Карти на Древни морски крале - стр. 3 - Древност и Изчезнали Цивилизации - Форум за конспирации, уфология и мистика.

Автор Тема: Карти на Древни морски крале  (Прочетена 15682 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен H.

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 8 667
  • In Lies We Trust...
Отг: Карти на Дрвени морски крале
« Отговор #30 -: Април 10, 2006, 02:38:02 am »
За интересуващите се :D

Oberon

  • Гост
Отг: Карти на Древни морски крале
« Отговор #31 -: Юли 21, 2006, 13:55:59 pm »
Изместване на полюсите

Северния полюс


На Земята има два Северни полюса - географския и магнитния

Географския северен полюс е най-северната точка на планетата. Намира се на 90 градуса северна дължина, а всички меридиани се събират в него. Земната ос свързва Северния и Южния полюс. Северния полюс се намира на около 750 км от Гренландия в средата на Арктичния океан, който на това място е дълбок около 4087 метра. През повечето време полюсът е покрит с лед, но понякога е забелязвана и вода на в района около полюса. Скоростта на въртене на северния полюс може да е приеме за 0, сравнена със скоростта на въртене на Екватора - 1660 км за час. Линиите на часовите зони са толкова близо на полюса, че когато е нужно точно време се използва универсално координирано време. На северния полюс половината година е ден, а другата половина - нощ (полярен ден и полярна нощ).
Северния магнитен полюс се намира на 1600 километра на юг от северния географски полюс на 78°18` северна дължина и 104° западна ширина. Той се намира на югоизток от канадския остров Нинавут. Магнитния полюс на земята е единия полюс на земното магнитно поле и затова компасите сочат към него. Магнитното поле на Земята, а заедно с него и Северния магнитен полюс се изместват всяка година, така че тези, които използват компас за навигация, трябва да се информират редовно за това изместване. Когато е определен за първи път през 1831 година, той се намирал на хиляди километри от сегашното си място. Националния геомагнитен институт следи движението на Северния магнитен полюс и отчита средна преместване от 15 км на година. Северния магнитен полюс се премества и в еднодневен цикъл, като всеки ден променя разположението си с 80 километра от средната му точка.


