Думите, които пишеш, наистина са силни. Но трябва да се държи сметка и за друго, което е от значение най-вече за слабите духом. Думите, които пишеш, са изречени от много силни хора и ме възхищават, но за съжаление, не това е нивото на всеки обикновен човек. За слабите хора ще стане дума в настоящия post.
Една от най-силните идеи, с които протестантството се е отделило от Католическата църква във времето на Реформацията, е именно схващането, че в отношенията между Бога и хората не е необходимо да съществува канонична църква-посредник. Така католическото чудовище е било изстръгнато от умовете на много вярващи и те възприели раннохристиянската идея, че Бог е непосредствено сред нас и нашето отношение към Него е директно, без обуславяне от духовенство и канон. До тук добре. Още повече, самият Христос на много места свидетелства за това. Оказало се обаче, че много голяма част от протестантското паство не е достатъчно издигната в духовно отношение, за да може да понесе на плещите си свободното, лично отношение с Бог. Факт е, че едни от най-вулгарните варианти на християнство се развиват именно в протестантска среда, постигнала своя връх в църковния живот на Съединените щати. Оказало се, че обикновените хора, за които канонът и догматиката били обявени за ненужни, дори вредни, се отдали на страшен разгул, произвол и простотия, следствието от които е стремглаво изтъняване на мистицизма и превръщане на църковния (духовния) живот от място за съпреживяване на Свещените мистерии, в междусъседски клуб за забавни остроумия или зловещи шизофрении... в зависимост от нагласата на пастора и активистите около него. Резултатът от това е, че днес в американското общество почти не съществува мистично християнство, вместо което от там извират какви ли не профанизации.
В заключение: думите, които казваш горе, са истина, но една много тежка истина, чието носене е възможно само за достатъчно силни хора. Обикновеният човек, оставен в средата на такава истина, ще се окаже, ако мога да използвам библейската терминология, ще се окаже агне сред поле с вълци. Ето защо, достигнали до висотата да съборим ограничизпадаме в заслепение и да забравяме, че тези ограничителни за нас стени за другиго са хранилище на светост и без тях той би се изгубил сред теченията, в които ние вече се чувстваме достатъчно силни, за да плуваме успешно.