Автор Тема: За интроектите  (Прочетена 2120 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Martin

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 516
    • Music of the world
За интроектите
« -: Декември 04, 2006, 18:12:18 pm »
Една тема, доста сходна с намиращата се по-надолу тема за модата.


Интроектите
Много ти здраве,
Г-н здрав разум!


Ние, хората, живеем във вечно търсене на правила. Когато не ги търсим - ги спазваме. Щеше да е чудесно, ако създаването на заповеди и норми беше свършило в мига, когато Мойсей слязъл от планината и оповестил: "Добра вест ви нося - успях да ги огранича само до десет." Да, ама не. Де да бяха само десет. Интроектите не са просто част от живота ни, те са част от нас, без дори да имаме съзнание за това. Жалко.

Не знам дали природата е кучка, както твърди Мърфи, но аз със сигурност съм отгледана и възпитана с куп интроекти. Хората, които са ми ги насаждали от малка, вероятно са имали най-добри намерения, когато са ме нафрашкали до сливиците с тях. Това обаче не им е попречило да ми навредят по най-окончателния и категоричен начин. Откъм хардуера съм добре докарана, но на софтуерно равнище имам сериозни дефекти. Скрити, но с явни ефекти върху живота ми.
В хода на личната ми терапия нейно величество терапевтката ми ме накара да направя списък с нещо като "вътрешни вярвания и правила". Само за три часа този списък набъбна до числото 236. На първо четене бях изброила 236 динени кори, на които непрекъснато се подхлъзвах, но дори и не осъзнавах какво се случва.
Трийсет години от живота ми бяха минали в усвояване на тези правила, в грижливото им спазване и е ясно, че няма лесно да скъсам отношенията си с тях. Имах си харем от 236 ревниви любовници, които бяха готови и огнени обръчи да прескачат, но да не ме пуснат да живея свободно.
Всичко в главата ми е навързано като в автомобилно задръстване. Аз съм задръстена от интроекти като Сточна гара в пиков час. Сега ще ви направя съпричастни на част от интроектите в моя списък.
1. Родителите трябва да се уважават на всяка цена.
2.  Бъди кротка и послушна и ще те обичат.
3. Важно е всички да се държат добре с теб, както и ти да се държиш добре с всички.
4.  Интелигентните хора не крещят.
5. Умните и образовани хора знаят как да се справят с живота си.
Какво ще кажете, а? Да ви звучи познато? А и вие като мен до тригодишна възраст да сте смятали, че се казвате "Млъкни"?

Прескачам сега няколко десетки интроекта и пак ви цитирам точки от моя списък:

45.  Истинската любов е само веднъж в живота.
46.  Мъжът трябва да издържа жената.
47. Възпитаните деца са дело на добрите майки.

Ясно е, че няма как да се отръскам от всичко това с лекотата на куче, намокрено от дъжд. А и има още. Четете.

167. Оргазмът е слабост.
179. Да показваш чувства, е неприемливо и е израз на слабост.
200.  Плачат лиглите. Силните момичета преглъщат сълзите си.
201.  Мъжете, които плачат, са женчовци.
202.  Мъжът трябва да е мъжествен, иначе казано, груб, твърд, сдържан и властен.
211. Човек винаги трябва да бъде усмихнат.
230. Моите чувства, моите преживявания са моя дълбока тайна. Никога не давай израз на тях пред никого. Един вид така ще си разкрия спатиите и лесно ще ме цакат.
 234. След трийсетте вече си стара мома.