Загуба на земния баланс

Изследователи от Калифорнийския технологичен институт смятат, че са решили загадката на "еволюционния голям взрив", който се е случил преди половин милиард години. По това време животът на Земята претърпява дълбока промяна, свидетелство за което е най-старият фосил, намерен досега, който е бил сред прародителите на всички животни на Земята. В своя доклад групата съобщава, че еволюционния скок, станал по това време, съвпада с друго уникално явление в земната история - промяна на земната ос с 90 градуса по отношение на континентите. Д-р Джоузеф Киршвинк, геолог и водещ автор на изследването, смята, че гигантска промяна в разположението на тектоничните слоеве нарушава баланса на земната маса, което довежда до нейното преориентиране. Това означава, че районите, разположени на полюсите, са се преместили на Екватора, а две противоположни точки близо до екватора стават новите полюси.
Живите организми започват да се развиват изключително бързо, близо 20 пъти по-бързо от нармалното евелюционно ниво, преди около половин милион години, и никой не знае защо. Според Д-р Киршвинк "Това бясно развитие започва преди около 530 милиона години и спира след около 15 милиона години. Това е една от мистериите на биосферата." Геофизичните доказателства, събрани от скални депозити преди този период, по време на периода и след него, показват, че всички големи континенти преживяват голямо придвижване през този интервал от време.
Дейвид Евънс, съавтор на доклада, отбелязва, че е много трудно да се накарат големите континенти да се придвижват със скорост над няколко десетки сантиметра на година. Нормалните нива днес са между 5 и 20 сантиметра на година. Според Евънс "Земята следва "тектоничен лимит" през последните 200 милиона години, като нищо, подобно на промяната през ранния Камбрий, не е наблюдавано. Някакъв друг процес трябва да е накарал континентите да се движат толкова бързо по горните слоеве на мантията.
Геофизиците знаят от около половин век, че твърда, подвижна част на планета може да се движи бързо при определено положение на нейната ос на въртене. Процесът е наречен "истинско полярно изместване". Според Киршвинк то не е като познатото ни движение на тектоничните плочи. Последното се предизвиква от пренос на топлина в земната мантия, докато истинското полярно изместване е следствие от дисбаланс в масата на планетата, което според законите на физиката води до изместване към равновесното положение със значително бързи темпове. По време на това преместване цялата твърда структура на планетата се движи едновременно.
Аналогия на ефекта можем да направим чрез един прост опит. Нека циментираме противоположните краища на една баскетболна топка, а след това да я завъртим. Ако я завъртим с тежестите на екватора, тя ще продължи да се върти без никакво изместване. Ако я завъртим на една от тежестите обаче, топката ще започне да се върти, така че тежестите в края на краищата ще се окажат на екватора. В този случай топката изравнява своя максимален инертен момент с оста на въртене, както се изисква от законите на физиката.
Като астрономическо доказателство, че такъв феномен може да се случи, авторите се обръщат към Марс. На екватора на планетата има гигански вулкан, наречен Тарсис, който е най-голямата гравитационна аномалия в Слънчевата система. Тарсис може да се е образувал на екватора, но е много по-вероятно това да е станало някъде по-близо до полюсите, а след това той да се е преместил към екватора заради увличащите сили, предизвикани от неговата голяма маса.
Нещо подобно трябва да е станало на Земята, казва Киршвинк. Преди 550 милиона години, 20 милиона години преди еволюционния взрив, се затварят някои от зоните на потъване при формирането на суперконтинент. Това води до голямо изместване на тектоничните граници.
Ако Земята е имала гиганска масова аномалия на екватора и сравнително равномерно разпределена маса навсякъде другаде, дори и малко разместване на по-малките части би довело до големи размествания на всички тектонични плочи. Движение до 90 градуса би могло да бъде предизвикано и ако максималния инертен момент ( който е на полюсите ), стане по-малък от средния момент ( който е на екватора ). Големите движения на тектонични плочи могат много добре да бъдат обяснени с инертно разместване. През 15-те милиона години на бързо преместване на плочите, всички живи форми биха били форсирани да се справят с бързо променящите се климатични условия. Тъй като океанските циркулационни цикли са много чувствителни към промените в климата, една голяма климатична промяна би накарала теченията да станат непредсказуеми. Резките смени в глобалната океанска циркулация биха предизвикали отделянето на органичен въглерод от океанското дъно.
Въпросът какво точно е предизвикало еволюционния взрив може би ще намери своя отговор. Киршвинк отбелязва, че тези глобални промени в океанската циркулация ще разстроят регионалните екосистеми, като ги разбият на по-малки и изолирани групи организми. Според него "Еволюционните шансове за оцеляване в малка популация са по-големи, отколкото в голяма. Въглеродните цикли сочат, че големи промени в океанската циркулация стават на всеки един милион години. Това е достатъчно време за еволюцията, за да израсте на основата на остатъците от предишната флора и фауна.
След това процесът се повтаря. Това е страхотен сценарий за увеличаващото се разнообразие в животинския свят, особено за периода преди половин милиард години, когато се обособяват главните групи животни, които съществуват и до днес. Киршвинк и неговите сътрудници правят тези изводи на базата на информация, събирана в продължение на 20 години работа в райони с добре изложени пластове от Предкамбрия и Камбрия. Те изучават слабите магнитни полета на скалите ( палеомагнетизъм ) с надеждата да разберат разположението на магнитното поле на земята преди половин милион години. Остатъчният магнетизъм също може да покаже на каква ширина са се намирали седиментите. Това е така, защото магнитното поле се променя с промяната на географската ширина. Фактът, че са намерени магнитни материали, които сочат в други посоки, показва, че земята се е премествала заедно със северния магнитен полюс.
Геоложките образци, събрани в Австралия ( където има най-добре запазени седименти от епохата на Пангея ), показват, че целия континент се е завъртял обратно на часовниковата стрелка с близо 90 градуса. Това завъртане е започнало преди 534 милиона години и свършва някъде в средата на Камбрия.
Северна Америка, от друга страна, се движи бързо от късния Предкамбрий до Средния Камбрий, като за това време сменя разположението си отюжното в северното полукълбо. Дори видовете морски скали, преобладаващи в различните географски райони - карбонати на тропиците и глини и конгломерати в по-големите ширини, доказват палеомагнетично насочени движения. Палеомагнетичните посоки са точни до 5 градуса. Тъй като полюсите се премествали много бързо, може да се определи и приблизителната географска дължина.
Хипотезата на Киршвинк е тествана много пъти, и може би това е вярното обяснение на еволюционния взрив от преди половин милиард години.
 

