Автор Тема: Детските приказки  (Прочетена 20991 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен хадзапи

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 808
Re:Детските приказки
« Отговор #30 -: Юни 20, 2009, 23:35:53 pm »
Сайта подробно го разгледах, много е хубав. Има да си припомняме приказки!

Неактивен Iveta

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 265
Re:Детските приказки
« Отговор #31 -: Май 06, 2011, 19:50:02 pm »
Знам, че знаете тази приказка. Сега само искам да ви я припомня.

Тя е една от любимите ми. Хората, които се занимават или се интересуват от психология и себепознание знаят, че приказките не са просто историите, с които приспиваме децата си вечер. Те са истории за вътрешния ни живот, символи на процесите, които протичат в пластовете на колективното несъзнавано, с които всички ние сме свързани и като такива са носители на знание за архетипите в психичния ни апарат.

"Грозното патенце" всъщност това са хора, които вътрешно са прекрасни, но страдат дълбоко от своята неприспособеност към външния свят и смятат, че грешката е в тях. Че грозотата се отнася до тях самите, а не до обкръжението. Тази приказка поставя нещата на местата им. Надявам се, че тя ще припомни на тези от вас, които се чувствате по-различни и страдате от това различие, че може би става въпрос за точно обратното – просто погледнете към езерото, открийте себеподобни и ще видите, че сте прекрасен, изящен, красив лебед.
                                       
 
Цитат
  „Под репеите в градината на стар чифлик се излюпили патенца. Всички били малки, жълтички и пухкави, освен последното. То било толкова едро, грозно и различно от останалите, че отначало майка му го помислила за пиле. Но като видяла колко умело плува, се успокоила и го заобичала.

    Обаче другите обитатели на птичия двор постоянно се подигравали на неговата грозота. Нещо повече – кокошките, гъските, пуйките, дори собствените му братя и сестри го кълвели, скубели и блъскали. Накрая патенцето не издържало и прехвръкнало стобора. Бягало, бягало и стигнало до голямо блато. То още не било отдъхнало от дългия бяг, когато от всички страни се разнесли гърмежи и кучешки лай. Грозното патенце уплашено се мушнало в тръстиката и оттам с ужас наблюдавало как неговите родственици – дивите патици – падали една след друга, пронизани от куршуми.

    Клетото мъниче прекарало сред тръстиките целия ден и цялата нощ. На сутринта завалял сняг, разразила се страшна буря. Премръзнало и гладно, патенцето напуснало блатото и отново тръгнало на път. Най-после се добрало до къщичката на една бедна старица, която се смилила над него и го приютила на топло. Старата жена недовиждала и го помислила за патица. Хранела го усърдно и все се надявала, че то ще и снесе яйце.

    Освен стопанката, в къщичката живеели един котарак, който умеел да мърка, да извива гръб и дори да изпуска искри, когато му погалят козината, и една късокрака кокошчица. Двамата се мислели за много умни и красиви. Те непрекъснато се подигравали на малкото патенце и едн ден то не издържало и напуснало дома на старицата. Но патилата му не свършили дотук. Като минавало през селото, децата го гонели със смях и крясъци, котките, наежени, фучали, а кучетата го преследвали с лай.

    Най-накрая клетото патенце стигнало до едно езерце и се сгушило с разтуптяно сърце сред крайбрежните храсти. Внезапно изпод зелените им вейки се показали три великолепни бели лебеда. Те забелязали патенцето и заплували към него. „Сигурно ще ме убият, защото им загрозявам езерцето“ – помислило си клетото създание и смирено навело глава към водата. Но какво видяло в прозрачната езерна повърхност? Не някаква сива и грозна птица, а бял и строен лебед.

    В този момент до брега дотичали две деца.

    - Вижте, дошъл е нов лебед! – завикали те. – Той е най-красивият от всички!“

    Х.К.Андерсен

Източник: http://espirited.com/
oтговорна съм за това което пиша, но не и за това което разбирате.

Неактивен bogoizbrania

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 931
  • Homo Supermenos!
    • Олтар на непознатия Бог
Re:Детските приказки
« Отговор #32 -: Май 06, 2011, 23:01:08 pm »
Моето мнение е, че приказките поне по старите и популярни ни казват неща, които никак не са за деца. В миналото не е имало плейбой списание или розови канали и за това хората са измисляли "приказки". Убеден съм че "Снежанка и седемте дшуджета" е не детска романтика, а нещо доста мръснишко, за което не ми се пише в прав текст. Същото е и със "червената шапчица", която подскача из гората и лошия космат вълк иска да я налапа цялата, съжалявам за первезната мисъл, но мисля че точно това е целия замисъл. Дори и супер романтиката на Пепеляшка е всъщност сън с подобни мисли.

