Пет неща, които не знаехте за...РамаданГеополитиката на другия най-голям празник в света
Автор: Вали Насър
В средата на август започва свещеният месец Рамадан, когато стотици милиони мюсюлмани постят от зори до мрак, а в този период благоверните освен това не могат да се карат, да псуват или да правят секс през деня. Но не става въпрос само за набожен аскетизъм. Рамаданът сам по себе си е световна сила - непредсказуемо време на разюздана консумация, изненадващи конфликти и политическо мошеничество.
1. Рамаданът е голям бизнес.Макар че не е такъв могъщ двигател на консумацията като Коледа, Рамаданът се нарежда на достойното второ място. Наистина продуктивността в ислямския свят спада рязко по време на постенето, а държавната администрация замира. Но моловете в Истанбул са претъпкани, а търговците на луксозни автомобили в Рияд берат богат урожай по време на Рамадана. Веригите за бързо хранене предлагат "нощни оферти" за празника, а египтяните купуват почти два пъти повече храна от обичайното. Заради гарантираната аудитория, стояща вкъщи за ифтара (нощното прекратяване на постенето), телевизиите пускат най-добрите си програми - между 25 и 30% от постъпленията от реклами по арабските телевизии са от времето на Рамадана. Икономическият отскок се чувства дори и в Австралия - в дните преди Рамадана износът на овце (чието месо е глезотия за празниците) нараства с до 77%.
2. След петрола Рамаданът е най-големият износ на Саудитска Арабия.До 70-те години на ХХ в. строгото спазване на Рамадана беше доброволно в по-голямата част от ислямския свят - израз на културна солидарност, както и на лична религиозна вяра. След това през 1973 г. идва петролният шок. В хазните на държавите от Персийския залив потичат петродолари, позлатявайки пустинните царства, които финансират консервативни ислямски духовници и строят джамии и семинарии по целия свят. Гастарбайтерите се връщат от Персийския залив вкъщи, надъхани със строги схващания за жените, образованието и религиозните практики, които насаждат в отдалечените планини на Северен Пакистан или в наводняващите се равнини на Бангладеш. Днес в Аче, Индонезия, неспазването на Рамадана се наказва с бой с пръчки, а през 2009 г. вътрешното министерство на Египет криминализира като нарушение на обществения ред яденето през деня по време на свещения месец.
3. Рамаданът е време за мир, но е помрачен от война.Религиозното вглъбение невинаги е било синоним на пацифизма. По време на Рамадана през 624 г. пророкът Мохамед повежда битката при Бадр, която е първата мюсюлманска война срещу "неверниците" в Мека. Въоръженият конфликт от 1973 г. израелците наричат войната Йом Кипур, а изненадващата атака на египтяните, йорданците и сирийците по време на поста е позната като "войната Рамадан". В по ново време в Ирак Рамаданът е време на драматично увеличаване на сектантското насилие и нападенията срещу американските войски, като върхът от 1400 инцидента бе достигнат през 2007 г. Но Рамаданът също така усложнява военните маневри - по време на битката при Тора Бора някои от афганистанските войници, настъпващи към Осама бин Ладен, настояват да си отидат вкъщи на свечеряване, за да могат да прекратят постенето си.
4. Глобализацията променя Рамадана.За почти 45-те милиона мюсюлмани, които живеят на Запад, строгото съблюдаване на религиозните норми може да бъде доста самотно занимание. Работата в тези страни не спира заради Рамадана, а постещите трябва да прекарат деня с колегите си, които ядат и пият навсякъде около тях. Нароиха се ръководства онлайн, предлагащи съвети как мюсюлманите да се справят с чувството за изолация, а влиятелни духовници дават специални разрешения на тези от тях, които живеят извън Близкия изток. Например от 70-те години има разпоредби, позволяващи на мюсюлманите, които живеят на географска ширина над 64º (където слънцето никога не залязва през летните месеци), да започнат и свършат дневния си пост във времето, когато това се прави в Мека или в най-близкия голям град на юг с нормален изгрев и залез.
5. Рамаданът е най-добрият приятел на тираните.Светските диктатори отдавна използват празника, за да кърпят съмнителния си религиозен авторитет. Туркменбаши, починалият неосталинистки диктатор на Туркменистан, амнистира 8145 затворници по време на Рамадана през 2005 г. Автократите от Дамаск до Алжир играят същата игра. Саддам Хюсеин, който цинично се опита да се представи за ислямист през късните години на режима си, два пъти отправи предложения за спиране на огъня до Техеран по време на иранско-иракската война. А през 2008 г., когато американският държавен секретар Кондолиза Райс посети Либия по време на Рамадана, Муамар ал Кадафи отказа да стисне ръката й, позовавайки се на ислямските забрани да се докосват жени по време на постенето, като през цялото време беше заобиколен от своята кохорта от охранителки, приличащи на амазонки. За пореден път това илюстрира факта, че ислямският свещен месец винаги е бил смесица от свещеното и профанното.
http://www.foreignpolicy.bg/show.php?storyid=946464
