Автор Тема: За Царичина  (Прочетена 220265 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен nikoko

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 203
  • Castigo corpus meum
Re:За Царичина
« Отговор #270 -: Юни 03, 2010, 17:01:23 pm »
Не се ходи е по-различно от не може да се отиде. Амундсен е стигнал 77 градус и си е тръгнал. Какво л е видял? ;)
Атлантическото знание категорично заявява: човекът притежава сила на мисълта и чрез нея може да бъде

Неактивен Aequitas

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 8
Re:За Царичина
« Отговор #271 -: Юли 12, 2010, 15:01:03 pm »
Скоро мисля да отскоча до Царичина, не само да усетя дали има някаква енергия, а и да разгледам за някакви символи, а-у около мястото на изкопа ;-) Ако има желаещи да пишат тук, лично аз ще отида, когато взема книжка - в близките няколко седмици, защото не ми се мъкне до там пеша :) От София съм.

Неактивен sidewinder

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 834
Re:За Царичина
« Отговор #272 -: Юли 12, 2010, 15:38:55 pm »
ЩРИХИ ОТ ЦАРИЧИНСКАТА ЕПОПЕЯ

За Царичина все по-често се говори и пише като за легенда. А тя е удивителна реалност. Свръхестествени тайни ли крие това на пръв поглед невзрачно, а, може би, вълшебно място? 1990 година. Група военни, обсадили дома на Слава Севрюкова, шумно я атакуват. Намесят ли се хората под пагон, разговорите стават делови. Загадъчни мисии. Понякога необяснимо тайнствени. Тъй е и сега. Приседнали в хола на пророчицата, обстрелват я с въпроси. Царичина - кипро селце, сгушено в южните склонове на Стара планина недалеко от Костинброд. В околностите му са решили да извършат проучвателни разкопки. С каква цел? - Само те знаят. Всъщност, знаят ли? - Лельо Славе, почна се!... От утре - на обекта!...- Гласовете им тръпнат. - Паранормални явления се вихрят по онези места! Струят свръхенергии... Какво, според теб, ще открием? Съкровището на цар Самуил? Скелет на непознат сапиенс? Информация от Атлантида? Или?... Само ти би могла да усетиш какво ни чака... Кажи! Умолително я поглеждат. - Виждам я вашата Царичина – прорицателката прецизно описва релефа на местността, определена за сондаж. Внезапно застива в съзерцание.
- О, какво има там!...
- Да, лельо Славе, Знаем... Достигнем ли дълбините, които очакваме, ще се промени представата за Човечеството. Навярно много по-древно от известното за него! Интересува ни ще се отворят ли "вратите към Космоса"?... - Обстрелът продължава.
В присъствието на Слава Севрюкова поведението на хората непредсказуемо се променя. Дали поради дарбата и естествеността й, скъсяваща дистанцията?
- Ама и вие... Колко сте смели! - Благодушно се смее пророчицата. - Защо ще копаете?
- Как защо? Генералният щаб... Милиони левове! Мощна техника, жива сила!... Ти кажи, лельо Славе, само кажи. Първо - какво ще бликне от земните недра? Второ - към правилния квадрант ли сме се насочили? Трето - ако не, кой е най-подходящ?
Въпросите валят. - Вижте, не ми харесва таз работа! - Слава Севрюкова рязко сменя тон. - Опасно е! Казвате, "врата към Космоса". Да, един от "вселенските проходи" действително е там... (Тайнствената свита зашумява.)
- Но обектът е идеално защитен. Чуйте внимателно. Размислете. Не му е дошло времето. Казвам - огромен риск... Откажете се. Питате, какво ще откриете? - Жертва ще има, жертва-а-а-а!...
- Лельо Славе, но как?! Какво говориш?... Милиони левове... Генералният щаб... Одобрен план... Ще копаем!... Бяхме вече при Ванга... Тя одобри...
- Е, щом сте били при нея... Мен що ме питате?...
- Авторитет си, о-о-о, лельо Славе\ Как тъй защо? Нима можем без тебе?!
- Казвам, не му е дошло времето - непоклатимо отсича. - А инак, виждам - ще ровнете тук, ще ровнете там. И какво? -Антики. Знам, друго търсите... Гробница на първото човешко същество, обитавало земята... Ноевия ковчег... Свещените скрижали... В мислите ви летящи чинии се меркат... - Отново се позасмива. -Права ли съм?
Мълчание. Прорицателката заговорнически снишава глас: - Чуйте добре, безценни послания се таят под Царичина, но са прекалено надълбо-ко. Идеално защитени. Рано, рано е, рано... Ще стигнете, виждам, донякъде и... ще се откажете. Защо?... Я вложете в нещо добро народната пара. - Рой тревожни видения са преминали през очите и. Гласът й е строг. - Бедни хорица... Старци изнемогват, бедстват сираци.
- Но, лельо Славе!...
- Казах, недейте! - Безкомпромисна е. - Закъде бързате? Истината достигат онези, които умеят да чакат. Не убивайте времето, не ранявайте Вечността!
Железни аргументи. Изведнъж се преобрази. Военните ли я раздразниха с твърдоглава решителност? Или вникващата отвъд видимото за кой ли път разчиташе Бъдещето за онези, които имат очи, а не виждат? Нищо повече не успяха да изкопчат от нея. Дали това не бе знак?

Същата година със сензитивите Цветана Ранге-лова и Игнат Игнатов участваме в нощния блок на Българското национално радио - програма "Хоризонт". От 00.00 до 03.00 часа след полунощ демонстрираме енергийна диагностика на непознати по телефона. По онова време това бе сензация. Развълнувани тълпи очакват лична среща пред ме-дийната сграда. Нервите - опнати. Директното включване в ефир крие непредсказуеми изненади. И рискове. В студиото ненадейно нахълтват двама журналисти. Млади, ентусиазирани, задъхани. С очи зачервени. Пламнали от вълнение, гласовете им тръпнат. Водещият Румен Ивайлов, с професионален нюх в журналистическия рейд, мигновено надушва сензация. Прекъсва ни. Непринудена спонтанност в ефир. Включва ги: - Драги слушатели! Непредвидени нощни гости! Сред нас са... Бихте ли се представили? (Правят го.)
- Защо в среднощния час тъй внезапно?... И откъде?
- От Царичина. Невероятни открития! В шок сме. Не можем да мълчим. Утре ще е късно...
- Изненада?! Министерството на отбраната копае от месеци забуления в тайнственост обект. Убийствена секретност. И така, смело! Каква изненада?
- С очите си видяхме. На бял свят излезе огромна каменна топка Диаметър - над метър. Идеално закръглена, гладка. Полирана до блясък! На двайсетина метра под културния земен слой.
- От какъв произход?
- Никой не коментира... Възбрана. Смразяваща секретност. Говорят задъхано. Прекъсват се взаимно.
- Моля, обяснете на уважаемите слушатели как се стигна до откритието? - Водещият забавя темпо. -От коя епоха е находката? Касае се за археологически артефакт? За свръхестествени реликви? Или?... Говорете!
- За епохата нищо не се знае. Задават се гигантски дълбочини. - Журналистите снишават глас. - Надвечер военните изкопаха... мраморен орел с разперени крила. Над два метра. Дивна красота!
- Невероятно! Къде са находките?
- Потулиха ги. Цензора. Все едно не са съществували. Утре ще е късно. Бързаме. Нарушихме "карантината"... Загадъчни предмети. Що за цивилизация. Питаме се - земни ли са реликвите? Или?...

