Пускам тази тема! за да акцентирам на един наистина наболял проблем в последно време. А тои е безразличето в Българското общество, относно нашата личност. Убеден съм? че много от вас са ставали жертва на безразличие, и човешко бездушие, по много не само вътрешно индивидуални, но и общественно - патриотични стремежи. Защо е така? Защо е това състояние на духа? в Българското общество. Никои не би могъл да си отговори, ако не си зададе правилно въпроса. Искаме да постигнем даден идеал, или дадена идея, но неизменно стигаме до човешката ненавист и безразличие. Само защото, по някакъв начин превъзхождаме другите индивиди. И това кара хората, да търсят поле за изява, не в самите тях, а в самите нас. Като ни ограничават в избора ни, и се стига до абсурдната ситуацията, че нищо не сме направили накрая според тях. Относно осъществяването на идеята ни, или нашият личностен стремеж. Само защото, при тези паразитни хоирца, чувството на завист, и нуждата от избиване на комплекси за малоценност, е по силно, от чувството на съпричастност. Бием се в гърдите, че сме Български националисти! Даваме вид, че сме силни в идеите си, относно безсмъртният Български идеал, а всъшност нищо не постигаме, защото на някого това не се харесва. Защото този някои, не може да постигне тези успехи, които ние сме ги постигнали, и прибягват задължително до политиката на дискриминация на даденият човек, за да отбележат своето си миниатюрно величие. Предимството на тези хора е! че са се намърдали в една властова нишша, от която направляват събитията и нещата в посока желана от самите тях. Застават на пътя на всичко ново и прогресивно, до тогава до като това не заработи в техен интерес. Пречат по всякакви начини, човек да не постигне нещо наистина смисленно в живота си, от което да има реален резултат на лице. И след това се обръщат и казват, с най-голямата си наглост, че всъшност от нас нищо не ставало. Само защото сме по способни от тях, и го доказваме на практика. Как да става? като тези хора са застанали на вратата, и не пускат нито да се влиза, нито да се излиза. И после вменяват вината, не на тях си, а на хората станали жертва на техният себелюбив егоизъм. Тези хора! мен лично не ме дразнят особенно много. Най-силно ме дразнят хората! Които се афишират гръмко, че са Български родолюбци, правят си автобиогафични филми по национални, доказани анти-Български про-Догановистки медии, както канал 1. Твъдят че работят за България, а всъшност подлагат собствените си сънародници на дискриминация. Само защото искат да се доближдат до тях, и по някакъв начин са различни от общо приетата конюктура. Определяна от същите тези малки човечета, с неизбиваеми комплекси за малоценност. И това става повод за враждебното им отношение спрямо тези хора. Хора, които като нямат какво да отговорят, и предпочитат да се крият зад мълчанието и игнора на живота, за да си скрият гузните душици, че всъшност са едни слаби и страхливи същества, просто нямат достойнството да се нарекат Български родолюбци. Слабият човек, е най-опасен! и от най-големият тиранин. Тази най-древна аксиома, е изстрадана през вековете, за да е в пълна сила и сега в днешни дни. Слабият човек, е страхлив по природа. Слабоста и страха, е признак на саморазрушение, което дадени сили в този свят, искат да наложат това като разрушителна формула за деградиране на световното общество, като официална държавна политка. Бихме ли повече търпяли? слаби хора да вземат политическите решения на България? За лично мен си казвам! Аз не искам да живея със слаби страхливци, защото ми изяждат правото ми на чисто физическо съществуване. Слабоста е признак на благородство от по силният човек, по принцип. Тогава когато слабият наистина се нуждае от помощ в безпомощното си състояние. Но когато слабият онаглее до такава степен, че всичко и всички му дължат всичко, а тои нищо не дължи на никого, тогава става много опасен за околните около себе си. А слабият човек кои е всъшност. Не онзи физически и духом е слабият човек. А слабият! е СТРАХЛИВИЯТ лумпен, които избира да е в тон с този които е силен на деня, за да оцелее не само физически, но и емоционално. Ето това поражда проблемите в България, относно безразличието в Българското общество. Подопеченоста не ни позволява да се обединим, защото тогава придобива размерите на вулкан. В страна, къде силните духом са в повече процентно, от по слабите и страхливи мамарутки, тогава обединението е на лице. Но които си мисли, че обединение ще стане сега в България, до като се допускат, такива нищожни и страхливи хора да живет дори на майката земя, много тежко се лъже. Нека всеки по своят си начин да се замисли, и сам да избере пътя на Българското обединение, като се почувства наистина силен, и да забрави дребният си и личностен егоизъм. И да даде приоритет на обществената си ангажираност, в полза роду. Личното си е лично, но общественното начало на една държава, е по важно.
