Автор Тема: Природата  (Прочетена 5368 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Дъвиан

  • Гост
Природата
« -: Април 01, 2006, 21:05:05 pm »
ГЬОТЕ
Природата

Природата! Обкръжени, обхванати от нея, ние нито можем да й се изплъзнем, нито можем да проникнем по-дълбоко. Незвана, неочаквана, тя ни въвлича във вихъра на своя танц и се носи заедно с нас, докато уморени не паднем в ръцете ни.
Тя вечно твори нови форми: каквото е на лице сега в нея, никога преди не е било; каквото е било, вече няма да бъде, всичко е ново, а всъщност всичко си е и старо. Ние живеем сред нея; без да и бъдем чужди. Тя вечно живее с нас, ала не ни открива тайните си. Ние непрестанно й въздействаме, но власт над нея нямаме.
Тя като че ли възлага всичко на личностите, но от отделните лица не се интересува. Тя вечно твори и вечно руши, но работилницата й си остава недостъпна. Тя е майка, която е изцяло в своите чеда, ала къде е самата тя? Тя е единственият  художник: от най-просто вещество без никакви усилия създава с максимум  съвършенство противоположни творения и върху всяко намята някякво нежно покривало. Във всяко нейно създание има някаква особена същност, във всяко – различно понятие, а всичко е единно.
Природата ни разкрива дивно зрелище; дали самата тя го вижда, това не знаем, но ни го разкрива тъкмо на нас, а ние, незабелязани наблюдаваме зад ъгъла. В нея всичко живее, осъществява себе си, движи се, но тя самата не отива напред. Тя вечно се мени и нито за миг няма покой! Тя не знае какво е покоят – сама е наложила проклятие на всеки застой. Тя е непоколебима, с отмерени крачки, с редки изключения, с неумолими закони. Тя непрекъснато е обмисляла и сега непрекъснато мисли, но не като човек, а като природа. Тя има свой всеобхватен замисъл, само че него никой няма да успее да забележи.
Всички хора са в нея и тя е във всички хора. Тя с всички води дружеска игра и колкото повече те печелят от нея, толкова повече тя се радва. С мнозина играе така скришом, че за тях играта завършва съвсем незабележимо.
Дори в неестественото има природа и върху най-грубото филистерство лежи печатът на нейния гений. Който не я открива навсякъде, той никъде няма да я срещне лице в лице. Тя обича себе си с безброй сърца и с безброй очи гледа към себе си. Тя сама е разчленила себе си, за да се самонаслаждава. Стремейки се ненаситно да се самонаслади, да осъществи себе си, тя поражда все нови и нови същества, способни на наслаждения.
Тя се радва на всяка мечта. Онзи, който ги разбива в себе си или в другите, него тя наказва като страшен злодей. Който обаче доверчиво я следва, него тя приласкава като любимо дете към сърцето си.
Децата й нямат брой. Към всяко тя е еднакво щедра, но има и любимци, с които разточителства и дори често ги пренася в жертва. Всичко велико тя поема под свое покровителство.
Дори от нищожесвата тя поражда свои създания, но не им казва откъде идват и накъде отиват. Те са длъжни да вървят: пътя знае единствено тя.
Тя има малко стремежи, но те са вечно активни, вечно различни.
Нейното зрелище е вечно ново, понеже тя непрестанно твори нови съзерцатели. Животът е нейното най-добро изобретение; за нея смъртта е средство за повече живот.
Тя обкръжава човека с мрак и постоянно го подтиква към светлина. Тя го приковава към земята и отново го откъсва от нея.
Тя създава потребности, понеже обича движението, и затова с очудваща лекота ги подбужда. Всяка потребност е благодеяние – бързо се удовлетворява и бързо отново възниква. Има много нови възможности и източници на наслаждения в излишнште потребности, които тя създава, но всичко отново достига до равновесие. Тя употребява всеки миг за постигане на велики цели и всяка минута се намира при самата цел. Тя е самото тщестлавие, но за нас – за нас тя е светия.
Тя позволява на всяко детенце да хитрува с нея; всеки глупак може да я осъжда; хиляди други минават покрай нея, но не я виждат; тя се любува на всички и с всеки има свои отношения. На нейните закони се подчиняват дори когато им противоречат; дори и когато действат против нея. Всяко нейно деяние е благо, понеже всяко едно е необходимо; тя сама се бави, за да бъде настигната и за да се стремят към нея; тя бърза, за да не й се наситят.
Тя самата няма слово и език, но създава хиляди езици и хиляди сърца, с които говори и чувства.
Нейният венец е любовта. Само с любов можем да се приближим до нея. Тя е разтворила бездни между създанията и всички те жадуват да се слеят в общите обятия. Тя ги е разделила, за да ги съедини отново. С едно докосване на уста до чашата на любовта тя изкупва цял живот в страдания.
Тя е всичко. Сама се награждава, наказва и измъчва. Тя е и сурова, и нежна, обича и вдъхва ужас, бива немощна и всемогъща. Всичко в нея е непрекъснато. Тя не признава минало и бъдеще; нейното настояще е вечността. Тя е добра. Аз я благославям с всичките й дела. Тя е премъдра и тиха. От нея няма да изтръгнеш признание в любов, няма да измолиш подарък, освен ако тя доброволно не ти ги дари. Тя е хитра, но само за добро и по-добре да не забелязваш хитрините й. Тя е цялостна, но все недовършена. Така както тя твори, може да твори вечно.
На всяко нещо тя се явява в особен вид. Тя се крие под хиляди имена и названия, но винаги е една и съща.
Тя ме е въвела в живота и тя ще ме изведе от него. Аз напълно й се доверявам. Нека да прави с мен каквото иска. Тя няма да намрази собственото си творение. Аз още нищо не съм казал за нея. Тя обаче вече е казала кое е истинно и кое не. В това е цялата й вина и заслуга.

