Автор Тема: Бих набрала повече маргаритки  (Прочетена 4212 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен H.

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 8 658
  • In Lies We Trust...
Бих набрала повече маргаритки
« -: Април 12, 2007, 17:25:30 pm »
Ако можех да изживея живота си отново, бих релаксирала.
Бих си позволила да бъда по-глупава или по-наивна - както ви харесва. Щях да приемам нещата по-малко сериозно. Щях да си позволя да бъда по-луда.
Нямаше да се вторачвам в хигиената. Бих се възползвала от повече шансове. Бих предприела повече пътувания. Бих изкачила повече планини. И бих преплувала повече реки. И бих видяла повече залези.
Бих яла повече сладолед и по-малко боб.
Бих се безпокоила по-малко и бих фантазирала повече.
Аз съм една от онези, които живеят разумно и практично, час след час, ден след ден. О, аз имах своите мигове! Но ако трябва да ги изживея отново, те наистина ще са много повече. Всъщност, бих искала да имам само тях. Само миговете, един след друг, ден след ден. Аз бях от онези, които не ходят никъде без термометър, бутилка гореща вода, гаргара, дъждобран и чадър.
Ако трябва да изживея живота си отново, бих отишла на места, на които никога не съм била; бих правила неща, които никога не съм правила; бих пътувала още по-надалеч.
Ако можех да изживея живота си отново, бих започнала да ходя мечешката още рано напролет и бих продължила така до края.
Бих играла повече хокей.
Не бих се съобразявала чак толкова с общоприетите норми, овен ако не е крайно наложително.
Бих яздила кончета в много въртележки.
Бих набрала много маргаритки.


Надин Стеър, 87-годишна



Неактивен Gabaro

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 245
  • Джангър тайфа "Тенеке ханъм"
Аз бих ял повече Боб.
« Отговор #1 -: Април 13, 2007, 11:41:25 am »
Съгласен съм с почти всичко освен това:
Бих яла повече сладолед и по-малко боб.
Иначе като цяло за случая има една приказка народна: Късно е да се каеш, чадо!
Мен лично ме дразни гледната точка "да бях направил не това ами това". Идеята е че вече така или иначе вече съм направил нещо, за което аз не съжалявам дори и да не е било най-правилното за дадената ситуация. Това самосъжаление не е нищо повече от слабост на волята. Страх да признаеш че си извършил нещо, което не е било правилно по личните ти норми, което води до илюзорно духовно неудовлетворение. Аз лично никога не съжалявам, за нещо, което съм направил... няма смисъл. Изборът е това, което ни прави индивидуални и уникални. Тази женица явно цял живот е живяла в страх да не се случи нещо непредвидимо и е пропуснала (проспала по-скоро) времето си за избор. Действала е по матрица. Механично. Пълната черупка. Усеща се какво е станало(по-точно какво не е станало), ама късно.
« Последна редакция: Април 13, 2007, 11:47:11 am от Gabaro »
[/U

Неактивен H.

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 8 658
  • In Lies We Trust...
Re: Бих набрала повече маргаритки
« Отговор #2 -: Април 13, 2007, 23:34:45 pm »
Съгласен :D

Неактивен neven

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 698
Re: Бих набрала повече маргаритки
« Отговор #3 -: Април 14, 2007, 00:25:14 am »
Нормално е човек в по-напреднала възраст да прави равносметка на живота си. Тази жена не казва, че съжалява за нещо, тя разсъждава какво е пропуснала. Но според мен тя по този начин прави сериозна заявка за следващия си живот. И нещо ми подсказва, че тогава ще яде по-малко боб :)
Важното е, че се усеща какво е пропуснала, докато някои изобщо не си дават сметка за пропуснатите залези и низкачените върхове.
"Предметите на Тльон се удвояват; те са склонни обаче и да изчезват или да губят известни черти, ког

Неактивен Joro Velev

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 541
  • Живот за пример, това е начинът. Мисия Bell Ringer
Re: Бих набрала повече маргаритки
« Отговор #4 -: Април 14, 2007, 00:48:03 am »
Бих посял повече и не само маргаритки.
Аз вероятно имам повече време от възрастната дама и се надявам да успея.
Когато човек поиска да постигне нещо, намира начин, в противен случай - причина.

