Корпорацията "Европейски съюз"
След Втората световна война бяха образувани няколко европейски организации за икономическа кооперация, като Европейската общност за въгледобив и стоманодобив (ЕОВС, 1951 г.) и Европейската икономическа общност (ЕИО, 1957 г.). По-късно тези организации се сливат в това, което сега се нарича Европейски съюз. Важен мотив за тази кооперация е повишаването на политическата стабилност, но с течение на времето ударението преминава върху икономическите и валутните аспекти. Това ясно се вижда от неотдавнашните проекти на Европейския съюз, като например, Вътрешния или Единен пазар, Трансевропейската транспортна мрежа и Европейския валутен съюз (ЕВС). Тези проекти, родени в мислителните центрове на корпорациите, са насочени основно към поддръжка на интересите на европейския корпоративен сектор.Други форми на коопериране се проявяват основно в сферата на полицията и юриспруденцията, като например, Шенгенското съглашение и договора Европол. Социалните теми, като нищетата и безработицата (в ЕС има повече от 20 милиона безработни), и екологическата тема заемат малко място в дневния ред на ЕС. Европейския съюз не може да се нарече демократичен. Членовете на управляващите организации на съюза, например Европейската комисия или Съвета на министрите, се назначават, независимо от мнението на хората и тяхната дейност трудно се поддава на контрол. Влиянието на Европейския парламент е много ограничено. Властта, преминала от държавните организации към Европейския съюз, изчезва в тази "демократическа дупка".
Много хора вярват в приказките, че ЕС постепенно ще стане демократичен и че в края на краищата неговата екологична и социална политика ще се подобри. Обаче, при съществуващата организация на ЕС, това е много малко вероятно. Също както и другите притежаващи власт регионални обединения в света, ЕС фанатично прокарва идеите за "свободна" търговия и глобализация. Тази Европейска корпорация на шефовете и банкерите трябва да се унищожи и да се замени с Европейска кооперация, основана на истинска демокрация и поставяща хората и природата над всичко останало.През януари тази година (1998-а, б. пр.) президентството на Европейския съюз премина във ръцете на Великобритания. Премиер-министърът Тони Блеър обеща, че британското президентство ще преобразува ЕС в "Европа на хората". Само че плановете на ЕС по време на пролет ’98, както обикновено, са чисто делови. Вероятно понятието "Европа на хората" ще означава пробутването с всички възможни средства на ставащия все по-непопулярен ЕВС, проекта за единна валута, който отхвърлиха повече от 50% от гласуващите в ЕС.
Не са много признаците на "Европа на хората" и в преговорите за разширение на ЕС - "Дневен ред 2000" с Естония, Полша, Чешката република, Унгария, Словения и Кипър, които започнаха на 31 март 1998 г. За да заслужи названието "Европа на хората", процесът трябва да се основава на уважението и равенството и да се стреми да намери решение на проблемите, общи за всички народи в Европа.
Още една амбиция на британското президентство се заключава в стремежа да се постигне прогрес в борбата за безусловното премахване на последните прегради на пътя на Европейския единен пазар. Това, като цяло, означава отмяна на държавния контрол и приватизация на това, което още не е подчинено напълно на "свободния пазар" на ЕС. Работните места и околната среда отново са принесени в жертва на "Европа на хората"! Поразителна разлика между думи и действителност.
ЕИБ и ЕБВР: финансиране на разрухатаСветовната икономика се оказва във все по-голяма зависимост от шепа международни банки, служещи на корпоративни и политически интереси, различни от интересите на обществото. Неотдавнашната вълна на сливане и обединение само още повече затвърди контрола на капитала. Много хора са вкарани в заблуждение от банките, които заявяват, че способстват процеса на развитие на различните страни. Те казват, че се стремят да понижат равнището на бедността. Такива са на думи целите на международните банки за развитие. Техните действия, обаче, говорят за съвсем друго. В тази статия се разказва за две от тях - Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР).
В процеса на политическа и икономическа реконструкция на Европа, който все повече се ориентира към господството на финансовите интереси в ущърб на интересите на обикновените хора, финансовите организации, като Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и Европейската банка за реконструкция и развитие (ЕБВР) играят основна роля. ЕС и страните, участващи в него, са с вързани ръце и крака от строгата финансова политика, така че правото за взимане на ключовите решения, касаещи икономическото, социалното и екологическото развитие се оказва в ръцете на международните финансови организации, недостъпни за обикновените хора.Европейската инвестиционна банка: строеж на магистрала към адаЕИБ е основана през 1958 година като финансова организация на Европейската общност. Първоначалното й предназначение бе да подпомага икономическото развитие на държавите-членки на ЕС, но влиянието на ЕИБ бързо се разпространи върху голяма част от света, и сега тя се явява един от най-крупните световни кредитори. Болшинството от нейните кредити отиват за финансиране на гигантски инфраструктурни проекти, като автомагистрали и язовири. Това се нарича "екологично кредитиране".
