Автор Тема: 7 огледала  (Прочетена 3136 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен H.

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 8 658
  • In Lies We Trust...
7 огледала
« -: Октомври 22, 2006, 20:02:21 pm »
Древните текстове твърдят, че живота е възможност да постигнеш споразумение с всички форми на преживяване (най-светлото от светлината и най-тъмното от тъмнината) и че ние сме в състояние да прегърнем тези възможности без да съдим и някак да станем повече, отколкото нашите несгоди и изпитания в живота изглеждат че са, нетният ефект от това е, че задействаме биологични кодове в своите тела. Никога не поглеждаме назад, защото се придвижваме все повече и повече към най-пълното изражение на това да си човек. Те гледали на живота като на инициация. Гледали на житейските взаимоотношения като на наши храмове. Външните храмове са ни служили добре, но мисля, че сме ги надраснали. Сега, наши храмове са станали нашия романс и нашето приятелство и взаимоотношенията, които имаме един с друг. Това са храмовете в нас и ние трябва да се видим по всички начини и разполагаме с възможността да усъвършенстваме това, което виждаме извън себе си, като себе си. Всеки човек на пътя на майсторството ще разпознае седем уникални форми на взаимоотношения в своя живот, които те наричат седемте мистерии на взаимоотношенията.

Тези 7 огледала на взаимоотношенията са последователни и трябва да си разпознал по-простите, за да можеш да видиш по-сложните. Например, трябва да разпознаем отраженията на себе си, които виждаме един в друг.
 
1. Ако не ти харесва това, което някой ти показва, или дори да ти харесва, съществува голяма вероятност те да отразяват самия теб. Питат ме: ами ако виждам в другите хора стереотипи за които знам, че лично не ги проявявам? Тогава?

2. Когато става това, просто си се натъкнал на второто огледало: То не е отражението на това, което си ти в момента, а отражение на това, което осъждаш в момента, което е по-сложно.
 
3. Третото огледало е огледалото на онези части от себе си, които сме изгубили, или които сме отдали, или които сме отнели от другите.

4. Четвъртото е отраженията на твоята най-забравена любов.

5. Петото е отраженията на Баща/Майка/Създател.

6. Шестото е отраженията на твоето търсене в мрака.

7. Седмото е твоя най-велик акт на състрадание – способността да имаме състрадание за себе си в живота. Друг начин да се каже това е да се допуска наличието на съвършенство в забелязаните несъвършенства в нашия живот.

Една жена била много красива и искала да бъде модел, но не отговаряла на начина, по който агенциите смятали, че трябва да изглежда. Започнала да си прави пластични операции и накрая това причинило смъртта й. Какво е използвала като критерий? Кой може да даде мярката за красотата и уникалността, които е притежавала просто съществувайки такава, каквато е? С кого се сравнявате? Трябва да допускаме наличието на съвършенство във всичко, което живота ни предложи в нашето ежедневие. Ние отваряме вратата за възможността за състрадание. Древните го казват много ясно - как можем да изпитваме състрадание, ако съдим себе си или съдим друг, ако се страхуваме от нашия свят? Чувстваме ли се изоставени в този свят? Чувстваме ли, че не сме достатъчно добри? Как можем да изпитаме състрадание към някого в живота, ако все още чувстваме тези качества? Затова, чрез взаимоотношенията в своя живот имаме възможността да демонстрираме майсторство или това, което някой би нарекъл изцеление на тези качества и правейки това, ние павираме пътя да отворим вратата на състраданието за самите себе си. Можем да изберем по-висшата опция - да се придвижим отвъд правенето, да се превърнем в нещата, които повечето от нас избират да имат в своя живот. Ако сме избрали да имаме мир в нашия свят, трябва самите ние да станем този мир. Трябва да намерим този мир в нашите мисли и в нашите тела и в нашите чувства. Трябва да се превърнем в нещото, което изберем да имаме в своя живот. Ако успеем да постигнем споразумение с възможността, ако можем да повярваме, че има само един Източник на всичко, което може някога да се случи и разгърне в нашия живот, включително всичко най-светло от светлината и най-мрачно от мрака; ако можем да признаем, че има само една сила, а не две ясно отделени сили и че това има биологичен еквивалент в нашите тела, постигането на споразумение с тези неща ще създаде биологичния еквивалент на единството, което започва да се разгръща вътре в нас.

Излезте в света и наблюдавайте живота, докато успеете да постигнете споразумение с него, използвайки следното:

АКО ПРИЗНАВАТЕ, че има един единствен източник на всичко, което е или може някога да бъде. Признавате ли, че всяко житейско събитие без изключение, е част от едното?

