Принципно, отговарях на Tangrata_. Твоето име ми се стори прекалено голямо и не съм му обръщал много внимание, защото се съмнявам в способността си да го запомня
. Логиката е част от интелекта, не знам какво имаш предвид, но аз я смятам, за най-съществата част. Логиката за мен е причината и следствието, връзката която обединява две неща. Докато интелект ми се струва земно понятие което включва твърде много неща. Но не бих се разправял да задълбавам в понятия които не ме интересуват.
Относно синтеза който правя, не мисля, че нито ти, нито аз, нито някой друг може да го оцени, по простата причина, че всеки го прави така както иска. Тъй, че ще разбирам отговора ти, че не ти харесва, и тъй като не казваш какво точно не ти харесва (явно заради усилията които трябва да положиш, а ги смяташ за ненужни), ми спестяваш и евентуални мои усилия да се обяснявам.
Относно безусловността, да този обект може да бъде наистина обичан безусловно в буквалния смисъл на думата, но не и чисто. Т.е. не правиш качествена промяна. Защото наличието на условия е факт. Това, че ти няма да ги вземеш под внимание и ще наречеш това безусловна любов е просто обратното на условната любов. Лежи в същата равнина. Малко е трудно за схващане. Да и не лежат в равнината на един поставен въпрос, а той е условността. И ти не можеш да избегнеш въпроса. Той е поставен на нивото на битието, където условността съществува. Ако се пренесеш на ниво над битието, можеш да обичаш по начинът който си представяш като безсулвона любов.
Ей ти пример. Мен обичаш ли ме?
Смешен въпрос, нали? Ей ти условие - познаваш ли ме? Второ условие - нравя ли ти се? Трето условие - в какво настроение си, от какво имаш нужда? Ти имаш друго в предвид, нали? Да обичаш безусловно някой, нещо защото... Ама я чакай, ето ти пак условие. БЕЗ УСЛОВИЕ. Това не е ли условие? А защо си го поставила. За това също си има причини, породени от усовността. Аз ти казвах, не можеш да излизеш от условността, защото тя е даденост. Можеш да я отречеш, но ще си го направила пак заради нещо възникнало в същата тази условност.
Примерно любов на която не ти отговарят. И ти в стремежът си да я запазиш, се биеш в гърдите и казваш, въпреки това го/я обичам. И смяташ, че любовта ти става безусловна. Не, напротив. Има условие, другият не ти е отговорил и е наранил чувствата ти, което поражда у теб болка и те поставя пред избор. И тук не става въпрос, да намразиш или да спреш да обичаш. Но ти се опитваш да продължаваш да обичаш по същия земен начин както преди и затова ти е нужно да създадеш представата за безусловност, за да предпазиш чувствата си от условността на действителността. Това за теб е важно, за егото ти, тъй че това не е чиста любов. Другият реално не ти иска любовта на земно ниво. Заблуждението идва от объркването на това което е истинската любов и кое проявлението й пречупено през егото ни. Много хора си мислят, че могат да отидат отвъд егото, но и там се получава същата работа като безусловността - отиват в света на неегото, който по същество си е форма на егото. Цаката е в това да ходиш между световете и да се опитваш да ги проявявяваш. На нивото на егото, можеш да изразиш само неща свързани с егото. На нивото на условността, можеш да изразиш само условни неща. Въпресът е как ще го направиш. Примерно какво значин да си добър с другите? Че твоето его иска да си добър с другите. Ако твоето его дава, чуждото пък его ще получава. Но можеш ли да се отървеш от света на егото? Освен разбира се в илюзиите си...
Знам за какво говориш, но тази любов съществува на ниво което е много по-дълбоко от това на което живеем. Затова я наричам чиста, защото ако я нарека безуслвона, значи намесвам наличието на условие. И не смятам, че има нужда от парадиране с тази любов, още по-малко за спорове относно нея. Всъщност те още повече подхранват ОЧЕВАДНАТА истина, че на чисто земно ниво, съществува условност. Което работи в моя полза де и няма защото аз да се притеснявам от конфликтни ситуации. Някои хора са дозрели да се възползват от това ниво и да се опитват да го проявяват на чисто земно, но повечето не са. Повечето си мислят, че го правят, а всъщност проявяват собственото си его. Лесно е да се разбере. Ако подтика идва от твое желание, значи е плод на твоето его. Отвън някой говори за неща, които не разбира как могат да се проявят тук. Това е причината за цялата еуфория. Само човек, в човешка обстановка може да прецени как да действа и в какво да вярва. Забелязал съм, че тези които наистина стигат до това ниво и са готови да го изразяват, често използват доста сурови методи външно. Нима очакваш човек който на дълбоко ниво обича, и на земно да го прави като хрисимо ангелче и да не го интересуват условията. Напротив, той се интересува каква е ситуацията и действа спрямо нея, по начинът по който смята, че би помогнал. Понякога да помогнеш е нужно да се скараш, да обидиш, та дори и повече. До това са достигнали хората които са развили разбирането си за любов, тук на Земята. Тези които не са стъпвали тук им е най-лесно отдалеко да говорят за безусловна любов, като и тези които са тук, но така и никога не са обичали истински някой и нещо, а са приели нещата философски и идеалистично.
Четенето на книги е полезна дейсност, стига да не се впрягаш в тях повече отколкото в това което можеш да научиш сам/а. Можеш да се самозалъгваш, но това е по-добре отколкото да се оставиш някой друг да те залъгва.
