Коя религия е най-праведна?

[kalan]

Че кой те спира? Прави си каквото си искаш.

[konstantin2007]

Ако аз отида и гръмна някой в тиквата, това от Бога ли е?
Как човек разбира кое е божие и кое не?

Това не е от Бог, а от простотия. Простотията ходи по хората, не по животните.

Сори ма простотията си е част от"бога".
И убиеца,и убитият са БОГ!

[mitko]

Пълни глупости. Значи ти си част от баща си, защото ти е дал от гените си. Ама ако той гръмне някой съгласен ли си полицията да арестува теб, а не него. Къде е разликата.

   Творението  никога  не  е  твореца!  Часовника  не  е  часовникар,  но  по  творенията  можем  да  съдим  за  създателя  им.  И  да,  като  говорим  за  религия  трябва  да  говорим  за  майка  си  за  баща  си,  за  приятелите си,  да  си  задаваме  всеки  ден  въпроса  сторих  ли  нещо  добро  за  някой  изпаднал  в  беда!  Това  е  праведната  религия,  а  не  дали  почитаме  някого  или  се  кланяме  до  земята  за  да  изпросим  някаква  материална  придобивка!  Истинската  молитва  е  молитва   за  другия  "Боже  помогни  му  Ти,  че  аз  не  мога!!  А  сутрин - Благодаря  ти  Боже,  че  посрещнах  деня! 
   Ако  си  се  докоснал  емпирично  (с  четене  не  става)  до  знанието  за  ирационалното  никаква  религия  няма  да  ти  е  нужна,  защото  ще  си  над  нея!       

[Oberon]

Нека аз да обобщя, щото виждам че нещата отиват на спор тип Оберон/ФлайДрагън.

Самия въпрос, коя религия е най-праведна, е грешно зададен според мен.Всяка една религиозна система си е за себе си праведна, както има и неща, които не са чак толкова праведни. Така че, еднозначен отговор не може да се даде.

Обаче, аз доколкото познавам хората си мисля следното - ако ние сме по божий образ и подобие, изводите за мен са 2:

- или Бог е нещо сбъркан
- или ние не сме по техен образ и подобие

Среден вариант няма:)

[konstantin2007]

- или Бог е нещо сбъркан

[Iveta]

Ако аз отида и гръмна някой в тиквата, това от Бога ли е?
Как човек разбира кое е божие и кое не?

Не, не е от Бог. Той ни е дал свободния избор и ние трябва да носим последствията си от тях.
А защо ти е да го стреляш, като за всички има място на Земята? Кой си, че да решаваш кой ще живее и кой не? Живот ли си дал, че да искаш да го отнемеш?
Ако мотивът ти например е обида, затова я има прошката. Докато не простим на себе си и на враговете - горчивината, която носим в сърцата си ще отрови целия ни живот. И въпреки всичко Той е винаги до нас.

“Човекът, който вижда Бога, живеещ във всички същества,
човекът, който вижда безсмъртния Бог,
само този човек е наистина зрящ.
Защото щом той вижда Бога, живеещ във всекиго,
той няма да нарани никога никого.
А това е най-висшият път.”

Самия въпрос, коя религия е най-праведна, е грешно зададен според мен.Всяка една религиозна система си е за себе си праведна, както има и неща, които не са чак толкова праведни. Така че, еднозначен отговор не може да се даде.

Всичко е едно, но под различни имена.

- или Бог е нещо сбъркан
- или ние не сме по техен образ и подобие

Това, че ти не разбираш не значи, че сме сбъркани. Няма такива.

Може би трябва да отделяме повече време, за да четем с разбиране Свещената книга.

[JG]

Ако аз отида и гръмна някой в тиквата, това от Бога ли е?
Как човек разбира кое е божие и кое не?

   Зададеният въпрос е всичко друго но не и глупост!
На мен лично , ми харесва! 
Този въпрос  е един от най-задълбочените  и изказани непринудено!
Ако си задавахме по често такива, то този свят би бил много по добър!
Сега на въпроса.
Истината е че проблема не идва с дърпането на спусъка на чифтето.
Ние сме се научили да съдим делата , но Бог се опитва да ги оправдае.
Сигурно ви звучи нелогично?
Ще обясня тази абсурдна мисъл.
В стария завет в лицето на първосвещеника е представен Исус Христос.
Древната библейска съдебна система е била изградена така:
1.Обвинител са свидетелите и  доказателствата
2. Съдия е първосвещеника
3. Адвокат е пак първосвещеника
-разбира се адвокатското му дело не е било да пусне на свобода един коравосърдечен престъпник!
Пример:  Един шамар може да се изтълкува по много начини но причината за него може да е абсолютно различна.

gogetit
Ако този човек бе Хитлер 1943г Вие щяхте да бъдете герой!
Нямаше обаче да те наградят око беше гръмнал съседа си понеже си сметнал, че е „боклук“

Как да разбера коя е Божията воля?
Прави неща които желаеш другите да правят на теб!
Ако желаеш да те уважават – уважавай
Ако желаеш да те обичат –Обичай
Ако желаеш децата ти да останат сираци  - гърми по тикви
Ние всички знаем отлично какво иска Бог! Но не желаем да го вършим!
Използваме религиите за да оправдаем стремежа си към злото, защото сме гузни не желаем да си признаем, че сме зли!
Най големия парадокс може би е това, че Бог не ни съди за това, че сме зли. А за това, че не желаем да си го признаем и да поискаме помощ!


