Автор Тема: Шри Рамакришна - притчи  (Прочетена 4765 пъти)

0 Потребители и 2 Гости преглежда(т) тази тема.

Дъвиан

  • Гост
Шри Рамакришна - притчи
« -: Февруари 24, 2006, 11:12:00 am »
Шри Рамакришна

ПРИТЧИ
Вие виждате много звезди на небето,
те изчезват, когато изгрява Слънцето,
но кой ще каже, че на дневното небе няма звезди?
И така, о човеко! Ако ти не виждаш Бога,
не казвай, че Той не съществува,
защото твоето неведение ти пречи да го съзреш.
Напразно е живял този,
който, след като е получил рядката възможност
да се роди като човек, не е съумял
да реализира Бога в своя живот.
Лампата не може да гори без масло.
Човекът не може да живее без Бога.
Брахман - това е Бог безличностен, неизменен,
неподвижен, без атрибути.
Брахман не може да бъде описан с думи.
Ако човек никога не е виждал океана,
как да му разкажеш за него?
Можеш само да кажеш: "Вода. Отвсякъде - вода".
Така и реализиралият Брахман
може да каже само
"Брахман, Брахман навсякъде!"
Брахман е над ума и речта,
над концентрацията и медитацията,
над знанието, познаващия и познаваемото,
дори над концепцията за реалното и нереалното.
Накратко: Той е над всичко относително.
Брахман е над знанието и неведението,
доброто и злото, добродетелта и порядъка, щастието и нещастието,
над всички проявления на двойнственост.
Какво остава, когато се отхвърли всичко двойнствено?
Остава Абсолютът, описан във Ведите
като Абсолютно постоянство, Абсолютна Чистота, Абсолютно Знание.
Човекът осквернява храната,
ако я сдъвче и после я изплюе.
По същия начин той осквернява Ведите, Тантрите, Пураните
и всички свещени книги на света с това,
че твърде много говори за тях,
и свещените думи излизат от устата му
като сдъвканата храна.
Но Брахман, Абсолютът,
не може да бъде осквернен,
защото човешката реч
е безсилна да Го изрази.
Има Бог, лишен от форма,
има Бог, притежаващ форма,
но Бог е над формата
и над безформеността.
Само Той самият може да каже
какво още е Той.
Богът във форма и без форма
прилича на леда и водата:
водата замръзва и получава форма,
ледът се стопява и формата изчезва.
Богът във форма и без форма -
това е една и съща Същност.
Представете си, че виждате безбрежен океан,
безкрайно водно пространство,
и само тук-таме виждате късове лед -
вода, получила форма
под действието на студа.
Както студът действа на водата в океана,
така и любовта на вярващия въздейства на Бога без форма:
Безкрайното се превръща в Крайно,
и се явява на човека, приемайки форма.
Изгрява слънцето, и ледът се топи,
така идва знанието и Богът във форма
се стопява, превръщайки се в безформеност.
Невидимият Брахман,
Чистото Съществуване-Знание-Блаженство
прилича на безбрежен океан,
в който аз пребивавам в пълна самота,
но когато виждам в този океан
Хари, Личностното Божество, вечно играещо,
аз намирам покой,
като човек, който потъва, но накрая достига брега.
Небето изглежда синьо, но то е прозрачно.
Същото е и с морската вода - морето е синьо,
но приближете се и вземете в шепите си
малко вода - тя е безцветна.
Личностният Бог, например моята Божествена Майка,
изглежда различен от Брахман,
но елате по-близо, реализирайте Я -
и ще видите, че Тя и Брахман са едно.
Бог е един, но има много аспекти.
Както един и същ стопанин на дома
за един от членовете на семейството е баща,
за друг - брат и съпруг - за трети,
така и Бог се явява в различни ликове
на различните вярващи в различните религии.
Знаете ли какво виждам?
Аз виждам Бога във всичко.
Хората и другите същества
ми се виждат като празни форми:
те движат своите ръце, крака, глави,
а вътре в тях е самият Господ.
Учителите са стотици и хиляди.
Почти всеки се стреми да стане Учител.
Но ще се намерят ли мнозина,
които да искат да станат ученици?
Един пътник седнал да си почине в сянката на голямо дърво.
Дървото било вълшебно, но той не знаел за това.
Той си помислил, че би било по добре да си почине в удобно легло,
отколкото да седи на земята.
В същата минута до него се появило легло.
Той се учудил, но легнал в него и се отдал на блажен отдих.
Но скоро нова мисъл се появила в ума му:
"Ако се сбъдва това, за което помисля,
то нека се появи млада слугиня,
и нека тя да гали моите уморени нозе."
В същата тази минута се появила млада слугиня
и започнала да гали нозете му,
като му доставяла неизразима радост.
Тогава той почуствал глад и помислил за ядене,
и веднага бил обкръжен от най-вкусна храна.
След като се наситил, се върнал в леглото,
но в същото време вече се било стъмнило,
И той изведнъж със страх си помислил,
че може да дойде тигър
и да наруши щастливия му живот.
И в същия миг се появил тигър,
вкопчил се в него и започнал да пие кръвта му.
Такава е съдбата на човека.
Ако той иска от Бога здраве, пари и слава,
желанията му се удовлетворяват поне частично,
но тогава той се плаши от тигъра,
който се е скрил зад тези дарове.
Този тигър е загубата на здравето, богатството и славата.
Няма нищо по-трудно от това да се освободиш от идеята за тялото.
Най-лесният начин за концентрация
е съзерцаването на пламъка на свещта.
Неговата вътрешна светлосиня зона
е причинното тяло или Карана-шарира.
Фиксирайте ума си в тази точка
и бързо ще достигнете съсредоточеност.
Ярката зона около светлосинята
е укшма-шарира или финото тяло,
а най-външната изобразява плътното тяло.
Аз познавах човек на име Чандра,
който придоби сила, наречена Гутикасиддхи.
Имайки при себе си муска / Гутика /, той можеше да става невидим
и да прониква навсякъде, където си поиска.
Отначало той беше аскет и почиташе Бога,
но по-късно, когато разви чудотворната сила, той се отвърна от Бога
и започна да удовлетворява своята низша природа.
Оставайки невидим, той проникваше във вътрешността на къщи,
в които имаше забранени връзки с жени.
Аз го предупреждавах, но той не ме слушаше.
Свърши се с това, че той изгуби своята сиддхи и пропадна на дъното на живота.
В периода на моята аскетическа практика в Панчавати
там дойде човек на име Гириджа.
Той беше велик йогин.
Веднъж през нощта аз исках да се прибера в моята спалня,
и той, за да освети пътя ми,
вдигна ръка и цялото му тяло започна да излъчва силна светлина.
Аз го посъветвах да не прилага тази сила
и да обърне ума си към реализацията на Висшата Реалност.
Той изгуби силата, но напредна в истинската духовност.


