Автор Тема: За пътя на Аз, твореца  (Прочетена 1422 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Спорт-Здраве3

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 385
  • ако четеш това,значи един сириусец те хапе по гъза
За пътя на Аз, твореца
« -: Март 02, 2008, 21:12:39 pm »
За пътя на твореца

Искаш ли,братко мой,да се оттеглиш в усамотение? Пътя към самия себе си ли искаш да подириш? Позабави се още малко и ме изслушай!
"Който търси,той лесно загубва сам себе си.Всяко усамотение е провинение" - тъй говори стадото.А ти дълго се числеше към стадото.
Гласът на стадото още дълго ще звучи в твоите уши.И ако речеш: "Аз нямам вече обща съвест с вас" - това ще бъде само възридание и болка.
Виж: общата съвест породи дори и тази болка: и последният отблясък на тази съвест припламва още в твоята горест.
Ала нима ти искаш да тръгнеш по пътя на своята горест,който е път към самия себе си? Та покажи ми твоето право и силата си за това!
Нова сила и ново право ли си ти? Някакво изначално движение? Някакво самовъртящо се колело? Можеш ли да накараш също и звездите да се въртят около тебе?
Ах, толкова много люде алчеят по висините! Толкова много се гърчат в спазмите на честолюбието! Покажи ми,че ти не си от алчущите и честолюбците!
Ах, толкова много велики мисли има, те не вършат нищо повече от едно духало: издухват и още повече изпразват.

Свободен ли наричаш себе си? Искам да чуя твоята надвластна мисъл,а не,че си отхвърлил ярема.
Такъв ли си ти,който е имал възможност да отхвърли ярема? Има люде,които захвърлиха своята последна стойност едновременно със захвърлянето на служебния ярем.
Свободен ОТ КАКВО? Малко го е грижа Заратустра за това.Ала твоят поглед трябва непомрачен от нищо да ми извести: свободен ЗА КАКВО?
Можеш ли сам да си дадеш твоето добро и зло,и да окачиш над себе си скрижалите на своята воля? Можеш ли да бъдеш сам съдник над себе си и отмъстител за своя закон?
Ужасно е да бъдеш насаме със съдника и отмъстителя на своя закон.Тъй бива запокитена съзвезда в пустия простор и в ледения дъх на самотата.
И до днес още ти страдаш от присъствието на многолюдието,ти,единокът: и до днес все още е запазена непокътната целостта на твоята смелост и твоите надежди.
Но един ден самотността ще те изнури,един ден твоята гордост ще се сломи,а твоята смелост ще започне да се клати като стара сграда,преди да рухне.Тогава ти ще простенеш: "Аз съм самотен!"
Един ден ти няма да съзираш вече своята висота,а ще чувстваш твърде близо до себе си низината: дори и твоята възвишеност ще те плаши като призрак.Един ден ти ще нададеш вика: "Всичко е лъжа!"
Има чувства,които искат да убият самотника.Не успеят ли да постигнат целта си,тогава самите те трябва да умрат! Ала ти в състояние ли си да бъдеш убиец?
Познаваш ли ти,братко мой,вече думата "презрение"? И мъката на своята правда да бъдеш правдив към онези,които те презират?
Ти принуждаваш мнозина да променят преценката си за тебе,а това ги озлобява към тебе.Ти се приближи до тях,ала все пак ги отмина: нивга няма да ти простят те това.
Ти се издигна над тях,ала колкото по-високо се изкачваш,толкова по-дребен те вижда окото на завистта.Ала най-много от всичко мразят този,който лети.
"Как бихте искали да бъдете правдиви към мене!" - трябва да мълвиш ти.Аз избирам вашата неправда като отреден на мене жребий!
Неправда и кал хвърлят те подир самотника: ала,братко мой,ако искаш да бъдеш звезда,ти не бива заради това да им светиш по-малко!
И пази се от добрите и правдивите! Те разпъват на кръста с удоволствие тези,които си изнамират своя собствена добродетел - те мразят самотника.
Пази се и от свещенната простота! За нея е нечестиво всичко,което не е простовато.Тя обича също да си играе с огъня - на кладите.
Пази се също и от пристъпите на любовта си! Прибързано протяга ръка самотникът на този,когото срещне.
На някои люде ти не бива да протягаш ръката си,а само лапата: а аз бих желал твоята лапа да има и нокти.
Ала най-върлият враг,когото можеш да срещнеш,винаги ще бъдеш самият ти.Ти сам се дебнеш в пещери и гори.

Самотнико! Ти вървиш по пътя към самия себе си! Ала твоят път води край самия тебе и край твоите седем дявола!
Еретик ще бъдеш сам за себе си и магьосник,и прорицател,и палячо,и скептик,и нечестивец,и злодей.
Ти трябва да възжелаеш да изгориш в собствения си пламък: как би искал иначе да се възродиш,ако не си се превърнал по-напред в пепел?

Самотнико! Ти вървиш по пътя на създателя: ти искаш да си сътвориш един бог от твоите седем дявола!

Самотнико! Ти вървиш пътя на любящия: ти любиш себе си и затова се презираш,както презират само любещи.
Да създава иска любещият,защото презира! Що знае за любовта този,който не е трябвало да презира тъкмо това,що е любил?

Върви в усамотението със своята любов,братко мой,и със своето творчество; едва по-късно ще те настигне,накуцвайки,правдата.
С моите сълзи върви в усамотението,братко мой.Аз обичам този,който иска да твори,надмогвайки себе си,и така погива.

Тъй рече Заратустра



« Последна редакция: Март 02, 2008, 21:19:38 pm от Спорт-Здраве2 »
"Where am I" is the usual question... In this case "when" might be more apt.

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27