Хубава тема, но с много труден отговор. Иска ни се да вярваме в това, че сме близо до това което ни обединява. За съжаление сме далеко от истиският смисъл на това. Съществуват групички, отбори, но нищо цялостно. А тук такива неща не минават. За да се получи е нужно приемане на живота в пълното му разгръщане и приемане на Бог в пълният му смисъл. Много смятат, че са ги постигнали, но въпреки това, все намират нещо да отрекат, нещо на което да се възпротивят, все намират злото и лошото. Това което ни обединява е искрата на чистия живот от която сме създадени. Все някога тя ще се разгърне дотолкова, че да стане най-важното, защото тя наистина е такава. Но няма как да се опознаем само чрез нея, защото тя е даденост. Това обединение зависи само и единствено от хората, космосът не може да помогне, защото самият той не е обединен. По всичко личи, че в плана на Бог влиза хората да постигнат цялостно обединение и завършеност. И всичко се крие в това отричано его. Космосът отрича личното егото, защото не го разбира и се страхува от него. Може и да подозира, че чрез него някога хората ще властват. Но не и по начинът по който той го е правил, а с разбиране и съзидателност. Индивидуалното его, което толкова много ви измъчва, играе всъщност централната роля в обединението. Само човек затворен единствено в себе си, още от раждането си, ще тръгне реално да се мъчи да разбира другите. Ако той има благинката на колективния начин на живот, познайте кога ще тръгне да се мъчи толкова да разбира и общува с другите групички. Проблемите които индивидуалното его изпитва тук, са базирани на разделеността на самият космос. А неговото привидно разделение е било нужно, за да се разгърне живота чрез който се опознаваме.
Освен това разумът никога няма да постигне пълно обединение, можеш да го вкараш в някаква рамка от страх, но не му е това работата. Трябва да се прокарват повече неща през сърцето, но хората не го правят. Говоря за сърце, не за лични емоциионални изживявания. Разумът трябва да свикне, че без конфликти, няма как да се постигне синтезът. Тук на Земята съществува страданието предизвикано от конфликта между индивидуалните егота, но това страдание няма да е напразно. Бог колкото взема толкова и дава. На хората трябва да се даде най-много и затова от тях се очаква да дадат най-много. Според мен, няма значение колко ще се караме из тия форуми, стига ти да не изпитваш омраза и отричане. Ако нямаше конфликт, щеше да метнеш ръка и да кажеш, да си мисли каквото иска. Но така няма да разбереш истината която другия носи. Много ум и сърце се изисква в това да бъдеш човек. Ще дойдат поколения които няма да се срамуват да бъдат такива и да искат да бягат от Земята и призванието си, заради трудностите. След колко страдания... колкото са нужни. Никой не може да избяга от себе си.