Неактивен Gabaro

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 245
  • Джангър тайфа "Тенеке ханъм"
Re: Бих набрала повече маргаритки
« Отговор #5 -: Април 14, 2007, 10:18:43 am »
Нормално е човек в по-напреднала възраст да прави равносметка на живота си. Тази жена не казва, че съжалява за нещо, тя разсъждава какво е пропуснала. Но според мен тя по този начин прави сериозна заявка за следващия си живот. И нещо ми подсказва, че тогава ще яде по-малко боб :)
Важното е, че се усеща какво е пропуснала, докато някои изобщо не си дават сметка за пропуснатите залези и низкачените върхове.
За мен равносметка означава да си помислиш какво си свършил и избрал през живота си. Да хвърлиш един по-общ поглед върху него. А не какво си пропуснал да направиш. Така или иначе няма да се върне назад. Това си е мое мнение. :D Може би това ме причислява към тези, от последното изречение, които не съзнават какво са пропуснали. Не знам.
 :-\

Оффтопик: Само не мога да вдяна какво му е на боба? Няма по-вкусна и по-засищаща храна на тоя свят. И в сравнение с повечето храни е в пъти по-полезен.  :D
[/U

Неактивен neven

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 698
Re: Бих набрала повече маргаритки
« Отговор #6 -: Април 14, 2007, 10:45:42 am »
Гъбарко, колко хора знаят какво да изберат и свършат през живата си? Преди да се въплатим в тези тела всичко е точно и ясно :) Но после ядат боб, а не сладолед :)
"Предметите на Тльон се удвояват; те са склонни обаче и да изчезват или да губят известни черти, ког

Неактивен Gabaro

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 245
  • Джангър тайфа "Тенеке ханъм"
Re: Бих набрала повече маргаритки
« Отговор #7 -: Април 14, 2007, 10:58:46 am »
Ми малко. Така е, но въпреки това с риск да си навлека "гнева божи"(или матричарски, кармичен или както там му казвате) аз пак бих ял боб вместо сладолед. Това си е моят избор. И аз не съжалявам за него. Даже съм горд с това. Може би този избор е начина да докажа на себе си че съм уникален, че аз вземам решенията, че не завися от никого. Не знам дали е правилен и честно казано не ме интересува. Важното, е че аз съм доволен от него поради простата причина е си е мой.  :D

Наистина вероятно преди да си влезем в телата всичко е точно и ясно. После е въпрос на избор. Точно на тази теория ми се крепи надеждата за уникалност на отделния индивид. Дали е така: Who knows? Абе важното е да не ти пука дали ядеш боб или сладолед. Няма голяма разлика(знам, че си противореча, но няма разлика от друга гледна точка.).
[/U

Неактивен neven

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 698
Re: Бих набрала повече маргаритки
« Отговор #8 -: Април 14, 2007, 11:07:58 am »
Гъбаро, що си се хванал за тоя боб? Тя, женицата ако беше сърбала от нашия нямаше да мечтае за сладолед :) Хе-хе-хе, поне на боб случихме :) Аз го хапвам редовно, защото ми се струва, че в следващия ми живот ще лижа само сладолед, а боба ще е минало бешело от софрата :)
"Предметите на Тльон се удвояват; те са склонни обаче и да изчезват или да губят известни черти, ког

Неактивен Albinoni

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 859
  • „L'amour est l'enfant de la liberte"
Re: Бих набрала повече маргаритки
« Отговор #9 -: Април 14, 2007, 11:10:12 am »
ЧУДЕСА


Чудесата са навсякъде около нас, но ние сякаш не ги забелязваме. Знаеш ли какво е радостта?
Това е способноста да се учудваме на живота, на всеки миг...
Учудвай се ! Учудването е вълшебство, нещо магическо, прекрасно, то те държи буден и жив.
То е първата крачка към любовта. Мислиш си коя е втората, втора просто няма. В един миг учудването преминава в Любов. За да я постигнеш трябва да станеш ловец, ловец на учудвания, за да уловиш мига. Но не, за да го затвориш, а ти да се разтвориш.
Той е като малка пролука, вратичка, която те води извън скуката на ежедневието, някъде в безкрайноста на абсолютното възприятие на нещата.
Това е чудо и чудото продължава. Ето, че пак идва пролетта.
Дърветата се разлистват, от малките зелени пъпки излизат листа и цветя, това е чудо и чудото продължава. Колко често пред нас се разкриват чудеса и колко често ние просто не ги забелязваме. Съзнанието на хората се променя със всеки изминал ден, със всяка минута, със всяка секунда ние вече не сме това, което сме били, вселената е като течаща река, всичко тече и всичко се променя. Променя се и нашето осъзнаване за света, ние се разширяваме или свиваме пулсирайки в ритъма на живота. Това е чудо и чудото продължава. Погледни колко е пъстър света!
Това е чудо и ние го виждаме всекидневно. Погледни колко е дълбока вселената взирайки се в звездното небе.Това е чудо и чудото продължава.


