Автор Тема: Обединявайки Наука и Духовност  (Прочетена 1473 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен July

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 242
Обединявайки Наука и Духовност
« -: Април 30, 2008, 18:04:26 pm »
Енергия-материя

Може би най важното откритие направено някога в света на физиката е Айнщайновата теория за относителността и нейното известно уравнение : Е=мс 2.  Уравнението показва, че 1 кг от материя кореспондира на 25,000,000,000 kWh енергия, която може да снабди с електричество един град за 3 години или една кола за 100,000 години. Уравнението показва, че енергия и материя са различни проявления на едно и също нещо.  Показва, че има всъщност само еднa субстанция “енергия-материя” която има двоен аспект и може да се проявява като енергия или като материя.  Същото може да се каже за светлината, която може да демонстрира поведение на вълна или поведение на частица. Това не означава, че светлината си сменя поведението от вълна към частица по желание, но, по-скоро , че се намира в някакво междинно състояние, което може да се проявява едновременно в двата аспекта.  Възможно е субатомични частици да са едновременно и постоянни вълни от енергия.

Ниска честота вълни вибрират бавно и имат поведение на материя; и високочестотни вълни  вибрират бързо и се държат като енергия.  Това със сигурност има някакво сходство със Стринг теорията, където се предполага, че всичко е съставено от миниатюрни ( 10 на минус 33-та степен дълги, или около милионното  на  милярд ,милярд ,милярд ,милярд  на 1сантиметър) нишки  или възли от енергия-материя вибрираща в 10 измерения. Нашите мозъци могат да възприемат само 4 измерения – 3-те пространствени измерения – (дължина, ширина и височина) и 1 темпорално измерение-време. Така, че може би има 6 космически измерения, които остават невидими. Космологията на  Изтока е базирана на 7 равнини на съществувание и нашата физическата е най-долната равнина. От останалите 6 равнини се казва, че едни са композирани от почти невидима материя, а други от чиста енергия. Така, че науката почва да се доближава до това, което е било известно на древните много отдавна.


По-високи  измерения (равнини).

Както току що обсъдихме, някои от настоящите физически теории казват, че има скрити космически нива, отвъд трите измерения, в които ние живеем. Невъзможно е дори да си представим как изглежда по-високо измерение. Нещо като голяма къша, в която има специална стая, която е по-голяма от къщата?! Може би това е искал да каже Христос, когато е казал: “В къщата на баща ми има много палати”- (Йоан 14:2) Kакто знаем Бог живее в рая, тъй, че Христос казва, че раят е много-измерeн и всяко по-високо измерение е по разгънато от предишното. Помислете дали той не е  обяснявал на хората живели преди 2000 години за многоизмерна вселена по ненаучен начин?  Т.е им преподава урок по физика, с техния собствен език, за да го разберат.


Липсваща материя.


Изследванията на ротация на звездите около галактиките показало, че 96% от вселената е непреброима, (не знаем нищо за нея ‘unaccounted for’).  На теория звездите от по-външния пръстен на една галактика не би било възможно да се въртят толкова бързо, колкото тези, по-близки до центъра, защото  увеличената центрофужна сила ще ги запрати да хвърчат в космическото пространство. Това на теория, както и да е обаче, било намерено, че звезди във външния пръстен на галактика се въртят толкова бързо, колкото и тези близо до центъра, което противоречи на законите на физиката! Така, че физиците тепърва трябва да намерят нова теория, която да обяснява това.

Масата на цялата видима материя вътре в галакиката осигурява само 4% от гарвитационното поле, което й е необходимо за да се предотврати нейното разкъсване.  Тогава защо галактиките не летят в космоса разкъсани на части?  В средата на 1970г. Физици и астрономи започнаха да търят липсващата материя във вселената. Те я нарекоха  тъмна материя ( dark matter), защото е невидима...

Напоследък откритието на огромни сферични енергийни аури, които покриват отвън галакитическите дискове, показва присъствието на  огромна маса тъмна материя и тъмна енергия вън от галактическите нуклеи.  Тъмната енергия е хипотетична форма енергия, която е просмукана в цялото пространство и има силно негативно напрежение, което обяснява ускореното разрастване на вселената. Това е относително нова концепция, която формира част от “Стандартния Модел”, който определя, че вселената е съставена от 4% видима материя, 23% тъмна материя и 73% тъмна енергия. Тази тъмна материя и енергия е енергията-материя, от споменатите преди това от Хинду и Будиската космология по-високи измерения и скритите измерения от Стринг теорията (струнна или нишкова теория)


Квантум морето (Quantum foam)

Квантум морето (пяна) , също познато като морето “пространство-време”, е концепция в квантовата физика, предложена от Нобеловия физик Джон Уилър, за да опише микороскопичното море от бълбукаща енергия-материя. Пяната е как пространство-време би изглеждало, ако можехме да зумираме (увеличим) в космоса по скала от 10 на минус 33-та степен см. (дължината на 1 Планк). На това ниво на микроскопичност частиците от материя се оказали постоянни вълни от енергия. Уилър предположил, че миниатюрни  канали (wormholes) с размер 10 на минус 33-та степен см. може да съществуват в квантумното море. Някои  физици дори теоризират, че може да са хипер-космически връзки към други измерения. Хипер-космическата природа  на квантумното море може да обясни принципи като  трансмисията (предаване)  на светлина и потока от време . Много учени смятат, че квантумното море е невероятно силен източник на нулева 0 енергия, и е приблизително изчислено, че 1 куб.см празно пространство съдържа достатъчно енергия да свариш всички световни океани и морета.

Ако можем да опишем микроскопична структура от постоянни вълни, които  изглеждат като частици и включват вортекси в структурата си, можем да имаме теория, която да обедини всички досегашни варианти в модерната физика.  Фигура 1  изглежда изпълнява този критерий. Тя е чертеж на субатомична частица, репродуцирана от Окултна Химия на Чарлс Летбетър и Ани Безант, публикувана  в 1909, въпреки, че подобна диаграма е била публикувана в теософско списание през 1895 г. Летбетър и Безант обясняват, че всяка субатомична частица е съставена от 10 възела, които циркулират енергия от по-високи измерения. Тогава в 1895г, теософското общество е знаело, че физическата материя е съставена от струни, нишки – 10 г преди  теорията на Айнщайн за относителността и 80 г преди Стринг теорията ( струнната ‘нишкова’ теория). Структурата на енергията –материя може да е била позната от 100 години, но въпреки това, напълно игнорирана от конвенционалната наука.  Фигура 1 може да е Светият Граал, който физиците са търсили толкова време.

Фиг. 1 (кликни)



Ние всички сме едно.

Вярва се, че вселената е изригнала в съществувание от една точка. Точката се увеличи да стане вселена, така, че все още всичко си остава част от това едно.  С това обяснение парадоксите на “нелокалност” и “по бърза от светлината комуникация” стават напълно безмислени, защото всичко е свързано и всичко е едно – концепция която по-никакъв начин не е нова за  духовенството.
« Последна редакция: Май 01, 2008, 00:26:27 am от H. »

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27