Автор Тема: ВЯРА и СЪМНЕНИЕ  (Прочетена 3129 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен ----------

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 583
ВЯРА и СЪМНЕНИЕ
« -: Януари 26, 2008, 19:39:41 pm »
ВЯРА и СЪМНЕНИЕ

Вярата и съмнението като двойка диаметрални противоположности отразяват най-характерните инструменти, с които съзнанието се отнася към Истината. Тези инструменти бележат и най-грамадния дуализъм на мисленето и по-специално – на онази част от мисленето, която се опитва да обясни реалността – тоест, да обяни Истината. Какво е Истина? Тук мнозина ще възразят, че ние не можем да знаем Истината, не можем да Я назовем и, последно, че Тя всъщност въобще не съществува. За да преодолеем това възражение, ще обясним, че в отговора на нашия въпрос няма да назоваваме Истината, а само ще опишем какво нещо би трябвало да бъде тя; на какви качества би трябвало да отговаря този предмет, разположен в човешките съзнания или поне ухажван да се всели в тях, давайки им познание и светлина. Истината, най-общо казано, би трябвало да бъде това, което е извън нея. Тя би трябвало да бъде същото. При всички случаи, този предмет на съзнанието е нещо подобно на “точно отражение на реалното”, на онова, което е истинно; нещо подобно на “умален модел”, показващ същото в главите ни, което е и извън тях. Два пъти казваме “нещо подобно на...”, защото Истината в действителност не би трябвало да бъде нито отражение, нито модел; в действителност не би трябвало да бъде никакво второ нещо, стоящо до онова, което е истинно, а трябва да бъде самото истинно – самата Истина. Ето защо умът ни се изправя пред едно несломимо противоречие: истината е това, което по принцип е, без да се отразява в кое да е съзнание и без да изгражда модели на себе си. Докато умът има нужда тъкмо да отразява наблюдаваните неща и да развива техни модели (теории), за да може да “мисли” за тях и да ги въз-приема. Истината обаче, сама по себе си не би следвало да бъде въз-приемана, защото единственото нейно истинно състояние е да седи навсякъде, следователно, процесът на възприемането и необходимата за неговото протичане първоначална липса на Истина, правят положението неистинно по своята същност и “замъгляват погледа”. Цялостната Истинност прави своето наличие необходимо изначално в ума, за да може разглежданата система да се запази в равновесното положение, определяно от нас като истинно и притежаващо знанието за нещата, тоест, самите неща в-себе-си.

Защо започнахме с Вярата и Съмнението в началото на този текст, а после говорихме толкова дълго за Истината? Отговорът на този въпрос се намира в схващането, че вярването и съмняването са две операции, чийто върховен, същностен обект на отношение е нищо друго, освен точно самата Истина; вярваме по отношение на Истината и се съмняваме, изхождайки от Истината. Разбира се, тук “изхождането от нея” е едно пожелателно построение и ние се насочваме към него само илюстративно, а читателят остава за себе си да предположи, че той самият, читателят, наистина се стреми към Истината, а не към някаква насмешливост, умора, вмешателство, притеснение, забавляване или друг дефект на намерението. И така, двата инструмента на съзнанието за работа с Истината са Вярата и Съмнението – вярата, че нещо е истинно и съмнението, че нещо не е истинно.

Преди да продължим нататък, направете едно упражнение. Спрете да четете текста, спрете да четете текста, огледайте се бегло наоколо и опитайте да спрете вниманието си на няколко обекта – все едно какви, достатъчно е да не губите много време и да не се задълбочавате в това обектите да бъдат избирани. Вярвате ли в този обект? А в онзи обект вярвате ли? Имаше ли обект, в който се съмнявате? А в кой обект се съмнявате най-много? Хайде, сега спрете да четете текста и изпълнете описаното упражнение.

.  .  .
.  .  .
.  .  .

