Автор Тема: Разцепване на съзнанието  (Прочетена 3857 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен ----------

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 583
Разцепване на съзнанието
« -: Януари 16, 2008, 13:16:46 pm »
“Спектърът на съзнанието” от Кен Уилбър е обемна книга, изследваща нивата в човешкото съзнание и начина, по който те са се формирали. Проследяват се възприятията и самоидентификацията на индивида, който в процеса на своята културализация придобива очакваните от него съзнателни характеристики; отъждествява се повече или по-малко с индоктринацията, която го заобикаля. Така например всички ние с вас отваряме xNetBG по правилата за използване на нашия browser, на кабелна връзка с internet и на компютъра, защото очакваме да прочетем нещо във Форума. Ако преди 20 години някой заговореше за тази технология, щеше да ни изглежда доста фантастично. Ако заговорим за тази технология на някой индианец, той ще я намери за безмислена или няма да я разбере, защото в неговата култура такава технология не съществува. Това идва да покаже, че нашата представа за света не е саморазбиращо се такава, каквато е, а представлява последствие от много предварително зададени условности, които формират описваната от нас като реална, реалност.

Гръбначен стълб в разсъжденията на Кен Уилбър е процесът на фрагментиране в човешкото съзнание, така характерен в шизофренните си форми за съвременното общество. Той проследява процеса на много дълбинно ниво, като нашироко използва езотерични знания, текстовете на философи и на духовни учения, заключенията на учени. Уилбър достига до идеята за последователно разцепване на съзнанието, докато се стигне до напълно парализирано възприятие и всичките психически проблеми, характерни за съвременния човек и непонятни на дивия му събрат от джунглата. Нека да проследим накратко това разцепване.

В своята книга Уилбър говори за предизвикване на дуализми (раздвоявания), които разкъсват принципно единното съзнание на две половини, “правилна” и “грешна”, и отхвърлят “грешната” половина, за да използват единствено “правилната”. Отхвърлената половина обаче, макар и оценена като “грешна”, продължава да бъде притежание на нашия мозък и тъй като не намира приемане от волевата, решаваща част на съзнанието, бива маргинализирана до степен, че да бъде превърната в наш враг. От тогава започват и проблемите. И тъй като “грешната” половина е отхвърлена от съзнанието, обявена е за “не-своя”, съзнанието загубва контрола си над тази половина, дори загубва разбирането, че тя му принадлежи и започва да я възприема освен като нещо враждебно, също и като нещо външно, чуждо, насочено срещу нас. По-нататък процесът на раздвояване продължава и “правилната” половина на съзнанието на свой ред се разцепва на “по-добра” и “по-лоша”, предизвиквайки същите последствия, както и първия път, а съзнателната и оперативна способност на човека бива свеждана до все по-малка част от неговата цялост. Накрая имаме човек, заключен в предразсъдъците на епохата, в която живее и на обществените прослойки, в които е попаднал и този човек до такава степен е заслепен от предварителните алгоритми, които “възпитанието” му предлага, че не е в състояние да види въобще каквато и да било реалност вместо тях. Получава се анимационният ефект, за който някои фантасти и инженери на военни технологии говорят, а именно – образът на човек, затворен в скафандър и с малки монитори-наочници, които му позволяват да възприема само това и по такъв начин, по който електронната система му позволява. Матрица от всякъде! Нека обаче да проследим обратния процес на възстановяване на целостта, който към края на книгата е даден в доста синтезиран и поучителен вид:


Цитат
На всяко минало ниво [на разцепване] изцелението на основния дуализъм водеше до поемането на отговорност за части от самите нас, от които преди това сме се отказали. Същото е и на нивото на Разума [ниво на пълно единяване]. С изцеляването на четвъртичния дуализъм поехме отговорност за своите депресии, тревоги, принуждения, защото осъзнахме, че това са неща, които сами причиняваме на себе си. След като се идентифицирахме с отчуждените аспекти, те вече не бяха “външни”, не ни притискаха или заплашваха и престанаха да представляват проблем. Изцелявайки третичния дуализъм, ние поехме отговорността за цялостния си организъм, за чувствата на тялото си, за органичните си действия, както и за цялостното ни съществуване в света, като осъзнахме, че дори и да не можем да избираме съдбата си, можем да приемем и поемем отговорност за своето отношение към съдбата си. След като приехме съдбата си, тя престана да бъде “външна” и да ни притеснява, да ни пречи или да ни ужасява.
Тук авторът пропуска вторичния дуализъм, за който говори на други места в книгата, но общата схема на разцепване и отчуждаване е спазена, така че логиката на мисълта не се нарушава с този пропуск.
И накрая, с изцелението на първичния дуализъм, поемаме отговорност за всичко, което ни се случва, защото сега това, което ни се случва, е нещо, което сами сме си направили. Това е така, тъй като моите действия са действия на Вселената и обратно, и когато аз и Вселената сме едно, тогава причиненото от “мен” на “нея” и причиненото от “нея” на “мен” са едно и също действие. Ако върху главата ми падне камък, аз съм го направил. Ако някой ме застреля в гръб, пак аз съм го причинил. Ако се разболея и умра в страшни мъки – пак аз съм го направил. Така на всяко ниво нещата и събитията, които се случват сякаш против волята ми, са всъщност неща, които сам си причинявам, като в същото време се преструвам с цялата си искреност, че те са “извън” мен. Накрая, на нивото на Разума, извън мен няма нищо и “съществува само една воля: Моята и Божията”. Това е скритото значение на карма и на твърдението на Дж. С. Браун, че “На този етап Вселената не може да бъде различна от начина, по който ние й въздействаме...

