Автор Тема: Болестите на духовното развитие  (Прочетена 4107 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Gil-Galadh

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 988
  • V to the A to the D-E-R
    • chigot.blogspot.com
Болестите на духовното развитие
« -: Април 07, 2006, 14:09:11 pm »
 Както всяко нещо, така и духовното развитие може да е вредно.Наскоро се бях замислил над някои негови аспекти,а именно девиациите, които то може да причини.Досега съм синтезирал само следните
 Гуру-мания. Като тя бива два типа
 -активна- "пациентът" се изживява като просветлен учител,занимаващ се с нещо изключително дълбоко и недостижимо за обикновените смъртни.Както казва Просветления Мориел "Докато вие се занимавате само с клонките,аз се занимавам с дънера". Изключително много държат да обучават някой.
 -пасивна- страдащият от тази форма на гуру-манията изпитва непреодолимо желание да си намери "учител",някой от който да е зависим,и който да го води за ръчичка.Сравнително безобидни са.
 Фанатизъм-Състоящ се в яростно отричане на всичко,което не съвпада с вярванията,независимо колко са абсурдни те,отричането може да стигне и до агресия.Фанатикът е доста опасен,често непредсказуем.Поведението му варира и както е споменато по-горе най-често е агресивно Най-чесите му представители са тези на малките клонове на някоя от по-големите религии.При среща с такъв...да се избягва,освен ако не си за гаврата...
 Параноя-"Те са тук,те ме преследват! О не пак ме атакуват на астрално ниво!"-това е типичното мислене на параноика.Заболяването се характеризира с непрекъснат страх от атакаи,както и непрекъснатото им присъствие, но те са дело на самата жертва,като изпълнение на собствените му очаквания и страхове.Често се съчетава с активна гуру-мания,като заболелия изтъква себе си как когато го нападали едки колко си черни мага ги опукал всичките.
  Затваряне в себе си-жертвата се затваря в себе си и намалява социалните си контакти до минимум.Настъпва отчуждение понякога съчетано с мизантропия.
  Шизофрения-дори психолозите и психиатрите не могат да дадат точно определение на това заболяване.Неконтролируемо поведение,резки емоциални изблици,пълна непредсказуемост...
  Ако вие сте забелязали други "болести",тука е мястото
                                                                                        д-р. Зигмунд Гил
-Какво е дзен?  -Fire-water burn на Bloodhound gang chigot.blogspot.

Дъвиан

  • Гост
Отг: Болестите на духовното развитие
« Отговор #1 -: Април 07, 2006, 15:09:44 pm »
Най са ми симпатични Фанатичността и Параноята ;D, но мисля че трябва да се каже и за Циклотимията, която е една приятелска ръка в ежедневието - хаха! Става дума за моменти, когато има "редуване на мания и депресия". Типично своиствена за чувствителните натури психограма, в която наличната действителност изглежда необорима и тежка в своето превземане с лични сили, съотнесена към тази желана, осъзната като необходима и най-важното - възможна реалност, която пребивава в мислите, чувствата и волята, и обзема всяко кътче от съзнанието. Тази реалност тревожи, тя пробива естеството и го кара с неистови усилия да я желае - "тук и сега". Маниакално-депресивните типове чувстват някак отвътре своя дълг да въдворят тази реалност в наличното битие, да дадат един вид своя прекрасен свят и на останалите; да го изградят и отгледат заедно. И какво срещат - студената, мрачна, стоманено-сива наша бетонна действителност, с щъкащи хора-мравки, които са готови всеки миг не само да те напъплят, че си пожелал "нещо друго", но и така да се организират, че да изтръгнат от съзнанието ти какъвто и да е помисъл за това "друго". И тук се появява именно депресията - неистовата борба на човек и тълпа, на личност и стадо! Невъзможността да си Ти, срещаната неприветливост да имаш потенция за изграждане, за надмогване и себе-надскачане! Всичко замира у теб и ти отново ставаш един от другите. Но ето, Духът говори, той настоява, че има нещо по-хубаво и по-присъщо за хората. Той отново завладява мислите ти и ти с исполински сили възвръщаш предишната си увереност и еуфорично-маниакална потребност да продължаваш неуморно напред и напред, без да се разколебаваш и без да обръщаш внимание на света около себе си - само и само да достигнеш желаната цел!

Ето една препоръчителна "болест на духовното развитие", която, мисля, никой духовно развиващ се не може да избегне, разбира се не в пълната й сила, но поне в някои моменти.

