...Крачка не успяхме да сторим. Пред нас се възправи... Не, за това нямам право да говоря. Докторът тръсва глава.
- Годподин Сираков, над петнайсет години оттогава. И най-засекретените операции губят давност.
- Разкопки с кодово название "Слава" под ръководството на генерал Минчев... Но не, нямам право... Ще споделя само това и край. Вие преценете дали да публикувате... Невероятни реликви. Балсамирани останки. Чудесно консервирани... Толкова. Нека се произнесе науката. И бъдещето.
- Присъствали сте на срещите с леля Слава и Ван-га. Сбъдна ли се предсказаното на докоснатите от Бога?
- Първият изкоп бе спираловиден - встрани и надолу. Пет пъти вертикално се събираше на едно място. Достигаше 44 метра дълбочина. Толкова... О, да... Само това. Знам, ще ви заинтригува - усмихва се докторът. - След знаменателно съновидение на направляващата разкопките Елисавета Логинова, наложи се спешна среща с Ванга. Пророчицата тогава строго ни смъмри: „Как може?!... Боже-е, Боже!... Военни... Браво! Копаното се трупа над тунела... Оти, питам? Срутване ли сакате?!... Да разчистите! Бърже! Пострадали сакате?!..."
- Петричката пророчица системно ви насочваше?
- Да, поверително предупреди: „Ке стигнете един капсул. Какво е съдържанието - консервирано. - Човек? Мумия?... - Ванга тайнствено вдигна рамене с гримаса на почуда. - Не знаете дали капсулът е под налягане. Що ке чините с оня маймун, бре? - Ни маж, ни жена... Отвори ли се херметичнио капак, онова същество може да се съживи от въздуха. Що ке чините, питам, кога оно се пробуди и проговори?..." - Прорицателката шумно се засмя.
- Как завърши мистериозната епопея? Какво ли не изписа пресата за Царичина, превърнала се в ония времена в свръхестествена реликва. Даде се наистина предсказаната жертва. При неясни обстоятелства загина Марина Наплатанова, дъщеря на участващия в разкопките полковник професор Наплатанов. Непознати сили, тайнствени енергии ли се вмесиха? Нима предупрежденията на Слава и Ванга не бяха достатъчно категорични?
- Неочаквана развръзка. Всеки четвъртък войничета изнасяха на гръб пръстта от тунела. Каква пръст - скала. Миньорски пистолет с мъка я пробиваше. Въпреки дълбочината, едва втората година бликна вода.
Спускайки се спираловидно, един ден стигнахме странно изографисана каменна колона. По онова време поддържахме постоянна радиовръзка с Генералния щаб на армията. Релейните станции този ден прегряха. Какво да правим? ...Пред нас- масивна зала. Там навярно ни чакаше въпросната капсула... (Докторът млъква.) Не, за това нямам право. Клетва съм дал.
- Каква бе дълбочината на изкопите преди края на проучването?
- 66 метра надолу по вертикала, близо 180 - по спирала.
- Загатнахте - колона с надпис. Лично сте я видели? Бихте ли я описали?
- ...Неразбираеми знаци. Надявахме се на информация за "първия безполов човек на Земята".
Когато споделих за колоната с леля Ванга, тя още по-шумно и звънко се разсмя: „Охо-о, що е време занапред... - Тръсна глава. - Ке биде разчетена. - И тихо допълни. - Она е история на човешкио род от първороднио син насам..." (Незнайно защо, откак свят светува феноменал-ността предявява странни, трудно обясними предпочитания - компанията на необразованите. Дали защото родната наука все още с неоправдано невежество пренебрегва и потиска шестото сетиво? Ванга и Слава - поредно доказателство за това. - И двете с начално образование, но с недостижим само-роден потенциал. За заслугите си приживе получават признание в науката. Ванга - старши научен сътрудник (с ранг професор) към закрития "Институт по су-гестология" в София. Слава - извън страната за доказани приноси в областта на ядрената физика - б. а.) - Съществуват космически програми – въздиша докторът, - но има и непреодолими прегради. Енергийни стопери. Мъдрост трябва и много, много търпение. Всичко с времето... Сякаш още чувам гласа на леля Слава: „Недейте! Рано е още, рано-о-о!..."
- Как гледаше тя на Царичинската епопея? Какво ви съветваше?
- По онова време контактувахме повече с леля Ванга, отколкото с нея. Всеки е с мисия на тая Земя. Най-тежката на духовно зрящите. Слава предупреждаваше: "Не сме дорасли. Морално не сме готови за предстоящите открития." Ванга по своему го потвърждаваше.
