Форум за конспирации, уфология и мистика.
Духовно => Философски мисли => Темата е започната от: Amenun в Ноември 12, 2006, 18:24:20 pm
-
Искам да отворя тема, тази тема, в която да разберем кое е единното ни!
Тук има всякакви хора от цяла България, които всеки ден или всяка седмица отделят от времето си, за да споделят виждането си, за цялото или просто да научат нещо за цялото. Други, които ни говорят за него и трети които вярват в него. Защо, обаче, се питам така става, че все има някой наранен? Защо не се опитаме да вярваме един в друг и защо се нападаме и обиждаме? Наранени от неразбиране, наранени от "спор" или "упрек', "обида"... Неща които се срещат доста често. Нали сме добри? Нали за това говорим тук? За любов, за правда, конспирации, уроци, истини, ЧИСТОТА, ДУША, сърце и пак ЛЮБОВ. Зная, че е много трудно да навлезеш в света на другиго и да си изцяло негов, да вярваш на истината му и да вкуксиш любовта му. Хората са различни и макар да си служа с огромно клише, в него има мнооооого истина! Защо не можем, просто да кажем "извинявай", тогава когато виждаме, че нараняваме. Защо позволяваме на хората, които са истинни пред нас, да си отидат с такава лекота, съхранявайки егото което е положено в нас. Струва ли си?
И дали тук сме се събрали да обсъждаме и търсим светлина или просто да покажем колко знаем и можем? Вярвам, че за първото! Навън е пълно с чудовища разкъсващи се едно друго гонейки власт и мощ, които като танкери преминават през "нас", без въобще да осъзнават какво правят. Трудно ли ни е да се обединим, да вярваме един в друг, без да се нараняваме? Дали можем да балансираме тази информация, която всеки един има, с любовта си? Способни ли сме да вярваме в себе си обичайки и вярвайки в другите? Трудно ли е да се извиниш, макар да знаеш, че си прав в името на обичта? В какво вярваме? И кое е най силното водещо ни тук?
-
За "извинявай" специално, има хора, които си го казват... но продължават с лошото държание.
Не визирам никой от форума.
-
А колко е хубаво когато го кажеш от сърце и със пълното разбиране :)
-
Много добре и се радвам, че чета подобно нещо Аменум, но има и нещо друго, време е да научиш ървият си урок:
Съзнанието се замъглява от Егото!- с други думи не се сърди на човек, който е повлиян от ударната вълна на егото!Не допускай, не разтваряй вратите на крепостта ти за негативнотои всичко ще бъде наред!
Мекотата побеждава(неутрализира) твърдостта.
-
Съзнанието се замъглява от Ид-а.А егото е Аз-а,това,което сме.А всъщност свръх-еготот е това,което се грижи да не се поддаваме на най-първичните неща и "отговаря" за духовното ни развитие
-
Много добре и се радвам, че чета подобно нещо Аменум, но има и нещо друго, време е да научиш ървият си урок:
Съзнанието се замъглява от Егото!- с други думи не се сърди на човек, който е повлиян от ударната вълна на егото!Не допускай, не разтваряй вратите на крепостта ти за негативнотои всичко ще бъде наред!
Мекотата побеждава(неутрализира) твърдостта.
:) Аменун ! А за това, да така е , но всеки има един капацитет, който рано или късно прелива. Поне тези, които не са се научили да се пазят от чуждата енергия, когато искат. На мен ми е още много трудно да се науча да изграждам щит. И за това ми се случва понякога да реагирам силно емоционално. Просто преливам от чуждото и БУФ... нещо малко ти разбива мозъка.В старанието си да помагам се самоунищожавам. Все си мисля,че ако поемеш на някой лошото и му дадеш от своето хубаво, най-образно казано, на него ще му стане по-добре. пък и ще му покажеш,че има и друго :)
И в крайна сметка, кое ни обединява? Дали можем да балансираме тази информация, която всеки един има, с любовта си?
-
Аменун :D.Ще се научиш!
-
Това, което БИ трябвало да ни обединява е човешкото в нас. Всичко останало, както виждате ни разединява:((( Тук сме да си бъдем полезни един на друг, а не да сме съгласни с всичко. Ако беше така, нямаше да има никого тук. Тук не сме да налагаме модели - напротив, да сглобяваме собствените си такива, ако има нужда. Тук не сме да се обиждаме, а да се усмихваме един на друг. Тук не сме да си говорим иронично ( Mr.Rambo, Mr. Poppy ) и тн., а да изградим уважение към останалите.
Тук сме, за да открием истината за себе си. Но истината за себе си, човек открива едва тогава, когато разбере истината за останалите.
Оберон
-
Аз съм в този форум за да съм винаги съгласен с хората достигнали върхове и сфери във всякаквите вселени. След напрежението в очните ми ябълки, прочитайки поста на Флай за каквото и да е било, стоя 10 минути, най-малко, и се гмурвам за да достигна чистата мъдрост и просветление.