Подканвам в настоящата тема да разсъждаваме за Спектъра на съзнанието, нивата на възприятие и начините, по които съзнанието бива раздвоявано, съответно - начините за възстановяване на единното му състояние.

Цитат
Аз и Отца Ми едно Сме.
Цитат
За да има надежда, че такова велико събитие щ

Неактивен WhiteRider

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 521
  • *terrafim*
Относно: Разцепване на съзнанието
« Отговор #1 -: Януари 16, 2008, 14:07:29 pm »
всъщност гръбначният стълб според крия йога е центърът на обединяване на съзнанието и ако то (съзнанието) се прибере в тънката нишка в гръбнака и намери своя център там, движейки се по различните центрове в него, ще успее да "прибере" всички свои илюзорни творения, които е излъчило извън себе си в стремежа да се докосне до външния свят и да ги интегрира отново. множеството васани или обуславяния, които са се натрупвали в гръбнака и неговите центрове са пречка това да стане и всеки опит за отиване обратно в нишката на съзнание води до голямо объркване и болка. затова умът трябва да бъде де-програмиран от нагласите си, и веднъж навлязал в истинския си център човек може да постави на преразглеждане целия си мироглед, като този път позволи на духа да осъзнава през него, а не външния аз. този процес води след себе си препрограмиране на фините тела около физическото, пробуждайки ги. като пример - сънят на физическото тяло е дуалността на активност и пасивност - т.е. дали да използва грубата жизнена сила или да не я използва - има и трето състояние, което е отвъд тези две, при което физическото тяло просто е, неподвластно на приливите и отливити на жизнена сила. сънят на (нисшето) етерно тяло са всички процеси на привличане и отблъскване на енергията, сънят на емоционалното тяло са всички желания или нежелания, като пробуждането му води до състояние на абсолютно приемане и сливане с потока на живота. на менталното тяло дуалността между структура (мисли, ляво полукълбо) и празнота (дясното полукълбо) и тн. до най-фините пластове на космическото същество, което човек всъщност е. последната дуалност е дали съзнанието да бъде в проявлението или да е отвъд него, като и тук има трето състояние, при което съзнанието до толкова е укрепнало в себе си, че се осъзнава като нещо отвъд проявление и непроявление, бидейки едновременно и в двете и в същото време отвъд тях.


Неактивен SMSI-H

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 199
Относно: Разцепване на съзнанието
« Отговор #2 -: Януари 16, 2008, 21:37:37 pm »
flyDragon, ако си запознат с теорията на Вадим Зеланд, направи съпоставка между "Спектърът на съзнанието" и "Трансърфингът на реалността". Не съм чел "Спектърът...", но по думите ти мисля, че двете теории си приличат.

Неактивен Joro Velev

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 541
  • Живот за пример, това е начинът. Мисия Bell Ringer
Относно: Разцепване на съзнанието
« Отговор #3 -: Януари 17, 2008, 04:29:29 am »
Подканвам в настоящата тема да разсъждаваме за Спектъра на съзнанието, нивата на възприятие и начините, по които съзнанието бива раздвоявано, съответно - начините за възстановяване на единното му състояние.
Супер предложение. :)
Ама как ще се задълбае...дълбоко и високо.
Дали не е добре преди да се раздумаме да определим какво е то - Съзнанието?
За оеднаквяване съдържанието на ползваните термини.
Когато човек поиска да постигне нещо, намира начин, в противен случай - причина.