Какво се получи от упражнението? Ако не сте направили упражнението, значи не сте били истинни спрямо задачата и от тук нататък четенето на този текст ще се отнесе с недоверие към вас. Вие избирате да поемете този риск, или обратно, “съчетали сте се” с автора и сте направили неговото упражнение; изборът е ваш и може би вече сте го направили. Сега предлагаме на тези от вас, които са били честни с текста (за останалите не се интересуваме), да се присъединят нататък в упражнението и да го направят за втори път, но вече по малко по-различно от първия път. Сега не е необходимо дори да прекъсвате четенето, но вгледайте се навътре в себе си, погледнете минаващите в съзнанието ви асоциации, включително думите от този ред, ако ви е удобно да направите така и попитайте себе си: “Вярвам ли в това? Съмнявам ли се в онова?” – резултатът от упражнението ще бъде същият, а именно, вие ще се отнесете към част от обектите на своето внимание с вяра, а към друга част – със съмнение; или пък ще се отдадете на “пълна вяра”, неосъзнавайки, че за това е нужно да повярвате дори и на местата от моя текст, където ви казах, че ще имате и някои съмнения; или пък, от друга страна, ще твърдите, че съмнението ви обхваща всичко наоколо и най-вече – извънредно сложният и може би безмислен мой post, същокато че ли пропускайки, че “пълното ви съмнение” не би могло да съществува, ако вие не повярвате в това, че то е абсолютно пълно. Какъв е изводът? Поне за flyDragon изводат е, че Вярата и Съмнението са двете форми на една и съща субстанция, която прочея не може дори да съществува, ако тези две форми не пребивават наведнъж в нея. Разглежданата субстанция се нарича Истина. Казахме, истината е онова, което е себе си и към което можем да се отнасяме с вяра или със съмнение.

Какво е вярата и какво е съмнението? Освен че са двете основни операции, които нашето съзнание извършва спрямо Истината, те са две форми на разбиране и преживяване на реалността, които ни превръщат в нас самите, а реалността наоколо в нея самата – ние и тя – Истината, която е себе си. На ниво философстване и светоосмисляне Вярата и Съмнението са двете големи Школи, разполовяващи човечеството на диаметралните форми, наричани Идеализъм и Материализъм, Теология и Атеизъм, Оптимизъм и Песимизъм, Холистичност и Аналитичност, Спиритизъм и Техницизъм, Поетичност и Аритметичност, Холограмност и Линеарност, Измеримост и Нелокалност, Естетичност и Бруталност, Доброволност и Монетарност, Телепатичност и Егоизъм, Храбро и Колебливо, Любов и Страх, Притегляне и Отблъскване, Свързване и Разделяне, Цялостност и Частичност, Безкрайно и Ограничено, Вечно и Мимолетно, Истинно и Лъжовно. Това са двете големи Школи, които си служат по отношение на Истината подредством или инструмента на Вярата, или посредством инструмента на Съмнението. (Тук противоположността на Истината – нейната злобна сестра, Лъжата, ще я оставим без никакво внимание, защото нея никой не я обича и с нея никой не дружи. Какво имаме предвид? Когато хората се опитват да разберат нещо или да бъдат умни, те се опитват да се ориентират правилно и да постъпят добре. Никой не мисли, като да се самоизлъже, но всеки гледа да бъде наясно с Истината – пожелателно поне, защото още горе обявихме, че тая скъпа гостенка всеки от нас я чака в съзнанието си, опитва се да мисли, че се ползва от благорарзположението й, но дали това е така, настоящият текст няма да се опитва да обяснява.) И така, лъжата всеки я отхвърля от себе си, като (се опитва да) си служи с истината, самата истина; дори и да използва лъжа (за съжаление твърде често срещан прийом днес), човекът прави това най-вече срещу другите, когато не им вярва или пък се бои, че те не му вярват (то е същото), но никога той не прави това умишлено спрямо себе си; никой сам себе си не лъже или поне си мисли, че не прави това! Вие знаете истинския отговор на това, нали?

Значи, има една Истина в съзнанието. И има Вяра и Съмнение, които се отнасят по някакъв начин спрямо тази Истина. Ще повторим, че по принцип във всяко съзнание присъстват и двете съставки, но в различна пропорция и ще добавим, че всяко съзнание има принципна склонност да се отнася към нещата с вяра или със съмнение. Новото е това, че вярата или съмнението, което съзнанието е склонно да приложи, “натоварва” възприемания обект с верност или съмнителност, “уподобява го” на онова, което съзнанието е решило да приложи. Ето защо, дори и да го наречем ако решите авто-заблуда, съзнанието до голяма степен изобразява пред себе си реалността като такава, каквато то е избрало да се опита да я забележи: истинна, или обратно, съмнителна. В какво се изразяват тези две отношения към реалността? Вярата утвърждава, казва “да” на онова, към което се насочва. Вярата събира, интегрира, приема. Тя намагнетизирва околното пространство с плътност, изпълва го със съдържание, оценява го, възхищава му се, обича го, обожава го, възприема го от цялото си сърце и това пространство става нейно. Съмнението, обратно, отхвърля и казва “не”. То разделя наблюдавания обект от представата си за истина и казва, че този обект не е тази истина; то раздробява целостта между онова, което е в съзнанието и онова, което би трябвало да бъде в съзнанието (или в реалността) и отказва да приеме тази разлика, също отказва “да й прости”. Въпросът при съмнението остава нерешен, неизгладен. При съмнението винаги има едно парче, което е откъснато и изхвърлено навън, защото такова като него не може да бъде прието. Но едно такова отхвърлено парче от всичкото, та дори да е най-презряното и най-малозначителното, не може току така да се превърне в Небитие и от позицията си на съществуващо (дори ако щете съществуващо като идея, не като реалност), продължава да раздвоява възможността за невъзмутимо единство и цялостност на истинността и наподобява постоянно разломяващ, дълбаещ зъбите ви кариес.