Разместване на земната кора

През 1958 г Чарс Хапгуд предполага, че земната кора е претърпяла много размествания, а геоложките концепции за придвижването на континентите е разширяването на океанското дъно дължат своята същност на първично преместване на кората. Според Хапгуд преместването на земната кора е станало възможно, благодарение на пласт втечнени скали на около 160 километра под повърхността на Земята. Едно изместване на полюсите би станало причина скалите в кората да бъдат изложени на магнитни полета от друга посока.
Преместване на земната кора означава движение на цялата твърда обвивка на Земята върху вътрешните й пластове. Когато това става, планетата претърпява климатични промени. Климатичните зони остават същите, тъй като те се определят от Слънцето, но вече обхващат различни континенти. Последствията от такова преместване на земната кора биха били катастрофални. По цялата повърност ще има земетресения, а предезвиканите от тях огромни приливни вълни и цунамита ще се разбиват в бреговете на континентите и ще заливат по-ниските части. Старите палярни шапки ще се топят и ще повишават допълнително океанското равнище.
Друг учен, Вавилов, открива пряка връзка между възникването на земеделието и земите над 1500 метра над морското равнище. Работейки с презумцията, че магнитните полюси винаги са близо до полюсите на въртене, Хапгуд събира геомагнитни скални проби, от които се вижда, че най-скорошното разместване на земната кора е от преди 17.000 да преди 12.000 години. Според тези проби Северният полюс се е преместил от района на залива Хъдсън ( Канада ) да сегашното му място в Арктичния океан.
Ланглей и Хансън, други учени, събират информация за климатични промени, според която е имало големи климатични промени преди 12.000 години. По това време става масовото измиране през Плеистоцена, повишава се морското равнище, приключва ледената епоха, появяват се първите следи от земеделска дейност.
Използвайки геомагнитно и въглеродно датиране, Хапгуд определя, че разположението на полюса през различните периоди е:

Позиция 1 - 63 градуса с.д., 135 градуса з.ш. (Аляски залив - 75.000 години пр. н. е.)
Позиция 2 - 72 градуса с. д., 10 градуса и. ш. (Гренландско море - 50.000 години пр. н. е.)
Позиция 3 - 60 градуса с.д., 73 градуса з. ш. (залива Хъдсън - 12.000 години пр. н. е.)
Позиция 4 - днешната позиция.


Доказателства и факти

В своя бестселър "Земята в катаклизъм", историкът Имануел Великовски описва какво би се случило, ако се премести земната ос:

