ООН: Земята изправена пред катастрофа към 2050
Николай Атанасов - 23 Януари 2006
Човечеството трябва да промени начина на потребление на природните ресурси, за да се спаси
Към 2050 г. населението на Земята ще нарастне до 9 млрд. души, като по-голямата част от тях ще живеят в големите градове. По-ефективни ваксини ще намалят опасността от епидемиите от СПИН и различните видове грип. Глобалната икономика ще нарастне 4 пъти. Нарастналото търсене и потреблението на храни, питейна вода, суровини за строителството и горива, ще доведе до изчерпване на природните ресурси.
Такава прогноза се съдържа в мащабен доклад на международни учени в различни области, изготвен по молба на ООН. Докладът за състоянието на планетарните екосистеми (Millennium Ecosystem Assessment), е плод на 4-годишната работа на 1 300 учени от 95 държави по света. Това е първият анализ, отчитащ влиянието на фактори като природните ресурси и експлоатирането на земята, върху дългосрочната перспектива за промените в световното население и икономика, съобщава Los Angeles Times.
Учените са уверени, че ако не бъдат направени сериозни промени в способите за потребление на природните ресурси от страна на човечеството, след 50 години ще започнат масов глад, остър дефицит на питейната вода и отприщване на природните бедствия, преди всичко на ураганите. Градовете ще затънат в отпадни води и нечистотии. Нивата на моретата и океаните ще се повишат, световната риболовна промишленост ще загине, по земното кълбо ще се разпространят епидемии от нови заболявания, а кораловите рифове ще загинат, предупреждават изследователите.
Мрачният сценарий обаче може да бъде избегнат с помощта на разумни политически решения, които да заложат на развитието и разпространението на екологически чистите технологии, намаляването на бедността и инвестиции в образованието и здравеопазването. “Въпреки, че картината на бъдещето клони към неизбежен упадък, в историята има място за надежда. Добрата новина в случая е възможността ни да направим много позитивни промени до 2050 г.”, посочва един от водещите автори на доклада и експерт по управлението на екосистеми на Университета на Уисконсин в Мадисън.
През последните 50 години условията за живот за голяма част от населението на планетата са се подобрили – хората живеят по-дълго и по-богато, хранят се по-добре и имат възможност да участват в управлението на своите държави, посочва директорът на изследователският проект, проф. Уолтър Рийд от Станфордския институт по екология. Този процес обаче струва скъпо по отношение състоянието на природните ресурси. Продължаващото намаляване на световните гори и чиста вода, ще засегне сериозно качеството на живот, преди всичко на бедното население. “Съществува неразривна връзка между човешкото благосъстояние и здравето на планетата”, подчерта Рийд на пресконференция във Вашингтон при обнародването на доклада.
Един от начините да се подобри бъдещето на планетата и жителите й, според Рийд, е масовото въвеждане на “зелени” технологии, като например строителството на енергоспестяващи домове и офиси. “Броят на зданията, които ще бъдат построени през XXI век ще се равнява на сградите, построени за цялата история на човечеството”, отбеляза Карпентър. Селскостопанските дейности също трябва да бъдат модернизирани, тъй като фермерството е най-мащабната форма на човешко модифициране на земната повърхност, както и най-големият консуматор на прясна вода, подчерта екологът от Университета на Уисконсин.
Докладът призовава природните ресурси да получат цени, които да отразяват истинската им ценност, а не такива, които създават впечатлението, че са безгранични и неизчерпаеми, отбелязва Los Angeles Times. Държавите трябва да съкратят значително потреблението си на изкопаеми горива, за да намалят негативното въздействие върху измененията в климата, в хода на които до 2050 г. температурите могат да се повишат средно с 3,5 градуса, а морското ниво с до 10 см. Въпреки че промените в климата могат да предизвикат повече валежи и увеличаване на запасите от прясна вода в някои райони, едновременно с това те ще предизвикат наводнения и по-висока опасност от унищожителни урагани в други.
Всички технологии, необходими за подобряване перспективите пред планетата, са на разположение на човечеството и днес, но нямат достатъчно широко приложение и се сблъскват с политически трудности. Съществената промяна в технологиите и във вземаните политически решения обаче е неизбежна”, смята Карпентър.
Едно от предложенията е отказ от субсидиите, които много от богатите държави плащат на фермерите. Според авторите на доклада, тази политика поддържа изкуствено ниски цените на храните и не способства развитието на селското стопанство в по-бедните държави, които в противен случай биха получили икономически тласък на основата на селското стопанство. Отмяната на субсидиите би способствала голяма част от обработваемите сега площи да се върнат в естественото си състояние на гори или ливади, което ще се отрази благотворно на екологичното равновесие, посочва един от авторите на проекта, икономистът и директор на Организацията и за храни и земеделие към ООН, Прабху Пингали. Промените в икономическата политика могат да подобрят състоянието на околната среда, което от своя страна ще даде нов тласък на икономиката. “Екологията и развитието на световната икономика могат да вървят ръка за ръка”, заключава Пингали.
Международната реакция на препоръките на доклада като цяло е позитивна, като редица държави, сред които Китай и Холандия вече се започнали реализирането на някои от предложенията му и изготвят национални стратегии. Много от развиващите се страни обаче са заявили, че нямат готовност да приемат напълно препоръките на доклада, тъй като не им достигат ресурси за реализирането на голяма част от промените. Управлението за опазване на околната среда на САЩ и Службата за защита на горите към Департамента по селско стопанство на САЩ също изучават доклада и може да реализират някои от предложенията му, завършва коментара си Уолтър Рийд.