Ето защо Вярата ни укрепява, а Съмнението ни разяжда.
« Последна редакция: Януари 26, 2008, 20:06:29 pm от flyDragon »
Цитат
За да има надежда, че такова велико събитие щ

Неактивен ----------

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 583
Относно: ВЯРА и СЪМНЕНИЕ
« Отговор #1 -: Януари 26, 2008, 19:49:56 pm »
Съществува една инертна склонност в днешната парадигма да отнася вярата към сферата на религиозното съзнание, а съмнението – към сферата на научното съзнание. Съществува, също така инерция, според която има обективен, неопровержимо действителен материален свят и необективен, може би дори несъществуващ свят на идеите, на духовете, на хлъзгавите езотерични понятия. Всъщност, трябва да отбележим, че твърде малка част от своята история човечеството е прекарало в допущение, че светът на масата и стола е по-свят от света на Богове, добродетели и духовност, но днес се забелязва отчайваща амнезия и цялостно преиначаване на построението от идеи за Истината. Така например, напълно погрешно е да се мисли, че вярването е атрибут само на догматизма, но в никакъв случай не е приложима към математическите закони; и, че съмнението е въпрос на дързост и последователност на ума, отскубнала го от примката на догматизма и разчистила облаците пред черната дъска, на която Айнщайн е написал формулите за разцепване на Атома. Тоест, тук намираме една грешка на ума, пропагандирана и популярна днес, която води до отказ от вярата и прегръщане на съмнението като форма на позитивно разнищване и достигане до истина. Обратно, глуха за “нравите на времето”, отсрещната школа отрича всякакво съмнение и се приковава към кръста на вярата, защото, видиш ли, само така можеш да постигнеш онова, което за нуждите на настоящия текст ние продължаваме да наричаме истина.

Горе проследихме как вярата и съмнението всъщност не могат да съществуват успешно, ако са отделени едно от друго и ще заключим, че и двата подхода, в крайна сметка, сами по себе си остава да са лъжовни. Лъжовността се крие не в друго, а именно в това, че те са разделени един от друг и някой се опитва да ги представи като отделни неща, които не са Едно Цяло, а нещото “тук”, противопоставено на нещото “там”. Напомняме, че Истината е нещо цялостно и вездесъщо, което не може да бъде само “тук”, но да отсъства “там”, или пък обратно, защото тогава би било частично и като такова не би било Истина! Да повторим с по-обобщени думи големия парадокс: проблемът на научното мислене е в това, че се съмнява във всичко, дори и в своите истини, а на религията е в това, че вярва на всичко, включително и на своите лъжи. Тук коригирането чрез “критичен подход” няма да бъде вярна алтернатива, защото в днешните идеологии “критицизмът” е въведен като троянски кон, съдържащ в себе си в крайна сметка Съмнението. Предложението за медитативно съзерцание също ще бъде подвеждащо, защото това е едно от добре познатите имена на Вярата. Ето защо най-абсурдно ще предложим на читателя да изостави този проблем, просто да откаже да го решава и да го остави сам на себе си, без да се притеснява за изходния резултат; оставен на свобода, проблемът ще се реши най-добре сам. Ние само ще задълбочим кризата, като добавим, че пред черната дъска на Айнщайн ни е необходима такава голяма вяра, каквато малко мирияни по църквите изпитват, и обратно, най-величествените псалми са изпяни пред олтара със съмнение, далеч надхвърлящо способностите на повечето учени. Какво имаме предвид? В първия пример, с вярата, ще отбележим, че Айнщайн дълго време е търсел точната формулировка на своите идеи, които е знаел, че ги има, макар да ги е усещал само в главата си и да е получавал смътни, убъркващи и необясними аномалии в своите емпирични занимания. Само истински вярващият може така неотклонно да върви след видяната Истина, във време, когато всички разумни основания сочат към това, че такова нещо не съществува! За втория пример ще споменем една почти окултна молитва на аскетичното християнство. Няма да досаждаме със самия неин текст, но ще опишем, че в нея молещият се отправя своите прошения пред Бога, за да го избави от ужаса на това да бъде Юда, предател и вероотстъпник спрямо Христа; разпознава самия демон в себе си, а в ръката си усеща хладните сребърни монети и пада покъртен пред своя Бог, за да Го моли да бъде избавен от това. Само най-големите християни са способни да преживеят раздиращите съмнения, през които превежда тази молитва своите последователи в тяхното приближаване към Истината.