* * *

 Това не е краят на историята, започнала с възторг, завършила с мъглява недоизказаност. Нека дадем гласност на един от оцелелите участници в Царичин-ската експедиция. Известен от предната книга за Слава Севрюкова „Бъдете в този свят, но не от този свят"- доктор Димитър Сираков. Петнадесет години след обгърнатите в информационен мрак събития той си спомня: - Няма случайности на тая земя. На 21.11.1990 г. в НДК София се състоя Международна среща на сензитивите. Присъстваха академик Наумов, феноменалният Алан Чумак, Людмила Ким. Почетен гост бе доайенът на българската психотроника Слава Севрюкова. Наскоро завърнала се от Йерусалим, приятелски се шегувахме - станала бе хаджийка. По онова време надълго разговаряхме с пророчицата за предстоящите проучвания в Царичина. И така, на 06.12.1990 година бе даден старт на операция "Слава". (Случайно съвпадение с името на пророчицата? - б. а.) Разкопките на обекта продължиха две години и половина. Тогава там се озова и инженер Стамен Стаменов от Асоциация "Феномени". Същия ден военните изкопаха каменния орел. Забележително творение. Лявото крило - прегънато, извито. Като две усукани една в друга спираловидни вериги. Уподобяваше сякаш човешка ДНК. Дясното завършваше с лъвска лапа. Без аналог в археологията. Безпрецедентна находка. Науката мълчи.
- Какви дълбочини достигнаха подземните проходи, напомнящи миньорска шахта?
- Царичина не бе златна мина, макар с години да я категоризираха като такава. Спираловиден отвесен тунел - над 160 метра дължина. Схема за работа получавахме ден по ден от контактьорката Елисавета Логинова. Тя направляваше изкопа, осъществявайки връзка с Космоса.
- Каква е другата находка? Изкопали сте, както се узна, огромно каменно кълбо.
- То бе още по-интересно - загадъчно се усмихва докторът. - Закрито с масивна гранитна плоча. Как ли не се мъчиха инженерните части - с въжета, макари, скрипци, лостове... Не помръдва. Изведнъж - с едно докосване на ръката, елегантно с лекота се извъртя. Зейна проход.
Тайнствени защити. Енергийни ограничения. Открехна се плочата. А под нея - тунел. Първо в него проникна специализирано отделение химически войски в защитни облекла. Задължителни мерки за сигурност. Дезактивираха пространството, да продължим обезопасени надолу.