"Нека приемем като работна хипотеза, че под влиянието на някаква сила се премести оста на Земята. Веднага ще последват земетресения по цялата Земя, ще се завихрят множество урагани, а океаните и моретата ще залеят сушата на няколко стотин километра навътре, носейки тиня, и морски животни. Ще изникнат нови планини, езера ще се изпразват за секунди, реки ще променят коритата си. Горите ще бъдат пометени от ураганите и залети от океаните. Някои от моретата ще се превърнат в пустини, а плодородни земи ще се озоват на няколко хиляди метра под морското равнище.
Ако тези събития са съпътствани от смяна в честотата на въртенето на земята около остта й, водата в екваториалните океани би се изтеглила към полюсите заради центростремителната сила. Всеки може да си представи груба картина на това, което ще последва. Изместването на земната ос ще промени климата на цялата Земя, което ще доведе до изчезването на много животински и растителни видове.
Хапгуд и Великовски не правят своите теории на базата на въображаеми опори. Теорията, че земната кора плава върху магма е от 50-те години на 19 век. Доказателства, събрани по целия свят, говорят за един или повече катаклизми в миналото на Земята. Най-ранните от тях са датирани съответно през 1500 г. пр. н. е. и 800 г. пр. н. е. Великовски използва събраните научни доказателства за тези катаклизми в опит да отговори на въпросите: Какво е накарало тропични гори да растат в полярни региони? Каква е причината за голямата вулканична активност в миналото? Защо земетресенията са били толкова много и така силни в миналото?
Теориите за градивността и еволюцията поддържат мнението, че според геологическите находки от незапомнени времена нашата планета изпитва само малки промени - причинени от вятъра или водата например - които по метода на натрупването стават причина за глобалните промени. Тези теории обаче не могат да обяснят големите революции в природата.

Великовски пише още: "Събраните данни показват, че големите световни катастрофи са били придружени или от преместване на земната ос или от смущения в денонощните и годишните движения на Земята. Състоянието на скалите с вулканичен произход и запазени магнитни свойства много по-силни от тези, които би могло да предизвика земното магнитно поле, показват същността на действащите сили в тези катаклизми. Много от световните феномени, причините за които са слабо познати, се обясняват с една единствена причина. Това е или внезапна смяна на климата, или промяна на границите на океан, или образуване на ледена покривка. В други случаи е продължителен дъждовен период, появяването или изчезването на планина, издигане и потъване на брегове, промяна в магнитното поле на Земята, но никога няколко или всички заедно. Ако се задълбочим в теориите на Великовски, Хапгуд и хиляди други геолози, палеонтолози и археолози, сред които и Айнщайн, виждаме същите тези причини, но съчетани в едно като следствие от преместването на земната ос. Разбира се за самото преместване съществуват други причини, някои от които вече описахме по-горе.
Ранд и Роуз Флемът разглеждат преместването на земната кора в тяхната книга "Когато небето падна". Те намират доказателства за това преместване по целия свят и описват последиците от такъв катаклизъм и по-специално последиците, които засягат нашата цивилизация. Според Ранд и Роуз голямо преместване на земната кора е имало около 11.000 г. пр. н .е. Те казват, че "...то е оставило следи от смъртоносната си визита като например масовите измирания на животински видове, особено в Америка и Сибир.
Интересно какво ще кажете за другите свидетелства за преместването на земната кора - например корали, намерени в Нюфаундленд, папрати, животински и растителни вкаменелости, въглища ( те имат растителен произход ) и вкаменени палми в Антарктика, както и водни лилии и вкаменени палмови листа дълги 3-4 метра в Шпитцберген. Има свидетелства, че на около 780 километра от Северния полюс през миоцена е имало блатен кипарис. Всички тези факти говорят, че полюсите не са покривали същите части от сушата през цялата геоложка история. Имало е времена, когато ако не се адаптираш бързо и не мигрираш - умираш.
Ако ужасът на преместването на земната кора ни сполети днес, прогресът и хилядите годин еволюция ще бъдат пометени напълно от повърхността на земята за няколко десетки години. Тези, които живеят близо до високи планини, имат шанс да оцелеят, но те ще оставят в долините всички плодове на цивилизацията, градени хилядолетия. Само няколко десетки години след това за разрушителните оръжия, мощните машини, и дори за домакинските уреди, ще се говори като за нещо фантастично. Може би оцелелите ще предават тези истории на децата си, а те на техните деца, а когато след още няколко хиляди години техните потомци може би ще достигнат нашето ниво на развитие, истиността и първоизточника на тези истории ще са забравени, и те ще бъдат обявени за "митове" и "легенди" за "боговете" от "древността". Въпреки това ще се намерят достатъчно смели хора, които в да следват митовете в търсене на "изгубени земи" и "митични градове" ( като Ню Йорк, Париж... ), Те дори може да следват карти, прерисувани от картите, оцелели на някой кораб или подводница.
Такива събития може да са се случили в миналото, може да се случат и в бъдеще. Но в училище не ни учат на това. Въпреки това аз се надявам вие да продължите да търсите истината в митовете на древните, които са запазили, макар и в изменен вид, част от културата и науката на нашите неизвестни предци.
« Последна редакция: Юли 21, 2006, 17:44:12 pm от Horus »