Казахме, че Вярата и Съмнението са едно и също нещо, но разцепено на две. Това е отношението към Истината. Казахме също, че Истината е половината от нещо, чиято друга половина е Лъжата и определихме, че с Лъжата никой не иска да се занимава, понеже тя е “лошата сестра” и всички я отбягват. Какво става, когато някой е отритнат и търпи отрицания от всички около него? Такъв човек полудява, маргинализира се, става враждебен спрямо обществото или обществото, водено от своите предразсъдъци, започва да го възприема като враждебен. Тук не е важно кой е източникът на враждебността, но по-важен е крайният резултат, а именно, че отхвърлянето поражда враждебност. Същото се случва и тогава, когато едно съзнание раздели съществуването на Истина и Лъжа, и запокити Лъжата в бездната, за да се възхищава на Истината, убедено, че то я притежава като скъпа гостенка в пределите си. А дали я притежава наистина? Казахме, че Истината е неделима и цялостна. А какво стана с Лъжата?

Горе говорехме за “нещо подобно” на отражение и “нещо подобно” на умален модел. Там обяснихме, че Истината не е отражението или модела в съзнанията ни, а само те са подобни на нея. В този смисъл, дори да кажем в настоящия post нещата по пределно най-идеалния начин, тези неща ще бъдат само “отражение” и “модел” на Истината, която не се изговаря, нито се описва, а само съществува и бива съ-преживявана. Ето защо горе се отказахме от това да избираме между Вяра и Съмнение, като се отказахме да служим на раздвоението и се отказахме от това да продуцираме Лъжа, която след това би сеяла разломи в нашето усилие да изпитаме Истината като единствена и всесъдържаща реалност. Това състояние е много подобно на дзенския будизъм, където постоянно се говори за отсъствие на каквото и да било. Да погледнем обаче още веднъж какво е вярването и какво е съмняването откъм последствията на тези мисловни операции. Казахме, че вярата приема, казва “да”; докато съмнението отхвърля със своето “не”. От тази позиция погледнато, какво е Истина и какво е Лъжа? Истината, нагоре се проследи, е “едното” – онова, което е себе си и не е нищо друго. Лъжата е тъкмо обратното – тя е такова (изглежда като такова), което не е себе си и следователно тя е нещо различно от онова, за което се представя. Една лъжа, за да свърши работата си, трябва да бъде взета за истина, въпреки, че не е истина. Една истина, за да свърши работата си, трябва да бъде сметната именно за истина, каквато всъщност е. Ако бъде сбъркана с лъжа, истината ще стане жертва на невежеството, а ако лъжата бъде сбъркана с истина, ще осъществи своето изопачаващо намерение, но ако бъде сметната точно за себе си, ще изчезне, понеже нейното съществуване е само илюзорна симулация на намерението за представяне на нещо несъществуващо като че то съществува. Следователно, на един по-дълбок пласт лъжата всъщност не съществува, а остава само истината, но Истината на неизразимата действителност; докато ние сме способни да разглеждаме опозицията “истина-лъжа” като двойка от равностойни понятия, значи, все още се намираме на нивото на дуализмите и в нашата реч става дума само за терминологична истина, истина по принцип, но не и истината, която Е. Да завършим с твърдението, че истината е единност, а лъжата – разединение.