 
* * *


 
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО

Аз те предизвиквам, не те моля, не те съветвам, аз те предизвиквам съвсем сам да победиш сянката на своята нереалност и да станеш реален. В една битка със съня да откриеш тайния смисъл на дрямката. В един спомен след смъртта да откриеш истината. Аз те предизвиквам, не е късно , нито е рано, този момент е на твоето вечно "сега". Бъди смел, бъди буден! В моето предизвикателство има сила, силата на боговете, които ме пращат. Слей се с нея. Тя е част от моето предизвикателство. Тя е част от тях. Може да бъде част от теб, ако я приемеш. Тихо е. Времето сякаш е спряло. Не се чуват дори птичи песни. Всички чакат теб, чакат да се събудиш. Затова те предизвиквам. Умората се стича по лицето ти като мръсна вода отмита от сапуна. Главата ти се превръща в слънце, с ръце докосваш облаците, нозете ти са корени. Какво си ти и какво съм аз? Два въпроса на един и същ отговор. Аз съм сянката на боговете, ти си тяхното отражение. Аз се губя в техните контури, ти се губиш в детайлите им. Там някъде в мъглата е моята сила, а твоята е в дребните неща. Когато аз бях, ти също беше. Сега съм само сянка скрита зад твоето отражение. Но не в огледалото, а зад огледалото, не в реалноста. Предизвиквам те, защото съм сила, на която не можеш да устоиш. Аз съм част от твоите спомени, съхранявам ги там - зад огледалната вселена. Тихо е. Вселената чака. А твоя отговор се бави. Приближи се до извора и ще чуеш неговата песен. Приближи се до песента и ще усетиш привличане. Приближи се до мен и няма да ме усетиш. Аз не съм аз. Аз съм твоето огледално отражение живеещо отвъд. Взри се в мен и там зад огледалото ще видиш себе си. Ти и себе си, двата полюса се съединяват, там в огледалото. Но границата между теб и огледалото има преграда, непреодолима, безкрайна.
Аз дойдох, за да създам хармония. Но преди да я създам аз вече я имах. Аз дойдох, за да дам мир, но преди да дойда, аз вече го имах. Аз дойдох, за да изпълня това, което е. Но преди да дойда, то вече беше Аз. Не го създадох, но То беше в мен. Дори преди да бъда аз, бях То и То беше Аз. Малко са хората, които ще го разберат. Още по-малко тези, които ще го приемат. Аз не измислям нищо, аз просто следвам Пътя. И той ми разкрива тайните си. Бъдещето, миналото и настоящето са само рамки. Истината стои зад тях. Но за да я достигнеш, трябва да погледнеш през рамката. Аз не създавам истината, аз просто махам рамката, която я ограничава.Това, което виждаш е това което е, което е било, и което ще бъде. Рамките се сменят, но истината остава. Единна, цялостна, непроменена, променя се само твоя поглед към нея, твоята гледна точка. За да видиш истината трябва да си цялостен във възприятията си. Отпусни се и поеми по течението вливащо се в моята гледна точка.То ще те измуче. Ще ти даде бързина и нетленност и ще достигнеш там, където оковите падат, но ще си все още тежък, за да летиш. Освободи се от тежеста на твоите разбирания и възгледи, слей се с директното възприятие, защото само то осигурява свободата и лекотата, от която се нуждаеш. Започни да се рееш там под небосклона, това е нещо повече от мечта, това е сила, аз ти я давам ако си открит. Приеми я, бъди лек като облак, като перце от пух и ще усетиш разширението, то ще дойде изведнъж сякаш вселената е експлодирала. Един взрив от възприятия, който ще те затрупа, когато се съвземеш ще бъдеш вече друг, границите на твоите възприятия ще бъдат размити и неясни и чувствата ти ще бъдат различни, нови и изненадващи. Не се страхувай, те са твои, били са твои, но ти си ги ограничавал. Бъди това, което си, бъди себе си! Това е нещо велико. Второто нещо, което ще усетиш е пустотата, казвам пустотата, защото това е най близката дума. Едно велико усещане за нещата ще те обземе и ще те изпълни със себе си. И единствената аналогия с предишните чувства ще бъде пустотата.
 