ДОВЕРЕТЕ се на процеса на живота такъв, какъвто ви се показва. Доверете се на това, че всичко е божествено синхронизирано и че няма случайности.
 
ВЯРВАЙТЕ, че всички и всяко преживяване привлечено към вас, без изключение, е вашата възможност да демонстрирате своето майсторство в живота.

ВЯРВАЙТЕ, че вашия живот отразява вашия стремеж да опознаете себе си по всякакви начини. Вярвайте, че в познаването на своите крайности, откривате своя баланс.

ИСКРЕНО ВЯРВАЙТЕ, че същината на вашия живот е вечна и че вашето тяло може да се наслаждава на същия опит от вечността.

ПРИ ТОВА ПОЛОЖЕНИЕ: С оглед на това, как можете да преценявате себе си, дадено житейско събитие, избора или действията на друго лице като правилни, погрешни, добри, лоши - като нещо различно от изражението на това Едно? Част от старата парадигма твърдеше, че е необходимо много време нещата да се случат. Съществува друг път, където ние просто се превръщаме в тези неща, които желаем сега. Това може да стане за миг. Последното научно проучване показа, че мисълта, чувството и емоцията, която наричаме състрадание, има вибрационен шаблон, свързан с него. Регулирайки качеството на мислите, чувствата и емоциите си, ние регулираме начина, по който този шаблон се проявява в нашите тела. Този шаблон изключва и включва специфичните кодове на ДНК.


Грег Брейдън

milenski

  • Гост
Re: 7 огледала
« Отговор #1 -: Октомври 23, 2006, 11:06:43 am »
МНОГО ценно!!! Благодаря  :)

По повод първото огледало се сетих за една мисъл на Оскар Уайлд:

"... ние не можем да понасяме у хората недостатъците, които сами притежаваме."

Аааабсолютно вярно! :P

Дъвиан

  • Гост
Re: 7 огледала
« Отговор #2 -: Октомври 23, 2006, 16:52:18 pm »
"За усета на човека единството на собствената себичност е неразличимо от единството въобще; защото онзи, който в акта или процеса на потъването е потънал под попрището на цялата разпореждаща се в душата многообразност, не може да опознае вече-не-биването на многообразието другояче освен като самата единственост, т.е. собственото вече-не-многообразно битие като вече-не-биването-един-с-друг на битието, като разбулената или изпълнилата се обездвоеност. Единичността вече не може да схване себе си нито отсам индивидуацията, нито даже отсам двоичността на Аз и Ти, защото за периферното познание на душата “ведно”, както по всичко личи, по необходимост е равнозначно на 1.

Но живяното единство познава и диалогично живящият. Това е именно единството на Живота, единството, което, постигне ли се веднъж истински, не мож го повече разтрогна с никаква превратност, не мож го повече разкъса о две на креатурен делник и “обожествен” празничен час; единството на безпрекъсното, безотстъпното упорство в конкретността, в която чуваш словото и дръзваш да промълвиш отговор."

Мартин Бубер, "Безсловесната дълбина", из "Задушевният разговор"

Неактивен Niya

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 73
Re: 7 огледала
« Отговор #3 -: Октомври 24, 2006, 01:16:29 am »
                                                      Обкръжаващата среда като огледало