Последно, за Вярата и Съмнението. Вярата приема, а съмнението отхвърля; вярата събира, а съмнението разделя; вярата обединява, а съмнението раздробява; вярата търпи, а съмнението прочиства; вярата крепи, а съмнението подкопава. Вярата, в крайна сметка, се отнася към нещо като към съществуващо наистина, а съмнението – обратно, отнася се към нещата като несъществуващи, като към лъжа. Отново няма да изследваме кой продуцира крайния резултат, но фактът е, че вярата генерира [отношение като към] истинност, докато съмнението генерира [отношение като към] лъжовност. Тоест, в единия случай нашето съзнание изхожда от позицията на истината, в другия – от тази на лъжата. Няма никакво значение за поражданата енергетика какви са нещата в действителност; каквито и да са те всъщност, тяхното бъдене е извън понятийността, защото казахме, че Истината не се съдържа нито в моделите, нито в отраженията на мисълта, които само я наподобяват. Но отношението на нашето съзнание към нещата също е едно истинно бъдене и като такова реално поражда своята енергийност. И когато ние вярваме, градим свят на Истини, а когато се съмняваме – свят на Лъжи. Съзнанието е много изобретателен апарат и винаги съумява да изнамери цели поредици от основания за това да сме прави. Ние винаги сме прави. Вие винаги сте прави. Аз нямам никакво право (и основание) да се съмнявам във вашата непогрешима правота! Ако го направя, веднага егото ви ще ме игнорира за моята дързост, че съм си представил, че вие не сте били изчерпателни в своите стремежи да имате истината. Опитайте се да се усъмните в този текст, също така, за да видите егото на flyDragon какви топове във вид на postове ще прикара и насочи срещу вашата клевета, че не бил достигнал Истината! Ето какво се получава и на социално ниво!: ако аз вярвам на вашите думи, дори и да са най-долни брътвежи, по между ни се образува общност на единомислие (поне така изглежда). Ако обаче се усъмня, по между ни се разцепва бездна от противоречия и тук противоречията варират от деликатно премълчаване и сменяне на темата до обръщане на маси и чупене на глави :) Подобен разлом се проявява и тогава, когато лъжем, дори и при положение, че прокараме лъжата си успешно; тогава разломът протича на територията на нашата собствена душа, която се разцепва между това, което знае, че е, и това, което се опитва да накара останалите да мислят, че е. Отново ефектът на съмнението води до раздробяване, което ще бъде най-пълно, ако лъжата бъде разкрита и вярата изтласкана още по-надалеч чрез разочарованието. Ето защо горе казахме, че Вярата ни укрепява, а Съмнението ни разяжда. Сега ще добавим и ще приключим този предълъг ферман, като кажем, че Вярата е истинна, а Съмнението е лъжовно. Дори да дадеш Вяра на Лъжата, чистото ти сърце ще интегрира тази лъжа, ще я пречисти и съ-присъедини към бъденето, а крайният резултат ще бъде край на противоречията и изгряване на една енергийна благоприятност. Ето защо, не веднъж е казвано, че Великият изход от глупостта ще дойде тогава, когато доброто прости на злото, приеме го в себеси и накрая се окаже, че злото всъщност не може да върши нищо друго, освен да служи на доброто! Данннннннммммм...
Цитат
За да има надежда, че такова велико събитие щ

Неактивен Tina

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 696
Относно: ВЯРА и СЪМНЕНИЕ
« Отговор #2 -: Януари 27, 2008, 22:48:29 pm »
Много ми хареса!  :)  :)  :)

Неактивен Gil-Galadh

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 983
  • V to the A to the D-E-R
    • chigot.blogspot.com
Относно: ВЯРА и СЪМНЕНИЕ
« Отговор #3 -: Март 21, 2008, 11:39:01 am »
Флай,едно няма съмнмеие - че пишеш добре...
Аз няма да съм чаак толкова многословен.

Съмнението не е "не", съмнението е "дали?'.
Истината си е там, тя си е вездесъща и не зависи от това дали вярваш в нея или не.Но освен нея има и много други неща, да ги наречем "лъжи" ... и хората вярват на тези "лъжи" без да се запитат защо, без да се съмняват - така хората остават без да знаят Истината без да я усещат,защото вярват без съмнение. Съмнението е нужно на хората,то е това,което води до отсяването на истината от "лъжите". Флай е прав като казва ,че вярата и съмниеето са части от едно цяло... Когато човек с есрещне с една идея той може да я приеме веднага, да "повярва" в нея, независимо колко вредна и лъжовна може да бъде тя...но може и да се усъмни,да пожелае да провери...и едва след проверката,след фазата на съмнението идва вярата,след като всичко е установено и е ясно имаме ли истина пред нас или лъжа.
-Какво е дзен?  -Fire-water burn на Bloodhound gang chigot.blogspot.

Неактивен ----------

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 583
Относно: ВЯРА и СЪМНЕНИЕ
« Отговор #4 -: Март 21, 2008, 22:18:46 pm »
Има неща, които не подлежат на проверка. Има и хора, за които истина не съществува, ако към нея с кламер не са прикачени съответни прошнуровани доказателства. За такива хора "неща" като Бог например не съществуват до момента, в който Всевишният не отиде при тях, да им връчи нотариално заверена декларация за Своето съществувание :P Ето как съмнението за някои води не до истина, а до преграждане на истината... Будността на съзнанието не е противопоказание на вярата. Но съмнението е... А във Вселената съществуват толкова много неща, които не биха дошли пред вас с нотариално заверена декларация!...
Цитат
За да има надежда, че такова велико събитие щ

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27