Неактивен sidewinder

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 834
Re:За Царичина
« Отговор #273 -: Юли 12, 2010, 15:39:39 pm »
...Крачка не успяхме да сторим. Пред нас се възправи... Не, за това нямам право да говоря. Докторът тръсва глава.
- Годподин Сираков, над петнайсет години оттогава. И най-засекретените операции губят давност.
- Разкопки с кодово название "Слава" под ръководството на генерал Минчев... Но не, нямам право... Ще споделя само това и край. Вие преценете дали да публикувате... Невероятни реликви. Балсамирани останки. Чудесно консервирани... Толкова. Нека се произнесе науката. И бъдещето.
- Присъствали сте на срещите с леля Слава и Ван-га. Сбъдна ли се предсказаното на докоснатите от Бога?
- Първият изкоп бе спираловиден - встрани и надолу. Пет пъти вертикално се събираше на едно място. Достигаше 44 метра дълбочина. Толкова... О, да... Само това. Знам, ще ви заинтригува - усмихва се докторът. - След знаменателно съновидение на направляващата разкопките Елисавета Логинова, наложи се спешна среща с Ванга. Пророчицата тогава строго ни смъмри: „Как може?!... Боже-е, Боже!... Военни... Браво! Копаното се трупа над тунела... Оти, питам? Срутване ли сакате?!... Да разчистите! Бърже! Пострадали сакате?!..."
- Петричката пророчица системно ви насочваше?
- Да, поверително предупреди: „Ке стигнете един капсул. Какво е съдържанието - консервирано. - Човек? Мумия?... - Ванга тайнствено вдигна рамене с гримаса на почуда. - Не знаете дали капсулът е под налягане. Що ке чините с оня маймун, бре? - Ни маж, ни жена... Отвори ли се херметичнио капак, онова същество може да се съживи от въздуха. Що ке чините, питам, кога оно се пробуди и проговори?..." - Прорицателката шумно се засмя.
- Как завърши мистериозната епопея? Какво ли не изписа пресата за Царичина, превърнала се в ония времена в свръхестествена реликва. Даде се наистина предсказаната жертва. При неясни обстоятелства загина Марина Наплатанова, дъщеря на участващия в разкопките полковник професор Наплатанов. Непознати сили, тайнствени енергии ли се вмесиха? Нима предупрежденията на Слава и Ванга не бяха достатъчно категорични?
- Неочаквана развръзка. Всеки четвъртък войничета изнасяха на гръб пръстта от тунела. Каква пръст - скала. Миньорски пистолет с мъка я пробиваше. Въпреки дълбочината, едва втората година бликна вода.
Спускайки се спираловидно, един ден стигнахме странно изографисана каменна колона. По онова време поддържахме постоянна радиовръзка с Генералния щаб на армията. Релейните станции този ден прегряха. Какво да правим? ...Пред нас- масивна зала. Там навярно ни чакаше въпросната капсула... (Докторът млъква.) Не, за това нямам право. Клетва съм дал.
- Каква бе дълбочината на изкопите преди края на проучването?
- 66 метра надолу по вертикала, близо 180 - по спирала.
- Загатнахте - колона с надпис. Лично сте я видели? Бихте ли я описали?
- ...Неразбираеми знаци. Надявахме се на информация за "първия безполов човек на Земята".
Когато споделих за колоната с леля Ванга, тя още по-шумно и звънко се разсмя: „Охо-о, що е време занапред... - Тръсна глава. - Ке биде разчетена. - И тихо допълни. - Она е история на човешкио род от първороднио син насам..." (Незнайно защо, откак свят светува феноменал-ността предявява странни, трудно обясними предпочитания - компанията на необразованите. Дали защото родната наука все още с неоправдано невежество пренебрегва и потиска шестото сетиво? Ванга и Слава - поредно доказателство за това. - И двете с начално образование, но с недостижим само-роден потенциал. За заслугите си приживе получават признание в науката. Ванга - старши научен сътрудник (с ранг професор) към закрития "Институт по су-гестология" в София. Слава - извън страната за доказани приноси в областта на ядрената физика - б. а.) - Съществуват космически програми – въздиша докторът, - но има и непреодолими прегради. Енергийни стопери. Мъдрост трябва и много, много търпение. Всичко с времето... Сякаш още чувам гласа на леля Слава: „Недейте! Рано е още, рано-о-о!..."
- Как гледаше тя на Царичинската епопея? Какво ви съветваше?
- По онова време контактувахме повече с леля Ванга, отколкото с нея. Всеки е с мисия на тая Земя. Най-тежката на духовно зрящите. Слава предупреждаваше: "Не сме дорасли. Морално не сме готови за предстоящите открития." Ванга по своему го потвърждаваше.
Тъй и стана. По тъжна ирония на съдбата.
Генералният щаб реагира светкавично. Първо -забрани изнасяне на пръстта от войници. Второ -с нея се заеха сигурни проверени хора, офицерите. Накрая, объркано, неадекватно след изненадалите го събития, Висшето командване нареди да се запечати и изолира входа на тунела. Тонове бетон се изляха. Мястото е недосегаемо. Засега. Навярно и с години занапред. - ...Защо бе всичко това? - Разсъждава със страст и романтика докторът, оцелял по щастливо стечение на обстоятелствата в рискованите проучвания на обект с кодово название "Слава". - Част от военните вече ги няма поради преклонната им възраст. От другите нищо няма да изкопните. Само това ще споделя, а вие разсъдете. Открай време ни изкушава материалният подход към света. Да пипнем искаме, с очи да видим. Дълбините на Царичина не са извор на мистични изживявания. Там е кодирано космично послание за еволюцията на разума. Доказва - не сме сами във Вселената. Не сме и "проходили" още сред звездите. Дали, мисля, някога ще се случи... От часа на разкопките течеше кодирана информация: „След три дни ще отворите..." Ще отворим какво? Очаквахме наистина работата да приключи за три дни. Две години не ни стигнаха. Това е космическа програма. Думата "ден" може да означава столетие или хилядолетие. ...Пред нас се открои отвор с форма на арка. Зад нея - ясно оформени таван и стени. Узна се - съществува пряк вход - "врата към Вселената". Опрели в нея, крачка не успяхме да пристъпим. За капсулата бе прекомерно рано. Така твърдеше и леля Слава. Можеше да стане страшно. Странното същество да оживее и... ...След двегодишно проучване входът на разкопките бе бетониран. Рано е още, рано...-Мълви като омагьосан докторът. Внезапно, сякаш пробудил се от сън, тръсва глава: - Думица повече не чакайте! * * * Призрачна мъглявост. Въпреки строгите мерки, в медийното пространство витаят какви ли не хипотези и мистификации за свръхсекретната операция. Какво ново можем да узнаем за една от енигмите в България след близо петнайсетгодишно мълчание? Ако в Америка не секва интересът към космическата катастрофа в пустинята край Розуел заради труповете на извънземни, с какво да се похвалим ние, освен със скромничката "царичинска дупка"? Отдали предимство на поредния "по-голям брат"... Плетеница от мистерии. Подземният оазис чака разгадаване. Доверим ли се на откъслечните, теле-графично кратки, премерени като с аптекарски везни коментари на военните, толкова е секретен, сякаш не е съществувал. Какво принуждава дисциплинираните служители на пагона да затулят "обекта" в непроницаемост? Възможно ли е Министерството на отбраната да "покрие" завинаги поразителните находки? Отговорът - реакцията на уважаемото ведомство е обяснима единствено, ако се е докоснало до материя, за която няма обяснение. Нека обсъдим и други интригуващи факти. От първия ден на прецизно подготвената операция блокира багерът, дотогава технически изправен. Военните продължават работа саморъчно. Тогава настъпват загадъчни паранормални явления. Неидентифицирани светлинни тела закръжават над селото. Има сведения за кацане на НЛО близо до него. Разтревожени от нечие невидимо присъствие, охраняващите обекта кучета раздразнено лаят. (В една от следващите глави ще узнаем за сходните, както се очертават, дори закономерни реакции на домашните любимци на Слава Севрюкова при контакти с неведоми сили - б. а.) По-късно достъпът неведнъж е възпиран от психо-енергийни бариери (непробиваеми, блокиращи физическото проникване енергийни полета с неясен произход - б. а.). Ограниченията са не само върху хора и животни, а и върху изрядната дотогава техника, превърнала се без причина в безпомощна. Доказателство за чужд разум или скъпоплатена измама? Сблъсъкът с непреодолимото провокира непредсказуем ответ. Шокирани от изживяното, след повече от двегодишно лутане из влажните подземни лабиринти, военните взимат най-мъдро решение - спират проучвания, без да ги изведат докрай. И без публично обяснение. Какви са енергийните стопери? От кого са заложени? Какво е отвъд тях? - Съмненията оживяват в призрачния страх от неизвестното, подхранвани от страстите на Егото. Извън тях отсъстват. Отсъстват и аргументирани отговори. Както и продължение. Разкопките панически са прекратени. Досега няма официален доклад на Министерството на отбраната за тях. За да се превърне Царичина в златна мина. На мистификациите.
Заплаха ли стъписва Военното министерство? Защо слага край на обещаваща небезрезултатна операция, извършвана, както се твърди, с "хирургическа точност", струваща на данъкоплатците 16 милиона лева? Логично е и да се запитаме: автентична ли е "мъглявата епопея" или съмнителна игра на въображението на хора с болна фантазия? Ако бяха такива, как са получили висше армейско образование? Не, дисциплинираните служители на пагона не са обзети от безумие и параноя. Не биха копали над две години за "Бог да прости". Насочващите данни, по които започват работа, са надеждни. Откритията - впечатляващи. Водачите на експедицията твърдят: „Само след няколко метра щяхме да стигнем до предсказаното безполово двуметрово същество. От входа на залата вече се процеждаше светлина. В тоз ден спряха разкопките." Съвършено различно е мнението на геолозите, дали експертна оценка за прекратяване на работата: „Ако аварийно не бе прекратен изкопът, само няколко метра по-надолу щеше да бликне подземна река и да ги издави." Коя е истината? Не е ли права Слава Севрюкова: „Рано е още, рано..." Вместо словесни еквилибристики, Министерството на отбраната потулва сензационните находки. И застива в мълчание. Реакция, аналогична с тази на НАСА за НЛО в пустинята край Розуел. Закономерна при срещи с необяснимото. Коя е тъмната истина? Защо при поява на "съмнителни обекти" като по тревога преди всички нахлуват военните? И уж все нищо не разкриват, а след намесата им задължително се слага гриф: "Строго секретно!'"? Ни веднъж по време на разкопките няма срутване, макар спираловидният проход да не е укрепен според изискванията на минно-геоложкото дело. Това, според участниците доказва, че тунелът, някога е бил прокопан в скалата, а военните само са го разчиствали. Изваденото на бял свят в оня "обречен квадрант" толкова ли е стратегически безценно, та той е превърнат в недосегаем, а информацията - в дълбоко засекретена? Толкова ли е страшно, ако се окаже -не сме сами в Космоса'? Ще се наруши ли националната и глобална сигурност с признанието: Вселената е обитавана от многократно по-напреднали същества, оставили трайни следи? Нима е ужасяващо, че НЛО не кръжат единствено в Небето? А, може би, долу, в "подземната зала" се крие представител на човешкия генофонд, приведен в състояние "сомадхи" (привидна безжизненост)? Истината - "царичинската епопея" е перфектно проведен, задълбочен изследователски акт. Ако бе фриволно хрумване, военните за нищо на света не биха хвърлили милиони левове, жива сила (част от нея пострада) и години упорит труд на вятъра. При категорични гаранции и изрядна техника, подготвени какво ще открият, те са го намерили. За да остане трайно засекретено. Завинаги?... * * * Царичина - уникална империя от подземни тайни. За първи път в историята на Българската армия военните участват в такава сензационна операция. Неизбежни са въпросите: Първо: каква е идентичността, произхода, предназначението на находките? Второ: къде се съхраняват? Трето: докога ще е ембаргото за изнасяне на не-предубедена информация? Четвърто: не се ли укриват доказателства за съществуване на ранни човешки образци на Земята? Или на по-съвършена от нашата проява на живот? Пето: при среща с необяснимото, докога ще се отрича то? Отговорите биха дали обяснение защо "обектът" е изолиран от общественото внимание в страната и по света. Защо камари бетон затулят устата на неудобната истина. Едва ли скоро ще получим компетентни обяснения. Единственото, което представителите под пагон заявяват, е: „Без коментар!" "Царичинската авантюра", както се квалифицира неоправдано пренебрегвания в най-новата ни история акт, е сравнима с кутията на Пандора и разлетелите се от нея тайни. Документите, включително Дневникът на разкопките, касетофонните и стенографски записи на разговорите с Ванга и Слава след приключването й загадъчно изчезват. Висшите военни магистрати като че нищичко не знаят за съдбата на скъпоплатения "проект". Археолози и историци от своя страна академично, с насмешка квалифицират "дилетантските разкопки" за "дивотии" и "феномени на човешката глупост". "Потайностите" в оня район се превръщат в обект на жълтите издания. За да звучат там пошло, карикатурно. А по цял свят се работи сериозно по тези въпроси.

