Експеримент ЗИТА
Един млад, наперен психолог, който беше част от екипа на
института за психотронни изследвания, на име Джак Лили, бе осенен от дива идея. Когато я представи пред ръководството, той трябваше да изтъква аргумента, че
колкото по-нелепо и налудничаво е онова, което ще бъде извършено след внушаване на определено действие, толкова по-стойностни ще бъдат резултатите.
Полковниците умуваха кратко. Повечето от тях отдавна бяха привикнали на онова, което ставаше в института и се бяха приучили да не го вземат чак толкова надълбоко. Отдавна нямаше нищо на този свят, което да може да ги учуди или развълнува: всички в института бяха вече привикнали в мисълта, че няма нищо невъзможно.
Мястото на експеримента бе държава на Полуострова.
Целта: да бъде внушено на ръководещи отбраната на страната висши военни, че на отдалечено място сред пустош и скали, извънземни са заровили несметни съкровища. По-късно към съкровищата, което само по себе си звучеше несериозно, бе прибавено,
че на дълбочина 100-200 метра извънземна цивилизация е оставила огромна статуя и контейнер със знания. Джак Лили разработи идеята си прецизно.
Контейнерът със знания касаеше бъдещето развитие на цивилизацията, в него имаше данни за контакти с чуждопланетни кораби и начинът, по който те можеха да бъдат осъществени. Също така:
описание на технологии, непознати на никого на земята, знания за телепатично свързване, за апаратура, чиито качества далеч надхвърляха и най-смелите фантазии. Джак Лили оглави
група от десет човека. Заедно с трима от тях той се разходи до Полуострова.
Страната, която бе избрал за експеримент ЗИТА, бе малка и окаяна, според неговата преценка. Естествено бе да се очаква, че нейните висши военни ще бъдат консервативни и ограничени. Но колкото по-неосвободено бе тяхното съзнание, колкото по-дресирано, толкова повече предизвикателства се изправяха пред него. Джак Лили, влязъл в страната
като търговец на хладилна техника, се ослушваше. Той четеше вестници, но в тях не откриваше онова, което му бе необходимо.
Трябваше да се свърже с онези малки групи, които се занимаваха с окултизъм, почитатели на парапсихологията и на феноменалното в най-широкия му аспект. Хората му пръскаха пари и присъстваха на всякакви места, където можеха да открият онези, които търсеха.
Те посещаваха даже и църквите, но това начинание излезе безплодно. Храмовете бяха пусти и хладни и традиционността на ритуалите едва ли беше привлекателна за хората с по-разчупено съзнание.
Почитателите на един известен пророк (Дънов
), починал преди години,
организираха своите сбирки на няколко места в страната. Бяха им връчени подаръци и двама от агентите присъстваха на тези сбирки. Но и оттам не излезе нищо, защото тези мъже и жени се бяха вкопчили в словата на пророка си и единственото, с което се занимаваха, бе да ги препрочитат гласно и да изпитват благоговение пред думите. Най-сетне Джак Лили попадна на малка окултна група. В последна сметка перипетиите му не бяха толкова сложни, защото
членовете й отдавна искаха да се свържат с мощни спонсори. Бедността, в която живееха, бе пословична, но
и повечето от тях не работеха нищо. Неизвестно бе как се препитават. ;D Но така или иначе те посрещнаха и приеха с благодарност паричната помощ на търговеца на хладилна техника, който им се представи като покровител на духовните школи. Джак Лили загуби три седмици.
Заедно с двама от окултистите той се мотаеше по манастири и свещени места, обикаляше страната, за да се запознае с различни феномени. Което бе вярно, бе вярно. Той се натъкна на удивителни способности, при това повечето от хората, с които го запознаваха, владееха много умения наведнъж, а не поотделно, както бе почти навсякъде по света. Случваше се често един феномен да може да диагностицира, да лекува и предсказва. Някои влизаха в контакт с мъртви и можеха да опишат не само външността, но и навиците им, да говорят с техните гласове, да препредават напътствията им. Други контактуваха с различен по тип разум, за който твърдяха, че им говори от звездите. Но имаше, разбира се, и много шарлатани, както навсякъде по света. Така че накрая, след дълго обмисляне и анализ, Джак Лили
остави само три имена в картотеката си, които заслужаваха внимание.
Междувременно той наблюдаваше развоя на ситуацията, която бе планирал и на която бе дал ход. Естествено, тъй като имаше много бизнес дела, се наложи да отпътува за съседната страна на юг, като остави агентите си да следят развоя на събитията.
Междувременно бе извършено насочено излъчване към сградата, в която се помещаваше щабът на висшите военни. Излъчването бе кодирано и импулсите му обливаха сградата три пъти дневно. Засега действаха почти на сляпо, като всъщност облъчваха масово всички, които се намираха там от секретарките до мъжете с пагони. По-късно можеше да се премине към индивидуално облъчване, зомбиране, както отдавна го наричаше в себе си Джак Лили. Всеки ден чрез кодирани разговори, Лили получаваше пълна информация за онова, което се случваше. Подредено в доклад, то изглеждаше така:
Един от групата на окултистите, изследовател на феноменалното, най-подходящ
с характеристиките си на гръмогласност и нетърпимост към чуждо мнение, най-пробивен и настоятелен, кръстен с името Ханс, си записа час за посещение.
Посещението при човек с висок военен ранг не бе лесна работа, но Ханс проби чрез една напълно омаломощена секретарка, интимна приятелка на генерал-лейтенанта. Облъчването преди часа на посещението бе изключително интензивно. То бе така силно, че по коридорите хората ходеха като пияни и на мнозина им се привиждаха несъществуващи неща. Оплакваха се масово от стягащо главоболие. Зомбиран многократно чрез облъчване,
Ханс знаеше урока си наизуст. Той с
е появи с папка документи, указващи точното място на съкровището и на контейнера със знания. Това, което поиска, бе армията да започне спешно разкопки. Генерал-лейтенантът изпита силен интерес към налудничавото искане. Той захласнат слушаше разказите на Ханс за контактьорските му умения, за извънземни и кацащи в района на бъдещите разкопки летящи чинии. Те му бяха описани особено художествено и не един път бе изтъквано, че онова място е зона за контакт и че всеки може да се увери в това. Ханс поиска пълно съдействие за разкопките.
Генерал-лейтенантът извика тримата си заместници. Всички те проявиха горещ интерес и се изказаха за колкото може по-бързото започване на разкопките.
...следва...