Автор Тема: НАРНИЯ  (Прочетена 10936 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Дъвиан

  • Гост
Отг: НАРНИЯ
« Отговор #15 -: Март 25, 2006, 14:18:07 pm »
 :D Гледах "Хрониките на Нарния" и доста ми хареса. Ето кадри от него:

Неактивен H.

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 8 658
  • In Lies We Trust...
Отг: НАРНИЯ
« Отговор #16 -: Март 25, 2006, 22:14:38 pm »
И аз го гледах. Трябва да извлечем истината от него и да се наслаждаваме на красотата :D

Дъвиан

  • Гост
Отг: НАРНИЯ
« Отговор #17 -: Март 25, 2006, 22:17:33 pm »
Знаех се, че няма смисъл да ти взимам думите от устата  :P

Дъвиан

  • Гост
Отг: НАРНИЯ
« Отговор #18 -: Март 26, 2006, 10:12:40 am »
ХРОНИКИТЕ НА НАРНИЯ

„Хрониките на Нàрния“ ("The Chronicles of Narnia") е популярна поредица от седем романа за деца, смятана за един от шедьоврите на К. С. Луис. Те разказват за приключенията на група деца, играещи ключова роля в историята на митичната страна Нарния, където магията е ежедневие, а доброто води вечна борба със злото. Книгите са известни още с илюстрациите на Полин Бейнс, известният илюстратор на Толкиновите творби. „Хрониките на Нарния“ са истинска християнска класика, която от самото си създаване служи като нравоучител на децата.


РЕМИНИСЦЕНЦИИ ОТ ХРИСТИЯНСТВОТО

Макар че книгите съдържат ред алюзии на християнските идеи, подходът към текста, като към алегория, би бил твърде неясен и редукционистки. Луис несъмнено е вплел в текста елементи от християнските теологични концепции във вид достъпен за средния читател.

Работата му несъмнено е успешна; „Хрониките на Нарния“ се превръщат в любимо четиво не само на малките, но и на техните родители. Стила не е тежък и в този си вид, изпълнени със заемки от митологиите и с ярко приключенския си стил, могат да бъдат разглеждани изван религиозния контекст. Самият Луис настоявал, че книгите му не са алегорични и предпочитал да нарича християнските аспекти в тях „хипотетични“. Това би могло да се нарече алтернативна история.

Една от ранните академични публикации на Луис, „Алегория на любовта: Студия по средновековна традиция“ (1936), изследва връзките между средновековната литература и алегориите на куртоазната любов. Следователно той е имал точна дефиниция на понятието алегория и е бил наясно с него. Луис пише в едно свое писмо:

„Ако Аслан представляваше нематериално божество така, както Великото Отчаяние представлява отчаяние, той щеше да е алегорична фигура. В действителност той е изобретение, даващо въображаем отговор на въпроса, „Какъв би бил Христа, ако наистина имаше свят като Нарния и Той бе избрал да се въплъти, умре и възкръсне в този свят така, както стори в нашия!?“. Това въобще не е алегория.“

В „За другите светове“ Луис разсейва мита, че е с книгите си е целял да илюстрира християнските принципи:
„Някои хора си мислят, че съм започнал работата си, питайки се как мога да кажа нещо на децата за християнството; после съм се спрял на приказката като инструмент, събрал съм информация за детската психология и съм решил за каква възрастова група ще пиша; после съм събрал списък с основните християнски истини и съм изковал алегории, в които да ги въплътя. Всичко това са чисти глупости. Не бих могъл да пиша така. Всичко започна с образи; фавн с чадър, кралица върху шейна, величествен лъв. Изпървом нямаше нищо християнско в тях; този елемент се появи по своя собствена инициатива.“

www.jack.dveribg.net
« Последна редакция: Март 26, 2006, 10:16:22 am от Дъвиан »