На това масто има много интересни мнения за приказките

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=527635.105

Ще ми се да цитирам две от тях
Цитат
По повод странен текст - "Снежанка и седемте джуджета", писах до самото издателство, защото бях потресена от интерпретацията на текста, която започваше с 3 капки кръв върху снега, които паднали от убодения пръст на кралицата и я накарали да поиска детенце с бяла кожа и червени устни...После се стигна да ядене на сърца и дроб от страна на мащехата...
Е, от издателството любезно ми отговориха, че оригиналния текст е така и - да, бяха прави. Братя Грим така го бяха писали в оригинал.
Мислех, че с превода може да се "омекоти", но явно само по моите стандарти е недопустимо.
В тази връзка прибрах и няколко книжки с плашещи илюстрации - конкретно "Малечко-Палечко" - рисунка на великан с огромен нож, заплашително посегнал към главите на спящи деца. Е какви ли не истории измислях, за да обясня и просто накрая ги скрих.
И да, редовно променям текста "в движение" - хем го адаптирам до някои ежедневни картини и познати неща, хем отлагам за по-подходящ момент обясненията, когато могат да бъдат правилно разбрани.

Цитат
Променянето на текста на приказката е безсмислено занимание. Защо безсмислено? Защото децата не са идиотчета, прекрасно разбират, че им се чете приказка, а не какво се е случило със съседчето и какво се очаква да се случи със самото дете... Освен това от страшните илюстрации (страшни за майката) и текстове ползата е, че по-късно в приказката всичко си идва на мястото, нещата се развиват по "правилния" начин и детето получава идеята, че колкото и да е страшно положението, изход има. И ако майката не втълпява на детето чрез отношението си, че има нещо страшно в тези приказки, то няма да го възприеме така, няма да се уплаши (разбира се, ако не е живяло в замък на принцеса преди това, без позволение да излиза от стаята...).

А това, че няма да се уплаши, не означава, че ще приеме за нормално коленето, яденето на вътрешности, всякаквите там страхотии. Но майките, поне тези, които пишат в темата, имат навика да слагат знак за равенство между "не се плаша" и "приемам за правилно и нормално, подкрепям, ще следвам и аз този модел на поведение". Не е така. В живота ни има много примери на неща, които не ни плашат ("Уааа, искам при мамаааа!"), но нито ги приемаме за нормални, нито ги толерираме по някакъв начин. И детето има преценка (нали било личност... това от съседната тема) и си я сформира все по-добре. Не можем да го възпитаваме с пухчета, цветя и зайчета, при положение, че утре ще му се наложи да се оправя само в кал, прах и мръсотия. Една приказка, в която великанът не се е надвесил с нож над... джуджетата ли беше, не помня... трябва да покаже този великан в лоша светлина по друг начин. Как? Като кажем "великанът е лош"? Като измислим "лошият великан влязъл при джуджетата... погледал ги и си излязъл" от какво се разбира, че е бил лош?

Или вълкът в Червената шапчица. Изял бил бабата. И после ловецът му разпорил корема. Ами да махнем тези сцени, какво ще излезе? Вълкът влязъл, поседял до бабата (не я убил, не я изял, не я набил... какво друго да прави), дошла и Червената шапчица, направили си купон тримата с храната от кошницата, ловецът го изрязваме от приказката... И какъв е смисъла да четем това на детето? Някакви герои се събрали и се наяли. Губене на време е да четем такова нещо на детето. В приказките има замисъл, тия разпорвания и изяждания и "страхотии" не са плод на извратения мозък на някакъв откачалник, а са част от една обща идея, заложена в приказката. Като цяло идеята на повечето приказки (всички класически в това число) е, че е имало някакъв проблем, случвали са се някакви лоши неща и накрая всичко е завършило правилно, благополучно, щастливо, благодарение на добрите герои, а за лошите герои е имало възмездие. Но за да има смисъл, не трябва да се преразказват с пухени думички лошите неща.

Четенето на приказки далеч не е единственият начин да възпитаваме детето, но са от помощ, а майките в тази тема (някои майки, не всички) целят да обезсмислят занимавката напълно.
Ако преценявате, че не ви трябват приказките, ако не разбирате смисъла им и ефекта от тях (далеч съм от мисълта, че всички хора са на едно интелектуално ниво, много неща ще бъдат разбрани от малко хора), то четете нещо друго на детето, поне да види, че книжките са интересни... Току виж като порасне ще обича да чете. Но каквото и да му четете - нека е смислено! Нека възпитава нещо в това дете. Не просто четене заради четенето на нещо, а четене на смислен текст с идеята, че детето ще попие някакви фрагменти, които, прибавени към десетки пъти повече фрагменти от други източници, ще формират начина му на мислене. Четете му за отношенията между хората, за правилно и неправилно (не определения, а примери).