Знам, че подобно съждение отначало звучи много необичайно. Но едва ли обичайността на дадено твърдение трябва непременно да се приема като критерий за верността му. Така наречената обкръжаваща среда в действителност е огледало, в което всеки вижда само себе си. Той никога не може да види нещо друго освен себе си, защото от истинската, обективна, еднаква за всички хора, цялостна действителност той филтрира единствено онова, към което притежава афинитет. Който не осъзнава това, неизбежно стига до погрешни начини на поведение.
Ако сутрин се погледна в огледалото и видя в него лице, което ме гледа враждебно, мога здравата да наругая това лице. Ругатните ми обаче изобщо няма да впечатлят лицето в огледалото. Напротив, то ще започне също да ругае. Няма нищо по-лесно от тази взаимна ескалация, докато накрая не се стигне дотам, че да ударя озлобеното лице в огледалото и огледалото да се счупи. Никой не би започнал такава игра с огледалото в банята, защото всички добре осъзнаваме функцията му на огледало. В ежедневния живот обаче почти всички хора яростно преминават през фазите на описания процес. Борят се с враговете в обкръжението си, с лошите съседи и роднини, с обществото и с какво ли не още.
В действителност, те воюват единствено със себе си. Затова и навсякъде има само победени, но не и победители - кой може да спечели в битката с огледалото. Законът за резонанса (за да възприеме каквото и да било, човек се нуждае от определено съответствие в самия него) и за отражението важи, естествено, както за положителните, така и за отрицателните случаи.
Ако засега, почти без изключение, даваме само отрицателни примери, то това е, защото страданията на хората идват именно оттам. С положителните страни на съдбата си повечето хора и без това се справят достатъчно добре. Ако човек осъзнае огледалната функция на окръжаващия го свят, той би получил неочаквано богат източник на информация. Макар, че в огледалото можем да виждаме само себе си, ние използваме огледало, защото то ни показва части от нас, които без негова помощ би ни било невъзможно да зърнем.
По същия начин и наблюдението на собственото ни обкръжение и на събитията, с които влизаме в конфронтация, е един от най-добрите методи за самопознание. Защото всичко, което ни притеснява от външния свят, показва само, че още не сме се примирили с аналогичния принцип в самите нас. А на човек не му е приятно да се съгласи с това. Но фактът, че някой се възмущава от скъперничеството на друг човек, със сигурност показва, че самият той е скъперник, защото иначе това изобщо не би го развълнувало, не би му пречило. Ако той самият е щедър, какво го засяга съперничеството на другите. Той би могъл да го приеме като даденост, без да се вълнува и без да се чувства засегнат.
Ако разсъждаваме трезво, всички неща са такива, каквито са. Тревата е зелена. Разбира се, че не е немислимо, тя да е червена, но тя е зелена и това сигурно си има своя смисъл. Никой не се възмущава, че тревата е зелена, защото това не засяга никакви човешки проблеми. Че на света има война, е също такъв факт, както и зеленината на една морава. Но войната вълнува духовете; и така започва борбата за мир. Борим се за всичко - за мир, за справедливост, за здраве, за човечност.
Би било обаче много по-просто и по-ефективно, да постигнеш  мира в себе си. Тук се крие разковничето. Всеки човек е в състояние да промени и нагоди света според своите представи, без никаква борба и без външна сила. Човек трябва само да промени себе си и, о, чудо, целият свят се променя с него. Когато видя в огледалото враждебно лице, трябва само да се усмихна и то ще ми отвърне същото. Напълно сигурно е! Всички непрекъснато искат да променят света, но никой не използва средствата, които единствено водят до успех. Който промени афинитета си, получава нова програма, вижда друг свят.
Всеки човек живее в „свой" свят. Тези светове са толкова на брой, колкото са и хората. Те са само детайли, аспекти на истинския свят, който се движи по железни закони и хич не иска и да знае за хорските призиви към промяна. Именно външният свят е надеждният източник на информация за ситуацията, в която се намираме в момента. Ако човек се научи да се пита за смисъла на всичко, което се случва с него, той не само ще започне все по-добре да опознава себе си и проблемите си, но ще открива и възможности за промяна.
Винаги, когато на човек му се случва нещо, той веднага трябва да си задава въпроса: „Защо се случва точно на мен, точно сега, точно това?" Докато не свикнем да си задаваме тези въпроси, намирането на отговори ще ни бъде трудно. Но и тук майсторство се постига с упражнения, и не след дълго можем да се научим да откриваме смисъла на случилото се и да го свързваме със себе си.
В психопатологията има понятие „налудност за отношения", с което се означава характерната особеност на страдащите от шизофрения хора да отнасят към себе си всичко, случващо се по света. На този болезнен полюс на налудността отговаря и положителен полюс, който тук бихме нарекли „мисъл за отношения". Всичко, което се случва, има значение за преживяващия го.
Колкото повече се осъзнава човек, толкова по-добре се научава да подрежда нещата и да търси в тях информация. Така се запазва най-важното изискване - да сме в хармония с всичко, което съществува. Ако това не ни се отдава, трябва да търсим причината в себе си. Човекът е микрокосмос и значи, точно копие на макрокосмоса. Всичко, което възприемам отвън, мога да го открия у мен.
Ако вътре в себе си съм в хармония с различните области на действителността, техните представители от външния свят не могат да ме затормозят. Ако се случи нещо, което ми е неприятно, то това не е нищо друго, освен подканяне вътре в мен да се обърна и към тази област.
Всички лоши хора и неприятни преживявания в действителност са само вестоносци, медии, които правят невидимото видимо. Който разбира това и е готов да поеме отговорност за съдбата си, изгубва страх от заплахите на случайността.
Основна грижа на нашето време е предотвратяването и осигуряването срещу евентуалностите на съдбата. Системите за осигуряване варират от застраховката до социализма и имат една-единствена цел - чрез външни мерки да попречат на намесата на съдбата или да я модифицират. Зад всички тези усилия се крие страхът. Човек се освобождава от страха, когато е готов сам, на собствена отговорност, да се изправи пред съдбата си. Не можеш по погрешка да бъдеш убит, не можеш по погрешка да станеш богат. И двете неща се проявяват само, когато човек е узрял за тях и притежава съответния афинитет. Хората се стремят към богатство, обаче пропускат да се подготвят, да узреят за това богатство. Интересуващите се от езотерика търсят по цял свят истински гуру и най-добрата система, но забравят, че гуруто сам идва при онзи, който е узрял.
Достатъчно е наистина да имаш нужда от нещо и ще го получиш. Много хора със сигурност сами са се уверили в този закон за разни дребни неща. Някога в живота човек се сблъсква с нещо, на чието съществуване дотогава изобщо не е обръщал внимание, дори не го е подозирал. Запознаваш се, например, със специалист по „любовния живот на мравките". И докато още се чудиш, че изобщо има човек, който се интересува от такава странна тема, ето че някой друг съвсем „случайно" ти подарява книга на същата тема. После прочиташ в някое списание за същото или отиваш на гости и установяваш, че твой добър познат, с когото се знаете от години, също се занимава с темата, но преди никога не е споменавал за това.
Зад тази „поредица от случайности", която повечето хора все някога са преживели под някаква форма, не се крие нищо друго освен закона за афинитета или резонанса. Това е сигурният начин да получиш всяка книга, всяка информация, всеки контакт, от който имаш нужда - ако, наистина, имаш нужда и си узрял за тази среща. Без необходимата зрялост никакво търсене и усилия няма да помогнат.
Който променя себе си, променя света. В света няма нищо за оправяне, но в нас има много. Езотеричният път е пътят на постоянната промяна, на облагородяването на оловото до злато. Мъдрецът е в хармония с всички области на съществуването и затова живее в най-добрия от всички възможни светове. Той вижда действителността и знае, че всичко, което го има, е добро. Не търси повече щастието, защото го е намерил ... в себе си.
                                                                                                    Торвалд Детлефсен "Съдбата като шанс"