Неактивен Cenestelle

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 603
  • stargazer
Отг: Болестите на духовното развитие
« Отговор #2 -: Април 07, 2006, 15:33:07 pm »
хм, може да звучи като пълна глупост, но какво лошо има в шизофренията? повечето хора, които са ми казвали, че се осъзнават като няколко съжителстващи личности /които между другото ми се струва че са най-малко 40% от всички хора/, не смятат това за проблем. Ясно, че е съвсем различно от 'неконтролируемото поведение', но честно казано, харесва ми да не знам как ще се чувствам утре и какво ще мисля по някои въпроси. Мисля, че е малко рано да си поставям диагноза, но е възможно да вървя натам:)
Дъвиан, това, за което пишеш, ми е познато, но не намирам състоянието за болезнено - в смисъл, няма нищо лошо да искаш да споделиш своето виждане за света като нещо прекрасно, скрито зад завесата на студенината, но е важно достатъчно рано да осъзнаеш, че:
1. това, което виждаш ти, не всички въобще могат да осъзнаят и видят - просто нямат достатъчна подготовка, нагласа, и начин на мислене
2. до известна степен това е илюзия, т.е. не само всичко е прекрасно, но и абсолютно всичко има тъмна страна или възможност за поява на такава, така че се запазва баланса според законите на диалектиката, и трябва да се гледа на света не едностранчиво, а във всички аспекти на реалността и фантазията, и тяхното отношение към нашето всекидневие
3. всъщност, ако погледнеш на света открито, без всякакви догми и предвзетости, и без да се стараеш да отделиш 'черното' от 'бялото', виждаш, че и без да го променяш и изопачаваш, той е прекрасен. Просто има баланс, никога нищо няма да е перфектно, но и никога няма да превърнем света в ад. Работят законите на Кармата, а те поддържат равновесието, и са значително по-силни от тези на физиката, психологията, и религията. Може би затова ми хареса идеята да напиша black mind под юзър нейма си. Всичко е двойствено, като всяка страна има нюанси. Въпроса е откъде гледаш.
sing what you can't say, forget what you can't play, hasten to drown into beautiful eyes....

Дъвиан

  • Гост
Отг: Болестите на духовното развитие
« Отговор #3 -: Април 07, 2006, 15:37:13 pm »
Е, това за циклотимията - аз поне така го разбирам ;D Чел съм, че е състояние на повечето велики личности!
Иначе ОК! :P

firma

  • Гост
Отг: Болестите на духовното развитие
« Отговор #4 -: Април 07, 2006, 19:10:12 pm »
Хубава статия.Някой ако е по известен айде всички като овцете след него.

Неактивен ----------

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 583
Отг: Болестите на духовното развитие
« Отговор #5 -: Април 11, 2006, 16:23:23 pm »
Болестите на съзнанието, независимо от какво естество са, имат като своя обща причина липсата на баланс. По принцип може да се определи, че съзнанието се очертава с помощта на три основни оси, които се пресичат под формата на триизмерен кръст, в чийто център - центъра на съзнанието, лежи представата за "Аз"-а. (Това важи за тукашната триизмерна реалност, а в по-висшите светове закономерно осите се овеличават.) И така, трите основни оси са `АКТИВНОСТ - ПАСИВНОСТ`, `ЕМОЦИОНАЛНОСТ - РАЦИОНАЛНОСТ` и `ПОЛОЖЕНИЯ - ПОЖЕЛАНИЯ`. Първата ос определя посоката и степента, в която се насочва най-грубо енергията. Има "пълнокръвни" или "интровертни" хора, "буйни" или "затворени", и ред други психически типове, в зависимост от контекста на нашето наблюдение. Общото при всички тях е, че липсата на баланс измества положението на енергийно разпръскване от мястото на Аз-а и я насочва в твърде активни позиции, или я закучва в твърде пасивни. И двете форми на дисбаланс водят до определен вид нещастия. Както и името сочи, втората ос отчита начина, по който споменатата енергия се обработва. От практиката знаем за аналитично мислещи хора, каквито по принцип днешната цивилизация всячески насърчава, но също срещаме и такива, чието съзнание е във властта на чувствата. Независимо в коя от тези посоки на триизмерния кръст ще се отмести обработването на енергията, може да се достигне до заболявания на съзнанието - познаваме както рухващите структури на вкаменилото се сухо мислене, така и неутешимия драматизъм на колебливите емоции. Третата ос, която нарекохме `положения - пожелания`, ни подсказва към какви обекти се насочва съзнанието: към реализма на действителността или към идеализма на мечтите; към красотата на съня или към прагматизма на вещите. Тук също можем лесно да проследим редица заболявания на съзнанието, които са следствие от твърдото вкопаване в материалната действителност или прекомерното откъсване от нея.