Неактивен insomnia1304

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 315
Re:Разцепване на съзнанието
« Отговор #4 -: Юли 18, 2010, 18:11:41 pm »
Съзнание

Въвеждане на думи и знаци в психиката води до появата на съзнание.

Съзнание – едно от основните понятия във философията, социологията и психологията, обозначаващо способността за идеално възпроизвеждане на действителността, а също и специфичните механизми и форми за такова възпроизвеждане на различни равнища.
Определят се две форми: индивидуално(лично) и обществено съзнание. В материалистическата философия се разглежда като свойство на високоорганизираната материя за психологическо отразяване на действителността, като осъзнато битие, субективен образ на обективния свят, като субективна реалност в противоположност на обективната, като идеално в противоположност на материалното и в единство с него. В по-тесен смисъл под съзнание се разбира висша форма на психично отражение свойство на общественоразвития човек, идеална страна на целенасочената трудова дейност на човека.

В социологията съзнанието се тълкува като съвкупност на всички форми на духовен живот на обществото.

В психологията
съзнанието се разглежда като психична дейност, която осигурява целенасочено отражение на външния свят; отделянето на човека от обкръжаващата среда и противопоставянето му сам на себе си (като субект на обект); целенасочена дейност, т.е. предварително, мислено построяване на действията и предвиждане на техния резултат; контрол и управление на поведението на личността. Доколкото предмет на съзнанието е не само външният свят, но и самият субект – носител на съзнанието, едно от неговите производни понятия е самосъзнанието.

В психоанализата на български се използва предимно терминът съзнавано или се използват заедно съзнание и съзнавано, като опозиция на другите термини несъзнавано, предсъзнавано.

Източници
НЕСЪЗНАВАНО, СЪЗНАНИЕ, ЗНАНИЕ В ПЕРСПЕКТИВА ТА НА НЕВРОНАУКИТЕ
лектор: Проф. Боряна Пирьова, д.н.
http://www.nbu.bg/PUBLIC/IMAGES/File/naukata13.pdf

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%8A%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5

Неактивен insomnia1304

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 315
Re:Разцепване на съзнанието
« Отговор #5 -: Юли 18, 2010, 18:33:00 pm »
ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО - ЗА СЪЗНАНИЕТО