Дъвиан

  • Гост
Отг: Шри Рамакришна - притчи
« Отговор #1 -: Февруари 24, 2006, 11:17:09 am »
Шри Рамакришна

ПРИТЧИ ЗА БОГА, ВСЕЛЕНАТА И ДУШАТА

 

І

            Какво е отношението между вселенската Душа (Бога) и душата на човека?

         Ако прехвърлим над потока дъска, водата изглежда разделена на две части. А те са едно. Тъй и неделимото ни се струва разделено на две от временните образи на майя.

          А всъщност има само едно.

ІІ

         Когато над някоя магнитна скала, скрита под водата, мине кораб, тя изтегля от него всички железни гвоздеи, та дъските от които е скован, се разпадат и корабът потъва.

         Магнитът на вселенското Съзнание притегля също тъй душата на човека: стигне ли душата близо до него, то завчас разбива личността, като изтегля от нея гвоздеите на себелюбието и душата потъва в океана на безкрайна божествена любов.

ІІІ

         "Познай сам себе си" - ни казват - "и ти ще познаеш и това, което не си, и Бога". Що е мое "аз"? Тази ръка ли, или този крак, месото ли, кръвта ли, или костите? Замисли се по-дълбоко и ти ще видиш, че във всичко това няма и следа от каквото и да е "аз". Какно снемаш люспа по люспа и слой по слой, когато белиш глава лук, тъй почни да изследваш и себе си - и ще видиш, че си отстранил всичко, без да откриеш някакво "аз". Но всред последната люспа ще провидиш пламък, проникващ всички люспи и слоеве: къде е той - дали там, или отвън, или навред - мъчно е да се разбере. Сетен плод на твоето издирване ще бъде Бог.

         Падне ли себелюбието като излишна люспа, познава се Бог.

 

ІV

         Ганг на знанието, що тече в душата на мъдреца, влачи водите си все в една посока. За него цялата вселена е сън. Той живее всякога в своето истинско "Аз".

         Ганг на любовта, що тече в сърцето на благочестивеца, не влачи водите си само в една посока. Той има свои приливи и отливи. Човек се смее, плаче, танцува и пее. Той иска да се наслаждава от своя Обичен, да се потапя в Него - и той плува в Него, гмурка се, изплува пак отгоре - като буца лед, плуваща по водата.

 

V

         Всички вери приличат на пътеки, водещи към една обща цел - едничкото безкрайно Божество.

 



         Мъдрецът ми каза: "Познай Бога!" А светецът ми рече: "Усети Бога!"

         Когато се доближавате до пазарната стъгда, чувате обща врява, шум и глъчка. А дойдете ли по-близо, общата врява изчезва и вие чувате вика на всеки отделен продавач.

         Додето сте далеч от брега, вие човате само шума на вълните, но стигнете ли досам морето ето че виждате кораби, чайки, бамбук - и окото ви брои приливащите талази.

         Бог не се усеща с четене на книги. Голяма разлика има от четене и непосредствено усещане. Дойде ли непосредственото усещане, всички книги, науки и писания изглеждат като непотребна слама.

 

VІІ

         Знам два случая, когато Господ не може да не се усмихне.