* * *

По-древни са нашите земи от знайното за тях. В недрата им се таят неразлистени мистерии.

Царичина, появила се от нищото, изчезна в нищото. Непроницаем сфинкс със затулена уста. Тайни от милиони лета под бетонен саркофаг. Усмирителна риза на вихрещи се страсти. Явление, запратено в бъдещето. „Рано е още, рано..."- Не заглъхва предупреждението на Слава Севрюкова.

Неактивен b.boy

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 85
  • Музиката е нещото което ме прави щастлив!
    • The Mystery
Re:За Царичина
« Отговор #274 -: Август 19, 2010, 00:56:23 am »
Някой замислял ли се е върху следната теза - изкопали са толкова много,накрая са стигнали до "някаква" стая в която не са намерили НИЩО ..и след това са засекретили проекта Царичина за да не берат срам,и да оставят Мистерията неразгадана!

Неактивен itsalv

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 73
  • Брашното което скача за да порастне.
Re:За Царичина
« Отговор #275 -: Август 19, 2010, 01:27:24 am »
 Едва ли точно това се е случило. Дори и празна стая на 100 метра дълбочина си е новина :)
« Последна редакция: Август 19, 2010, 01:30:31 am от itsalv »
Кой каквото сам си направи - никой друг не може да му го направи!

Неактивен Raw Deal

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 922
Re:За Царичина
« Отговор #276 -: Август 19, 2010, 07:54:23 am »
И сигурно това, което Ванга им е казала, е било измислица? Тоест не им го е казала тя, ами са го измислили?
Dreams are messages from the deep.

Неактивен nikoko

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 203
  • Castigo corpus meum
Re:За Царичина
« Отговор #277 -: Август 19, 2010, 17:48:26 pm »
Записано е когато им го казва => не може да е измислица.
Атлантическото знание категорично заявява: човекът притежава сила на мисълта и чрез нея може да бъде

Неактивен radon

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 171
Re:За Царичина
« Отговор #278 -: Август 19, 2010, 22:21:46 pm »
Цитат
„Само след няколко метра щяхме да стигнем до предсказаното безполово двуметрово същество.
Преди много години, хората за се размножавали, като растения, чрез пъпкуване. След това се появяват хермафродитите, в последствие идва разделението  на половете. Възможно е да е имало запазен образец, като съществата в самадхи в пещерите на Хималаите.

Rio

  • Гост
Re:За Царичина
« Отговор #279 -: Август 19, 2010, 22:21:57 pm »
Записано е когато им го казва => не може да е измислица.
Нали има аудио касета, която е засекретена в МО.!?

Неактивен b.boy

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 85
  • Музиката е нещото което ме прави щастлив!
    • The Mystery
Re:За Царичина
« Отговор #280 -: Август 20, 2010, 01:37:25 am »
В цялата тази история само зареди думите на Ванга не мога да кажа че е 100% измислица....

Ванга е  била ясновидка,да не забравяме че и те ГРЕШАТ !