Дъвиан

  • Гост
Отг: НАРНИЯ
« Отговор #19 -: Март 26, 2006, 10:15:23 am »
За К.С. Луис   


На 22 ноември 1963 г. умира К.С. Луис - писател, поет и литературен критик, автор на десетки книги, есета и монографии и творец на един малък свят. Светът на фантазията, доблестта, разума и нравствения избор, свят, подчинен на една последователна, интригуващо поднесена философия. Независимо дали пише стихове, научна фантастика, апологетика или книги за деца, той е блестящ защитник на своето кредо, с проницинтелен ум и неукротимо въображение. Огромната му популярност му е донесла името на "най-оригиналния християнски писател на XX век", но самият той отрича всякакво новаторство и се смята за обикновен вярващ, чиито убеждения "са записани в молитвеника". Въпреки това неговата личност и творчество са тема на близо 100 книги, написани през последните 30 години, а през 1993 година излезе и филм за него - "Земята на сенките" (Shadowlands) [IMDB]. Кой всъщност е К.С.Луис, предизвикал интереса на теолози, литератори, философи и продуценти?

   Роден е през 1898 г. в Белфаст, Северна Ирландия. Родителите му са интелектуалци - баща му е адвокат, а майка му завършва логика и математика. Те кръщават втория си син Клайв Стейпълз, но едва седемгодишен, той обявява, че не харесва това име и пожелава да го наричат Джак. Оттогава за близки и приятели той си остава Джак. А първият му приятел е брат му Уорни, заедно с когото сътворяват и първия си измислен свят - "страната на животните", населена с мишки-рицари и други приказни създания. Години по-късно любимите "говорещи животни" на Джак ще се появят като главни герои в хрониките за Нарния. Детството на братята Луис е безоблачно и романтично до 1907 г., когато майка им умира от рак. Отчаяният им баща ги изпраща в пансион, където те още веднъж се сблъскват със злия и греховен свят в лицето на ненормалния директор. По-късно той става прототип на някои от най-мрачните и зловещи герои на писателя. До четиринайстата си година Джак сменя няколко училища, докато накрая не става ясно, че частният учител е най-доброто разрешение за будното и твърде интелигентно за годините си момче. Интелектуалното общуване с ирландеца Къркпатрик още повече стимулира рационалното мислене и логиката му. През 1917 г. той участва в Първата световна война. 

Там изгубва един от най-близките си приятели, Пади Мур. Когато той е на смъртно легло, Луис му обещава да се погрижи за майка му. Изпълнявайки това обещание, той взема г-жа Мур в своя дом, където тя остава повече от 30 години, до смъртта си през 1951.

След като завършва Оксфордския университет с отличие, К.С.Луис преподава известно време там философия, а после работи като асистент в катедрата по английска литература до 1954 г., когато става професор по средновековна и ренесансова литература в Кеймбридж. Но и след това той продължава да счита Оксфорд за свой дом; там днес се намира и къщата-музей с неговото име. Пак там се събира и кръгът от негови приятели, наречен "Съмняващите се". Те се срещат ежеседмично, за да  обсъждат философски и литературни проблеми, а също и да четат един на друг откъси от това, което пишат в момента.  Нерядко възникват и несъгласия, прерастващи във вдъхновени спорове. Обикновено Луис е душата на компанията и винаги довежда разискваната тема до моралната й страна, до въпроса "В крайна сметка, добро ли е това или зло?" Членове на това малко общество са фигури като ДЖ.Р.Р. Толкин, Чарлз Уилямс и Оуън Барфийлд. Между Луис и Толкин (известен у нас предимно с книгата си Властелина на пръстените) възниква приятелство, основано на общата им любов към приказното, интерес към древността и уважение към езическите митове за доброто. Толкин е и човекът, който му помага да се пребори с последните си съмнения относно истинността на християнството. През 1929 г. Луис се отказва от дотогавашния си материализъм и признава, че "Бог е Бог". Около две години по-късно той вече е действащ християнин в рамките на Англиканската църква. В автобиографията му Изненадан от радостта (Surprised by Joy) се разказва за неописуемия копнеж по нещо приказно красиво и непостижимо, копнеж, който го е преследвал години наред, преди да разбере, че това е предвкусване на небето, желание за рая, което той нарича "радост".
В Оксфорд Луис пише и първата си литературнокритическа творба - "Алегорията на любовта", в която разглежда алегорията като метод както и рицарската любов през средновековието в творби на Чосър, Спенсър, Романса на розата и др. Духът на средновековието изобщо доминира цялото му творчество -така например Мерлин от легендата за Крал Артур се появява като герой в "Тази зловеща сила" - третата книга от поредицата научнофантастични романи. Също така той написва Коментар на Изгубения рай на Милтън, трети том от Оксфордска история на английската литература (върху поезията и прозата през XVI век), както и половината от книгата-дебат Ереста "личност", в която отрича прекаления интерес към личността на твореца като източник на разбирането на творбата.

