Съседният Форум в момента е hackнат. Сега в "Конспирации" не може да се влезе, защото там в момента е радиоактивно. Защо отварям тази тема? Когато набрах xnetbg.com и още недочакал да се заредят картинките с многото "Х", избрах "Конспирации" (винаги преглеждам първо там и едва след това идвам тук), за да видя, че Форумът всъщност е hackнат, интуицията ми веднага се обади и ми каза: "Езотериката не е hackната - там можеш да влезеш." Дадох [back] и поисках "Езотерика", която наистина се отвори и ето - пиша ви в нея. Защо ви пиша обаче?
Това, че "Конспирации" е hackнат, но "Езотерика" не е, представлява много голямо откровение за мен. Разбира се, ние можем да го отдадем и на чистата случайност, и няма да сме много далеч от истината. Но тъй като се отнасям към живота си като към свещен език на символи, издигащи се към мен във всяка от жизнените мои минути, аз съм склонен да пофилософствам. Защо "Конспирации" е ударен, а "Езотерика" се е промъкнал невредим? И моят философски отговор е свързан с вибрацията.
Във Форума за "Конспирации" ние пишем много за Злото; за демоничните намерения на някого, за ужасните замисли срещу невинни и нищо неподозиращи... Това малко или много концентрира нашето внимание по негативен начин и натоварва обитаваното от нас пространство с разрушителни очаквания. В "Езотерика", поне на теория, нещата се очаква, че стоят по тъкмо обратния начин. Това е място предимно за градене, пречистване, издигане. Някой би го нарекъл място на общите и магляви приказки, но аз бих го нарекъл гнездо на сигурно съзидание!
Времето на война и бедствие е критичният пример за разрушителство и разкъсване на всички връзки, които до преди минута са гарантирали нашето съществуване и са правили животът ни да изглежда сигурен. Ние строим бункери срещу авиобомбите, поставяме бетонени ступори срещу напредъка на вражеската артилерия и пускаме всякакви радиации, за да избием живата сила на врага. Врагът прави срещу нас същото. И в това братоубийство нищо не изглежда да е сигурно...
Какво остава, когато целият свят около нас се залюлее във вихъра на унищожителството, когато земята заплашва да пропадне под краката ни, а небето приижда да ни смачка с тежестта си? Единственото, което в такъв момент остава, е нашата езотеричност. Ето защо ви пиша тази тема, възбудена от hackването на "Конспиративния" форум. Защото ударът на една враждебна сила може и се насочва предимно срещу неща, които тя успява да разпознае като близки на себе си в своята враждебност. Привидно изпълнено с общи приказки и мъгляви чуроликания, нашето "Езотерично гнездо" не би трябвало да бъде интересно, за да си направят труд нашите врагове да го затрият. На символния език, с който моят живот ми говори, това ще се преведе така: "В момент на отчайваща, тотална криза в реалността, единственото, което ще остане недосегаемо за ноктите на всеунищожението, е Духът, мъдростта, сърдечността. Останалото може да погине..."