Oberon

  • Гост
Отг: Карти на Древни морски крале
« Отговор #32 -: Юли 21, 2006, 13:57:03 pm »
Един мамут разказва...

Мъртвите животни не могат да говорят, но въпреки това понякога ни казват много важни неща. Има една уникална история, която е повтаряна от много животни, но нито едно от тях не я разказва в такива детайли и така достоверно, както един мамут. Самата история е доста проста - мамутът е умрял от внезапна смърт. Неговото тяло се е замразило за часове. Когато няколко хиляди години по-късно откриват тялото му в Сибир, се оказва, че тялото му е толкова добре запазено, че кучетата лакомо се нахвърлят върху него преди да бъдат спрени от стопаните си. Тялото на мамута дори не било започнало да се разлага запазено от студа в самотния му гроб.    
Все още неразкритото тяло на открития на 17 октомври 1999 година мамут. 23.000 - годишното животно е открито в Сибир с помощта на радар, а след това е изрязан целия блок около него за да го транспортират недокоснат до лабораториите, където са направени изследванията.
Има много истории за мамути, бродещи из ледените простори на Северна Европа и Сибир. Винаги съм се чудил откъде намират достатъчно храна, за да поддържат жизнените функции на огромните си тела, на място, където има толкова малко растения. Сибирския мамут най-накрая дава отговор на този въпрос - тези равнини са били не ледени, а субтропични, а в съседни, отдалечени райони са намерени доказателства за съществуването на степна растителност.
В стомаха на мамута и дори в неговата уста са намерени растения, доста добре запазени от екстремните температури. И познайте какво - всички растения са от видовете, срещани в субтропичните климатични зони. Именно те направиха от този мамут и неговата история истинска сензация, защото веднага възниква въпроса: какво търсят субтропични растения в устата на мамут, замръзнал толкова бързо, че дори не е успял да започне да се разлага?
Всичко на тропиците се разлага много бързо под действието на топлината и интензивната слънчева радиация. Никаква мъртва органична материя не може да избегне действието на тези сили, т. е. няма начин умрелият мамут да не е изпитал влиянието им. Ако беше изложен на тези фактори дори само за един ден, щеше да има видима разлика в състоянието на трупа. Но никакви следи от разлагане не са открити потялото на мамута. Единственото възможно заключение, е че климатът се е сменил от субтропичен до арктичен за много кратко време. Това именно е най-интересната част от историята на мамута.
Поддръжниците на теорията за катаклизмичната еволюция правят този мамут един от главните й аргументи. Всички останали или се опитват да я заобиколят, или да обяснят по някакъв смешен начин. Въпрек това мамутът доказва по категоричен начин, че има възможност за драстична смяна на климата практически само за миг. Не говорим за промяна от няколко градуса географска ширина или дължина, а за огромна промяна, чиято същност показва, че климатичните зони са се завъртяли с поне четвърт от земното кълбо. Това в действителност показва, че разположението на полюсите също се е променило. При това то не е станало, както някои последователи на катаклизмичната еволюция смятат - постепенно, а изведнъж, за по-малко от ден. Този факт добавя още повече "лютиви подправки" към историята на мамута, тъй като официалната наука (науката, която учим в училище) все още не е "твърдо" убедена във верността на теориите за преместване на полюсите, а сега й се налага да приеме, че такава смяна не само е станала, но е приключила за един ден!
Един много важен въпрос е въпроса за силата (силите), предизвикали такава драматична промяна, и дали са способни да го направят няколко пъти в историята на планетата. Защото ако полюсите наистина могат да "скачат" от едно място на друго, отдалечено на хиляди километри, то следите от ледникова дейност по цялото кълбо доказват, че те наистина са го правили. Този факт показва че няма смисъл в твърденията, че облак преминаващ космически прах би могъл да предизвика продължителното застудяване в Северното полукълбо, известно като последната ледена епоха. Освен това изследвания от последните деситилетия показват, че когато в едното полукълбо е имало застудяване на климата, в другото също е имало такова застудяване. Такива ситуации могат идеално да се обяснят с изместване на полюсите. Излиза, че ледените епохи не са изолирани случаи, а просто стават на местата, където са се намирали арктичните и антарктичните райони в момента на застудяването. Въпросът за силите, предизвикали това движение все още е без отговор, но може би вече сме близо до него.