Това е една много обширна тема, която вероятно ще допълвам постоянно.
Казано е: „Никой не може да ти причини толкова зло, колкото сам можеш да си създадеш.” Не познавам хора, които в пълна степен да разбират, колко много страдания причинява собственото съзнание и представата им за действителността.
Малките спънки са големите проблеми в съзнанието. Внимателно следете мотивите си – само вие можете да си внушите, че нещо е непреодолимо и само вие можете да си дадете куража да се справите с проблема. Не забравяйте, че съзнанието работи с много илюзии и те могат да ви подхлъзнат всеки един момент. Не се поддавайте и гледайте да се усетите навреме – само така можете да промените заложените във вас програми.
Пазете се от самовнушенията или не разрешавайте да ви убедят, че нещо във вашия живот зависи от нещо или от някого около вас. Колкото сте по-сигурни, че зависите от нещо или от някого, толкова по-големи прегради изграждате в съзнанието си и толкова по-безсилни се чувствате. Да сте безсилни означава да сте отпуснати, подтиснати, стресирани и депресирани. Да живеете с мисълта, че всичко зависи от вас, означава да търсите и да намирате, да сте винаги оптимисти, и всяко препятствие да е само временно. Не забравяйте, слабите хора се опитват да ви убедят, че винаги сте зависими от нещо, особено, ако успеят да ви внушат, че сте зависими от тях самите, то те престават да се чувстват толкова слаби, а вие ставате слабите. Ако сте убедени, че всичко зависи от вас, то преодоляването на проблемите е само въпрос на време и намирането на правилен подход, а не се чувствате зависими и слаби.
Основен проблем в човешкото ежедневие е страхът. Той е продукт на съзнанието, което винаги се опитва да намери някакво оправдание. Страхът е създаден от вас и само от вас може да бъде преодолян. Страхът няма обективна основа, той е следствие на илюзиите, с които борави съзнанието ви.
Всичко, което си въобразите, че е непреодолимо препятствие - правителство, закони, липса на пари, и т.н., може да бъде променено и преодоляно, ако потърсите начин. Ако никой не иска да променя нещо, то си остава непроменено. Разберете, колко са важни вашите усилия, дори това, което искате да промените да е нещо дребно и незначително. Понякога дребните неща предизвикват ефекта на лавината - тогава, когато необходимостта от промяна се е натрупвала дълго време, но не е била реализирана.
Всяка отрицателна емоция към каквото и да е или към който и да е, е препятствие пред вас. Всяка положителна емоция е благоприятно стечение на обстоятелствата, импулс, който помага при преодоляването на препятствията. Трупането на отрицателни емоции (особено усещането за безсилие и безизходност) води до лошо здраве – огледайте се наоколо, има ли един здрав човек, който си е въобразил, че от него не зависи нищо.
Преследвайте желанията превърнати в цели, (но не на всяка цена – не газете хората, просто развийте търпението си, ще дойде и вашето време – дори и да не успеете, времето не е загубено) – желанията отразяват някаква вътрешна потребност. Когато задоволите вътрешната потребност, желанията изчезват. Това означава, че не трябва да преследвате желанията на всяка цена, а само докато ви е интересно. След това се появяват други желания, и т.н. Този, който се е блокирал - внушил си е, че е безсилен и нищо не зависи от него – обезсмисля живота си, защото е пасивен и не променя в себе си нищо в положителна посока, а само трупа отчаяние.
И помнете винаги, най-големият номер, който можете да си погодите, е да решите, че за каквото и да е, зависите от някого и нещо. И „обективната действителност” тук няма никакво значение. Както съм посочвал много пъти, действителността никога не е еднозначна, т.е. един проблем никога не е само с едно решение. Да решите, че сте зависими, означава да се лишите от свободен избор, да създадете условия да се чувствате ограничени и подтиснати. Да решите, че всичко зависи от вас, означава да си дадете свобода, да търсите и да намирате, да сте вечните оптимисти. Избирайте.
Казано директно, песимизма е внушена програма, която сте допуснали и разработили вие с помощта на хората около вас. И само от вас зависи да се препрограмирате, като се противопоставите на мнението на другите като вас. Потърсете и ще намерите много разумни доводи за да промените гледната точка – най-слабият, от които е, че ще се почувствате много по-добре. Дори и наркоманите са станали такива, защото не могат да допуснат в съзнанието си, че за да се чувстват добре, не е нужно нищо друго, освен осъзнаването, че са програмирани, и че могат, ако искат много лесно да се препрограмират. Живота си е същия, няма нужда нищо да се променя около нас – достатъчно е да променим отношението си към него. Много добър е примера за полупълната и полупразната чаша – съдържанието си е едно и също, променя се само отношението ни, гледната ни точка. Повярвайте, много е лесно.
За песимизма голям принос има склонността ни към крайности. Тръгвайки с убеждението, че имаме право на свободен избор, сблъсквайки се с ограничения и внушения, много бързо се хвърляме в другата крайност, че всичко е предопределено, и че не можем да променим нищо. Абсолютна свобода и пълна предопределеност не съществува. Погледнете показалеца си – визуално представлява един човек – той има своята свобода на движение, но зависи изцяло от движението на ръката и тялото. Същото е и съотношението на Божията Воля и на човека. Енергиите, които реализират Божествената Воля са огромни и ако нашите желания влизат в противоречие с тях, няма никакъв шанс да променим тези сили. Нашите желания се реализират само тогава, когато са в една посока с Божествените, т.е. няма енергиен конфликт. Така че, най-разумно е да не очаквате реализирането на всичките си желания и да не се разочаровате от това – вие имате действително право на избор, само трябва постоянно да търсите и да не се обезсърчавате от неуспехите. Неуспехът съвсем не е показател за липсата на свободен избор, а само за неправилна посока и начин. Търсете варианти.