        Човек пада болен и усеща смъртта край себе си. А лекарят казва на майка му: "Не бойте се: аз ще го спася!" Той забравя, че вдън всяка случка, вдън живота и смъртта, лежи Божата воля. И когато го чуе, Господ се усмихва и казва: "Безумен е наистина този човек, който се хвали, че ще спаси болника си, умиращ по Моя воля!"

         Усмихва се още Господ, когато двама братя си делят наследството. Те мерят земята и казват: "Този дял е мой, а ето този - твой". И пак се усмихва Господ и си казва: "Цялата вселена принадлежи на Мен, а ето, че тия безумци говорят: "Това е мое, а това - твое!" "

        Да. Има два случая, когато дори Господ не може да не се усмихне.

 www.palitrabg.net


firma

  • Гост
Отг: Шри Рамакришна - притчи
« Отговор #2 -: Февруари 24, 2006, 11:32:30 am »
Хубави думи.Обаче тези учители и учения не са българите според мен.Лично за мен за предназначени за хората от Азия.
Българите са светъл и буден народ.Затова при нас лично е слязъл самият Господ-Бог.
Ще цитирам нещо,което често казвам: Второ послание на св. ап. Павла до Тимотея  (4:4)
[4:3]  Защото ще дойде време, когато човеците не ще търпят здравото учение, но, водени от своите похоти, ще си насъберат учители да им гъделичкат слуха;
[4:4]  те ще отвърнат слуха си от истината и към басни ще се обърнат.

 ;D

Дъвиан

  • Гост
Отг: Шри Рамакришна - притчи
« Отговор #3 -: Февруари 25, 2006, 13:07:53 pm »
Разбирам, какво намекваш. :) Но Рамакришна си е имал своя мисия и си я е изпълнил перфектно. За сведения, е живял от 1835 до 1886 г. Например Махатма Ганди казва за него (разбира се в иносказателна форма), че той е бил живо въплъщение но Божественото. Но виж какво казва Свами Вивекананда, неговия ученик, към европейците на световния конгрес за религиите в Чикаго през 1893 г.:

"Вие ни изпращате мисионери да проповядват вашата религия. Ние не отричаме достойнствата на вашата религия, но след като сме ви опознали през последните две столетия, виждаме, че целия ви живот е в разрез с изискванията на вярата ви и че ви движи не духът на правдата и любовта, завещан ви от вашия Бог, а духът на користта и насилието, присъщ на всички лоши хора. Това означава едно от двете: или религията ви при цялото си вътрешна превъзходство не може да бъде осъществено на практика и следователно не струва дори за вас, които я използвате; или вие сте толкова лоши, че не искате да изпълнявате това, което можете и сти длъжни. И в единия, и в другия случай нямате никакво предимство пред нас и трябва да ни оставите на мира."

И на същия конгрес той говори за обединение на всички религии, братство между хората и обединение на човечеството. И както казва Соловьов, от чиято книга "Оправдание на доброто" е взет горния цитат, за да опровергаем думите на Вивекананда ни са нужди дела, а не думи.
« Последна редакция: Февруари 26, 2006, 00:36:45 am от Дъвиан »

преминаващ

  • Гост
Отг: Шри Рамакришна - притчи
« Отговор #4 -: Февруари 25, 2006, 15:50:37 pm »
Има ли я някъде из нета тази книга? ("Оправдание на доброто")

Дъвиан

  • Гост
Отг: Шри Рамакришна - притчи
« Отговор #5 -: Февруари 25, 2006, 15:58:03 pm »
На български не, но аз я имам и съм я чел! :D Тя е философска книга, не е езотерична!

преминаващ

  • Гост
Отг: Шри Рамакришна - притчи
« Отговор #6 -: Февруари 25, 2006, 16:20:44 pm »
Айде попреписвай тук отвреме-навреме от нея... плс. :'(


Дъвиан

  • Гост
Отг: Шри Рамакришна - притчи
« Отговор #7 -: Февруари 25, 2006, 16:22:55 pm »
Откъде такъв интерес у вас :o

преминаващ

  • Гост
Отг: Шри Рамакришна - притчи
« Отговор #8 -: Февруари 25, 2006, 16:28:33 pm »
С тази учтива форма малко ме стряскаТЕ  :)

А у "нас" - интереси всякакви.  ;D

Сериозно - може ли... когато имаТЕ време? ::)
МОЛЯЯЯЯЯ... :'(

Дъвиан

  • Гост
Отг: Шри Рамакришна - притчи
« Отговор #9 -: Февруари 25, 2006, 16:36:54 pm »
Е, когато има за какво ще го цитирам - то е философска книга, а автора й ми е любимец! ;D
Но ще помисля за нейна презентация пред гостите на Форума  :D

Неактивен H.

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 8 658
  • In Lies We Trust...
Отг: Шри Рамакришна - притчи
« Отговор #10 -: Февруари 25, 2006, 21:34:56 pm »
Закачам едни хубави неща тук, повечето от вас може би ги знаят, но може и да зарадваме някой :)

преминаващ

  • Гост
Отг: Шри Рамакришна - притчи
« Отговор #11 -: Февруари 26, 2006, 00:16:56 am »
Зарадвахте :)

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27