Неактивен marhs

  • marh-s
  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 369
Re:За Царичина
« Отговор #281 -: Август 22, 2010, 13:36:49 pm »
Има и вероятност да не са улучили точното място, като за другото обаче, вече не се съобщава официално, по ред разбираеми причини. (просто предположение)
« Последна редакция: Август 22, 2010, 13:38:43 pm от marhs »

Неактивен dream

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 75
Re:За Царичина
« Отговор #282 -: Ноември 09, 2010, 11:14:35 am »
Извадки от книгата “Феноменът Царичина” на полк. Цветко Кънев

Скъпи читатели, в настоящият материал ще се опитам да ви цитирам най-основното и съществено (според мен) от книгата на полк. Цветко Кънев - един от участниците в разработката на Царичина. Няма да се впускам в тълкуване, разгадаване и ненужни хипотези, а ще ви представя разказ от “първа ръка” за това, какво е търсено, какво е намерено и какво се е случило на т.нар. обект №1.

Началото

Няколко дена след учредяване на Асоциация “Феномени” (21.11.1990 г.), при тогавашния изпълнителен секретар на Асоциацията инж. Стамен Стаменов, идва Димитър Кекеменов, родом от село Царичина. Желанието му е да съобщи на Стаменов нещо много важно. /…/ Двамата взимат решение да информират Военното министерство. По това време работех като заместник-началник на Военно-научния отдел на Генералния щаб. И тъй като инж. Стаменов е мой възпитаник от Военновъздушното училище, той сметнал за необходимо да потърси съдействието на министерството чрез мен.

Стаменов ми се обади и организирането на една среща не беше трудно. На нея присъстваха полк. проф. Наплатанов, екстрасенсът Димитър Сираков, майор Серафимов от Военно-научния отдел на ГЩ и Дора Синева-Петрова - радиестезист. /…/ Кекеменов разказа, че в техния род от поколение на поколение се предава легендата, че в Царичина е закопано златното съкровище на един от българските властелини (цар Самуил). Той каза, че знае къде се намира това място. /…/

Решено беше на 5 декември да проведем рекогносцировка, за да уточним къде е мястото. /…/ От министерството на отбраната тръгнахме полк. Наплатанов, майор Серафимов, Димитър Сираков, Дора Синева-Петрова и аз. Пътьом взехме и дъщерята на полк. Наплатанов - Марина. /…/ Така групата от шест души потегли за Царичина. В интерес на истината искам да подчертая, че никой от нас не беше чувал за това село, камо ли да знаеше къде се намира. /…/

Така след кратка разходка между вилните постройки стигнахме до мястото. Уточнихме го и го нанесохме на картата. На стотина метра източно от него Димитър Сираков се подхлъзна и падна. Това място може да се окаже историческо, защто сега там се намира входът на “оная дупка”. Качихме се в колата и тръгнахме обратно за София. /…/ В министерството се явихме на доклад при генерал Минчев. Доложихме му за пътуването, за мястото и как госпожица Наплатанова ни направляваше. /…/

На съвещанието при началника на Генералния Щаб обсъждахме колко, какви и кои хора да привлечем, каква техника ще ни бъде необходима, организацията на движението и регулировъчната служба, охраната на самото място при започване на работата и други въпроси. Специално внимание ми беше обърнато да направя протокол, след като открием съкровището и да опиша всичко в присъствието на участващите, включително и на представител на Военната прокуратура. Не се предвиждаше нищо за битово устройване, тъй като предварителната информация сочеше, че работата ще свърши за три дни.

Всички бяхме ентусиазирани от възможността да участваме в едно такова начинание, още повече, че се очертаваше то да е свързано не само с миналото, но и с бъдещето на България. Пък и кой не би се вдъхновил от подобна мисъл. А тя звучеше и предизвикателно и убедително. Говореше се, че тук освен златно съкровище ще намерим и послание, и карта с границите на тогавашна България с обозначени на нея места, в които има аналогични обекти.

Съвещанието при Началника на Генералния щаб завърши около 22 часа. Уточнихме всичко и си тръгнахме. Тази нощ “машината” трябваше да заработи. Сутринта на 6 декември всички, предвидени по плана от снощното заседание, бяха по местата си. Осигуряващата група под командването на старши лейтенант Митов беше разпънала две палатки. Свързочниците на лейтенант Василев търсеха удобно място за разставяне на радиорелейната станция. Чрез нея щяхме да поддържаме връзка с Министерство на отбраната, респективно с началника на Генералния щаб. Малко по-късно пристигна и генерал Динев със свой екип, който по-късно пое ръководството на операцията. Началото бе поставено, връщане назад нямаше.

6 декември 1990 г.

Изкопните рьботи започнахме на онова място, на което най-напред спряхме по време на рекогносцировката. /…/ До 16 часа бяхме направили изкоп с дължина 14-15 метра и дълбочина около 2,5 метра. Полученият резултат с нищо не подсказваше, че може да се очаква нещо забележително. За това решихме да спрем и да се консултираме с екстрасенсите /…/ От разговора, проведен с тях, се стигна до извода, че мястото за копаене не е тук, а на около 100 метра в източна посока /…/

Преустановихме работа и се отправихме към Министерството на отбраната. /…/ На същото това съвещание Ели Лонгинова нарисува рисунката …(фиг.1) Текстът, съпровождащ рисунката, гласи: “ Това е игра на шахмат. Това е опасна игра на шах, от която можете да излезете с мат. И така, последният ход е най-важен. Това е вашият ход. Това е мястото и обозначението на копаенето и откриването. Това ще е спасението на Велика България. Това ще спаси вашата страна от гибел, от обречеността на разпадането, от нейната кристална чупливост. Тя ще стане стоманено здрава, силна и могъща, както преди 1350 години.”

7 декември 1990 г.

… започнахме да копаем на новото място. /…/

“ От десния ъгъл на триъгълника измерете два метра вдясно и там започнете изкопа.” Така гласеше командата, получена от кабинета на генерал-полковник Минчев. Там беше останала Ели Лонгинова. /…/ На дълбочина около два метра се появи материя с интересна цветова гама. Земната маса беше украсена с бял, жълт, вишневочервен, сив и кафяв цвят. Впрочем част от тези цветове личат и сега на входа. Личат и отделни каменни редове. Друга част на която се очертават ясно отделни фигури, сме закрили с облицовката на стените, за да предотвратим срутване и евентуално запушване на входа на тунела. За всичко това, близо две години по-късно, учените щяха да кажат, че са обикновени тектонични образувания. /…/ Моето мнение е, че те (учените) не “видяха” или не пожелаха да видят това творение и набързо решиха съдбата му, като ни обвиниха в идиотизъм, шарлатанство …

/…/ работата ни през втория ден. Повече от два, два и половина метра дълбочина с багера не можеше да се работи. /…/ Той просто блокираше. Ние не можехме в този момент да си обясним причината за това. Не можем и сега. Като обикновени хора естествено търсихме причината в техническата неизправност на машината. Опитахме се да си обясним блокирането с повреда в хидравликата на стрелата, но багерът беше съвсем нов. /…/ “Нещото” все пак ни застави да се откажем от услугите на машината. От този момент нататък щяхме да продължим да работим на ръка. /…/

“Операция Слънчев лъч или как бе открит пантеонът на човешкото начало на Земята”. Да. Това е заглавието, което изписах на 7 декември 1990 г. Действително такова име беше сложено на операцията. Но аз и сега се питам от къде дойде продължението на това заглавие в главата ми? От къде можех да зная тогава, че по-късно в информациите, които получава Елисавета Лонгинова, най-упорито ще се говори, че ние търсим на това място първият вселенски човешки индивид? Не можех тогава, не мога и сега да си обясня това, но заглавието си остана такова и след него се подредиха повече от две хиляди страници.