 
* * *


ПУСТОТА


Пустотата не е празнина, тя е просто Нищо, нищо с главна буква. Тя е като океан, който обгръща всичко. Потопи се в него, това е океанът, който обгръща вселената. А тя е като кораб, който се носи и плува в Пустотата. Сега ти си една вселена и се носиш и плуваш в пустотата. Пустотата е безкрайна и вечна, тя е нещо, на което можеш да се опреш и довериш.Тя е първоначалното битие, хаоса на небитието и всичко, което още не е било. В нея са скрити всички възможности, но тя е пасивна, тя чака, чака теб... Обгръща те като майка, като топла вода и те кара да се чувстваш щастлив. Плувай! Плувай в едно безкрайно пътуване, в този вечен океан. Това е нещо, което мога да ти дам. И преди си плувал в него и после ще плуваш, но не си го осъзнавал. Животът е усещането за това пътуване. А там, зад усещането е твоето истинско Аз. То е безмълвно и всепроникващо. Безкрайна мрежа от нишки го свързва с всичко живо и неживо в вселената. То е едно цяло с всичко и всичко е потопено в пустотата. Няма разлика между теб и мрежата. Има разлика между положението ти върху мрежата или частта от мрежата, която ти осъзнаваш и частта, която другите осъзнават. И това е единствената разлика. Но, когато си цялостен, ти си всяка част и едновременно с това си себе си. Тръгни по мрежата, разкрий нейните безкрайни възможности, нейната красота. Усети пустотата и я остави да те обгърне. Ти си просто едно малко дете заспало в скута на майка си. А тя те люлее, люлее… На теб ти се доспива. Усещаш ли, чувстваш ли, вселената е жива, тя е истинска и те обича. Светлината ти дава живот, а тъмнината - покой. Животът е движението между двата полюса. Бъди по средата, но не спирай по средата. Люлей се, усети хармонията на тази вселена. Да я усетиш, значи да се слееш с нея, да бъдеш себе си. Животът е едно безкайно приключение, един сън, в който сънуваш себе си. Аз дойдох, за да те събудя. Дълго спа, много дълго. Представата ти за време е безсилна пред вечноста, през която си спал. Аз те чаках. Слезе за малко, но остана. Мрежата те оплете и те отдели от мен. Чаках те цяла вечност. Аз съм извън мрежата. Чакам те, а сълзите се превръщат в поток, в буйна река. Морето е малко, за да ги поеме. Толкова много мъка, толкова много сълзи… Аз те чакам и съм близо до теб. Аз съм твоето "аз".
 
(...)

Автор:Тодор Лефтеров
http://okultizam.hit.bg/

E, набрахте ли днес своите маргаритки?  :)  Или мислите все ще се въртят около боба и сладоледа?  ;)
Букети от маргаритки-мигове: изгреви, залези, усмивки, чудеса,  малките вълшебства на деня... те изграждат слънчеви сърца, които са входа на "слънчевия портал. Във всеки от нас има такъв портал, но ни трябват слънчеви сърца... Действайте с маргаритките! ;)  :)
« Последна редакция: Април 14, 2007, 13:12:04 pm от Albinoni »
„L'amour est l'enfant de la liberte" Всяко нещо, до което се докосваш е част от Пътя! Достигни до ис

karutzar

  • Гост
Re: Бих набрала повече маргаритки
« Отговор #10 -: Април 14, 2007, 12:23:59 pm »
Бих посял повече и не само маргаритки.
Аз вероятно имам повече време от възрастната дама и се надявам да успея.
И аз така. Бих станал градинар и бих отглеждал цветя. Но не като бизнес. Защото като тийн не разбирах езика на цветята.  ;DНе ставаха за мезе. ;D Много по-късно - през 95,6та имах един фикус (дълга история) и той ме научи на езика на цветята. И сега ги обожавам.  :DИ те мен. В Пловдив имам китайска роза, донесох си я от Финско. Един ден майка ми я оставила да изгори на лятното слънце (бях в Хелсинки по това време) и тя я намрази. Не обича вайка ми и до ден днешен. Докато ме няма в Пловдив - обикновенно и окапват листата от мъка по мен. След като се върна - буквално за 2-3 дни и става красавица (каквато си е била винаги) - с много листа. До месец - и пуска рози. Не ме мислете за луд - щото не съм. С нея си говорим.  :DИ за колкото рози я помоля - толкова и порастват. Не е ли магия любовта и живота? :-\

karutzar

  • Гост
Re: Бих набрала повече маргаритки
« Отговор #11 -: Април 14, 2007, 13:00:28 pm »
Seine Saint Denis Style, цветята обичат да им се възхищаваш. А най-голямото густо им е когато ги пръскаш с вода - все едно, че къпеш малко бебе. Мммм - умират за това. Всяко цвете си е със свой характер и изисква различни грижи. Има някои по-самостоятелни и диви. Като се видим ще ти разправя моята история за фикуса - той преобърна живота ми.  :-*

Неактивен Mirotvorec

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 3 793
  • Азъ, от Народа на Еднорога
    • http://silverunicorn.org/
Re: Бих набрала повече маргаритки
« Отговор #12 -: Април 14, 2007, 13:30:10 pm »
E, набрахте ли днес своите маргаритки?    Или мислите все ще се въртят около боба и сладоледа? 
Букети от маргаритки - изгреви, залези, чудеса и малките вълшебства на деня, те изграждат слънчеви сърца, които са входа на "слънчевия портал. Във всеки от нас има такъв портал, но ни трябват слънчеви сърца... Действайте с маргаритките!