Неактивен Alien

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 6 668
  • WATCHER
Re: 7 огледала
« Отговор #4 -: Октомври 24, 2006, 10:02:00 am »
Цитат
Но фактът, че някой се възмущава от скъперничеството на друг човек, със сигурност показва, че самият той е скъперник, защото иначе това изобщо не би го развълнувало, не би му пречило. Ако той самият е щедър, какво го засяга съперничеството на другите.

Нещата не бива да се абсолютизират защото ще дам елементарен пример и ще видите колко абсурдно звучи след като се заменят едни качества с други!

Та ето: Но фактът, че някой се възмущава от убийството на друг човек със сигурност показва че самия той е убиец, защото иначе това не би го развълнувало , не би му пречило! Ако той самия не е убиец какво го засягят убийствата при другите!

Ако ме разбирате какво искам да кажа  ;)

Неактивен Niya

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 73
Re: 7 огледала
« Отговор #5 -: Октомври 24, 2006, 12:34:08 pm »
Да, нещата не бива да се абсолютизират и мисля, че автора има друго предвид.И ако вземем примера с убийството, то по-скоро би могло да се каже, че ако един човек толкова се възмущава от убийството или убийците, то това означава, че в него, може и дълбоко скрит, да се съдържа този принцип, че този човек, при определени ситуации, може и екстремни, би извършил убийство.

Неактивен ultrafutur

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 786
  • Amor vincit omnia
Re: 7 огледала
« Отговор #6 -: Октомври 24, 2006, 13:04:43 pm »
Taкa, нека и аз да кажа нещо...
Принципно това т.нар. 1во огледал е вярно, защото наистина човек има склонността да самоотразява света на своите мисли и да ги проектира наоколо (специално върху околните). За тази склонност говори още г-н Фройд.
Лесно можем да познаем скритите подсъзнателни проблеми на човек ако наблюдаваме внимателно неговото поведение - той критикува най-силно именно чертите които не понася в себе си, защото дотам е стигнала разархивиращата му програма... ;D
Проблемите се умножават имено когато този принцип започне да се абсолютизира и схваща в по-голям мащаб, отколкото е реално. Все пак, у всеки от нас се крие един потенциален убиец/герой/спасител/магьосник/и т.н., като в преражданията си ние разиграваме много от тези роли...
« Последна редакция: Октомври 24, 2006, 15:15:05 pm от Horus »
musica universalis

Oberon

  • Гост
Re: 7 огледала
« Отговор #7 -: Октомври 27, 2006, 15:16:53 pm »
Ееее, Ултра, отдавна не ме беше кефил така:)))
Много вярно казано:

Проблемите се умножават имено когато този принцип започне да се абсолютизира и схваща в по-голям мащаб, отколкото е реално. Все пак, у всеки от нас се крие един потенциален убиец/герой/спасител/магьосник/и т.н., като в преражданията си ние разиграваме много от тези роли...

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27