Неактивен dream

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 75
Re:За Царичина
« Отговор #283 -: Ноември 09, 2010, 11:15:14 am »
… Разделихме се на три групи и въртяхме кирките без да прекъсваме. Колкото по-дълбоко слизахме, толкова повече отворът се стесняваше. Материята, която обработвахме, беше изключително здрава. По-късно щяхме да разберем, че оставена на външно въздействие, тя омеква и става като тесто. /…/ Чупеха се дръжки на кирки и лопати. Хвърчаха искри и то именно от тази материя. По някое време стигнахме до идеално оформен правоъгълен камък, който беше наречен “ЧИП”. /…/ Според мен той се оказа водещ камък. По-късно вляво от нас се появи и светлокафяв камък. В един миг, когато се канех да го разбия с варията (голям железен чук), при мен дойде Дора. Тя го обхвана с две ръце и изведнъж подскочи като ужилена.
- Но този камък се клати! - учуди се тя.
- Ами, клати се! - отвърнах аз. - Бабината ти! Сега ще го бухна с чука и ще видиш колко се клати.
- Не! Не удряй! Пазете “Флинта”! - извика Дора.
Послушах я и не разруших този камък. Той наистина ни беше полезен по-късно. Точно под него започна големият тунел. Според описанията в енциклопедията “флинт” значи “кремък” или “оптически камък”. /…/

Не си спомням дори, кой пръв заговори за вратата и за някакво отваряне. /…/

… всички вярвахме, че за три дена ще свършим работата. Дори и тогава, когато бяхме упрекнати, че се мотаем и все още не отваряме вратата. Ние очаквахме всеки момент да намерим отвора и да влезем в някакво помещение. Уви! Това не се случи. /…/

След изпълнението на всичките тези мероприятия отвор не зейна. Поне такъв, какъвто очаквахме ние. /…/

От получената текстова информация личеше, че ни предстои разрушаването на плоча за биологична защита. Разбиването й трябваше да се извърши с всички средства за защита и при непрекъснато дезинфекциране. Според съдържанието на информацията в плочата за биологична защита били вградени много опасни бактерии, които ако не бъдат обезвредени в процеса на разрушаването, нищо добро не очаквало Земята, тъй като те се размножавали много бързо и за кратко време щели да се разпространят в земната атмосфера. /…/ Показателен обаче е фактът, че преди да се премине към разбиването на плочата, тя беше разчертана на малки квадратчета с указания от кое квадратче, как и в какъв порядък да се разгражда. /…/ За да не се допуснат нещастни случаи, генерал Динев забрани други да работят по тази задача, освен офицерите химици. От техните разкази знам, че плочата е имала няколко пласта, всеки от които се е състоял от три слоя с еднакви разцветки (бяло, жълто, червено). /…/ (фиг. 2)

След разбиването на плочата за биологична защита последва указание за разрушаване на стената пред нас, на която беше ЧИПЪТ. В тази посока продължихме около два метра напред и на височина около човешки бой. /…/ Материята над главите ни беше мека, с жълто-бяла окраска. И тук също ни беше предложен тест. Накараха ни да забием в нея железен лост и ако той влезе навътре с цялата си дължина, значи влиза в празно пространство. Лостът, разбира се, влезе, но не в празно пространство, а именно в тази материя. Тогава, разглеждайки разположението на пластовете, установих, че те се движат в дълбочина и под формата на спирала. Отдясно по посоката, в която работехме (в източна посока) се очертаваше плоча, с формата на изпъкнала леща. С помощта на длето издълбах меката материя около нея, също с два цвята - жълт и бял. Тази плоча (според мен тя беше излята, както е изграден и целият обект) имаше диаметър около 150 см и твърде голям наклон. /…/

Тази плоча се оказа с дебелина около 40 см. За да “отворим”, трябваше да я махнем, но това не беше възможно нито с лостове, нито на ръка. /…/ За пръв път видях как се огъва железен лост със сечение 36 мм, а камъкът не мърда. С много пот и много усилия разбихме тази плоча. Едва сега добихме представа за размерите й: 150 см в диаметър и дебелина 40 см. Под нея имаше сивочерна замазка с дебелина около 10-15 см. Пет такива плочи свалихме и през цялото време работихме с противогаз. Единствено аз проявявах недисциплинираност и работех без противогаз и без ръкавици. /.../, но слава Богу нищо лошо не се случи.

След изпълнението на тази задача /…/ Направлението за работа се очертаваше да мине под ФЛИНТА (“главата на птицата”) /…/ (фиг. 3 Кладенеца - дълбочина 5,5 м)

Въпреки всичко и до ден днешен се съмнявам дали следвахме вярната посока за работа. И все нещо ме човърка, че сгрешихме. Субективизмът и тук се наложи. Единствен от всички Димитър Сираков ме подкрепяше в тези размисли. Имахме и основание за съмнения: от точката на местостоене при определяне на посоката и вдясно от нишата ясно личеше стена, разположението на градивните елементи на която, оформяха нещо като човешка фигура, но със значително по-голям ръст от земните хора. /…/ (фиг. 4)

След месец и половина от започване на разработката на обект №1 в Царичина, 10 метровият тунел беше факт. Последва смяна на посоката на 90 градуса. Сега вместо в посока изток-запад започнахме да копаем на север. Тук ни беше казано, че десетметровия тунел, който бе висок около 80-100 см, представлява чистилището, през което задължително трябва да се премине, за да се стигне до пирамидата-храм./…/

Около 18-19 януари пред нас се очерта каменен блок с дължина 160 см, ширина 50 см и височина 120 см. /…/ Решихме, че единственият начин да го премахнем е взривяването му. /…/ Никакви последствия след взрива нямаше. Разчистихме. Изхвърлихме взривената материя и продължихме напред. Градивните елементи тук бяха големи сиви каменни блокове, които много трудно се поддаваха на обработка. З това нашето решение беше да разграждаме чрез взривяване. /…/

