Корумпиран, скъп, разточителен, неефективен
Бюджетът на ЕС за тази година възлиза на 140 милиарда евро. Къде изчезват тези суми? Британският евро-парламентарист Даниел Ханан описва разточителството, лошото управление и безгрижното отношение към парите.
Това вече го няма в нито един вестник (и всъщност това е най-шокиращото): за тринадесета поредна година Европейската сметна палата (ЕСП) отказва да даде съгласието си за бюджета на ЕС. За пореден път четем познатия списък на упреците: многократно счетоводно отчитане на едни и същи неща, стъкмени изчисления, несъответствия между това, което се вижда на сателитните фотографии и субсидиите за селското стопанство, криминални съглашения между общините и измами в някои държави. За пореден път одиторите от ЕСП заявяват, че почти деветдесет процента от бюджета на общността не се управлява надеждно. И за пореден път техният доклад ще се приеме с колективно цъкане с език.
Имаше едно време, когато този еврономер наистина ни разгневяваше. В средата на деветдесетте години ежегодният доклад на бюджета все още бе лоша сензация, най-вече във Великобритания и Скандинавия. Но в хода на годините постепенно се стигна толкова далеч, че сега възприемаме корупцията в Брюксел като естествен ход на нещата. В основата си това е странно: ако някое предприятие от частния сектор се държеше като ЕС, директорите му отдавна щяха да са в затвора. Дори ако правителството на някоя страна членка признаеше, че работи не с коректното двустранно счетоводство, а държи изчисленията си на екселска таблица, в която по всяко време са възможни промени, би имало огромен скандал. Тогава защо се отнасяме към Брюксел толкова различно?
3000 евро на година на еврожител
На всичкото отгоре въобще не става въпрос за незначителни суми. Бюджетът на ЕС нараства експоненциално - от преизчислени близо € 4 млрд. през 1970 до стоте милиарда през 2000 и за тази година се търсят 140.000.000.000 евро. За повечето страни членки вноската представлява значителна част от бюджета - гражданите на ЕС плащат на глава около € 3000 на година.
Феновете на ЕС се опитват да прикрият тези огромни суми, като посочват нетния размер на брутните вноски - с други думи, те изваждат парите, които влизат вътре в страната от ЕС, от вноската която те плащат за ЕС. Само че подобен критерий не се прилага никъде другаде в икономическата политика: нито едно правителство не е достигало до идеята да заяви на гражданите си, че данъкът върху техния доход на практика е равен на нула, тъй като общият данък се „връща обратно" под формата на улици, училища и болници. Обаче със сигурност подобен начин на мислене съответства на аргументацията, всяка инициатива субсидирана от общността да се изключва от вноската на страната в бюджета на ЕС.
Но ако вече не се възмущаваме от машинациите на ЕС, това значи, че сме загубили всяка надежда. Миналата седмица четох книга за щастливите бракове. Ако съм разбрал авторката правилно, то всяко добро семейство се държи на голямо количество словесни битки. Докато една двойка се кара яростно, може да се заключи, че всеки от двамата отдава достатъчно значение на мнението на другия и иска да му повлияе. Но ако яростта се смени с пренебрежение, отношението на практика е приключило.
Много избиратели от тази гледна точка в отношенията си с ЕС са достигнали до второто състояние. Те вече не обръщат внимание колко често членовете на Комисията - както и различни министри на отделните държави - поемат задължението да се борят с корупцията. Каквото и да им обещае човек, те знаят, че отношението на ЕС никога няма да се промени. На практика те са спрели да се грижат за това.
Бях избран в Европейския парламент през 1999, в средата на последиците от най-лошия финансов скандал в цялата история на ЕС. Холандски служител в Комисията, Пол ван Бутинен, разкри много и наистина плашещи случаи на корупция: разточителство на пари, „провизионни" плащания за отказани от политиците договори за поръчки, които са включвали в списъците приятели и роднини. Оттогава можем да си спомним как комисарят Едит Кресон сключи с личния си зъболекар действително съблазнителен договор за консултации. Аферата доведе до падане на цялата комисия и бяха назначени 20 нови комисаря.
Какво мислите, колцина бяха обвинени във връзка с този скандал - досега, седем години по-късно? Сто? Петдесет? Двадесет? Фактът е, че нито един единствен служител в ЕС не е бил уволнен. Все пак двамина са преместени - но не за това, че са практикували измамнически действия, а за това, че са ги разкрили.
Ван Бутинен бе толкова измъчван, че в края на краищата оповести, че на следващите избори в ЕС ще се яви като кандидат на антикорупционна партия от Холандия. Мария Андреасен, която в качеството си на одитор по поръчение на Комисията първоначално трябваше да реформира счетоводната система, бе заменена и в крайна сметка освободена, след като обществено обяви загрижеността си, че паричните потоци на ЕС могат да се управляват по нелегален начин.
