Да разглеждаш Бог (или друго, в Което вярваш и което в мисленето на настоящия post наричаме "Бог") като нещо отделно от теб, показва дефекта на атеизма в неговата невъзможност да си представи (да допусне) качеството на Бога да бъде в-е-з-д-е-с-ъ-щ. Според богословието вездесъщието е качество, присъщо единствено на Бога и се изразява в това, че Бог е навсякъде и едновременно, без да има каквото и да било нещо, стоящо извън Него. Бог не е телеснообусловено старче, стоящо в облаците и раздаващо наказания/награди. Това е само алегорично изображение от стенописите, както алегорично изображение е логото Х на нашия сайт! Да вярваш в Бог не означава да поставиш съдбата си в зависимост от Нещо, Което стои извън теб. Защото вездесъщието прави Бог да стои и вътре в теб... Следователно, да вярваш в Бога означава да приемеш за себе си една доста голяма част от твоята собствена Същност.
Идеята, че Бог направил човека по Свой образ и подобие не бива да води до извода, че Бог прилича на човек. По-точно е да се каже, че човекът прилича на Бог. По същия начин ние казваме, че едно копие на оригинала прилича на оригинала, на първообраза, а не обратното и това сравнение е ясно върху какви основания почива. А иначе за науката не е тайна, че между хората, кравите и червейчетата съществува единен органичен принцип, който може и да успее да постави нещата на такава основа, че изобразен като старец, крава или овца, все същият Бог ще се има предвид... Прочея, всички монотеистични религии поставят като категорична уговорка невъзможността Бог да бъде изобразен по какъвто и да било начин!
Индийците са прави, че имат много възнесени същества, които подобно на Христос са осъзнали своето единство с Брахма. На онова висше ниво съществува само единство и това осъзнаване е напълно нормално да се случи. Култ"чето" към Христос не отрича това възнасяне и единение - цялата християнска религия говори за приближаването към Бога, за премахването на отворената пропаст и единението с Него. Онова, което остава в страни за индийците, е идеята, че великата всеразумна Същност може да извърши pro.човешкото действие, описано в християнската религия.
Това, че някой е прибавил или премахнал текстове от Библията, безспорно я опорочава като документ на описваните в нея идеи. Но това не е повод да спрем да я използваме като достъпно за нас средство, в което при благоприятна настройка на съзнанието все пак можем да почерпим идеи. И по принцип трябва да се знае, че всяка фалшификация оставя след себе си почерка на собственото си извършване, така че, тя също може да бъде обект на изследване и сама по себе си да се превърне в източник на разкрития за този, който иска да разкрие.
Gil-Galadh, питам: след като разкараш християнското "култче", какво оставяш на негово място? Как обясняваш един полезен за хората модел, който да ги изведе на някакъв смислен хоризонт? Или ще признаеш мизантропско-саркастичния характер на своите постоянни отрицания?
