тва е-- обществото върви към елитизиране и образуване на нео-аристократична прослойка, която се всмуква в елитарните тайни общества. Битката няма да е в държавните институции, а там- на подюмите и зад кулисите. Това е така, понеже те концентрират в себе си материалния и интелектуалния потенциал в държавата и имат способността да възпрат или най-малкото да контролират каквато и да е политическа инициация.
От една страна се създава илюзията за демократичната държава, в която всички гласуват и си мислят, че избраните от тях лидери ще са лоялни към електората и политиката, която се води от правителството е в името на народа и не-повлияна от социални фракции. Работата е там, че демокрацията не е само избиране на лидери: демокрацията дава шанс на хората да се асоциират свободно, без вмешателство от страна на държавата. В същото време, демокрацията е и приемствена форма на управление, която дава шанс на отделни интереси на малцинствата (етнически, икономически- учителите, религиозни и т.н.) да бъдат поне чути и оттам- да окажат влияние върху процеса на взимане на решения и водене на политика. Това е и в основата на политплурализма: липса - или поне замъгляване - на дефиницията на "Общото Благо", като "общото благо" е и един вид сбора от личните егоистични интереси на всички социални фракции, които се състезават помежду си за оказване на влияние върху процеса на взимане на политрешения- въпреки че има основни блага, които са понятни и различими за и от всеки. Ето тук е проблема: в крайна сметка се оказва, че има организирани интереси в обществото, които биват представяни във политтялото, което взима решения, за сметка на други интереси и за сметка на "общото благо". Например: бизнес интересите в Комисията на ES sa mnogo по-добре репресентирани отколкото интересите на Асоцияцията на майките с деца, GREENPEACE и т.н., откъдето следва, че ако бизнесинтересите решат, че трябва да се намалят производствените разходи като се намалят майчинските и изискваниятаза за замърсяване то няма да има кой да ги спре. (разглеждаме само комисията като изолиран случай и сама за себе си).
Та и така с БГ- защо не се води целенасочена и не-частична социална политика за превенция на онеграмотяването на населението? Защо не се инвестират пари в образованието? Защото интересите на учителите не са репрезентирани в процеса на взимане на решения. НЕ е достатъчно да избираме депутати, а асоцииране. Онова асоцииране, което в крайна сметка създава гражданското общество и чиято цел е защитаването на интересите на хората от самата държава, която ги накърнява-- ето пак например: учителите. Държавата и управниците нямат достатъчна информация за да взимат правилните решения, особено и в нашия случай с бюджета. В същото време, управниците са и мишена на "атака" от страна на други интереси, чийто интерес е точно обратния на този на учителите-- директно или косвено. Важно уточнение, е че това става не само на правителствено ниво, ами и на лично и на вътрешнопартийно, т.нар. лобиране. Това означава, че за да се вземе решение, угодно на един групов интерес, политиците биват потърсени от тези интерси на ВСИЧКИ възможни нива, което обаче става извън обществения взор- зад кулисите...
Та защо ги бръщолевя тия неща. Фундаменталния въпрос е: накъде води тази политика на обезлюдаване и кой би се облагодетелствувал от крайния резултат. Според мен са точно онази прослойка от 1 до 5 процента от класовия строи в обществото. Липсата на адекватно образование, което разтваря мирогледа и възпитава духа, води до все по-лесния контрол на масите. Хората не биха могли адекватно да обмислят политическата ситуация и политрешенията. Хората започват да мислят посредством "лидерството". Те не вярват в собствените си сили и възможности и очакват "лидера" да ги поведе към светлите бъднини. С други думи, хората стават контролируеми. И ето това е в сърцето на "железния закон на /партийната/ олигархия" (Мичелс, iron лъв of "party" oligarchy)-- когато полителита се "откъсне" от контрола на масите и упражнява такъв без да има реално адекватна и интелектуално съперничеща политопозиция. Единият начин е административно- другият психологически. Накратко, първият представлява ограничаване на физически контакт с лидерите, а втория създава психологическа бариера, която възпрепядства рационалното и критическо обисляне на ситуацията и поставяне под въпрос качеството на взетите решения.Реално, не става въпрос за еднопартийно управление. Железният закон на партийната олигархия е в интерес на всички партии: хората са подвластни на демоагозите, като състезанието за електоралния вот се води на ниво демагогия, популизъм, всяване на страх или игра с надеждата на хората за по-стабилен и справедлив социален ред: например: тоталното, всемирно и всевечно декомунижзиране проповядвано от демократите, размахващи чучелото на комунизма. Това с други думи ще рече, че партиите реално не желаят да бъдат критикувани от техният реално здравомислещ електорат, понеже той ще задава въпроси, които няма да са удобни- справка: БГ полит система.
И така, пак: QUI BONO? Явно, в нашия случай, или управниците не могат да разберат, че е в наш интерес да има висока раждаемост и доставка на социални услуги и блага, или по-добре организирани групировки имат интерес точно към обратното. Надали ще се разбере със сигурност, но със сигурност знаем, че демокрацията дава теоритичният шанс на акумулиране на свръх-организиран интерес, който в последствие да вземе надмощие над останалите социални интереси, ако и самата демокрация да не е конструирана за такъв сценарий.
И накрая, аз бих спекулирал- в крайна сметка полителит печели от омалоумяването на масите, но дали и в същото време икономическият елит не печели от това, понеже каквито и "сделки" да направи с полителита и които са в ущърб на хората, те не ще попаднат в хорското умозрение, а оттам и ще властват заедно.
И в същото време, не са ли пак същите елити: 1-5% от обществения слой, които доминират в тайните общества???