Ей ако ме изтриете гхм
-
Това, което БИ трябвало да ни обединява е човешкото в нас. Всичко останало, както виждате ни разединява:((( Тук сме да си бъдем полезни един на друг, а не да сме съгласни с всичко. Ако беше така, нямаше да има никого тук. Тук не сме да налагаме модели - напротив, да сглобяваме собствените си такива, ако има нужда. Тук не сме да се обиждаме, а да се усмихваме един на друг. Тук не сме да си говорим иронично ( Mr.Rambo, Mr. Poppy ) и тн., а да изградим уважение към останалите.
Оберон
Обероне, много си прав!
.
Тук сме, за да открием истината за себе си. Но истината за себе си, човек открива едва тогава, когато разбере истината за останалите.
Оберон
Но...истината за другите, човек открива едва тогава, когато разбере истината за себе си. Ето пример за друго разбиране на нещата, който ни прави полезни един на друг ;)
-
Просто има хора, които прикриват своето невежество чрез ирония и сарказъм, същевременно чрез тях те си създават илюзорното усещане, че контролират положението, и че са силни....
Има други хора пък, на които егото се проявява чрез сарказъм и ирония, тъй като те съзнават, че знаят повече и надменно го изтъкват за сметка на другите, но според мен и това е слабост....При такива хора познанията са просто багаж, който мъкнат със себе си, но не са успяли да се слеят с мъдростта в него...
Това е някакъв инстинкт за саревнование и превъзходство...при някои той се проявява на физическа основа, при други на “интелектуална”....просто хората подвластни на подобни инстинкти са доста назад в “духовната еволюция”, ако мога така да се изразя...
За съжаление колкото и да знам, че няма смисъл – и аз ужасно се изнервям и не мога да контролирам емоционалните си реакции по-удачно спрямо дразнителите!
Просто, защото и аз съм назад 8)
П.П. Горните твърдения не се отнасят до всички ползващи похватите на иронията и сарказма! Отнасят се до определен тип хора - обикновено се разпознават...
-
Уважение не може да се предостави "на голо" - уважението е за този, който предостави постижение. Да уважаваш простия факт на човешкото, по принцип е благородно, но носи страховития риск да затънеш в компромиса на посредствеността и, в последна сметка, да загубиш Високия идеал. Не можеш да уважаваш, да търпиш дори не можеш, когато нещо не предоставя съответното достойно постижение; каквото и да означава това.
Какво ни обединява? Много лесно ми е да отговоря "Обединява ни човешкото", но ще се поправя: обединява ни нашият стремеж да осъзнаем и да споделим. Където няма осъзнаване, не може да има каквото и да било, което заслужава да се сподели. Където няма споделяне, липсва благородното основание едно осъзнаване да бъде осъществено и на сцената застава егоцентризмът. От самоцелно осъзнаване полза няма, защото дори и най-просветеният е изгубен, ако не протегне от високата си позиция ръка към своите малки братя и сестри.
Във Форума припламва на много места спор, следи от който намирам дори тук, в тази толкова нежна тема (Благодарности към Amenun за инициацията!). Този спор се изразява в сблъсъка между посредствеността и стремежа, между желанието личното да бъде утвърдено дори тогава, когато е несъстоятелно и благородството да помълчиш, да приемеш дори. В такава атмосфера не може да съществува обединение - вместо това идва раздор и надскачане - чие его е по`.
Мен лично често ме обвиняват, защото умея да поддържам един безкомпромисен и остър стил, чиито тези се застъпват по някога доста агресивно. Тук не е мястото да коментирам дали съм прав или не, но безапелационно твърдя, че ако някоя теза е вярна, тя има право да съществува и обратно - ако не е вярна, не може да се ползва от такова право, трябва да се премахне. Такава твърда безкомпромисност е задължителната атмосфера за осъзнаването. След осъзнаването, както посочихме, идва споделянето. А при споделянето е необходимо вътрешното изпитване на "истината" и нейното приемане, ако е Истина. Другото е компромис, а там няма обединение - има само скалъпени Франкенщайн-овци от неживотоспособни мисловни сглобки, които са всичко друго, но не и онова - единното!
-
Аз лично ценя хора, които осъзнават, че не могат да претендират за абсолюта, тъй като ние сме просто част от него и не мисля, че на този етап можем да го прозрем и разберем и съответно за мен истината и следователно достоверността дори на една теза винаги е нещо относително (в различна степен разбира се, но все пак), което се подлага на съмнение....
Привърженичка съм на принципите на Сократ и Декарт, така да се каже :)
За това мисля, че търпимостта към различните тези не е просто нравствена проява, а интелектуално любопитство и осъзнаване...
Разбира се, дискриминацията на една или друга теза си е в нашата природа, ние хората гледаме през една призма, но от различни позиции....за това, ако една теза е вярна за едни, а не за други, то поне трябва да осъзнаем, че това не е никакъв абсолют!
Не търся никакъв спор в случая...просто мисля, че трябва да ни обединява желанието да открием повече истини вместо да се саревноваваме ,или налагаме, или самоизтъкваме.... Но осъзнавам, че е много трудно човек да надскочи себе си и природата си, за това хората, които успяват според мен са тези, които се докосват до мъдростта...