Спирам със списъка. Отегчих ви достатъчно, а може би и разстроих. И все пак защо беше нужно да изписвам всичко до тук? В отговор ще продължа с кратка дефиниция. И да имате възражения, пак ще го направя, защото това е текст, в който аз определям правилата. "Интроектът е усвоено от Аза понятие или норма, без Азът да е могъл, по директен или индиректен начин, да го провери в опита и следователно да оцени сам същността на получената информация през призмата на недвусмисленото “Добро или Зло." Как така трябва да уважавам родителите си на всяка цена!? Ами ако са ме били, ако са ме карали да се страхувам и са ме държали гладна и за храна, и за любов?
Кой казва, че ще ме обичат само ако съм послушна? А? Нали много съм ви удобна, ако съм сума от мълчание, големи цици, стройни крака и послушание! Ама на мен пък това не ми харесва. Аз искам да съм злобна, да ми минават лоши мисли, да мразя на воля, да се провалям безгранично, да съм най-важна, да съм стара мома, да обичам мъжа, а не банковата му сметка, да плача, когато ме боли, да плача, когато полудявам от радост и да го правя, без да се крия в банята. Искам да крещя, когато съм ядосана, да удрям с юмрук, когато трябва да се боря и да защитя себе си, да не ти се усмихвам, ако не мога да те понасям.
Освен това обичам да си служа с приборите сякаш са детска лопатка, а не да се държа стерилно и любезно все едно съм на чай при Кралицата. Обичам да се целувам безпаметно и дебилно на обществени места, така че когато с партньора ми раздалечим глави, дълго след това да прехвърчат флуиди. Обичам да съм лоша. Обичам да съм неподготвена, неправилна, глупава и несъвършена. Обаче знам, че за да печеля, трябва да играя по правилата. Но едно е да го правиш съзнателно, а съвсем друго да живееш в хармония с интроектите си. Последното със сигурност води до дисхармония. Само спрете за миг и си дайте сметка колко глупости и фалшиви норми са ви "нафичкани" в главите от баби, дядовци, роднини, учители, приятели, обкръжение. "Нафичкани" е израз на моята терапевтка. Най-страшното на тези вградени в нас правила и норми е тяхното неосъзнаване. Ние не си даваме сметка за съществуването им, приели сме ги като абсолютни истини. И това е най-страшното! Лесно е да се отпуснеш в креслото от норми и ограничения, да се гушкаш в болничните превръзки на рутината и провереното, да слушкаш интроектите. Интроектираната личност е най-садистична. Вътрешната забрана, която си налага, води до задръстване, а оттук и до вторична агресивност - клюкарене, злоба, пиперлив език. Когато съзнателно приемам да спазвам определени правила, го правя, защото някъде при някого аз искам да бъда приета. Тогава ще си сложа лигавник, ще си държа лактите встрани от масата, ще се усмихвам любезно, ще говоря мило, ще уважавам, ще прикляквам. Но само защото имам цел и за да се добера до нея, трябва да скачам според летвата, която са ми сложили.
Но когато сме само Аз и Той, ще изкрещя оргазма и няма да ми пука, че на някой съсед това няма да му хареса. Нека той ме сочи после с пръст и да шушука: "Развратница!" По-добре, отколкото, когато съм с този, когото обичам, аз само безмълвно да отварям уста като риба на сухо, но да продължа да бъда добро и възпитано момиче. Пфу! Аз не искам повече да съм рекламно лице на здравия разум. Уморих се и ми е нещастно. Но голямото израстване се състои в това да започнеш да отличаваш болната ракова тъкан от здравото си месо. Набутаните и измислени норми от здравите ти желания, на които имаш право. Така че искрено ви пожелавам да се осмелите и да се спуснете по хлъзгавия склон на самоупованието. Да изпитате леката възбуда от следването на собствените си подтици. Защото животът може да бъде конска доза ендорфини, но може и да е с вкус на ваксина против холера.
Желая ви победа чрез нагла атака на интроектите. Като начало направете си списък и после, следвайки го, трепете интроектите с мрачно постоянство. Всяка промяна започва от поведението. Променете първо него, това ще ви донесе нови емоции, а оттам ще се променят и нагласите ви. И когато след време прегледате отново списъка и усетите, че всяка точка от него ви е чужда и далечна, значи сте успели да си разчистите сметките с интроектите.

автор > Анна-Мария Пеева


Мисля, че статията, въпреки недостатъците си, дава доста повод за размисъл и проблемът е доста добре напипан. Аз, обаче, все пак не съм съгласен с някои неща (Странно ми изглеждат например неща като “Оргазмът е слабост” – не знам в някое общество да битува подобно схващане), а други смятам, че трябва да бъдат допълнени, така че ще си позволя и някои бележки.
Така, първо по отношение на търсенето на правила. Аз мисля, че хората не само ги търсят, но стигат и до там, когато те все пак липсват, да чувстват дискомфорт, обърканост, че дори и страх (Тоест, това вече не е просто обикновен навик, а нещо повече, до голяма степен невъзможност да се живее без тях, които, сами по себе си, не са необходими по никакъв начин и даже оказват вреда). Лично аз в тази връзка се сещам за правилата в общуването - често пъти човек очаква да чуе точно определено нещо от събеседника си, и когато чуе нещо съвсем различно, той се обърква и “блокира” (Един от най-баналните, но доста точни примери, е този с напълно небрежно (Все пак може да бъде зададен и не небрежно, а наистина заинтересовано, но аз имам предвид конкретно другия случай, който определено се среща и по-често) зададения въпрос “Как си” –  в повечето ситуации никой не очаква отговор, различен от положителния). Знаем, разбира се, и че хората, които масата най-често определя като “ексцентрични”, “нестандартни”, дори и “луди”, биват мразени, като тази омраза, по мое мнение, е следствие именно на страха от различността (Който пък страх съответно е следствие от интроектите). Страх от това, че не можеш да намериш общ език с такъв човек, от това, че ще бъдеш затруднен в контактите си с него, тъй като няма да се движиш по отъпканата пътека на шаблоните (Които включват и конкретни теми, също така), или по точно от това, че ще ти се наложи да не се движиш по тази пътека.
Може да се каже, че интроектите са своеобразен затвор за съзнанието, който съответно сами си строим, отдалечавайки се все повече от човешкото (Защото шаблонното “мислене” е характерно именно за машините/компютрите – в тях са вградени определени шаблони и от тях може да се очаква точно определена реакция, както и те самите възприемат точно определени команди, които, ако са различни, ги объркват също).
Споменават се също така 10-те "Божи" заповеди и че би било добре, ако трябваше само тях да спазваме. Но всъщност аз си мисля, че от една страна невинаги е възможно спазванетоа, а от друга – невинаги спазването е най-правилното действие (Авторката е разгледала подобен пример, свързан с правилността, а именно – този за родителите и отношението към тях (Разбира се, не казвам, че трябва и да се мразят, въпросът за омразата е сред тези, по които ми е малко трудно да се съглася с авторката при представянето им точно по този начин). Аз ще спомена и един свързан с възможността). Например, “Не убивай” звучи напълно безспорно и едва ли някой смята, че е добре да се убива. Добре, но дали тази заповед е наистина реално изпълнима? Ами колко насекоми убиваме, дори само като вървим – това не е ли убийство? Да, повечето хора приемат, че това се отнася само за хора, но дали е нещо добро именно подобно разграничение?
Въобще, според мен шаблоните в мисленето са дотолкова завладяли хората, че трудно може някой да стигне достатъчно дълбоко и да ги осъзнае/разбере всичките. Така че със сигурност всичко това не изчерпва темата дори и наполовина, и има още много какво да се каже по нея.

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27