НАСА (САКА - Северно Атлантическа Космическа Агенция) подвърди представата за Вселената като електромагнитна структура. Главния принос за това имаше откритието, че системите от пръстени и луни около газовите планети следват линиите на техните електромагнитни полета. Както и да го въртим, излиза че електромагнетизма определя разположението на материята (следователно и на полюсите). От това следва, че промяната в електромагнитното поле може да е причина за "скока" на полюсите.
Учени от университета в Лайпциг са разработили модел, според който нашата планета функционира като едно огромно динамо. Металите и скалните късове имат магнитни свойства. Когато техните магнитни линии се пресекат, механичната енергия се превръща в електрична и планетата се зарежда електромагнитно. Така планетата изгражда свое собствено магнитно поле. Изследването на Лайпцигския университет доказва също, че системата е много нестабилна.
Знае се, че електромагнитните полета могат да сменят поляритета си. Това разбира се важи и за земното магнитно поле. Планинските хребети са свидетелство за това. Те са се формирали един след друг по време на големите катаклизми от потоците лава, бликащи от океанското дъно. При изстиването на лавата, магнитните частици запазват тяхната посока, следователно те показват разположението на магнитните полюси ( които са близо до географските ) в момента на застиването. Насочеността на магнитните частици показва, че тези катастрофи са били съпътствани от смяна на разположението на полюсите. Измерванията на магнитните частици са направени в различни хребети и показват, че те са сменили посоката си диаметрично ( т. е. на 180 градуса ) поне 170 пъти за последните 70 милиона години.
Съществуват и теории, според които тези драматични промени в разположението на полюсите, свидетелствата за които са открити в магнитните частици на лавата, показват само най-големите катаклизми, а в същност по-малки колебания в мястото на полюсите стават доста по-често. Вече отговорихме на стария въпрос, но се озоваваме пред нов - какво предизвиква такива големи промени в магнитното поле на Земята.
Може би отговора е в електромагнитното поле на Слънчевата система. Всяко електромагнитно поле се формира според факторите, които му въздействат. Когато тези фактори се променят се променя и полето. Това означава, че добавянето на енергия променя енергийния потенциал в следствие на което се променя електромагнитнтото поле. Такива промени могат да усилят магнитното поле на определени места, но въпреки това да станат причина за глобални промени в структурата му. Ако полето се промени достатъчно, ще се промени и разположението на полюсите.
Орбитата на една планета се определя на същите принципи както и орбитата на електроните. Тя зависи от заряда, който определя мястото на планетата в магнитната структура на Слънчевата система. Следоватилно промяната на големината на заряда може да доведе до смяна на орбитата. Когато един електрон получи или освободи един фотон, неговия енергиен потенциал се променя, а заедно с това и орбитата му. Планетите могат да получат енергия при сблъсък с космическо тяло. Те освобождават енергия при вулканичните изригвания. И при двата случая може да настъпи обръщане на поляритета на планетата и дори промяна в орбитата й.
Потвърждение за това намираме в древните легенди на маите и китайците, в които намираме истории, в които се разказва, че след голямо природно бедствие Слънцето изглеждало по-малко, а Луната по-голяма.
Изглежда, че такова бедствие като преместването на полюсите на Земята с около 90 градуса за един ден се е случвало и може да се случи отново. Този факт още не е признат от официалната наука. Може би ще трябва да дочакаме такова преместване наистина да стане, за да се убедим в неговата истинност. Дано да не е така.
« Последна редакция: Юли 21, 2006, 17:50:00 pm от Horus »