Австрия се италианизира
Откъде идва тази ситуация? Накрая излиза така, сякаш Брюксел особено привлича криминалните фигури. Напротив, някои от еврократите са хора с високи идеали, които действат с убеждението, че носят на континента си мир и благоденствие.
Много северно европейци считат, че тук става дума за културен феномен: това, което в техните държави ще отключи гигантски скандал, в Рим или Атина ще породи недоволно клатене на глави. Като забравим, че такова изказване е изключително нетактично, то също така не е и вярно. ЕС търпи немарливост в мярка, която ще доведе всяко италианско или гръцко правителство до провал. Освен това страните от Севера се приспособяват по-бавно към брюкселския начин на водене на дела и установяват, че и за тях правилата са тежки.
На практика през осемдесетте години символ на мошеничеството в ЕС стана маслинената клонка. Дори всеки квадратен метър територия в Италия да бе зает с маслинови засаждения, то и тогава тези територии нямаше да бъдат достатъчни да произведат това количество маслини, за което Италия изисква субсидии. Британският финансов министър Денис Хели тогава даже говореше за „маслинен колан", който опасва ЕС и под който цари друга представа за правосъдие.
И действително, Сметната палата в доклада си от последната година отново установява, че селяните в Италия получават завишени субсидии за маслини. Обаче стана ясно, че австрийските селяни правят същия трик с пасищата в Алпите. С други думи: след едно десетилетие членство в ЕС, Австрия се е итализирала. Или да го формулираме коректно: „общата аграрна политика" европеизира както италианците, така и австрийците. Защото ако някъде има купчина пари, която може да се прибере, в крайна сметка в човешката природа е бизнес идеята да се насочи така, че да може да се предяви претенции към нея. За отделната страна член поводът да се заклеймяват подобни злоупотреби е малък, тъй като парите идват от ЕС, а не от собствените данъкоплатци.
Твоите пари, моите пари
Точно тук напипваме същността на проблема. Големият либерален икономист Милтън Фридмън веднъж писа: „Има само два вида пари на света: твоите пари и моите пари". Само че за Брюксел никога е нямало „моите пари". Защото за разлика от всяко държавно правителство, ЕС няма никаква връзка с данъчно облагане, политическо представителство и планиране на разходите. Европейската комисия дори чака да бъде похвалена за това, че харчи пари - и не ще да чуе ни един упрек, че нейните „приходи" се касират от страните членки - от техните граждани. В най-добрия случай това се проявява в надута фискална добросъвестност, в най-лошия води до подчертана корупция.
По един комичен начин пословицата на Фридман бе онагледена по време на един дебат в Европарламента след катастрофата цунами в Югоизточна Азия. Членове на Европарламента (ЧЕП) един след друг изтъкваха аргументи за отпускане на милиони евро за засегнатите области. Всеки назоваваше по-висока сума от говорилия преди него, сигурно да покаже по-голяма съпричастност. Тогава се изправи един дружелюбен италиански ЧЕП от Християндемократите и предложи, че всички ние ЧЕП можем, освен пренасочените пари на европейските данъкоплатци, да отделим парите от настоящото заседание в помощ на жертвите на цунами. При това ставаше дума за сума от 290 евро освободена от данъци, които всеки ЧЕП получава върху заплатата си само за появяване в залата, в прибавка към неговата заплата и пътни. Като след изстрел мрачно настроение се разля по залата. Същите ЧЕП, които толкова щедро се разпореждаха с милионите на другите хора, изневиделица станаха много чувствителни към €290 от собствения си джоб. Бедният човек бе принуден да оттегли предложението си, докато колегите и колежките му с добро настроение се съгласиха на €1,5 млрд. помощ за катастрофата.
Защото моралното убеждение е мощен мотив. След като е демонстрирана готовност да се отпуснат пари за Индонезия, може по-лесно да мине каквото и да е лично отношение. Същият механизъм се използва, когато се прокарва евробюджета. Добрата цел често оправдава средствата. Нищо, че парите се разпределят неправилно или недобросъвестно. Това са банални детайли предвид блестящата цел „да изградим Европа".
Оттук следва, че всяка критика към системата може да бъде обяснена с антиевропейски нагласи или ксенофобия. Може би някой си спомня Ханс - Мартин Тилак, брюкселският „звезден" кореспондент, които откри сериозен случай на корупция в статистическата служба на ЕС Eurostat. След като разшири разследването си и пожела да разбере защо комисията за борба с измамите в ЕС отказва да приеме очевидни доказателства, го арестуваха, като конфискуваха всичкото му оборудване, включително и лаптопа. Бяха му отнети даже и частните банкови извлечения. Срещу измамниците не бе предприето нищо - само срещу човека, който ги разкри.