Моделът на триизмерния кръст може да бъде начертан като графика и в неговия център следва да се постави Аз-ът. Съзнанието на всеки човек е така устроено, че в определени посоки на трите оси е развито повече, отколкото в други. Това дава ФОРМАТА НА СЪЗНАНИЕТО, която в идеалния случай трябва да бъде сфера. Тогава центърът на нейната тежест освен че съвпада с нейния геометричен център, също и гравитира в зоната на Аз-а, което е съвършеното състояние. Всяко едно заболяване на съзнанието е свързано с известно отклонение от Аза, което може да бъде прекомерно вдаване в някоя от посоките или, обратно, неестествено оттегляне от там. Аутистите например, разполагат своята точка някъде към пасивно-емоционално-пожелателния квадрант на триизмерния кръст, което ги затваря в мечтателните им светове и ги изгражда като изключително деликатни, раними същества.
 

:o
Трябва, също така, да се разбере грешката в третирането на болестите от нашето общество. По принцип цивилизацията ни би била със столетия по-добра, ако спре да говори за болести и започне да изследва особености на различните съзнания. Това се налага от незрялостта на същата тази цивилизация, която не съзира най-голямата атрофиралост в лицето на своите собствени безобразия, а се занимава с дребните проблеми в едно или друго, частно и несвързано със задействане на атомни бомби, съзнание.   
« Последна редакция: Април 12, 2006, 16:20:44 pm от flyDragon »
Цитат
За да има надежда, че такова велико събитие щ

Неактивен ----------

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 583
Отг: Болестите на духовното развитие
« Отговор #6 -: Април 12, 2006, 17:03:14 pm »
И след като се направих на интересен с тази обща теоретическа постройка, ще се опитам да дам и накои конкретни отговори на поставения въпрос. Първо, болест на духовното развитие е претенцията за собствена важност (Нека да допуснем, че тъкмо от такава претенция подгонен съм написал теорията горе). Друга болест, не по-малка от горната, е липсата на всякаква претенция и потъването в сиромахомилия, което следва от това. По принцип това е същото заболяване, само че проявено наобратно: демонстрира се не колко сме важни, а колко изключително сложен е нашият случай, нуждаещ се от необикновено внимание. И двете заболявания са утвърдени в литературата като форми за подхранване на егото.
Егото,

казано директно, е в проявата на всички заболявания на духа и то самото представлява най-голямата му болест. Характерна проява на егото е тласкането на околните в грешна посока, само и само за да може да бъде утвърждаван собственият модел като правилен. "Какво?! Ти още не си се регистрирал в XNETBG ?" Целият бизнес-свят и администрация са пълни с шефове и мижитурки, които налагат на зависимите от тях да се правят на тях и да им спестяват дебата за възможна грешка в разбиранията. Егото лежи като тежък камък в душата на цивилизиралите се хора и ги принуждава да се съобразяват със заблудата, че те съществуват в осакатения си триизмерен вид, в тази варварска материалистическа култура и, че всичко е наред, че се движим към прогрес. Егото, цененето на тази илюзия (илюзията, че съществуваш в този си вид, че си собственик, че си гражданин, че работиш и гласуваш, че имаш права и получаваш закрила), е главният агент за изкривяване на духа, тласкането му към гибелни посоки и, в последна сметка, заменянето му с идентификационен чип. Тук навлизаме и в един по-широк хоризонт на настоящата тема, за да открием, че човешкото същество не съществува само по себе си, а се развива в мрежа с всичките останали същества и участва по този начин в народи и цивилизация. Ето защо, повдигнато на тази степен, можем да заговорим за болести в духовното развитие на цялото човечество, което в същността си не се различава съществено от отделното човешко същество. На това глобално ниво съществуват сходни проблеми, а за доктора на духовните развития не остава нищо друго, освен да се срещне с болезнената грамада на цивилизационните тумори. Беинса учи, че всеки народ, всяка общност от хора може да се оприличи на определен орган в световния човешки организъм. Но независимо от възможните проявни различия в заболяванията на тези органи, патогенезата на болестта не се различава много: прекомерното настъпване е същото, което е и прекомерното отдръпване, спрямо хармоничния баланс между извисяване и снишаване - танц на свободата от един ненужен и сгрешен багаж. И в крайна сметка, какво от това, ако има болест и ако това не поражда познатия ни от литературата синдром на "Горкия аз"?!  :P

Цитат
За да има надежда, че такова велико събитие щ

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27