....
XX век донесе много неприятности на Земята. Повечето от тях бяха описани и анализирани, и всеки, който изпитваше необходимост да се запознае с причините за тях и финала им, можеше да го направи в библиотеките.
Но едно събитие, което щеше да се окаже решаващо за бъдещето, се изплъзна от вниманието и чак много по-късно се намериха хора, опитващи се да го обхванат. Те се добираха само до фрагменти и бяха принудени да изграждат картината детайл по детайл, въпреки че не успяха да изровят голямата част от фактите. Тъкмо фактите около цялата история чезнеха по най-непредсказуем начин, губеха се документи и свидетели, които не се появяваха никога повече.
От онова, което все пак успяха да сглобят ставаше ясно, че през 1950 година на планетата се бяха родили особени и странни деца.
....
Ако родителите общуваха помежду си, щяха да установят, че всичките 263 деца си приличат като две капки вода. Това обаче не беше възможно, заради отдалечеността им. Сред архивите се запазили няколко снимки и всеки би сметнал, че на тях е заснето едно и също бебе. Момчета или момичета, те били абсолютни копия едно на друго.
С времето пропорцията на растящото тяло се изменяла по еднакъв начин, а и отклоненията им били еднакви.
....
През повечето часове децата рисували, композирали или пишели. От картините им надничали пейзажи, които очевидно нямали общо със Земята. Изгълтвали съдържанието на библиотеките от кора до кора, без значение дали любовни истории, готварски книги, висша математика, химия, биология или физика.
Вечно избягвали другите, и светът, какъвто си бил, не успял да ги заинтригува. Не се забавлявали и не гонели удоволствията като останалите. Напълно недвусмислените им характери, липсата на мислене зад кадър и пълната откровеност създали немалко неприятности. Пълното им различие с другите трябва да е било причината да откриват решение на всяка привлякла вниманието им задача...
Повечето завършили с лекота по няколко колежа и университета и към двадесет и първата си година вече имали дипломи за астрофизици, лингвисти, биолози. Които, разбира се, успели да оживеят.
Пътят на повечето не може да се нарече благополучен. Въпреки всичките им качества околните никога не ги възприемаха. Не разбираха елементарни за всички неща, например лъжата като принцип в общуването. Имаха странно отношение към времето и парите, които не ги интересуваха и привличаха по никакъв начин. Ако ги описваше репортер, щеше да употреби думите: отнесени, вечно зяпащи в небесата.
Измежду човешките съблазни нямаше нещо, което да ги привлече. Ако изобщо нещо им правеше впечатление това бяха облаците и звездите.
Дори родителите им ги намираха тъмни, дълбоки, лишени от инстинкта за оцеляване и самосъхранение, от алчност, озлобление, религия: винаги в състояние да отговорят на който и да е въпрос и никога не задаващи въпроси.
Така беше наистина: още от детинството си не задаваха въпроси или поне не такива, на които можеше да отговори земен жител на почтена възраст. Бяха си такива - в телата на деца, но разумът им сигурно беше на хиляди години.
Околните ги избягваха, водени от един инстинкт на ужас, който ни кара да заобикаляме дяволските места или къщите с призраци. Така че съдбата на децата в човешкото общество беше изпълнена със самота и препятствия.
Повечето от тях изчезнаха през годините от лицето на планетата. Над петдесет момчета и момичета не достигнаха осемнадесет години, пленени от зов, който ги отведе в смъртта или поне в онова, което е прието да наричаме смърт.
В няколко юнски утрини те погледаха изгряващото слънце и изслушаха птичите концерти, преди да изпият по чаша вода и да прекрачат в празното, започващо от високия балкон.
Ако някой си бе направил труда да разрови в останалото след тях, би открил чертежи и стихове върху листчета и салфетки, върху всяка възможна хартийка и често повтарящите се думи: зов, звезди, звезден огън, глас и сътворение.
ВОДАТА привлече други петдесет. Изписвана е тук с главна буква, защото те бяха дошли от водата и отиваха пак в нея, не понесли прахта и шума на местата, където бяха принудени да съществуват с години.
....
Ужасни и непознати на медицината алергии отнесоха поне осемдесет от тях.
....
Те и светът се наблюдаваха като тигър и жертва, позиция, предопределяща съдбата им.
Друга част приключи живота си в психиатриите и лудниците. В медицинските им досиета почти задължително се повтаряше диагнозата "шизофрения". Достигането им до лудниците не бе изненада, тъй като децата очевидно носеха аутизъм и не общуваха с никого, освен с цветята, животните и звездите.
....
Техните превъплъщения говореха с плам за създаването на света и световете, описваха планетите, от които са дошли на Земята и причините за присъствието си тук, чертаеха схемите на машина на времето. Стига да можеше да бъде построена, тя щеше да прехвърля желаещите да попаднат в по-добри светове.
Но не се намериха заинтересувани от чертежите, макар просто да бе достатъчно да съединят детайлите в едно.
С годините децата започнаха да изчезват от живота на психиатриите, отровени от медикаменти и неразбиране. Умираха без думи, много бледи и с видимо отвращение върху лицата.
Само малцина от 263-та успяха да направят няколко неща. На първо място да оцелеят.
....
Йънг проследи една такава комета и я нарече ХЛН -2007. Тя приближи Земята, като спря кратко след Марс, сякаш съзерцаваше случващото се. Едновременно наблюдава лъчение, нахлуващо от открития Космос, което постепенно завземаше Земята. То бе видимо само за очите на електронната апаратура и единствено за сетивата на едно човешко същество. Жената живееше в България, малка страна на Балканите. Точно тя видя с духовното си зрение как бялото лъчение се спуска и обвива Земята. Тъй като беше лечителка, тя забеляза че белезникавото лъчение се натрупва в телата на определени места и точно там след кратко време се развиваше смъртоносна болест. Направи си труда да проследи съдбата на стотина свои пациенти и само според степента на натрупаното лъчение можеше да назове почти точния срок на тяхната смърт.
Жената бе едно от оцелелите 263 деца, както впрочем и Йънг Чандра.
По странните пътища на сбъдването Йънг попадна на изрезка от вестник, написан на кирилица. Разбираше доста от знаците, но не всичко и един вътрешен усет, който не му даваше мира го накара да намери преводач. Така научи за лъчението и неговите резултати, съобщени на вестника от жената, която работеше под името Мария. Всичко дотолкова се покри с откритието му, че го накара бързо да се свърже с нея.
....
Из "Армагедон 2"