Автор Тема: Кардиналният поврат  (Прочетена 1218 пъти)

0 Потребители и 2 Гости преглежда(т) тази тема.

Antonium

  • Гост
Кардиналният поврат
« -: Юли 04, 2006, 11:13:36 am »
Здравейте!
Ще публикувам откъс от книгата на В.Тихоплав и Т. Тихоплав - "Кардиналният поврат", препоръчана от ultrafutur. Тази книга преди доста време ми я препоръча един неслучаен човек, като книга която се препокрива с космогонията на розенкройцерите.

ЗА ЕДИНСТВОТО НА МИРОЗДАНИЕТО

Реалността е единна! Тя представлява неделимата цялостност, която е в основата на цялата Вселена, в основата на материята и съзнанието... Моделът на цялостния свят ни информира, че сме част от неделимата реалност.

Дейвид Бом

От дълбока древност и до ден-днешен човечеството се стреми да приповдигне завесата на тайната, зад която се крият знанията за организацията на битието. Бавно, зрънце по зрънце, тези знания се събират и натрупват от хората. През вековете човекът открива законите на природата и на Космоса, които са съществували и тогава, когато той още не е знаел за тях. И сега има закони, които още не са открити от човечеството и за нас са тайна. Съвременното естествознание, преди всичко теоретичната физика, космологията и биологията, когато открива новите закони на мирозданието, все повече и повече е склонно да признае научно-атеистичната картина на света [5, с. 145].
Например Френсис Шейфър пише: "Тъй както светът е сътворен от Бог, притежаващ разум, учените не са удивени, откривайки връзката между наблюдателите и онова, което са наблюдавали, т.е. между субекта и обекта (познанието)... Без тази основа съвременната западна наука не би съществувала изобщо" [27, с. 94]. С други думи, учените все по-често и по-често стигат до извода, че материалната Вселена е създадена целенасочено от разума посредством словото - информацията — 1о§оз, че всичко естествено е създадено от свръхестественото.
А тъй като свръхестественият Бог е разумен, притежава сила и действа според план, такива качества има и създадената от Него Вселена. Затова не е случайно, че на всички равнища на Космоса - на субатомно и на атома, на органично и неорганично, на животните и човека, на Луната, Земята, Слънцето, звездите и галактиките - се наблюдават поразителни организираност и рационалност, което може да се обясни само с преднамерен и творчески акт, т.е. разумът преди материята, Богът преди човека, планът и замисълът преди творението. Фактите упорито говорят, че светът, неотделима част от който е и нашето съзнание, е организиран по-фино, красиво и обмислено, отколкото може да ни се стори на пръв поглед.
Академик Г. Шипов казва: "Ако се разглеждат равнищата на света на Висшата реалност, най-стабилното, най-устойчивото от тях е Абсолютното нищо или Абсолютното всичко - Върховната сила, пораждаща плановете на вакуумите. С други думи, основата на основите на реалността. И без каквито и да било изхвърляния на Абсолютното нищо може да се придаде статут на Творец или на Създател, защото от него започва всичко. Под планове подразбирам някакви отношения, закони, ако искате, матрици на възможното, замисъл, по който ще се гради материалният план... Нищото не твори материя, а планове-замисли. И след като са готови, започва да се ражда от вакуума материята" [31, с. 2]. Тоест нищото твори информацията, която е всеобщата основа на Вселената.
Думите на академик Шипов добре се съотнасят с изказването на академик И. Юзвишин: "Благодарение на информацията се появява Вселената - възникват галактиките, планетите, Земята и животът на нея - постулатът не изисква доказателства (подчертаното е на Юзвишин)" [72, с. 18].

В проекта за постановление под редакцията на заместник генералния секретар на ООН Ю. Воронцов и академик И. Юзвишин, приет от участниците в Световния информационен форум, състоял се през 2000 г. в Москва — на границата между вековете и хилядолетията, под егидата на ООН, е записано:

"Информациологията за първи път трактува понятието "информация" като общовселенска, общочовешка и общонаучна същност, обхващаща глобално-космическите области на човешката дейност, а и цялото пространство на Вселената, състоящо се от информацио - генен вакуум (99,9999... %) и информационна материя (10~6 %)... Няма информация - няма вакуум, няма движение (сила и действие), няма енергия (маса), няма материя (течна, твърда, газообразна, плазмена), няма излъчване и няма интерференция и дифракция" [94, с. 9].
Абсолютно всичко в мирозданието се развива по определен план на Твореца под ръководството на съзнанието, което е най-висшата форма на развитие на информацията.
Докторът на физико-математическите науки А. Московски казва, че процесът на еволюцията също не е възникване на нови видове по пътя на хаотични мутации, а последователно преминаване по стълбата на възможностите, установяване на вече съществуващото. "Още в първия миг от съществуването на Космоса и много преди това, когато атомите на химичните елементи реално са се образували, техните свойства и разположението им в периодичната система вече са били напълно определени. Може да се мисли, че и ансамбълът от форми на живото се задава едновременно. И това става дълго преди реалният процес на биологичната революция да може някъде да започне" [10, с. 5].
Ако това е така, еволюцията на Космоса изглежда единен, макар и извънредно неравномерен процес на реализация, на запълване на вакантните възможни устойчиви форми на материята - от най-първите елементарни частици до Ното зархепз. Докторът на техническите науки професор В. Волченко пише: "...Оказва се, че еволюцията във Вселената не е просто естествен отбор в борбата на видовете по Дарвин, а по-скоро запълване на вакантните места в програмата матрица на развитие на Универсума като единно цяло" [74, с. 8]. И тъй като законите на природата са еднакви в цялата Вселена, може да се предположи, че пълната номенклатура на формите на живото е единна за целия Космос.
През 20-те години на миналото столетие руският учен Н. Вавилов формулира закон за изменчивостта на хомоложките редове (от гр. ко|ИоА,оуо^ - съответен, подобен) — откритие от екстра класа, което може да се сравни с Периодичната система на елементите. Законът за изменчивостта на хомоложките редове установява паралелизма в изменчивостта на родствените групи организми [3, с. 325]. При това хомоложките (подобните) органи, които възникват от общите зачатъци у организми от различни систематични групи, са сходни по основния план на строеж и по развитие; могат да изпълняват еднакви (например луковицата на лалето и клубенът на картофа) или нееднакви (например крилото на птицата и ръката на човека) функции. Но този закон няма никакви разумни основания в рамките на теорията на Дарвин, а дори нещо повече, свидетелства за научната безперспективност на дарвинизма. Но тъй като по онова време авторитетът на Дарвиновата теория е необорим, говорят малко за закона на Вавилов и го забравят.
Едва много по-късно С. Мейен и Ю. Чайковски, продължавайки развитието на идеите на Вавилов, доказват, че формите на живота не са просто колекция на резултати от много случайни и независими един от друг процеси, както това се постулира в Дарвиновата теория. Напротив, то (живото) образува единен ансамбъл, изграден по единен план, своего рода гигантски супер-текст. За какво говори това? Всеки текст се състои от букви и срички, но не взаимното им разположение поражда текста, а обратно, смисълът на текста, неговото "информационно поле" поставя всичко по местата му.
Ако всичко живо обаче образува единен гигантски супертекст, трябва да съществува Някой, който е "написал" този текст, както и да има някакъв универсален език!
« Последна редакция: Юли 05, 2006, 02:01:22 am от Horus »

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27