След прокопаването на участък от тунела с дължина 3,75 метра последва нова промяна в направлението. Този път отново в посока изток-запад, но с чувствително спускане в дълбочина. Той беше наречен “пързалката” заради големия наклон. /…/ дължина около 3,5 м. /…/

След прокопаването на този участък последва нова смяна на посоката. Отново на 90 градуса, само че със завой наляво. Новата посока беше севе-юг. Дължината на този участък беше около 6 м. Тук под краката ни се появи сивочерна материя, която беше наречена /…/ филтър. С това фактически (поне по моя преценка) завърши първият етап от операцията. Мисля така, защото сивочерната материя имаше изпъкнало-кръгла форма като леща. При взривяването тя се превръщаше буквално на пепел. Почти нямаше едри късове. /…/

Най-интригуваща беше информацията, че това е капакът на кладенеца, през който ще влезем в каналния сектор. /…/

Никакъв отвор, никакъв кладенец не открихме, да не говорим за канален сектор. Кладенецът си изкопахме ние и от неговото дъно отново последва смяна на посоката. Отново вдясно и отново на 90 градуса, т.е. пак се озовахме в посока изток-запад. От тук започваше участък “Провала”. И това като понятие не ни беше известно. Много тълкувания му правихме, но какво се изразяваше с него разбрахме чак след като прокопахме нови 7-8 метра. Оказа се, че това е много стръмен, слизащ в дълбочина участък. За да можем да работим по-удобно, го разделихме на четири площадки. Така се получи нещо като стълбище, но с голяма денивелация.

В ляво по посока на движението се разкри гладка отвесна стена, която в процеса на работата ни беше изчистена на височина повече от три метра. Може би точно тук най-изразително от целия тунел личат редовете на градивните елементи. И те са споени помежду си с оная жълто-сиво-бяла материя.


Неактивен dream

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 75
Re:За Царичина
« Отговор #284 -: Ноември 09, 2010, 11:15:55 am »
Естествено ние избрахме по-лекия за нас вариант и приехме да сменим посоката на дясно и отново на 90 градуса. С други думи, тя отново ставаше юго-север. Но тук имаше още една особенност. Беше ни казано, че със започване на работата надясно ние фактически започваме пробива на стената на коларгетума. Ново понятие, нови въпроси, нови тълкувания. Така и не можахме да разберем какво значение има тази дума. /…/ На шестия метър от началото на новото направление отново бяхме спрени.

Информацията, която получихме, беше, че трябва да изкопаем квадрат със страна 1м, мерено от челната стена назад и 1 метър дълбочина. Това пространство беше наречено “затворен квадрат”. /…/ След затворения квадрат започнахме копаене в североизточна посока. Тук също бяхме изненадани. В продължение на четири метра ние изваждахме някакъв пълнеж и когато свършихме с него, се оказахме в участък, който беше наречен “лунната пътека”. /…/ Какво е забележителното тук? След прокопаването на тези четири метра ние се озовахме в участък с правилна геометрична форма. Дължината на четирите стени беше 4 метра, ширина около метър и половина и височина също около метър и половина. Всички стени са гладки, а тази, по която ходехме (подът), имаше ярко изразен сребристо-сив цвят./…/

След изпълнението на участък Х имаше едно пространство около метър, което може да се нарече праг. То е почти в хоризонтална плоскост. От него започва ново направление, според мен в югозападна посока. Този участък с дължина около 6 метра беше наречен участък Y. /…/ Мога да кажа, че ако участък Х има ъгъл на издигане, то участък Y има плавно спускане.

Участък Y е забележителен не толкова с плавния си наклон, колкото с едно събитие, което доста ни разтревожи. Някъде напред в страниците и назад във времето беше ни казано да запомним числото 19.3. /…/ Ние бяхме позабравили за него, но точно на 19 март (19.3) си спомнихме. Как стана това?

Участък Y беше завършен и последва нова промяна напосоката - този път на север-северозапад. Та този ден майор Балев и капитан Янков слязоха да заредят и подготвят поредния взрив. Майорът, като старши, пълноправен член на екипа (капитанът все още не беше в редиците на работния екип) и комендант на обекта се движи напред. Минава участък Y и е до мястото за взривяване. Капитанът обаче не може да премине по-напред от прага между участък Х и участък Y. Той прави три опита да премине и трите пъти неуспешно. Три пъти пада назад.

- Имах чувството - сподели с мен той по-късно, - че се удрям в невидима стена. Така беше първият път. Така беше и вторият път. След третото падане затворих очи и - о-д, Боже! Пред мен стояха египетските пирамиди. Ако искаш вярвай, ако искаш недей. До днес аз не вярвах на нито една мълва за вашата работа …

Прокопаването на участък Y даде началото на нова посока, която вече не мога да определя точно, но ми се струва, че отново води към север-североизток. Предстоеше ни /…/ да прокопаем участък “прибоя”. Отначало ни беше казано, че ще намерим излети стъпала (“казващите” са ? говорещи с екстрасенсите от екипа). Това обаче не се случи. Стъпала сега има, но си ги направихме ние в процеса на изкопните работи./…/

/…/ имахме много стръмен участък с дължина повече от 20 метра. След него движението ни напред придоби спираловидна форма. Някъде към 115-я метър от началото на тунела се появи вода, която вече ни водеше и съпътстваше до края на изкопните работи. Нещо повече, дебитът се увеличаваше и от февруари 1992 г. всяка сутрин изпомпвахмес ръчна помпа по тон и 200-300 литра.

/…/ Информацията, която получихме след прокопаването на участък прибоя /…/ Не мога да я цитирам точно, но тя гласеше, че таванът над главите ни след няколко метра ще стане гладък и дъгообразен, с изпъкналата си част към пода. Прокопаните 5-6 метра след това напълно потвърдиха тази информация. Таванът на това разстояние е наистина такъв, а оттук нататък той е и гладък, до края на тунела. Само между 96-ия и 110-ия метър има друг характер. /…/ Участъкът с дъгообразния таван бе наречен от водещите ни “линия на живота”. /…/ този участък бе и по-широк, и доста висок./…/

След още две смени на посоката се завъртяхме почти обратно, даже на едно място се получи пробив на стената, разделяща участък “линията на живота” и тунел в ново направление./…/

В началото на май бе решено да преминем на постоянно лагеруване в района на обекта /…/ От този период най-поразителното събитие, което преживяхме, стана на 12 май. /…/

И така, 12 май 1991 година.

