Понеже темата за артефактите се обози, отварям нова тема за да ви запозная с откъс от книгата на Майкъл Кремо "Забранената археология". Приятно четене на всички.
Гравиран камък от мината за въглища Лихай, . близо до Уебстър, щата Айова
На 2 април 1897 г., в броя на „Дейли Нюс" -вестника на гр. Омаха, щата Небраска - се появила статия, озаглавена „Гравиран камък, погребан в мина". В нея се описвал един предмет, който бил открит в мина до Уебстър Сити, щата Айова..Ето какво се казва в статията: „Днес, при добивни работи във въглищната мина Лихай, на дълбочина 130 фута (40 т), един от работниците се натъкнал на парче скала, което го озадачило и чието присъствие на дъното на шахтата не успял да си обясни. Камъкът е с тъмносив цвят и е с дължина около 2 фута (61 ст), ширина - около 1 (31 ст), и дебелина - четири инча (10 ст). Той е изключително твърд и на повърхността му има начертани под ъгъл линии, които оформят правилни ромбове. В центъра на всеки ромб има добре нарисувано лицева възрастен човек. На челото на всички изображения, които са удивително еднакви, има специфична вдлъбнатина. С изключение на две, всички лица гледат надясно. Миньорите не могат да обяснят, как този камък е достигнал до това място - на дълбочина 130 фута (40 т) - под пластове пясъчник. Те обаче са сигурни, че там, където той е бил открит, земята никога по-рано не е била разкопавана." Запитванията, които отправихме към Историческото наследство на щата Айова и до щатската служба по археология към Университета на Айова, не откриха нищо ново. Въглищата от мината в Лихай вероятно се отнасят към карбонските формации.
Желязна чаша от мина за въглища при Оклахома
На 10 януари 1949 г. Робърт Нордлинг изпратил на Франк Л. Марш от Университета „Андрюс" в Бериен Спрингс, щата Мичиган, снимка на една желязна чаша. В придружаващата бележка се казвало следното: „Посетих домашния музей на един приятел от Южно Мисури. Сред събраните от него куриози имаше и една поставена в рамка моментална снимка на желязна чаша."
Във въпросният частен музей, до снимката на чашата била поставена и следната клетвена декларация, която била заверена от Франк Кенуд в Сълфър Спрингс, щата Арканзас, на 27 ноември 1948 г.: „През 1912 г., докато работех в Общинската електроцентрала в гр. Томас, щата Оклахома, попаднах на солидна буца въглища, която беше твърде голяма и неудобна за употреба. За да я разбия, използвах тежък чук. Това желязно гърне изпадна от средата на буцата, като остави в стените и отпечатък. Джим Стол (един от служителите на компанията) присъства на разбиването и видя как съдът изпадна. Проверих източника на въглищата и открих, че те са били докарани от мините при Уилбъртън, Оклахома." Според Робърт О. Феи от Геологическия институт на Оклахома въглищата от тази мина сана около 312 млн. години. През 1966 г. Марш изпратил снимката на съда и свързаната с него кореспонденция на Уилбърт Х. Ръш, професор по биология в Конкордия Колидж в Ан Арбър, щата Ми-чиган. Марш заявил следното: „Прилагам снимката и писмото, които ми бяха изпратени от Робърт Нордлинг преди 17 години. Когато една - две години по-късно се заинтересувах от това „гърне" (човек може да добие някаква представа за размерите му, ако го сравни с облегалката на стола, на който е поставено), открих, че „приятелят" на Нордлинг е починал и че малката му музейна сбирка е била разпръсната. Нордлинг не знаеше нищо за местонахождението на желязната чаша. Откриването й би затруднило и най-внимателния следотърсач... Ако чашата наистина е това, за което е представена, то тя наистина е един изключително важен артефакт." За нещастие, доказателства като тази желязна чаша обикновено се загубват, докато преминават през ръцете на хора, които не са наясно с тяхното значение.