Билети първа класа
По някое време Тилак отново бе пуснат на свобода и аз му помогнах да организира събрание, на което да може да разкаже историята си. На срещата дойдоха като по списък еврофанатици ЧЕП за да го охулят и обвинят. Няма значение, че в разследването си той е засягал какво е правилно и какво не е правилно - техният аргумент бе, че на него трябвало да му е ясно, че с поведението си дава оръжие на евроскептиците.
За тях това бе ясен случай на „Правда или кривда - главното е Европа": по-добре е да се допуска злоупотреба с властта, отколкото да се допуска и най-малката следа от критика към големи проекти. И тъкмо затова наново всяка година, въпреки доклада на Сметната палата, Европарламентът гласува бюджета на Комисията. Да се върне това означава да се блокира „възникването на Европа" - недопустима ужасна мисъл!
Има и друга причина защо ЧЕП се въздържа да критикува комисията: който стои в стъклена къща, най-неохотно хвърля камъни. След като Европейският парламент през 1999 отзова комисията на Жак Сантер, ЧЕП очакваха да станат герои в избирателните си среди. Обаче за техен ужас те трябваше да установят, че извън Брюксел почти никой не може да направи разликата Европейски парламент и Европейска комисия. За повечето избиратели това е една гигантска измамна машина, в която някъде са и ЧЕП.
И не грешаха изцяло избирателите. Да видим някои от облекченията, с които се ползват европарламентаристите. Когато летим от родните си избирателни окръзи за Брюксел, получаваме за служебното си пътуване пари за билети първа класа плюс надбавка за километър разстояние. Дори наистина да пътуваме в бизнес класа, получаваме прилична печалба. Но ако решим да летим с евтините линии, можем да си спестим €150 седмично - необлагаеми, разбира се. Освен това получаваме месечно по 14,000 евро да плащаме на персонала в нашето бюро, без някой някога да е проверявал дали има кой да работи за нас там. Естествено е, че много от моите колеги дават голяма част от тази сума на съпругите си. Освен това ги има вече споменатите пари за заседанията, като и всеки месец €3500 за „общи разходи", които никога не се проверяват и които мнозина разглеждат като вид необлагаем допълнителен доход. Освен това без съмнение се радваме на най-големите пенсии в Европа. От това става напълно разбираемо защо ЧЕП са толкова чувствителни и не дават шум на случаите на разточителство на ресурси.
Корумпирани, неефективни, скъпи
Е и за какво се харчи изобщо бюджетът на ЕС? По думите на поддръжниците на ЕС - от една страна да се подобри конкуренцията и от друга страна да се намали разликата между благосъстоятелните и по-бедните страни - членки. Най-голямото перо на бюджета е Общата Аграрна политика, една в момента скъпа, корумпирана, разточителна и неефективна метода за насърчаване на селското стопанство, толкова колкото изобщо може да бъде. И между другото наливаща най-много средства при стопани, които вече са достатъчно заможни. Помислете за това, когато следващият път някой европейски политик ви разказва за модернизация на европейското стопанство.
Що става дума за „солидарност", втората голяма статия в бюджета, далеч не е ясно дали по-бедните членки имат моралното право на финансови инжекции. Всяка страна поема задължения към собствените си граждани, когато ги блъсне кола: затова я има социалната система. По същия начин чистата човечност ни подтиква да поемем отговорност към най-бедните хора на планетата, затова и повечето страни в Европа дават финансова помощ на народите от Африка, Азия и Латинска Америка. Но страни като Малта или Словакия не попадат в тази категория.
Още по-ясно казано: няма никакво доказателство за това, че рогът на изобилието на европейските субсидии по някакъв начин помага на тези страни. Извън (тоест преди) ЕС, комунистическите някога държави обявяваха за феноменални темпове на икономически ръст - техните сравнително ниски нива на потребление и евтиният износ им даваха възможност да пробиват с цените си на европейския пазар. Обаче сега тези страни, които са достойни за съжаление, трябва да поемат тежестта на целия апарат на ЕС - корпорацията: 48 часова работна седмица, евро, социална харта и т.н. И на някой ще му дойде наум, че те разглеждат структурните субсидии на ЕС не точно като изравняваща справедливост. Приемането на подаяния само пречи на инициативния дух - както при нации, така и при индивиди. Така всички сектори на икономиката на дадена страна могат да станат зависими от чужда помощ.
Във всеки случай ЕС - бюджетът се е провалил дори и като прост механизъм за преразпределяне на благосъстояние. Можете ли да познаете коя страна получава най-много пари от ЕС на глава - тази полярна позиция още от римските договори страната не е загубила? Точно така, Люксембург, чийто граждани още тогава бяха най-богатите в цяла Западна Европа.
Разбира се Великото херцогство дължи този си статус частично и на гостоприемството за голяма част от европейските сгради. Но тъкмо тук най-нагледно проличава за какво е измислен бюджетът на Европейския съюз: да плаща на хората, които работят за него. С това, ако вече няма с какво друго, той си заслужава аплодисментите.
Spiegel
Превел от немски Димитър Събев/money.ibox.bg
