"Баща ми почина от рак на черния дроб през 1973 година. Работеше като началник на пощата в град Такамацу, на остров Шикоку. Освен това беше президент на Асоциацията на пощенските началници в префектура Кагава. В годината преди смъртта си беше награден с императорски орден за дългогодишната си служба. Извън себе си от радост, той дойде в Токио, за да получи наградата, и беше приет в императорския двор. Като дребен служител в Министерството на пощенските служби баща ми бе просто зашеметен от възможността да бъде в една и съща зала със самия император. На път за дома той дойде да ме посети и с радост ми описа преживяването си. През април следващата година отидох да чета лекции в Осака и отново се срещнах с баща ми. Не ми изглеждаше добре и забелязах, че има необичайно лош апетит. Два месеца по-късно той умря.
Родителите ми имаха ужасни отношения и се разведоха, когато бях много малък. След развода, когато майка ми тръгна с Одаисама, баща ми продължи да я тормози безмилостно. Все още имам ужасни спомени за кръвопролитията между тях в детството ми. Но дори и след като майка ми дойде да живее с Одаисама в Токио, втората съпруга на баща ми успяваше да й причинява доста неприятности.
На пръв поглед майка ми беше невинна. Защо трябваше да понесе толкова много жестокост от страна на баща ми? С течение на годините започнах да разбирам, че такива ситуации не се създават произволно. Винаги има конкретна, скрита в миналото причина.
Майка ми е дълбоко религиозна и разбира кармата. Постепенно започна да осъзнава, че сигурно е сторила нещо ужасно на баща ми в миналото и реши да предприеме 100-дневен период на пост и молитви в опит да пречисти кармата и по този начин да помогне на баща ми, на себе си и на техните потомци. Започна молитвите си през март. През април забелязах, че баща ми е болен.
В това време историята на моите родители се разкри на Одаисама по време на една от всекидневните й медитации. Ето каква е тя:
През царуването на императрица Джингу (201-269 г. пр. н. е.) майка ми е била мъж и е служела на императрицата като министър на външните работи. Това било по времето, когато императрицата се опитвала да асимилира Корея. Баща ми бил посланик на древната корейска държава Бекдже и се стремял да докара в Япония корейски занаятчии като тъкачи и зидари, които да научат японците на по-прогресивните си техники. Използвал влиянието си и за подобряване на отношенията между двете страни. Посланикът бил добре приет в императорския двор и живял там много години. За нещастие научил прекалено много за вътрешните машинации на правителството. Общото мнение било, че се е превърнал в заплаха за националната сигурност и трябва да бъде убит. Самата императрица смятала, че като награда за помощта му трябва да го пощадят и просто да го изпратят обратно в Корея. Но министърът на външните работи (настоящата ми майка) решил, че човекът представлява прекалено голяма заплаха, и заради Япония и двореца убил посланика на своя глава.
Миналата карма ясно обяснява сегашната ситуация. През юни, в годината, когато умря баща ми, бях на лекции на Шикоку, където живееше той. Беше много болен - имаше воднянка и коремът му беше подут. Като поговорих с лекаря, разбрах, че му остават само няколко дни живот.
Попитах баща си дали се бои да умре. Той призна, че много го е страх. Дадох му свещен амулет и му казах, че ако го стиска здраво и мисли само за Бога в момента на смъртта си, всичко ще бъде наред. Опитах се да му обясня, че е от огромно значение накъде ще насочи енергиите си, докато умира. Ако се насочи с цялото си сърце към Бога, ще отиде при Бога. Ако пък се вкопчи мисловно в някого тук, на земята, душата му ще се свърже с този човек и няма да й е лесно да се придвижи към следващото измерение. Важно е просто да изоставиш всичко. Баща ми ме изслуша внимателно и накрая кимна, очевидно разбрал.
Докато гледах лицето му, осъзнах, че го виждам за последен път. Започнах да насочвам духовната си енергия към рака. На следващата сутрин коремът му се изпразни от водата. Баща ми се престори, че приема това като знак за подобряване, но според мен знаеше, че ще умре.
Почина на следващия ден - на стотния ден от молитвите на майка ми.
Сякаш беше готов да умре, но не можеше, докато майка ми не помогнеше да се отмени кармата между тях. Подробностите около раждането и смъртта на човека са тясно свързани с минали събития. И когато трябва да бъде развързан, един кармичен възел има силата да отложи дори смъртта."
