Автор Тема: Какво можем да направим?  (Прочетена 2746 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

milenski

  • Гост
Какво можем да направим?
« -: Септември 23, 2006, 13:48:28 pm »
Какво можем да направим?

Автор: montalk

Можете да научите толкова много за повсеместната поквара, несправедливостта  и експлоатацията в този свят, преди да изпитате „сърбежа” да направите нещо по въпроса. Може би се чувствате неудовлетворени, че повечето хора не виждат истината, а онези, които я виждат, не предприемат никакви действия. Цялото това четене, създаване на мрежи и обсъждане може да изглежда като неефективно използване на времето, когато светът видимо се срутва пред очите ви и са нужни действия сега.

Това нетърпеливо отношение води до енергия, изразходвана в негодувание, припряност и самосаботиране. Бъдете мъдри и помнете, че подготовката и издебването на подходящия момент са ключът към ефективното действие, а подходящият момент се определя от фактори, които не винаги са под контрола ви. Прибързаните действия са също толкова безсмислени, колкото и протакането.

Когато енергията не се освобождава, тя трябва да се натрупва. Когато времето не е назряло за действие, се занимавайте с подготовка, за да бъдете по-ефективни. Четенето, ученето, споделянето на знания, обсъждането, изграждането на мрежи, практикуването – това са начини за натрупване на необходимата енергия с цел последващото й освобождаване, за организирането на вашите средства, умения и инфраструктурата, необходими за максимално възползване от появилите се възможности.

Благоприятните възможности са като отворените врати. Безсмислено е да се опитвате да преминете със сила през затворена и заключена врата.  Обърнете внимание как безрезултатните усилия в живота са били полагани въпреки вътрешната и външна съпротива, въпреки нежеланието, натякващата интуиция и предупредителните знаци и нещата просто не са вървели гладко. Тези пътеки са осеяни с препятствия, които увеличават бедите и водят до пропилени усилия.

Благоприятните възможности се разкриват, когато се изправите пред тях, като от вас се иска само да минете през вратата. Обърнете внимание как най-удовлетворителните ви усилия са били съпровождани с вътрешна и външна помощ, придружени с неподправен ентусиазъм и нещата са се подреждали от само себе си. Всяко предизвикателство по този път само увеличава вълнението и трансформира усилието в успех. Когато се проявят най-благоприятните възможности, няма да имате никакви съмнения или колебания да се възползвате от тях.

Както винаги, тук има два капана, които трябва да се избегнат. Първият капан е да позволите на нетърпението, самозалъгването или нечестната мотивация да заглушат вашата интуиция и правилна преценка. Това води до избор на погрешната врата или може би прибързано да се опитате да минете през правилната. Вторият капан е да изчаквате пасивно добрата възможност да се появи  ей така от хроничната ви инертност. Да разгледаме този втори капан по-обстойно.

Истина е, че когато човек е на прав път, нещата си идват естествено на мястото. Но някои приемат това като извинение за инертността си, смятайки, че тъй като всичко си идва с времето, им остава само да седнат и да чакат. Те забравят, че да се намираш на прав път е безсмислено, ако не се движиш по него. Като път с изходи, правилният изход ще се появи в подходящото време, но какъв е смисълът да паркирате и да чакате този изход сам да пристигне при вас?

Това е да доведеш една възможност до заключителната й част, която поражда следващата възможност. Но хората, заседнали в рутината, започват от нулев отправен момент и затова трябва да задействат процеса, като направят нещо не по волята си. Това става просто като отместят фокуса на вниманието си към нещо интересно или вълнуващо и го последват.

Да обобщим – подготовката и действието са еднакво важни, като и двете си имат своето подходящо време, което се определя според обстоятелствата. Времето за действие е, когато готовността и ентусиазмът ви срещнат благоприятната възможност. Ако срещате пречки, вместо предизвикателства, проверете отново искреността на мотивацията си, изследвайте надеждността на методите си и проверете дали условията са назрели, за да приемат  усилията  ви.   Липсата на напредък е резултат от използването на сила за преодоляване на пречките или пасивно изчакване на подходящата възможност. Когато страхът от некомпетентност пречи на човек да предприеме някакво действие, спомнете си, че времето, прекарано в оплаквания може да се оползотвори за подготовка. И накрая, знайте, че всичко си идва на мястото по най-елегантния начин, когато човек полага положителни усилия, вместо просто да седне и да чака.

