Призрачна мъглявост. Въпреки строгите мерки, в медийното пространство витаят какви ли не хипотези и мистификации за свръхсекретната операция.
Какво ново можем да узнаем за една от енигмите в България след близо петнайсетгодишно мълчание? Ако в Америка не секва интересът към космическата катастрофа в пустинята край Розуел заради труповете на извънземни, с какво да се похвалим ние, освен със скромничката "царичинска дупка"? Отдали предимство на поредния "по-голям брат"...
Плетеница от мистерии. Подземният оазис чака разгадаване. Доверим ли се на откъслечните, теле-графично кратки, премерени като с аптекарски везни коментари на военните, толкова е секретен, сякаш не е съществувал.
Какво принуждава дисциплинираните служители на пагона да затулят "обекта" в непроницаемост?
Възможно ли е Министерството на отбраната да "покрие" завинаги поразителните находки?
Отговорът - реакцията на уважаемото ведомство е обяснима единствено, ако се е докоснало до материя, за която няма обяснение.
Нека обсъдим и други интригуващи факти. От първия ден на прецизно подготвената операция блокира багерът, дотогава технически изправен. Военните продължават работа саморъчно. Тогава настъпват загадъчни паранормални явления. Неидентифицирани светлинни тела закръжават над селото. Има сведения за кацане на НЛО близо до него. Разтревожени от нечие невидимо присъствие, охраняващите обекта кучета раздразнено лаят.
(В една от следващите глави ще узнаем за сходните, както се очертават, дори закономерни реакции на домашните любимци на Слава Севрюкова при контакти с неведоми сили - б. а.)
По-късно достъпът неведнъж е възпиран от психо-енергийни бариери (непробиваеми, блокиращи физическото проникване енергийни полета с неясен произход - б. а.). Ограниченията са не само върху хора и животни, а и върху изрядната дотогава техника, превърнала се без причина в безпомощна.
Доказателство за чужд разум или скъпоплатена измама? Сблъсъкът с непреодолимото провокира непредсказуем ответ. Шокирани от изживяното, след повече от двегодишно лутане из влажните подземни лабиринти, военните взимат най-мъдро решение - спират проучвания, без да ги изведат докрай. И без публично обяснение.
Какви са енергийните стопери? От кого са заложени? Какво е отвъд тях? - Съмненията оживяват в призрачния страх от неизвестното, подхранвани от страстите на Егото. Извън тях отсъстват. Отсъстват и аргументирани отговори. Както и продължение. Разкопките панически са прекратени. Досега няма официален доклад на Министерството на отбраната за тях. За да се превърне Царичина в златна мина. На мистификациите.
Заплаха ли стъписва Военното министерство? Защо слага край на обещаваща небезрезултатна операция, извършвана, както се твърди, с "хирургическа точност", струваща на данъкоплатците 16 милиона лева? Логично е и да се запитаме: автентична ли е "мъглявата епопея" или съмнителна игра на въображението на хора с болна фантазия?
Ако бяха такива, как са получили висше армейско образование? Не, дисциплинираните служители на пагона не са обзети от безумие и параноя. Не биха копали над две години за "Бог да прости". Насочващите данни, по които започват работа, са надеждни. Откритията - впечатляващи.
Водачите на експедицията твърдят: „Само след няколко метра щяхме да стигнем до предсказаното безполово двуметрово същество. От входа на залата вече се процеждаше светлина. В тоз ден спряха разкопките."
Съвършено различно е мнението на геолозите, дали експертна оценка за прекратяване на работата: „Ако аварийно не бе прекратен изкопът, само няколко метра по-надолу щеше да бликне подземна река и да ги издави."
Коя е истината? Не е ли права Слава Севрюкова: „Рано е още, рано..."
Вместо словесни еквилибристики, Министерството на отбраната потулва сензационните находки. И застива в мълчание. Реакция, аналогична с тази на НАСА за НЛО в пустинята край Розуел. Закономерна при срещи с необяснимото.
Коя е тъмната истина? Защо при поява на "съмнителни обекти" като по тревога преди всички нахлуват военните? И уж все нищо не разкриват, а след намесата им задължително се слага гриф: "Строго секретно!'"?
Ни веднъж по време на разкопките няма срутване, макар спираловидният проход да не е укрепен според изискванията на минно-геоложкото дело. Това, според участниците доказва, че тунелът, някога е бил прокопан в скалата, а военните само са го разчиствали.
Изваденото на бял свят в оня "обречен квадрант" толкова ли е стратегически безценно, та той е превърнат в недосегаем, а информацията - в дълбоко засекретена? Толкова ли е страшно, ако се окаже -не сме сами в Космоса'? Ще се наруши ли националната и глобална сигурност с признанието: Вселената е обитавана от многократно по-напреднали същества, оставили трайни следи? Нима е ужасяващо, че НЛО не кръжат единствено в Небето? А, може би, долу, в "подземната зала" се крие представител на човешкия генофонд, приведен в състояние "сомадхи" (привидна безжизненост)?
Истината - "царичинската епопея" е перфектно проведен, задълбочен изследователски акт. Ако бе фриволно хрумване, военните за нищо на света не биха хвърлили милиони левове, жива сила (част от нея пострада) и години упорит труд на вятъра. При категорични гаранции и изрядна техника, подготвени какво ще открият, те са го намерили. За да остане трайно засекретено.
Завинаги?...
* * *
Царичина - уникална империя от подземни тайни. За първи път в историята на Българската армия военните участват в такава сензационна операция.
Неизбежни са въпросите:
Първо: каква е идентичността, произхода, предназначението на находките?
Второ: къде се съхраняват?
Трето: докога ще е ембаргото за изнасяне на не-предубедена информация?
Четвърто: не се ли укриват доказателства за съществуване на ранни човешки образци на Земята? Или на по-съвършена от нашата проява на живот?
Пето: при среща с необяснимото, докога ще се отрича то?
Отговорите биха дали обяснение защо "обектът" е изолиран от общественото внимание в страната и по света. Защо камари бетон затулят устата на неудобната истина.
Едва ли скоро ще получим компетентни обяснения. Единственото, което представителите под пагон заявяват, е: „Без коментар!"
"Царичинската авантюра", както се квалифицира неоправдано пренебрегвания в най-новата ни история акт, е сравнима с кутията на Пандора и разлетелите се от нея тайни. Документите, включително Дневникът на разкопките, касетофонните и стенографски записи на разговорите с Ванга и Слава след приключването й загадъчно изчезват.
Висшите военни магистрати като че нищичко не знаят за съдбата на скъпоплатения "проект". Археолози и историци от своя страна академично, с насмешка квалифицират "дилетантските разкопки" за "дивотии" и "феномени на човешката глупост". "Потайностите" в оня район се превръщат в обект на жълтите издания.
За да звучат там пошло, карикатурно.
А по цял свят се работи сериозно по тези въпроси.
"Зеница към Вселената" за малко известната у нас Слава Севрюкова.Книгата я има в спиралата.