 

[konstantin2007]

Не спирам да се чудя,защо хората говорят за Бог,като за нещо извън тях?
Божията е воля,е Твоята воля.Т.е.тази на индивида.

Пффф..моят"Бог"пък не съди и не осъжда никого!

[gogetit]

Не съм тръгнал да гърмя никого (засега    ). Просто исках примера да е по-явен, краен.
В общи линии е това което е питал Достоевски (да не го анализираме него):
Всичко ли е позволено?
И защо този свят трябва да е добър (всъщност добрият убиец също е добър, нали) ?
Лъвът защо не пасе трева, а яде малкото антилопче

[JG]

Не спирам да се чудя,защо хората говорят за Бог,като за нещо извън тях?
Божията е воля,е Твоята воля.Т.е.тази на индивида.

Пффф..моят"Бог"пък не съди и не осъжда никого!

  Има такава теория:
Колкото повече знае един човек, толкова повече осъзнава колко малко знае!
И!
Колкото повече се приближава един човек до Бога, толкова повече осъзнава колко е грешен и недостоен и има нужда от прошка и помощ!

Закономерно колкото е по далече от Бога толкова по често може да се чуе от него колко бил праведен и добричък, на никого не бил направил нищо зло 

[ARRI]

Не съм тръгнал да гърмя никого (засега    ). Просто исках примера да е по-явен, краен.
В общи линии е това което е питал Достоевски (да не го анализираме него):
Всичко ли е позволено?
И защо този свят трябва да е добър (всъщност добрият убиец също е добър, нали) ?
Лъвът защо не пасе трева, а яде малкото антилопче

Светът никога не може и няма да стане добър. Ако няма зло, няма да има и добро. Това се скачените съдове. Един без друг не могат. И ние хората сме така. Дали сме добри, или лоши зависи от ситуацията в която сме попаднали. Един път вадим добрата страна от нас, а друг път лошата. Та общо взето това е и живота, един път добър, друг път озъбено свирепо куче(цитирам друг, не Достоевски ).

[gogetit]

Ако всичко е възможно, то е възможно да има и само добро, или  само зло (виж само зло какво означава - даже идея нямам, дори не мога бегло да си го представя, много е странно)

[ARRI]

Ми не можеш да си го представиш защото само зло не съществува. Дори и Хитлер и Сталин са били нежни с любимите си жени и семействата си. А на вън са избили и двамата милиони хора. Само добро също не съществува.

[gogetit]

Ми не можеш да си го представиш защото само зло не съществува. Дори и Хитлер и Сталин са били нежни с любимите си жени и семействата си. А на вън са избили и двамата милиони хора. Само добро също не съществува.

Това означава, че има невъзможни неща, непостижими(има някакъв край) - не може да има само добро (или зло). Дори и за Бога.

[Iris]

Да, доброто и злото са взаимосвързани, но човек следва да се стреми да проявява доброто, доколкото може и доколкото го разбира. При това злото в света няма да изчезне, но доброто в самия човек ще се увеличи. Злото е резултат от несъвършенството, а несъвършенството е нещо нормално. Ако няма несъвършенство, не може да има развитие.

Буда е казал, че човекът е процес. Ако ние разглеждаме човека към определен момент с всичките негови недостатъци и несъвършенства, то разбира се ще видим нещо ограничено, нереално и далеч от това което наричаме и си представяме като божествено. В същото време за човека тази божественост е достижима; за човека всичко е достижимо, стига да не противоречи на принципите ръководещи битието. Човек е Бог и не е Бог. Ние можем да осъществим това, което разбираме под Бог, но и разбиранията ни за света с това ще се разширят и представата ни за божествено. Това, което сега приемаме за съвършено, няма да ни изглежда толкова съвършено, когато го достигнем. Това, което сега разбираме като Бог, не е Бог. Това, което сега разбираме като човек, не е човекът. Ние сме процес, ние са развиваме (евентуално). Съществуването ни е безкрайно, възможностите ни са безгранични, но ако разглеждаме човека само в един конкретен момент, лишен от своето бъдеще – човек винаги ще е ограничен и краен.