В крайна сметка, ние се занимаваме с действия, които просветляват и дават възможност на другите, предоставяйки им една по-истинна алтернатива. За да има полза от помощта, получателят й  трябва първо да осъзнае избора, да го направи, а после да направи необходимото, за да го последва. Лесно се вижда, че днешното невежество и страдание произлизат или от това, че хората не осъзнават, че имат избор, или го осъзнават, но не правят този избор, или избират, но не са достатъчно силни духом или дисциплинирани, за да го вкарат в действие.

Точно това определя каква е нашата отговорност и каква – тяхната. Нашата отговорност е да просветляваме и да даваме възможност, а тяхната е да избират и да я осъществят. Да просветляваме означава ясно да предоставим избора. Да дадем възможност означава да подготвим онези, които са избрали. Ние можем да ги съветваме, но не и да ги насилваме, можем да ги подкрепяме, но не и да носим тежестта им.

Пренебрегването на тези отлики води до пропиляна енергия или дисфункционална динамика. Представете си проповедниците или донкихотовските активисти, които се опитват да наложат възгледите си на другите, които вече са избрали друго, или пък гурутата, които създават едно нездраво състояние на зависимост, като пренасят тежестта си върху последователите си. За да избегнете тези грешки, трябва да знаете кога да информирате, кога да помагате и кога да се отдръпнете. Всичко това идва с опита, стига да се учите от резултатите.

Казано с прости думи, колкото повече вътрешният ви ентусиазъм и готовност срещат външна необходимост и благоприятна възможност, толкова по-вероятно е действията ви да са в синхрон с естествения поток, а не да са продиктувани от егото. Признак за такъв момент: „Това трябва да се направи, нямам съмнения, че е правилно и съм в състояние да го направя. Мотивацията ми идва от сърцето и аз откликвам на неговия зов.”



Източник: What Can We Do?


Струва ми се, че в тази статия се прави опит да се отговори на  въпроси, които напоследък се обсъждат и във форума. Тя дава някои критерии кога и как да се помага и как самите ние да преценим дали подбудите ни са благородни или идват от егото. На мен ми беше полезна, не толкова защото там се казва нещо ново - тези неща общо взето всички ги знаем, но понякога ги забравяме. Хубаво е да си ги имаме написани черно на бяло.  :)

Неактивен ultrafutur

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 786
  • Amor vincit omnia
Отг: Какво можем да направим?
« Отговор #1 -: Септември 23, 2006, 18:19:05 pm »
колкото повече вътрешният ви ентусиазъм и готовност срещат външна необходимост и благоприятна възможност, толкова по-вероятно е действията ви да са в синхрон с естествения поток, а не да са продиктувани от егото. Признак за такъв момент: „Това трябва да се направи, нямам съмнения, че е правилно и съм в състояние да го направя. Мотивацията ми идва от сърцето и аз откликвам на неговия зов.

Да, може би наистина това е смисъла на този така прост живот - да овладееш небалансираните аспекти в себе си и
да мислиш когато мислиш, и да чувстваш когато чувстваш... Останалото са все криволичещи пътеки, водещи наникъде, но даващи опитности с неповторима стойност.. Съзнанието като цяло следва този главен път на Естествения поток, и България е една благоприятна почва за изкристализиране на подобен Хармоничен Синхрон.
Затова и моята версия на тази тема беше формулирана малко по-ведро:
http://www.xnetbg.com/www/site/smf/index.php?topic=775.0
« Последна редакция: Септември 23, 2006, 18:22:30 pm от ultrafutur »
musica universalis

Неактивен ----------

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 583
Re: Какво можем да направим?
« Отговор #2 -: Октомври 05, 2006, 14:59:43 pm »

1. СПИРАНЕ
на постоянното бърборене в съзнанието ни, вслушване.
2. ВГЛЕЖДАНЕ
в пулсиращата заобикаляща ни реалност, набелязване.
3. НАПИПВАНЕ
на мистично свързани нишки от последователности.
4. ИЗЧАКВАНЕ
на синхронно хармонизиращи моменти, поява на знаци.
5. ПОСТАВЯНЕ
на своето намерение в отворилите се възможности.
Цитат
За да има надежда, че такова велико събитие щ

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27