В обективната действителност добро/зло няма, затова най-голямата безсмислица е да се дават оценки, да се лепят етикети, да се съди и търси отговорност. Когато претегляте качествата на другите, макар и доста по-рядко, си задавате въпроса, къде сте вие в ценностната система. Когато престанете да оценявате и да съдите, когато започнете да приемате всички качества на хората за нормални, едва тогава започвате да си позволявате да сте по-снизходителни към себе си, преставате да се срамувате от това, което си въобразявате, че са ваши недостатъци и преставате да се чувствате непълноценни. :yes:
Ако сте убедени, че в действителност няма само добри или само лоши неща, а това е начина да започнете да се чистите от илюзиите, трябва само да промените програмирането си – вместо да виждате лошите страни на нещата, които ви създават отрицателните емоции и убеждения, махнете черните очила и сложете розови – няма да сте по-малко обективни, ако престанете да обръщате внимание на отрицателното и започнете да виждате само положителното – опитайте и ще разберете какво е щастие.
Обръщайте внимание на протестите на подсъзнанието – когато нямате желание да вършите нещо, значи то е излишно или поне за момента. И това или е програмирано във вас или е мнение на душата ви, която борави с несравнимо по-малко илюзии. Всичко трябва да се прави с удоволствие и вътрешно удовлетворение. Не насилвайте себе си или другите хора, а потърсете друг метод и начин, опитайте да разберете причините. Но и желанието да не правите нищо или колкото се може по-малко неща е просто мързел или неувереност в собствените възможности – изровете безжалостно истинските си мотиви – никога не забравяйте, че умът е много услужлив и винаги е готов да измисли някаква причина, т.е. да направи от мравката слон.
Доколкото съзнанието се формира от енергиите, от които сме съставени, то ние сме свързани чрез тези енергии в едно огромно общо съзнание на Земята и цялото човечество. Това общо съзнание, което често определям като гигантска мисъл-форма или кафяв газ, е такова хаотично образование, защото частите (съзнанията на отделните индивиди) са като орела, рака и щуката. Така че от всеки един от нас зависи доколко това общо съзнание ще е подредено и Земята няма да е като побъркана. Никога не забравяйте, че общото съзнание упражнява пряк и много силен натиск върху всяко едно индивидуално съзнание – само така ще можете да се противопоставите и да променяте постепенно натрупаното в общото. Може би не е далеч деня, когато ще успеем да намерим общи ценности, които да не ни разделят и противопоставят толкова много - това ще направи волята на Земята целенасочена и единна, което ще се отрази изключително здравословно на цялата планета.
От технологична гледна точка, съзнанието е изградено от енергиите на всичките ни тела и се намира във всичките едновременно. Това знание може постепенно да разтвори възприятията ви за другите светове, защото всяко тяло си има своите сетива и стига да ги осъзнаете като съществуващи, можете да долавяте сигналите им. Това е ограничено от внушенията, на които сте били подлагани, какво е реално и какво си въобразявате, т.е. другите хора не го осъзнават като съществуващо.
Материалното съзнание е зависимо от материалните сетива и от състоянието на организма, от въздействието на етерните енергии. Астралното съзнание е натрупаното в животинската душа – всички мисли и емоции, които са присъщи на животните – т.е. оцеляването на вида и материалното тяло. Менталното съзнание е развито в човешката еволюция и се състои от човешкия опит натрупан през различните прераждания. Чувствата тук са на второстепенен план, те са развити достатъчно през животинската еволюция. В човешката еволюция се набляга повече на ума, на решаването на ежедневните проблеми. В по-късен етап се развива и абстрактното мислене, което ни позволява да мислим със символи и да разбираме неща, с които не сме се сблъсквали в реалността си.
Като начало, духовната ни душа е развивана само в нематериалното ни съществуване, но след определено натрупване, дори когато сме в материално тяло, започваме да осъзнаваме сигналите й. Започваме да усещаме единството си, както с всички хората, така и с останалите природни царства. Тези импулси на душата постепенно ни карат да намалим разрасналото се его и да търсим хармонично съществуване с всичко останало. Развитието на другите ни висши тела, дава сила за постигане на целите ни и засилва любовта към всичко останало. Всичко това е нашето съзнание, но на нас ни е внушено, че това е функция на мозъка и зависи от това, какво си научил в обществото и в учебните заведения само през този живот. Затова смятаме, че това, което не сме го учили е наша фантазия.
Вероятно често срещате хора, които се чудят, как можете да се вълнувате от въпроси, които не касаят съществуването на материалното тяло, защо смятате, че природата трябва да се пази, а не може да се използва толкова, колкото е необходимо, защо се интересувате от нещо толкова мъгляво като Бог и каква ви е ползата от всичко това. Не им се сърдете, техните висши тела все още са прекалено слаби и не могат да влияят на съзнанието толкова силно, че да се опълчат на всеобщото мнение. Но вие можете и не допускайте мисълта и външните внушения, че заниманията с тези въпроси са празно губене на време.
Когато започнете да обръщате внимание, във всеки един момент с какви енергии борави съзнанието ви и от кое тяло са – натрупването на опит в това отношение ще ви даде възможност да започнете да различавате, кои мисли и чувства са ваши собствени, и кои са външни, на колективната мисъл или директни внушения на друг индивид. Това различаване ви води до откриване гласа на душата ви и на други висши същества. Постоянно бъдете внимателни и анализирайте.

http://www.yosif.net/articles.php?lng=bg&pg=788

Неактивен negative

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 78
Re:Разцепване на съзнанието
« Отговор #6 -: Юли 18, 2010, 20:46:43 pm »
Когато разделиш едно "индивидуално" съзнание, то престава да бъде "индивидуално" и се превръща в две съзнания.

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27