Вечерята ни започна в 22 часа. /…/ Бяхме насядали около масата и започнахме вечерята, когато във фургона влезе началникът на караула лейтенант Нейков. Интересно защо този млад офицер извика Сираков, а не доложи нищо на генерал Динев. Лейтенантът беше прежълтял и изплашен. Двамата със Сираков излязоха. Не след дълго Нейков се върна и доложи, че наблюдават странни светлини, чиито произход не могат да си обяснят, и че друг път не са виждали такива. Незабавно излязохме всички офицери. /…/ Изнесохме се по шосето в източна посока на около 150 метра. Зад близките хълмове се виждаха пулсиращи светлини с дължина няколко десетки километра, които бавно се спускаха зад височините. При всяка пулсация над хълмовете се виждаха огромни облаци белезникав дим. Казвам дим, защото небето бе кристално чисто и ясно. /…/

От този момент на нас ни бе заповядано да снемем цялата охрана на обекта, да отключим входната врата и всички, включително и ние, да се приберем в машините и навън да няма жива душа. /…/

В 23,30 часа /…/

В този момент кучетата залаяха много настървено. Лаят премина покрай нашата кола, продължи по посока на обекта и затихна. Впрочем още от 23,00 часа кучетата в цяла Царичина лаеха и то много тревожно. Крякаха даже и жабите в близкия гьол. Десет минути продължи тяхната /?/ работа в обекта. Това установихме по обновения лай на кучетата (тези, които бяха в района на лагера). Този път лаят започна откъм тунела, премина покрай фургона и излезе на асфалта в източна посока. /…/

В 24,00 ч излязохме от колата. Неописуема е радостта, с която ни посрещнаха кучетата. То не беше радост, не беше чудо. /…/

В колата ги /?/ попитахме кога ще излетят. Отговориха ни, че това ще стане след миг. Тогава поискахме да наблюдаваме тяхното излитане. Отговориха ни, че можем да направим това. Отправихме се към близката височина. Чакахме доста време, но излитане не дочакахме. Само зад височината пред нас, където беше “осъществено кацането”, продължаваха да проблясват периодично ослепителни светлинни лъчи, като тези от прожекторите на войските за противовъздушна отбрана./…/

… открихме една много хубава стеничка (фиг. 5) Това място ние наричахме олтара. По-нататък при прокопаването на тунела срещнахме още две такива стени. /…/

Мисля, на осми октомври изби вода в тунела./…/

В началото на декември поисках пред всички да ползвам отпуската си за 1991 година. /…/ От екипа бе проявено разбиране и на 10 декември аз излязох в отпуск. /…/ в края на януари 1992 г. се върнах. /…/ записките за този период бяха водени от генерал Динев. Той продължи да ги води до средата на март. По какви съображения - не зная.

Влизането ми под земята не ме ентусиазира. Първо, не беше кой знае колко голям напредъкът в мое отсъствие. Второ, колегите бяха ползвали по някой и друг ден почивка. И съвсем основателно. /…/ Картината в челото на тунела не беше съвсем от приятните. /…/ След два-три дни отново сменихме посоката и отново надясно. Като че ли идваше краят на спиралата, която бяхме започнали /…/ Пробивахме си пътпрез богато цветово наситена материя, която не бе много трудна за обработване. Така продължихме около 6 метра. Един следобед, когато уточнявахме решението, Ели нарисува кръг на челната стена и в средата на този кръг - кръст.

Оттук нататък започва краят на нашата работа. Наклонът бе много голям. Наложи се пак да си правим прагове, за да можем да се задържаме, когато работим. А какво ни предстоеше? От това положение ние трябваше да копаем в двете посоки (вляво и вдясно) дъгообразни участъци, докато ги съединим. По такъв начин се образува каменен цилиндър с диаметър около 3 метра и височина около 150 см. /…/ Цялата тази дейност продължи до към средата на април. /…/

Със завършване на работата по оформянето на цилиндъра и неговото укрепване фактически завърши втория етап от операция “Слънчев лъч”. /…/ Повече не ни се разрешаваше да използваме взривно вещество. Нещо друго, което очертаваше нов етап, етап на интелектуалната част, както го нарекох аз. През тези 18 месеца се случиха много неща. Още през лятото на 1991 г. Ели беше предупредила, че ще получава писмени послания в продължение на няколко месеца, и то всекидневно. И през ноември този процес започна. Тя пишеше и рисуваше на непознато за нас писмо. Нищо от това, което тя пишеше, ние не разбирахме. Отначало писмото беше разхвърляно, но после придоби много строен, систематизиран вид.

Писанията бяха в хоризонтални редове, в колони, във вид на животни, на свитъци и др. Така за тези няколко месеца тя изписа около 800 страници, които грижливо подвързахме в пет книги. /…/ Именно затова казвам, че настъпи интелектуалната част от операцията. /…/ Един от първите, посветени в това дело, е директорът на Националния археологически музей професор Димитър Овчаров. По-късно до сформирането на експертна комисия на Министерството на отбраната с нашата работа частично или напълно се бяха запознали повече от 40 научни работници с различна насоченост и пофесия. За съжаление все още никой нищо не е разчел. Догадки и предположения много, но отнасящи се до вида писменост и от кой географски район е. Нищо друго. /…/

Експертната комисия на Министерството на отбраната работи по предварително подготвена план-програма от 21 до 28 септември. На 28 септември бе планирано заседание на комисията за обсъждане на частните протоколи. Отсрочка до 2 октомври поискаха представителите на геоложката група. /…/

Неблагоприятните (за нас) изводи на експертната комисия доведоха до заповед на министъра на отбраната от 4.XI.1992 г. за консервиране на обекта. /…/

На 19 ноември 1992 година се простихме с обект No1.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Химически състав на глината, която според полковник Кънев е употребявана като “хоросан за спойката на отделни пластове”. (надявам се, че измежду вас ще има достатъчно силни ученици и дори специалисти по химия и геология, които ще проявят интерес и може да ни изпратят някои интересни идеи и предположения. Обичаен ли е такъв състав на глината? )

1. Желязо - над 100 г. на тон
2. Берилий - 30 г. на тон
3. Манган - 0,03 %
4. Олово - 30 г. на тон
5. Цирконий - неуточнено количество
6. Хасний - неуточнено количество
7. Галий - неуточнено количество
8. Никел - неуточнено количество
9. Ванадий - 70 г. на тон
10. Хром - неуточнено количество
11. Мед - неуточнено количество
12. Цинк - 100 г. на тон
13. Барий - 100 г. на тон
14. Титан - неуточнено количество 
 


 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27