Soli Deo Gloria!

Неактивен Iveta

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 265
Re:Детските приказки
« Отговор #33 -: Май 07, 2011, 22:01:48 pm »
bogoizbrania, не знам какво толкова мръснишко "видя" в посочените от теб приказки!? Съвременните вариации на приказките наистина някои от тях са потресаващи, но не мисля така и за автентичните.
Основната цел е децата да се научат да разграничават доброто от злото, това е основната идея тук. Същата, която е заложена и в самите нас - принципа на дуалното. Може би в момента си на такъв етап и виждаш предимно отрицателното...

Да вземем например няколко от основните знаци от първия твой цитат:

1. Числото 3 - основно го свързваме със Светата Троица - Бог-Дух, Бог-Отец и Бог-Син; в гръцката митология 3 са господарите на света - Зевс (небето и земята), Посейдон (моретата и океаните), Хадес (ада и подземния свят);  древноегипетското триединство - Баща (Озирис), Майка (Изида), Син (Хор); индуисткото триединство - Брама (Единство), Вишну (Пазител), Шива (Унищожител); триадите на ниво микрокосмос - Небе-Земя-Ад и т.н.; в Кабала сефиротите също са 3 - чиста мисъл - душа - тяло;
2. Кръв - живот и истина;
3. Сняг - благословия;
4. Дете - нещо ново, чисто;
5. Бял - цвят на новото, първичното;
6. Червен - земното, движението на енергията;
...
И защо именно мащехата изяжда белия дроб и сърцето?
Белия дроб е символ на страха и на невъзможността да приемеш истината. А сърцето е центърът на нашата любов и сигурност...
oтговорна съм за това което пиша, но не и за това което разбирате.

Неактивен lubricant

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 54
Re:Детските приказки
« Отговор #34 -: Май 08, 2011, 13:43:35 pm »
Мога да ви препоръчам книгите на Владимир Проп "Исторически корени на вълшебната приказка", "Морфология на приказката" за тези, които се интересуват отвъд очевидната "историйка" :)

Неактивен bogoizbrania

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 931
  • Homo Supermenos!
    • Олтар на непознатия Бог
Re:Детските приказки
« Отговор #35 -: Май 16, 2011, 20:56:21 pm »
@ lubricant
Аз не бих препоръчал Проп като подходящ тълкувател на приказки и фолклор. Той развива философски теории на основата на приказките за научна кариера.
Ето интересен цитат от рускоезичната част на уикедпедията

Цитат
. Впрочем, Баба-Яга выступает в роли посвящающего старшего с точки зрения гипотезы о обрядовом происхождении сказки. А посвящающий, хотя всегда являлся мужчиной, имел символические признаки обоих полов, или даже только женские [2].
Soli Deo Gloria!

Неактивен lubricant

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 54
Re:Детските приказки
« Отговор #36 -: Май 17, 2011, 08:34:45 am »
Не разбрах съвсем смисъла на цитата ти, може би защото руския не ми е много силен. Препоръчах Проп защото разглежда приказката като нещо, което се е отделило от ритуала, от обреда, от религията и е заживяло свой собствен живот. Ценен е да се прегледа именно заради това, защото чрез приказката може да достигнем до корена на ритуала (обреда за посвещането, представите за задгробния живот и смъртта и т.н). "Композиционното единство на приказката се крие в историческата реалност на миналото. Това, което сега хората разказват, някога са го правели, изобразявали, а ако не са го правели са си го представяли." Или с други думи разглежда приказката като превръщане на свещения разказ в профанен ("не духовен и езотеричен, а художествен").

Неактивен bogoizbrania

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 931
  • Homo Supermenos!
    • Олтар на непознатия Бог
Re:Детските приказки
« Отговор #37 -: Май 17, 2011, 14:22:14 pm »
Руския цитат е квинтесенцията на философията му. Образа на баба яга е плащило за децата и няма нищо общо с култ или "свещен разказ", ако човек не може да разпознае или умишленно изкривява смисъла на такива елементарни образи, то цялото му творчество или няма смисъл или даже е вредно и опасно.
Soli Deo Gloria!

Неактивен Fiery

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 542
Re: Детските приказки
« Отговор #38 -: Април 22, 2013, 03:05:33 am »


Мъничко закъсня...Тя.
- Не можем, ще паднем! - Елате до края! И те дойдоха. И той ги блъсна. И те полетяха!

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27