Банката финансира хиляди спорни проекти по цял свят, пряко влияещи на околната среда и на живота на милиони хора. Независимо от това, ЕИБ не предоставя информация на гражданите, опитващи се да разберат нещо за тези разрушителни проекти. Няма даже ясни екологични правила и нормативи за тези проекти. Заявявайки, че се бори с нищетата и, че защитава околната среда, банката на практика финансира европейските корпорации. По определението на ЕИБ, нейната главна цел е "да съдейства за конкурентноспособността на европейската промишленост и бързото развитие на търговията, както вътре, така и извън съюза". 43% от всички кредити на ЕИБ отиват за строителството на пътища в Централна и Източна Европа (ЦИЕ), но само 1% от тях се заделят за обществен транспорт. Банката има възможност да финансира множество такива проекти, за които не се захващат другите банки, по-открити към обществения и политически натиск. Потайността на ЕИБ й дава по-широки възможности.Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР)Друг силен играч в глобализационния отбор е Европейската банка за реконструкция и развитие (ЕБВР). Тя е основана след края на "студената война" като едно от проявленията на политическата и икономическата реакция на страните от Запада на измененията в Централна и Източна Европа. Банката трябваше да послужи като средство за налагане на западния модел на икономическо развитие на разрушените икономически и политически системи на бившите соцстрани. Нейният устав беше приет през 1990 година от четиридесет страни, Европейската икономическа общност и Европейската инвестиционна банка. Доколкото, голяма част (51%) от капиталите на банката се контролират от страните-членки на ЕС, в действителност Европейският съюз определя нейната политика. ЕБВР предоставя финансова, техническа и консултативна помощ както на държавния, така и на частния сектор на страните от Централна и Източна Европа. Първоначално банката се занимаваше с приватизацията на цели сектори от държавните икономически системи. Най-много кредити ЕБВР отпуска във финансовия, промишления, транспортния и енергетичния сектор.
Значителна част от дейността на банката заема кредитирането на транспортни проекти. Огромните кредити на ЕБВР за производство на машини и строителство на пътища не оставя големи надежди за развитието на устойчива и здрава, в обществен план, транспортна политика в страните от Централна и Източна Европа. Банката е известна със своята поддръжка на такива западни автомобилни транснационални корпорации, като Дженеръл мотърс, Фолксваген и други, стремящи се да внедрят автомобилното си производство в страните от Централна и Източна Европа, с тяхната евтина работна ръка и ниски социални и екологични стандарти.
В същото време в което активистите и широката общественост отделят огромно внимание на Световната банка и Международния валутен фонд, небиещите на очи международни банки за развитие ЕИБ и ЕБВР остават в относителна неизвестност, макар че те финансират широкомащабни, обществено и екологично опасни проекти. Настъпи времето да се извадят на бял свят тези организации, провеждащи разрушителна политика, и да им се наложи обществен и демократичен контрол.
ЕБВР: финансиране на ядрената енергетикаОт самото начало на своето съществуване ЕБВР стана достатъчно широко известна със своята готовност да финансира проекти за развитие на атомната енергетика. Причината е в това, че западните корпорации са заинтересувани от получаването на контракти за строителство на електростанции. Сименс, ЕдФ, Уестингхаус, Дженеръл Илектрик и други компании поддържат тесни взаимоотношения с икономистите на ЕБВР, оказващи влияние на политиката на правителствата.
Особено бурни страсти се разгоряха около предложението на ЕБВР за финансиране на АЕЦ в Моховце, Словакия. Срещу предложения заем от 500 милиона долара активно протестираха еколозите и населението на Словакия. Австрийското правителство също поддържаше протеста. В края на краищата правителството на Словакия отложи преговорите с банката. След неуспеха в Моховце ЕБВР започна друг съмнителен проект – финансиране на завършването на строителството на блоковете на АЕЦ Ровно-4 и Хмелницки-2 в Украйна. Осъществяването на проекта се отлага вече доста дълго и съпротивата както в страната, така и на международно равнище, постоянно расте. Макар че официалната цел на ЕБВР е закриване на опасните реактори, построени още в съветско време, до днес банката не е прилагала никакви усилия за достигането на тази цел. Вместо това тя помага на западната ядрена промишленост да получи нови контракти в Централна и Източна Европа и да удължи сроковете на експлоатация на намиращите се в критично състояние блокове на АЕЦ в региона.
http://www.savanne.ch/svoboda/anarchy/theory/globalization.html
