""""Вселенските Закони са 111. Всеки един от тях е съобразен с живота не само на планетата Земя, а и с живота на всички останали планети във Вселената. Това, че ние хората се правим на единствени и неповторими като форма на живот, си е само за наша сметка. Космосът живее пълноценно и без нашето признаване. Вселенските закони са заключени във Вселенската памет. На определен етап на развитие за всяка една планета, те започват да достигат до нея, в онази част, в която разумът на планетата е готов да ги разбере и да ги следва.
Първите Вселенски закони, за които получих разрешение от моите Тибетски Учители, публикувани за първи път през 1998 г. са десет. Човечеството трябва да е готово да ги осъзнае и спазва, за да ни е по-лесно да направим нова крачка в духовното си, интелектуално и техническо развитие. Сега ще ги разтълкувам накратко."""""
Алена
1. За да живееш пълноценно трябва да знаеш защо си дошъл в този свят и откъде си дошъл
Смисълът на първия Вселенски закон е свързан с осъзнаването не само и единствено на миналите прераждания, които често не са най-важното и полезно знание в живота на човека, а и на връзката с рода, от който произхождаме. Законът изисква да осъзнаем кармата, която носи нашият род и да се постараем да я коригираме, като не преставаме да уважаваме и ценим нашите предеди, без значение какво са сторили те. Това се отнася не само за отделната личност, а и за нацията, която не трябва да забравя, унищожава или пренаписва според моментните интереси своята история, произход, падения и възходи, за да ги претвори в бъдещите векове в положителна колективна карма.
2. Създателят трябва да е в теб, а не около теб. Само така ще са в единение твоят дух и твоето тяло
Смисълът на втория Вселенски закон е, че трябва да осъзнаем съзиданието като действие, в което участваме ние самите. Да не възприемаме съзиданието като образ на Създателя или на Господ, създаден от нас или въплътен в икона или рисунка, която да е около нас, но да не усещаме силата на Вселенското съзидание около самите себе си. Ако осъзнаем, че сме неразделна част от Твореца, защото и ние творим във всеки един миг от живота си, ако сме отговорни за действията си, а не си внушаваме, че някаква невидима сила ще извърви нашия път, ще заживеем в съзвучие с Вселената.
3. Всичко е живот. Уважавай живота около теб. Уважавай всики живи същества във Вселената, защото може би си бил или ще бъдеш някое от тях в някое свое въплъщение
Този закон е сързан с кармата - колективна и обща. Всеки от нас може по някакъв начин да е свързан с хората и животните сред които живее. Именно за това трябва да се отнася с тях с подобаващо уважение. Не се знае дали не е необходимо да изчисти карма, която е свързана с някой от тях и дали не твори в настоящия си живот поредната обща карма. Законът изисква тази карма да е добра, за да бъдат щастливи и успешни бъдещите ни срещи.
4. Твори само поискано добро, за да го получиш
Библията ни учи, че да правиш добро е най-висшето благо на този свят. Да, така е, но само когато доброто е поискано, а не дадено насила. Само и единствено поисканото и оценено добро, което винаги трябва да бъде заплатено, дори с едно цвете или с едно изречено в очите "благодаря", скоро ни носи същото добро от човека, на когото сме помогнали, или от някой друг човек, към когото сме се обърнали с молба за помощ ние самите. Поискано добро е само това, което човек е поискал от нас директно, очи в очи, не чрез други хора, и не като върви около нас и мърмори досадно, за да ни предизвика да му помогнем.
5. Доброто е ключ за вратите към другите светове
Този закон не е свързан с първия. Той изисква да сме добронамерени, да премахнем желанието си да бъдем Вселенски завоеватели, да приемем, че ако сме изпълнени с желание за взаимно разбиране и стремеж да сме си взаимно полезни, ще си отворим вратите към други, нови, непознати и интересни светове. Там ще бъдем допуснати само ако изкореним нашата лоша същност .
6. Не прави непоискано добро. То задължително ще ти бъде заплатено със зло
Законът е труден за разбиране, защото смисълът му противоречи на библейските закони. Свикнали сме, а и са ни учили да раздаваме добро винаги, когато видим, че можем да го сторим. За съжаление, ако това добро не е поискано, когато отмине моментът на нечия безпомощност, той, получилият нашата помощ, започва да ни мрази, защото сме му помогнали виждайки го в момент на негова слабост. Ако ни се наложи да потърсим неговата помощ след време, той ни обръща гръб, желаейки да види как, като сме толкова силни, ще се справим сами. Обикновено даденото непоискано добро ни печели врагове, затова не трябва да го даваме в момент на обзело ни съжаление.
7. За поискано и получено добро, на което си отговорил със зло, ще заплатиш с най-тежкото кармично наказание
Този Вселенски закон е ясен, но мнозина не желаят да се съобразат с него, приемайки, че човечеството им е в непрекъсната услуга , и че те трябва непрекъснато да консумират блага.
Когато доброто дарено от нас е поискано и изконсумирано, идва мигът, в който трябва да бъде изречено с думи осъзнаването на стореното добро и благодарността. За съжаление са малко хората, които благодарят. Дори и една думичка искрено "благодаря" е достатъчна , за да си спести бъдещи проблеми получилият помощта. След време , забравил, че някой му е помогнал, възвеличал докрай егото си, той започва да получава Съдбовни удари - наказание за неоцененото получено добро. Вместо да се замисли на какво се дължат тези удари, човекът започва да търси несъществуващи врагове. В нашата власт е да си спестим подобни страдания.
8. Съумявай да се радваш на малките и големи красоти, които Вселената твори и ти предоставя
Законът изисква да се научим да приемаме с благодарност и малките радости, които ни дарява Съдбата. Да забравим стремежа си към лукс и охолен живот, защото ако той е нашата главна житейска цел, ако престанем да се радваме на топлината на слънчевите лъчи, на красотата на снежните планини, на топлия пясък и красивите морски вълни, на синьото или облачно небе, на факта, че се събуждаме и продължаваме да живеем, на усмивката, която някой ни е подарил, на обичта на хората, всичко останало ще ни бъде отнето.
9. Изпълнявай Вселенската си мисия, осъзнавайки своето предназначение. Раздавай според възможностите си, за да консумираш Вселенските блага
Законът изисква да се научим да спазваме първите осем закона. Другото му изискване е, да раздаваме блага само когато сме достатъчно стабилни самите ние. Ако раздаваме спечеленото от нас, преди да е достатъчно за нас самите и да ни е осигурило спокоен живот, идва момент, в който ние самите трябва да потърсим помощ от някого. Тогава започваме да изпитваме неприязън към хората, на които сме помогнали, но не виждаме собствената си грешка, заради погрешна оценка на ситуацията, довела ни до страдания и недоимък.
10. С приеманието ти в селенията на висшия Вселенски разум ти си най-богатият, както и всички, които са около тебе
Законът отново ни напомня, че най-голямото богатство за нас е животът, който трябва да изживеем смислено и пълноценно, защото неговата пълнота е гаранция и за бъдещите ни смислени превъплъщения.