LoraMarina

  • Гост
Отг: Природата
« Отговор #1 -: Април 01, 2006, 22:08:08 pm »
Природата е безжалостна към живите същества. Тя не се интересува от отделната личност. Нейният интерес е насочен към видовете, към рода. Природата поставя една задача на всеки жив организъм. Не я ли изпълни той умира. Изпълни ли я, все едно - пак умира. Природата е безучастна; много са тези, които й се подчиняват, но вечността е отсъдена само на подчинението, а не на тези, които се подчиняват. Природата бе поставила на живота една задача, беше му изковала един закон. Задачата бе продължението на живота, а законът - смъртта."

Джек Лондон       
     

Дъвиан

  • Гост
Отг: Природата
« Отговор #2 -: Април 01, 2006, 23:10:34 pm »
Ралф Уолдо Емерсън

Природата винаги носи разцветките на духа.

Природата е средството за мисълта... символът на духа.

Превръщам се в прозрачна очна ябълка; аз съм нищо; виждам всичко; потоците на Вселенската Същност струят през мен; неразделна част съм от Бог.

Природата е същинският Идеалист.

Боровете, реката, цветята по брега сякаш не са природа. Природата си остава някъде другаде.

Всеки природен факт е символ на някакъв духовен факт.

Amenun

  • Гост
Отг: Природата
« Отговор #3 -: Август 03, 2006, 12:50:56 pm »
Както ти се отнасяш към природата , так и тя ще се отнася към теб. Ние сме част от нея и тя от нас. Хубаво е да си я пазим  :) както тя пази нас :)

Неактивен sunflower

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 207
Отг: Природата
« Отговор #4 -: Август 03, 2006, 22:32:43 pm »
"Обичайте растенията и горите,за да се свързвате със силите ,които   деиствуват в тях.Те са склад на  сили,отдето човек  може да черпи това,което е  нужно за организма му."

"Вие живеете всред природата,но не можете да се ползувате от нея.Защо?Не познавате нейните закони.Искате ли да влезете в хармония с нея,да се ползвате от неините блага,започнете да изучавате езика и."

"Човек трябва да живее според законите на природата.Не спазва ли тия закони доброволно,природата ще го застави насила да ги прилага."


                                                                            УЧИТЕЛЯ
"В изпълнение волята на Бога е силата на човешката душа."                                           

IGLATA

  • Гост
Отг: Природата
« Отговор #5 -: Август 04, 2006, 20:23:20 pm »
да мислите и да не мислите никога няма да раберете какво е природата и никой не е успявал и няма да успее
« Последна редакция: Август 04, 2006, 20:24:37 pm от IGLATA »

Неактивен sunflower

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 207
Отг: Природата
« Отговор #6 -: Август 04, 2006, 20:35:03 pm »
да мислите и да не мислите никога няма да раберете какво е природата и никой не е успявал и няма да успее