Eon

  • Гост
Отг: Карти на Древни морски крале
« Отговор #33 -: Юли 21, 2006, 14:19:14 pm »
Риспект, много добър материал.

nic777

  • Гост
Отг: Карти на Древни морски крале
« Отговор #34 -: Август 13, 2006, 22:16:09 pm »
Здравей Oberon .От твоята статия,се остава с впечатление че,е открит само един замръзнал мамут и то замръзнал преди 23 хиляди години. Открити са огромен брой замръзнали мамути в Сибир и Аляска.(През 18 век на второ място по износ от Сибир ,след кожи е било износът на  слонска кост.) Останките са датирани от преди около 10000 хиляди години,краят на последният ледников период и сегашното така наречено "морско равнище".
Според мен е най интересно мълчанието на научната общност,защото не могат да намерят никакво логично обяснение.С приплъзването на земната кора,се е изменявала и инклинацията спрямо еклептиката.(наклона на земната ос).Северен Сибир е едно от най студените места на планетата.Защо няма ледена покривка?

Неактивен asdfghjkl

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 794
  • Невъзможно е нищо
Отг: Карти на Древни морски крале
« Отговор #35 -: Август 14, 2006, 05:29:09 am »
Намерени, са множество останки и на други животни. Купчини от кости наблъскани в пещери от някаква сила... Единствено водата може да направи такова нещо.
Oh, look at you... Look at you! Stop trying to control everything and just LET GO! LET

Неактивен Eon

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 3 833
  • Sealers, not healers
    • Online Books
Re:Карти на Древни морски крале
« Отговор #36 -: Януари 22, 2010, 11:18:33 am »
Тъй като виждам линковете за картите на Пири Реис не работят, реших да ъпдейтна малко темата:



Фрагмент от картата на Пири Реис показващ Южна Америка.




Оцелял фрагмент от втората Световна Карта (1528) на Пири Реис, показваща Гренландия и Северна Америка от Лабрадор и Нюфаудленд в севера до Флорида, Куба и части от Централна Америка в юга.



Карта на Пири Реис показваща Европа, Средиземноморието и Северна Африка от неговата Kitab-ı Bahriye (Книга за Навигация), 1521-1525
« Последна редакция: Януари 22, 2010, 11:23:42 am от ₪ Eon ₪ »

Неактивен Trandev

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 742
  • Tread softly, Because you tread on my dreams. W.Y.
    • Елементи от някои умозаключения
Re:Карти на Древни морски крале
« Отговор #37 -: Януари 22, 2010, 22:36:41 pm »
Благодаря Еон за труда. :)

Винаги съм се изумявал за способността на човека да забравя постижения и след това отново да открива топлата вода.

Неактивен Oberon

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 088
Re: Символи, Логата и Снимки на Тайните Общества
« Отговор #38 -: Май 16, 2013, 18:48:11 pm »
Да, прав си.

Когато четох "Карти на Древни морски крале", на проф.Ч.Хапгуд, научих, че когато изпращат картата на Пири Рейс на американските военни, се оказва, че въпросните военни имат има карта на света, с център Атнарктида, и то направена с особена сферична проекция.
Сферичната проекция е използвана и в оригиналните карти, от които адмирал Рейс е асемблирал знаменитата си карта. Самия Пири Рейс твърди, че картите, които е ползвал, са много, много стари. Което означава, че някой е познавал различните проекции още в дълбока древност. Меркаторовата и тригонометричната проекции са били достатъчно известни в средните векове, докато сферичната проекция използва една проекционна точка, и взима предвид изкривяването на земната повърхност заради сферичността.

НО, да не забравяме, че хамерикаците, малко секретно си построиха телескоп на южния полюс:)
In the Kingdom of the Blind, the One-eyed are Kings !!!

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27