Тъй и стана. По тъжна ирония на съдбата.
Генералният щаб реагира светкавично. Първо -забрани изнасяне на пръстта от войници. Второ -с нея се заеха сигурни проверени хора, офицерите. Накрая, объркано, неадекватно след изненадалите го събития, Висшето командване нареди да се запечати и изолира входа на тунела. Тонове бетон се изляха. Мястото е недосегаемо. Засега. Навярно и с години занапред. - ...Защо бе всичко това? - Разсъждава със страст и романтика докторът, оцелял по щастливо стечение на обстоятелствата в рискованите проучвания на обект с кодово название "Слава". - Част от военните вече ги няма поради преклонната им възраст. От другите нищо няма да изкопните. Само това ще споделя, а вие разсъдете. Открай време ни изкушава материалният подход към света. Да пипнем искаме, с очи да видим. Дълбините на Царичина не са извор на мистични изживявания. Там е кодирано космично послание за еволюцията на разума. Доказва - не сме сами във Вселената. Не сме и "проходили" още сред звездите. Дали, мисля, някога ще се случи... От часа на разкопките течеше кодирана информация: „След три дни ще отворите..." Ще отворим какво? Очаквахме наистина работата да приключи за три дни. Две години не ни стигнаха. Това е космическа програма. Думата "ден" може да означава столетие или хилядолетие. ...Пред нас се открои отвор с форма на арка. Зад нея - ясно оформени таван и стени. Узна се - съществува пряк вход - "врата към Вселената". Опрели в нея, крачка не успяхме да пристъпим. За капсулата бе прекомерно рано. Така твърдеше и леля Слава. Можеше да стане страшно. Странното същество да оживее и... ...След двегодишно проучване входът на разкопките бе бетониран. Рано е още, рано...-Мълви като омагьосан докторът. Внезапно, сякаш пробудил се от сън, тръсва глава: - Думица повече не чакайте! * * * Призрачна мъглявост. Въпреки строгите мерки, в медийното пространство витаят какви ли не хипотези и мистификации за свръхсекретната операция. Какво ново можем да узнаем за една от енигмите в България след близо петнайсетгодишно мълчание? Ако в Америка не секва интересът към космическата катастрофа в пустинята край Розуел заради труповете на извънземни, с какво да се похвалим ние, освен със скромничката "царичинска дупка"? Отдали предимство на поредния "по-голям брат"... Плетеница от мистерии. Подземният оазис чака разгадаване. Доверим ли се на откъслечните, теле-графично кратки, премерени като с аптекарски везни коментари на военните, толкова е секретен, сякаш не е съществувал. Какво принуждава дисциплинираните служители на пагона да затулят "обекта" в непроницаемост? Възможно ли е Министерството на отбраната да "покрие" завинаги поразителните находки? Отговорът - реакцията на уважаемото ведомство е обяснима единствено, ако се е докоснало до материя, за която няма обяснение. Нека обсъдим и други интригуващи факти. От първия ден на прецизно подготвената операция блокира багерът, дотогава технически изправен. Военните продължават работа саморъчно. Тогава настъпват загадъчни паранормални явления. Неидентифицирани светлинни тела закръжават над селото. Има сведения за кацане на НЛО близо до него. Разтревожени от нечие невидимо присъствие, охраняващите обекта кучета раздразнено лаят. (В една от следващите глави ще узнаем за сходните, както се очертават, дори закономерни реакции на домашните любимци на Слава Севрюкова при контакти с неведоми сили - б. а.) По-късно достъпът неведнъж е възпиран от психо-енергийни бариери (непробиваеми, блокиращи физическото проникване енергийни полета с неясен произход - б. а.). Ограниченията са не само върху хора и животни, а и върху изрядната дотогава техника, превърнала се без причина в безпомощна. Доказателство за чужд разум или скъпоплатена измама? Сблъсъкът с непреодолимото провокира непредсказуем ответ. Шокирани от изживяното, след повече от двегодишно лутане из влажните подземни лабиринти, военните взимат най-мъдро решение - спират проучвания, без да ги изведат докрай. И без публично обяснение. Какви са енергийните стопери? От кого са заложени? Какво е отвъд тях? - Съмненията оживяват в призрачния страх от неизвестното, подхранвани от страстите на Егото. Извън тях отсъстват. Отсъстват и аргументирани отговори. Както и продължение. Разкопките панически са прекратени. Досега няма официален доклад на Министерството на отбраната за тях. За да се превърне Царичина в златна мина. На мистификациите.