Останалите просто не трябва да забравяме, че нищо не е това, което изглежда и че винаги трябва да си оставяме по една вратичка за нови възгледи...
Аз също попадам в капана на личната теза и позиция, но ако бяхме способни да осъзнаем абсолюта на нещата нямаше да сме тук и да го обсъждаме... за сега всички просто следваме вътрешния си устрем...
-
Присъединявам се към обоснованото изказване на flyDragon. Ние сме тук наистина водени от желанието си да споделим стремежа си за личностно израстване като споделяме истините, до които сме стигнали.
Може би на моменти само ни "куца" начинът, по който излагаме тези истини. Мисля, че не трябва да има противопоставяне, а съпоставяне на гледните точки, за да избегнем припламването на агресивното. Да се опитаме да уважаваме различността. Не сме произведени в калъп, че да сме напълно еднакви... да се опитаме да не осъждаме различната от нашата позиция. Преди време прочетох една мисъл, която ми проблесна в съзнанието, докато четях тази тема : "Който съди не разбира, защото ако разбираше, не би осъждал." :D
-
Аменун :D.Ще се научиш!
Aйде пак сега :D кога, как и защо ????????? :) не обичам празна зала за танци и да нямам кавалер :(
-
Хубава тема, но с много труден отговор. Иска ни се да вярваме в това, че сме близо до това което ни обединява. За съжаление сме далеко от истиският смисъл на това. Съществуват групички, отбори, но нищо цялостно. А тук такива неща не минават. За да се получи е нужно приемане на живота в пълното му разгръщане и приемане на Бог в пълният му смисъл. Много смятат, че са ги постигнали, но въпреки това, все намират нещо да отрекат, нещо на което да се възпротивят, все намират злото и лошото. Това което ни обединява е искрата на чистия живот от която сме създадени. Все някога тя ще се разгърне дотолкова, че да стане най-важното, защото тя наистина е такава. Но няма как да се опознаем само чрез нея, защото тя е даденост. Това обединение зависи само и единствено от хората, космосът не може да помогне, защото самият той не е обединен. По всичко личи, че в плана на Бог влиза хората да постигнат цялостно обединение и завършеност. И всичко се крие в това отричано его. Космосът отрича личното егото, защото не го разбира и се страхува от него. Може и да подозира, че чрез него някога хората ще властват. Но не и по начинът по който той го е правил, а с разбиране и съзидателност. Индивидуалното его, което толкова много ви измъчва, играе всъщност централната роля в обединението. Само човек затворен единствено в себе си, още от раждането си, ще тръгне реално да се мъчи да разбира другите. Ако той има благинката на колективния начин на живот, познайте кога ще тръгне да се мъчи толкова да разбира и общува с другите групички. Проблемите които индивидуалното его изпитва тук, са базирани на разделеността на самият космос. А неговото привидно разделение е било нужно, за да се разгърне живота чрез който се опознаваме.
Освен това разумът никога няма да постигне пълно обединение, можеш да го вкараш в някаква рамка от страх, но не му е това работата. Трябва да се прокарват повече неща през сърцето, но хората не го правят. Говоря за сърце, не за лични емоциионални изживявания. Разумът трябва да свикне, че без конфликти, няма как да се постигне синтезът. Тук на Земята съществува страданието предизвикано от конфликта между индивидуалните егота, но това страдание няма да е напразно. Бог колкото взема толкова и дава. На хората трябва да се даде най-много и затова от тях се очаква да дадат най-много. Според мен, няма значение колко ще се караме из тия форуми, стига ти да не изпитваш омраза и отричане. Ако нямаше конфликт, щеше да метнеш ръка и да кажеш, да си мисли каквото иска. Но така няма да разбереш истината която другия носи. Много ум и сърце се изисква в това да бъдеш човек. Ще дойдат поколения които няма да се срамуват да бъдат такива и да искат да бягат от Земята и призванието си, заради трудностите. След колко страдания... колкото са нужни. Никой не може да избяга от себе си.
-
"И запяха Айнурите песен за въхвала на Илуватар. И музиката им се стелеше през пустошта и даваше живот на всяко едно празно кътче. И песента стана силна и громка. И затрепера необятната Вселена под напора на звуците божествени. Сърцето на Илуватар се изпълни в лщбов и топлота, като видя старанието на Айнурите. Вдигна ръка и те спряха. Тогава самият той поде нова и съзидателна песен, и Айнурите запяха след него. Пееха, и бяха щастливи. Пееха, и могъщите звуци осветяваха вечния мрак. Но ето, един от Айнурите запя по-силно от останалите. Той промени божествената мелодия по свой образ и подобие. И смутиха се Айнурите и сърцето на Илуватар трепна...."
Цитат по спомен, Дж.Р.Р. Толкин, "Силмарилион"
Обединява ни наистина първичния божествен пламък, музиката на Вселената и жаждата за живот.
В цитата по спомен се намеква за отцепника от общото, носителя на друга музика, Мелкор - най-силния и доблестен измежду Айнурите....
Оберон