Дневник
МАРКУС АНХОЙЗЕР, "ХАНДЕЛСБЛАТ" 13/12 - 15:29 ч.
Предсказване на земетресения, прецизно колкото прогноза за времето - това е желанието на всички жители в застрашените региони, а и на техните застрахователи. Учените клеймят тази цел като ненаучна.
Но въпреки това някои сеизмолози, например калифорниецът Джон Рандъл, вече не я смятат за невъзможна.
С помощта на мощна компютърна симулация, наречена от него "виртуална Калифорния", той се надява своевременно да предскаже големия взрив, труса, който трепти в морето пред Сан Франциско.
Програмата събира всичко, което екипът му знае за геоложката система на подводния хребет "Сейнт Ейндриъс" - скоростта, с която се движат разместванията, еластичността и напреженията, които възникват и отмират, и триещото съпротивление. Той допълва теренните данни с тези от лабораторните симулации и знанието за предишни трусове.
Досега той все пак е далеч от точната прогноза на метеоролозите от "Кахелман и ко" (Kachelmann&Co.): "С вероятност от 50 процента Сан Франциско ще преживее в следващите 45 години земетресение със сила над 7 по Рихтер." (Proceedings of the National Academy of Sciences of the USA, 2005, том 102, стр. 15363). При подобен катаклизъм градът естествено не може да се опразни. Но става дума за такава степен на сигурност, че да може да се евакуира.
Сто години след разрушителното земетресение в Сан Франциско през 1906 г. прогнозата за точното време, място и сила на труса си остава един вид Свещен граал за сеизмолозите.
"Само шутове, лъжци и шарлатани предричат земетресения", бил казал веднъж Чарлз Рихтер, на когото е наречена скалата за магнитуда. Но човешките жертви и икономическите щети карат хората
да търсят предвестници на катастрофата
- промени в нивото на подпочвените води или в магнитното поле, изпускане на газ радон, особени форми на облаците, изменения на земната кора, необичайно поведение на животните. Дали всичко това е само гледане на кафе?
В Калифорния индикациите трябва да бъдат локализирани точно - върху 40-километрова отсечка от хребета "Сейнт Ейндриъс", край Паркфилд. От 1857 г. Земята като по геологичен часовник се разклаща средно на 22 години със сила от над 6 по Рихтер. Тъй като последно се случи през 1966 г., сеизмолозите очакваха следващия силен трус преди 1993 г. Търсачите на предвестници засилиха всичките си технически средства - и претърпяха своето Ватерло. Едва на 28 септември 2004 г. хребетът събуди инструментите си от дълбокия сън, доста неочаквано, както признава сеизмологът Уилям Бекън: "С пълната липса на видими сигнали трусът от 2004 г. край Паркфилд показа, че благонадеждна краткосрочна прогноза все още е непостижима" (сп. Nature, 2005, кн. 437, стр. 969).
"Да предсказваш земетресенията, е все едно да прогнозираш светкавица по време на буря", казва Готфрид Грюнтал от Центъра за геофизически изследвания в Потсдам.
Проблемът според него е, че учените все още знаят твърде малко за процесите в земната кора. "Ние не можем да наблюдаваме толкова добре Земята, както метеоролозите с техните сателити и измервателни станции - времето", обяснява Грюнтал. Освен това земната кора подобно на времето е
критично самоорганизираща се система
която винаги е на ръба на хаоса. От най-малките отклонения в началния стадий възникват мощни реакции, които не могат да се предскажат. "Във всеки малък земен трус се крие потенциал за земетресение на столетието", казва един от най-големите скептици в областта на геофизичните прогнози, Робърт Гелър от Токийския университет.
Принципът на пеперудата, предизвикващ торнадо, важи не само за времето.
Следователно всичко ли е напразно? Не, защото сеизмологията отчита напредък в краткосрочния анализ непосредствено в началото на едно земетресение. Ричард Алън от университета в Бъркли заключава на базата на данни от 71 исторически земетресения, че от честотата на сеизмичните вълни в първите секунди могат да се направят изводи за окончателната сила на труса. Това действително не би спомогнало за евакуация, но все пак след това би могло своевременно да се изключат електроцентрали и други застрашени обекти (Nature, 2005, кн. 438, стр. 212).
С правилното разтълкуване на първичните трусове може да се обясни и вероятно най-големият успех на науката. На 4 февруари 1975 г. земетресение със сила 7.3 разлюлява град Хайчън в Североизточен Китай. Два дни по-рано - така се разказва и до днес - властите са евакуирали жителите и така са спасили може би стотици хиляди човешки животи.
Сеизмолозите регистрирали безпогрешни сигнали за катастрофата и са предупредили навреме. "В цялата история имаше много пропаганда. Днес се допуска, че въобще нищо повече не трябва да се евакуира, понеже при по-силните първични трусове хората вече са напуснали домовете си уплашени", посочва Грюнтал.
Въпреки че Германия не е заплашена сериозно от земетресенията, потсдамските сеизмолози също постигат успехи. Грюнтал изтъква, че след основния трус най-малкото може да се предвиди достатъчно добре в
вероятността за по-силни вторични земетресения
в период от един до два дни. Така наречените карти на сътресенията се създават до минути след труса и мениджърите по риска могат да видят къде се очакват най-големите поражения. И последно, заради честотата на досегашните земетресения, знанието за тектоничното устройство (например състоянието на ръбовете на континенталните плочи или слабите зони в земната кора вътре в плочите), както и с помощта на моделите на вероятностите, изследователите в Потсдам анализират степента на заплаха за определен регион в по-дълги срокове.
На тяхна основа градските плановици и застрахователи също вадят своите изводи.
Трудността точно да се прогнозира земетресение се изразява и в поведението на най-голямата презастрахователна компания в света, "Мюнхнер рюк" (Muenchener Rueck), която по собствени сведения поддържа добри контакти с много геофизични лаборатории по света. "Голяма част от нашата подкрепа се насочва към превенцията на щетите", казва Александер Алман, експерт по геоложкия риск.
Защото както и сеизмолозите, така и плановиците и застрахователите знаят, че не земетресенията застрашават човешкия живот, а
падащите сгради и срутващите се диги
При земетресението в Токио през 1923 г. повечето жертви загиват при избухналия впоследствие пожар, тъй като по това време домакините готвели обяда - и то на открити огнища.
Дотогава, докато няма сеизмолог-гадател, който толкова точно да предскаже риска, както даден ураган, хората в застрашените области могат да бъдат предпазени от последиците от разрушителната сила на земната тектоника най-вече чрез устойчиви строежи.
