Автор Тема: Чудният храм  (Прочетена 1550 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен H.

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 8 667
  • In Lies We Trust...
Чудният храм
« -: Януари 21, 2007, 23:31:20 pm »
В селото, в което отидохме, имаше целебен храм. Твърди се, че по време на строежа му са произнасяни само думи на Живот, на Любов и на Мир. Днес трептенията в сградата са толкова силни, че всеки болен, преминал през нея, веднага се изцелява. Твърди се още, че думи на Живот, Любов и Мир са използвани и изпращани навън толкова дълго време от този храм и трептенията, произлизащи от тях са толкова силни, че ако се използват нехармонични и несъвършени думи, те ще изгубят силата си. Каза ни се, че това е илюстрация на онова, което става в човека. Ако той упражнява и изпраща думи на Живот, Любов, Хармония, Мир и Съвършенство, 6 скоро време той не би могъл да продума нищо нехармонично.Опитахме се да продумаме няколко нехармонични думи и веднага разбрахме, че не сме в състояние да ги произнесем.
Този храм беше местоназначението на онези от групата, които търсеха изцеление.
Обичай е, Учителите, които са от околността да се събират в това село през известни интервали от време за религиозни обреди и инструкции за онези, които искат да се възползват от тази възможност. Храмът е посветен само на изцелението и е отворен за хората по всяко време.

Не винаги е възможно придошлият народ да се доближи до Учителите, затова те насърчават хората да отиват за изцеление в храма. Тази е истината, те да не желаят да изцеляват онези, които отиват само на поклонение. Учителите придружават поклонниците, за да покажат на останалите, че те не са по-различни от самите тях, че всички те имат в себе си дадената им от Бога сила. Предполагам, че чудното преминаване на реката те сториха, за да ни покажат, че както те могат да се издигнат над всяко препятствие, така и ние също трябва да се издигнем над всяко препятствие.
Близките до храма места, по които Учителите оказват помощ, са благоустроени за посетители, прииждат и любопитни, и хора, които не вярват, те обаче не получават никаква помощ. Присъствахме на големи събирания от 200 до 2000 души и всички, които желаеха да се изцелят, биваха изцелявани.
Мнозина от тях ни казваха, чеса били излекувани като мълчаливо са желаели това. Имахме възможността да наблюдаваме голям брой от онези, които бяха излекувани през различно време и установихме, че около 10 процента от тези изцеления бяха трайни, докато всички изцеления, получени в храма, бяха трайни.
Беше ни обяснено, че храмът е реално нещо, разположено в едно място, представляващо център на Бога. Христос е индивид такъв, какъвто всички църкви трябва да изобразяват този Бог или Христос, т.е. центърът в индивида. По този начин Той става достижим за онези, които желаят да отидат при Него. Те могат да отиват 6 храма толкова често, колкото желаят и да остават там толкова дълго, колкото желаят. Така е формиран идеалът в умовете на тези, които отиват там и този идеал се фиксира в ума.
Емил каза: "Точно тук идва внушението, което е довело идолопоклонството в миналото. Хората търсеха да изобразят в дърво или камък, злато или бронз образа, който те идеализираха, но всеки идол може само несъвършено да изобрази идеала.
Образът, идолът едва що беше направен и хората осъзнаха, че идеалът.надвишава идола. Разбираха, че те трябва да съзерцават любовта, да идеализират в себе си това, което искат да изявяват отвътре, вместо да изобразяват във външна форма чрез идол идеала, който биха изразили. По-късна форма на идолопоклонството е да се идеализира личността на този, който изразява нашия идеал.
Ние ще трябва да идеализираме идеала, който той изразява, а не личността, която го изразява. Това е вярно дори за такава велика личност като Исус. Така, Исус предпочете да се отдалечи, когато видя, че народът идеализира Неговата личност, вместо идеала, който Той представляваше. Те искаха да Го направят свой цар като
мислеха, че само Той може да задоволи всяка тяхна изразена нужда. Те не съзнаваха, че вътре в себе си имаха силата да задоволят всяка своя нужда и че само трябва да сторят това, което самия Той беше сторил. Той им казваше: "По-добре е Аз да си отида, защото ако не си отида, Утешителят няма да дойде." Така им казваше, че докато те гледат неговата личност, не биха познали своята собствена сила. Защото те трябва да се вглеждат вътре в себе си.
"Друг може да ви учи или да ви каже, но вие за себе си трябва да извършите работата, защото ако вие гледате на друг, вие градите идол, вместо да създадете идеал."
Ние бяхме свидетели на чудни изцеления. Някои страдащи само преминаваха през храма и биваха изцелявани. Други прекарваха там значително време. Никога не видяхме някой да извършва богослужение. Тъй като вибрациите на изговорените думи бяха толкова силни че всички, които бяха под влиянието им, бяха благословени. Видяхме един мъж, който страдаше от деформация на костите, занесоха го в храма и след един час той беше напълно здрав. После той работи за нашата група 4 месеца.
Друг мъж, който беше загубил пръстите на ръката си, ги получи напълно възстановени.
Малко дете с атрофирани крайници и деформирано тяло беше изцелено за миг и излезе от храма. Случаи от проказа, слепота, глухота и много други болести бяха излекувани, фактически всички болни, които влизаха в храма, биваха изцелени. В продължение на година-две можехме да наблюдаваме онези, които бяха изцелени по това време и изцелението им беше трайно. Каза ни се, че ако изцелението не беше трайно и заболяването се повтори, това се дължи на липсата на истинско духовно осъзнаване на индивида.


Откъс от книгата на Бред Сполдинг ''Животът и Учението на Учителите от Далечния Изток'' - том I

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27