Albinoni
Не мисли като човек!-Крион

Неактивен asdfghjkl

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 783
  • Невъзможно е нищо
Re: Бих набрала повече маргаритки
« Отговор #13 -: Април 15, 2007, 02:25:21 am »
Като се видим ще ти разправя моята история за фикуса - той преобърна живота ми.  :-*

Това ми напомня за "Леон" и той си обичаше един фикус.
Oh, look at you... Look at you! Stop trying to control everything and just LET GO! LET

karutzar

  • Гост
Re: Бих набрала повече маргаритки
« Отговор #14 -: Април 15, 2007, 18:32:57 pm »
Охо, искате историята ма мойт фикус? :P Добре - имате я. Но кратка и без подробности дълги.
Ажених се във Финландия през (май няма значение коя година) за лъвица ( :Dзодия лъв - каквато съм и аз). И си купихме фикус. Живеехме в средна Финландия - морски град. Обаче брака се оказа битка м/у 2 лъва - ужас. И не ставаше въпрос кой ще победи. И дума не ставаше за развод ( :Dлъвовете не се отказваме никога от започнатото). Но започнах да линея - носталгия, мъка по починалият ми баща, и още какво ли не. И хванах яка депресия - ужасно черна. Та, линея аз, линее и фикуса. Беше му останало само едно листо - другите бяха изпопадали още в началото. Ясно че не му харесваше обстановката. А и лъвицата не го харесваше -  ;Dна нея иглолистни и дай ;D - нали финландка... Както и да е. Пуша си аз на терасата (лятно време беше) и си му говоря на моя фикус: "не ни върви на нас двамата с теб. Аз си бях добре - обикалях европите, порках, пушех, и не можех да спя една нощ сам - не ме оставяха гаджетата. И ти си беше добре в цветарския магазин. Сега какво? Нито мога да те върна в магазина (ми нали си ми дружка), нито ми се тръгва отново по пътеките на войната (музикантското скитане). Че ще се мре - ще се мре, ама как ще се рита..." И той фикуса като че ли ми кимаше в знак на съгласие с едното си листо. Нали съм си астролог - гледам си в картата, и в картата на синът ми - - ужас  :'( - Нещо ужасно има на пътя и на двамата. Но при мен беше наистина нещо страшно - не знаех какво ще се случи, но знаех, че второ такова събитие в живота ми няма да има. Както и да е - случи се по много финско-брутален начин. Разведох се. И за да направим дългите неща къси - започнах да пътувам отново. Живеех в същата квартира. Всяка седмица се връщах веднъж - с надежда че ще мога да видя синът ми. Вторият път като се върнах, влязах в къщи и се шашнах - фикуса покарал 12 нови листа. Помислих, че халюцинирам. Тц, истина беше. Само дето не се разревах. Ама цъфти от щастие. И като започнахме едни разговори с него - не ти е работа. Изплака си душата горкия - колко негативно било в къщи преди, че ако не съм бил аз да му оказвам внимание щял да изсъхне, и още много работи. Станахме дружки големи. И аз си оправих вибрационното поле - от 116 кг. си върнах старото тегло от преди да се оженя - 82 кг. - за 3 седмици. А той калпазанина - цяло дърво стана - ама то листа - да ти види окото. И си мисля. То че сме си неутрализирали вибрациите с бившата лъвица - то си е ясно. И че сега съм ОК - също е ясно. Но не ми става ясно от къде тези енергии (прана) дойдоха изведнъж - като че ли всичките тези дълги години са се били акомулирали - и сега се отприщиха. То чудо - ясно -  ;D чак конспирация небесна ;D
По-късно в Хелсинки фикуса умря - бившата ми приятелка му наливала много дова и му изгнили корените. А аз бях по турнета няколко месеца.
Не знам дали е умрял- Щом го нося в сърцето си и в мислите си...
 ;DАма само как кимаше с едното си листо в знак на съгласие...
« Последна редакция: Април 15, 2007, 18:34:24 pm от karutzar »

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27