Аз не искам да я разбирам,аз искам да я обичам!И го правя!
А ти ?
"В изпълнение волята на Бога е силата на човешката душа."                                           

IGLATA

  • Гост
Отг: Природата
« Отговор #7 -: Август 06, 2006, 22:27:57 pm »
и аз я обичам (ако става въпрос даже съм се бил за една гугутка)и не виждам причина защо да не я обичам се пак природата е онова което ни дава ВСИЧКО на тоя свят ,ВСИЧКО!!!защото нито маролания нито духовния ни който и да е било свят би съществувал ако ни няма нас а ние съществураме само ако природата каже . и за мене моя господ е Природата  макар да се смятам за атеист ..........а мисля че и тя ме обича
« Последна редакция: Август 06, 2006, 22:31:59 pm от IGLATA »

Неактивен asdfghjkl

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 783
  • Невъзможно е нищо
Отг: Природата
« Отговор #8 -: Август 08, 2006, 00:28:01 am »
"ако става въпрос даже съм се бил за една гугутка", хехе, аз като лапе се сбих с най- добрия си приятел заради един мравуняк.
Oh, look at you... Look at you! Stop trying to control everything and just LET GO! LET

IGLATA

  • Гост
Отг: Природата
« Отговор #9 -: Август 08, 2006, 11:41:56 am »
доста живота си спасил  ;)

Неактивен sunflower

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 207
Отг: Природата
« Отговор #10 -: Август 08, 2006, 14:02:33 pm »
"ако става въпрос даже съм се бил за една гугутка", хехе, аз като лапе се сбих с най- добрия си приятел заради един мравуняк.

:))))хахах ми карма какво да правиш.А сега ако се очудваш защо мравката път ти прави да минеш-не се чуди-сети се за мравуняка :D
"В изпълнение волята на Бога е силата на човешката душа."                                           

Oberon

  • Гост
Отг: Природата
« Отговор #11 -: Август 10, 2006, 17:21:22 pm »
Аз пък вчера спасих един гълъб. Както си уринирам сутринта, нещо ми чурулика ...викам си,спи ми се, сънувам още..Да ама не. При водомера, дето е ВиК, паднало малко гълъбче от оная част на блоковете, дето е м/у покрива и таваните на горния етаж, Вчера вечерта го метнах на майка му...коя ли беше от многото:))


Оберон

Неактивен neven

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 698
Отг: Природата
« Отговор #12 -: Август 10, 2006, 22:08:13 pm »
да мислите и да не мислите никога няма да раберете какво е природата и никой не е успявал и няма да успее
Не знам дали разбирам Природата, но знам,че тя ме разбира, обича и помага.Не мога да си представя живота без цветята, дърветата, скалите, насекомите, реките.  А когато не можеш да си представиш живота без някого или нещо какво означава? Че то е част от тебе, най - важната! Когато съм болна ме лекува, когато съм гневна попива яда ми, когато съм щастлива сияе заедно с мен. За съжаление не мога да отвърна със същото, защото съм една малка частица от нея. Правя каквото мога, но тя е най доволна на обичта ми.И сега, когато вече пиша това осъзнавам, че разбирам Природата, всъщност взаимно се разбираме. Може би защото съм родена и отрасла сред природата я чувствам така близка. Често ме упрекват, че се затривам  в тоя провинциялен край, изтъкват ми предимствата на големия град. Няма смисъл да споря.Защото така говорят хора, които не посрещат сутрин слънцето на високия баир, не ходят боси по росата, не знаят даже как вир да си направят в реката и биха получили удар от препичащия се на големия камък смок. Какво е за тях природата? Във всеки случай не това, което е тя за мен.
"Предметите на Тльон се удвояват; те са склонни обаче и да изчезват или да губят известни черти, ког

IGLATA

  • Гост
Отг: Природата
« Отговор #13 -: Август 11, 2006, 00:37:21 am »
дам напълно си права

Oberon

  • Гост
Отг: Природата
« Отговор #14 -: Август 11, 2006, 10:38:56 am »
Единственото място, където можеш да усетиш Божията сила в цялата и мощ е пред Природата.
Единственото място, където можеш да се почустваш завършено творение е сред Природата.
Единственото място, където можеш да се почустваш спокоен и тих е сред Природата.
Единственото място, където човек може да бъде себе си....сред Природата.

Оберон
« Последна редакция: Август 13, 2006, 00:25:47 am от Oberon »

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27