Заплаха ли стъписва Военното министерство? Защо слага край на обещаваща небезрезултатна операция, извършвана, както се твърди, с "хирургическа точност", струваща на данъкоплатците 16 милиона лева? Логично е и да се запитаме: автентична ли е "мъглявата епопея" или съмнителна игра на въображението на хора с болна фантазия? Ако бяха такива, как са получили висше армейско образование? Не, дисциплинираните служители на пагона не са обзети от безумие и параноя. Не биха копали над две години за "Бог да прости". Насочващите данни, по които започват работа, са надеждни. Откритията - впечатляващи. Водачите на експедицията твърдят: „Само след няколко метра щяхме да стигнем до предсказаното безполово двуметрово същество. От входа на залата вече се процеждаше светлина. В тоз ден спряха разкопките." Съвършено различно е мнението на геолозите, дали експертна оценка за прекратяване на работата: „Ако аварийно не бе прекратен изкопът, само няколко метра по-надолу щеше да бликне подземна река и да ги издави." Коя е истината? Не е ли права Слава Севрюкова: „Рано е още, рано..." Вместо словесни еквилибристики, Министерството на отбраната потулва сензационните находки. И застива в мълчание. Реакция, аналогична с тази на НАСА за НЛО в пустинята край Розуел. Закономерна при срещи с необяснимото. Коя е тъмната истина? Защо при поява на "съмнителни обекти" като по тревога преди всички нахлуват военните? И уж все нищо не разкриват, а след намесата им задължително се слага гриф: "Строго секретно!'"? Ни веднъж по време на разкопките няма срутване, макар спираловидният проход да не е укрепен според изискванията на минно-геоложкото дело. Това, според участниците доказва, че тунелът, някога е бил прокопан в скалата, а военните само са го разчиствали. Изваденото на бял свят в оня "обречен квадрант" толкова ли е стратегически безценно, та той е превърнат в недосегаем, а информацията - в дълбоко засекретена? Толкова ли е страшно, ако се окаже -не сме сами в Космоса'? Ще се наруши ли националната и глобална сигурност с признанието: Вселената е обитавана от многократно по-напреднали същества, оставили трайни следи? Нима е ужасяващо, че НЛО не кръжат единствено в Небето? А, може би, долу, в "подземната зала" се крие представител на човешкия генофонд, приведен в състояние "сомадхи" (привидна безжизненост)? Истината - "царичинската епопея" е перфектно проведен, задълбочен изследователски акт. Ако бе фриволно хрумване, военните за нищо на света не биха хвърлили милиони левове, жива сила (част от нея пострада) и години упорит труд на вятъра. При категорични гаранции и изрядна техника, подготвени какво ще открият, те са го намерили. За да остане трайно засекретено. Завинаги?... * * * Царичина - уникална империя от подземни тайни. За първи път в историята на Българската армия военните участват в такава сензационна операция. Неизбежни са въпросите: Първо: каква е идентичността, произхода, предназначението на находките? Второ: къде се съхраняват? Трето: докога ще е ембаргото за изнасяне на не-предубедена информация? Четвърто: не се ли укриват доказателства за съществуване на ранни човешки образци на Земята? Или на по-съвършена от нашата проява на живот? Пето: при среща с необяснимото, докога ще се отрича то? Отговорите биха дали обяснение защо "обектът" е изолиран от общественото внимание в страната и по света. Защо камари бетон затулят устата на неудобната истина. Едва ли скоро ще получим компетентни обяснения. Единственото, което представителите под пагон заявяват, е: „Без коментар!" "Царичинската авантюра", както се квалифицира неоправдано пренебрегвания в най-новата ни история акт, е сравнима с кутията на Пандора и разлетелите се от нея тайни. Документите, включително Дневникът на разкопките, касетофонните и стенографски записи на разговорите с Ванга и Слава след приключването й загадъчно изчезват. Висшите военни магистрати като че нищичко не знаят за съдбата на скъпоплатения "проект". Археолози и историци от своя страна академично, с насмешка квалифицират "дилетантските разкопки" за "дивотии" и "феномени на човешката глупост". "Потайностите" в оня район се превръщат в обект на жълтите издания. За да звучат там пошло, карикатурно. А по цял свят се работи сериозно по тези въпроси.
* * *
По-древни са нашите земи от знайното за тях. В недрата им се таят неразлистени мистерии.
Царичина, появила се от нищото, изчезна в нищото. Непроницаем сфинкс със затулена уста. Тайни от милиони лета под бетонен саркофаг. Усмирителна риза на вихрещи се страсти. Явление, запратено в бъдещето. „Рано е още, рано..."- Не заглъхва предупреждението на Слава Севрюкова.
