по него и тази възможност е много по-реална, отколкото буквално преди година. Самите енергии, самият Космос способства такова придвижване.

Тези от вас, които разбирате за какво става дума тук, намерете време. Уединявайте се. Останете сами със себе си. Съсредоточете се върху сърцето си и си задайте въпроса готови ли сте да следвате този Път. И ако то ви подскаже, че сте готови – вървете. Но всеки ден, ставайки сутрин и всяка вечер преди да си легнете да спите си спомняйте за взетото решение. И продължавайте да вървите, колкото и болезнено да се впиват шиповете в стъпалата ви и каквото и да става с вас във външния свят. Не се бойте от нищо. Нищо, никакви оскърбления, загуби, неприятности на този свят не могат да навредят на вашата безсмъртна част.

 

АЗ СЪМ ТОВА КОЕТО АЗ СЪМ, и аз съм винаги с вас във вашия Път."  ;)

Неактивен Tangrata_

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 465
Относно: Малко изповед...
« Отговор #13 -: Юли 28, 2008, 17:30:04 pm »
Вие ставате канал, през който постъпва Светлина в този тъмен свят.

И разбира се като всяка ос вие изпитвате огромно напрежение. Усещането е такова, като че ли сте Титан, на чиито плещи лежи този свят.

Може би бъркаш някъде ...
Светът е цялостен.
А човек е доста незначителна част от него.
Светът не лежи на твоите плещи, дори напротив.
В мигове на просветление съм усещал точно обратното - всичко е идеално така както е. За нищо, ама за нищо не трябва да се тревожиш. Дори и за това какво ще направиш днес, дори и за това, какво ще направиш утре ... дори и за това, какво ще направиш с живота си.
Може да съумееш да направиш нещо полезно с него, може и да не успееш.
Но не е фатално.
Може и да е обиждащо егото - но света няма да се срути ако не му дадеш помощта ти. Пак ще си е там. Храна за егото е да мислим, че сме важни, и че от нас може да зависи нещо.

Напрежение може да има от прекомерно зареждане с енергия, и нейното неизразходване.
А също и ако някой стои на пръсти дълго време.
Искаш да свалиш някое момиче: www.lovestyle.org/forum  Българите в Канада: www.bgcanada.com

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27