През 50-те години излизат седемте книги за приказната страна Нарния - любимо четиво за милиони деца в англоезичния свят наред с Алиса и Питър Пан. Както нашия свят, Нарния също е арена за борба между доброто и злото. Аслан, царят-лъв, е неин създател и господар, но тронът му е узурпиран от зли вещици. За да спаси страната си от плен, Аслан трябва да умре, но после възкръсва, и доброто, разбира се, побеждава злото. За Луис разказването на добра приказка и въобще написването на добра книга е отражение на Божието творчество и слава.

Книгите, които донасят на К.С.Луис милиони тиражи и световна известност, обаче са в друг жанр. Това са Писмата на Душевадеца (The Screwtape Letters, 1942), Падението на човекa (Тhе Аbоlition оf Маn, 1943), Чудесата (Мiracles,1947), Изненадан от радостта (Surprised by Joy, 1955), Четири пъти любов (Тhe Four Loves, 1960), Писма до Малкълм: за молитвата (Рrayer:Letters to Malcolm, 1964) и други книги за християнството. Проблемът болка (1940) е първата му философско-религиозна творба. Според автора предназначението й е да "разреши интелектуалния проблем за страданието". Отговорите, които той предлага на въпроси като "Има ли Бог?" и "Ако Той наистина е добър, тогава защо допуска болката?", не са никак леки и повърхностни. Задълбочено и внимателно са разгледани проблема за Аз-а в светлината на отношението Създател-създание, злото като резултат от свободната воля, както и стъпките, необходими за преминаването от широко разпространената вяра, че "има нещо над нас" (усещането за Свръхестественото), към християнството, което е вяра, че Богът-личност се е изявил в историята. Показан е един начин да възприемем Божието всемогъщество и Божията доброта като еднакво валидни дори при наличието на страдания. Освен върху човешката и животинската болка, Луис разсъждава и върху ада и рая като две противоположни реалности. Способността му да се аргументира е изключителна, а богатството на темите, които засяга, е изненадващо за малкия обем на книгата.

"Бог ни шепне в нашите удоволствия, пише Луис, говори ни в нашата съвест, но в нашите болки Той крещи. Болката е Божият "мегафон", който събужда оглушалия свят."

www.jack.dveribg.net
« Последна редакция: Март 26, 2006, 10:22:01 am от Дъвиан »

Дъвиан

  • Гост
Отг: НАРНИЯ
« Отговор #20 -: Март 26, 2006, 23:54:08 pm »
Между другото се сещам за една прекрасна книга на Астрад Лингрен - "Братята с лъвски сърца", която съм чел като малък. Книгата доста прилича на тази за Нарния! Спомням си, че в началото имаше много красиво описани природни картини. :)

Antonium

  • Гост
Отг: НАРНИЯ
« Отговор #21 -: Март 27, 2006, 08:40:09 am »
На мен този филм не ми хареса. Накава смес м/у снежната царица и властелинът на пръстените. Дори сцени се повтаряха.  :P

Неактивен Mirotvorec

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 3 793
  • Азъ, от Народа на Еднорога
    • http://silverunicorn.org/
Отг: НАРНИЯ
« Отговор #22 -: Март 27, 2006, 08:47:22 am »
Гледах го и аз, ама...много детски бе. То верно, че и аз съм дете на мама и на тате, но това филмче е като за 3-4год. хлапета.  :D
Не мисли като човек!-Крион

angel2

  • Гост
Отг: НАРНИЯ
« Отговор #23 -: Март 31, 2006, 12:18:52 pm »
Мисля,че е прекрасно ,че все още има хора които се вълнуват от приказното на тази планета и се опитват да го споделят и с широката публика(тоест да се заемат да заснемат такъв филм).Човек порасвайки почва да губи вяра в приказните същества,което е много тъжно,защото по този начин губи и част от детското в себе си.Аз се сещам веднага говорейки за това за един мой любим филм"Finding Neverland" :)

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27