13-те КРИСТАЛНИ ЧЕРЕПА За първи път такъв череп бил намерен през 1927 година в Централна Америка от експедицията на известния английски археолог и пътешественик Ф. Алберт Мичъл-Хеджис.
Находката била предшествана от започналите още през 1924 година работи по разчистване на древния град на маите във влажните тропически джунгли на полуостров Юкатан (тогава— Британски Хондурас, днес— Белиз). Едва забелязващите се старинни постройки старинни били погълнати от тридесет и три хектара гора. За облекчаване на разкопките било решено тя просто да бъде запалена. Когато димът окончателно се разсеял, пред участниците в експедицията се разкрило удивително зрелище: каменни развалини пирамиди, градски стени и огромен, за хиляди зрители, амфитеатър. Лубантун, «Градът на падналите камъни», — това наименование на Мичъл-Хеджис и с лека ръка прилепнало към древното селище.
През април 1927 г под отломките на древен олтар дъщерята на археолога намерила удивителен предмет. Това бил изработен от най- прозрачния кварца и прекрасно полирован човешки череп в естествена големина. Вярно, липсвала долната челюст, но след три месеца буквално на десетина метра била намерена и тя.
Оказало се, че тази кристална част се окачва на идеално гладки шарнири и се задвижва при най-малкото докосване.
Всичко би било наред, но с тези, които се били докоснали до черепа започнали да се случват странни работи.Първо тава се случило със самата Ана. По някое време вечерта тя сложила удивителната находка близо до леглото си. Както обикновено, легнала да спи. И цяла нощ и се присънвали странни сънища.Когато сутринта се събудила, Ана успяла да разкаже подробно всичко, което видяла. А това било ни повече, ни по-малко— живота на индианците хилядолетия назад.
Отначало тя не свързала тези съновидения с с черепа. Но странните сънища продължили да посещават момичето всеки път, когато кристалният череп се намирал близо до възглавницата и. И всеки път това били нови подробности от живота на древните индианци, в това число и по-ранее не известни на учените. Когато през нощта слагали черепа някъде по-далеч, сънищата спирали. Но веднага щом находката се връщала до възглавницата, ярките цветни и звукови «филми» се завръщали.Ана отново чувала разговорите на индианците, наблюдавала ежедневните им дейности, ритуалите им жертвоприношенията...
В началото на 60-те години, след смъртта н баща си, Ана решила да предаде черепа за изследване на специалистите: прекалено бил съвършен даже за такива изкусни майстори, каквито били индианците от Доколумбовите цивилизации.
ЧЕРЕПЪТ МИЧЪЛ ХЕДЖИС
Отначало с изучаването на черепа се заел изкуствоведът Франк Дордланд. При щателен оглед, той открил в него цяла система от лещи, призми и канали, създаващи необичайни оптически ефекти. Изследователят бил поразен от това, че върху идеално полирования кристал даже под микроскоп не се виждали следи от обработки.Той решил да се обърне за консултация в известната фирма «Хюлет-Пакард», специализирала се по онова време в произвиодството на кварцови генератори и смятана за най-авторитетна по експертизата на кварцовете.
Резултатите от експертизата потресли не само изкуствоведа.Първо, изследването, проведено през 1964 година в специалната лаборатория на фирмата «Хюлет-Пакард», показало, че черепът бил направен много преди появяването на първите цивилизации в тази част на Америка. Освен това, планински кристал с толкова високо качество по тези места въобще несе срещал. И уж совсем поразително откритие — «допотопният» череп, който тежал 5,13 кг, а размерите му били 125,4*203,4 мм, бил направен от монокристал. При това напук на всички известни закони на физиката.
Ето какво казал по този повод един от най-добрите експерти на фирмата, инженер Л.Барео: «Ние изучихме черепа по трите оптически оси и открихме, че, той се състои от три-четири срастъка… Анализирайки срасъците, ние открихме че черепът е изрязан от едно парче кристал , заедно с долната челюст. По скалата на Моос планинският кристал има висока твърдост, равна на седем, (отстъпвайки само на топаза, корунда и диаманта), и с нищо, освен с диамант не може да бъде рязан. Но древните някак успели да го обработят.И не само черепа — те изрязали от същото това парче долната челюст и шарнирите, на които тя била закачена. При такава твърдост на материала, това е повече от загадъчно, и ето защо: в кристалите, ако те се състоят от повече от един срастък съществува вътрешно напрежение. Когато упражнявате натиск върху кристала с главата на резеца, то от напреженето той може да се разцепи на парчета... Но някой е направил този череп от един къс кристал толкова внимателно, сякаш изобщо не се е докосвал до него в процеса на изрязването. Открихме също и някакъв вид призма, изрязана в задната част на черепа, в неговата основа, така , че всеки лъч светлина, влизащ през очните отвори, се отразява в тях. Ако погледнете в очните отвори, ще можете да видите в тях цялата стая.”
С мнението на експерта са съгласни и неговите колеги. За да не се разпадне черепът при обработката, били необходими най-прецизни аналитични методи: разрезите трябвало да бъдат строго ориентирани по оста на растеж на кристала. Но този проблем сякаш изобщо не вълнувал тези, които изготвили тайнствената—те изработили черепа, игнорирайки всички закони и правила.
Професионалистите от «Хюлет-Пакард» така и останали в недоумение: «Тази проклета вещ просто не би трябвало да съществува”
Тези, които са я сътворили, нямат ни най-малка представа от кристалография и влакнова оптика. Те напълно игнорирали осите на симетрия, и тази вещ неминуемо би следвало да се разпадне на части при първичната обработка. Защо това не се е случило, не можем да си представим». Но все пак, фактът, както се казва е налице: кристален череп — реалност, която в Музея на американските индианци може да се види от всеки желаещ.
И още. Технолозите на «Хюлет-Пакард» потвърдили, че на черепа действително няма ни най-малки следи от механическа обработка — даже микроскопични драскотини от полиране. По мнението на експертите, за да бъде така полиран този необичайно твърд материал, са нужни стотици години!
Пластелинов» кристал?
Това мнение косвено потвърждава една от последните находки. За нея през август 1996 г съобщило списанието FATE. През зимата на 1994 г стопанката на ранчо близо до Крестън (щат Колорадо, США), обикаляйки на кон своите владения, забелязала на земята някакъв блестящ предмет. Вдигнала го.Това бил човешки череп от прозрачно стъкло или кристал. Но в какъв вид! Смачкан и огънат така, сякаш преди да се втвърди е бил пластичен. Откъде се е взел той и защо е така деформиран, остава загадка до днес. (Любопитна подробност: именно в този район на американския щат най- често се наблюдават НЛО и се фиксират случаи на необяснимо осакатяване на добитъка.)
Заинтересовани от находките, историците и етнографите започнали да търсят всичко, което можело да хвърли върху тях поне някаква светлина. И скоро някакви следи се намерили в древните индиански предания.
Например,че имало тринадесет кристални черепи на «Богинята на смъртта» и че били пазени те отделно един от друг под бдителният поглед на жреците и специални воини.
Естествено, започнало тяхното издирване. Скоро той дал първите резултати. Подобни черепи били открити в хранилищата на някои музеи и в частни лица. При което не само в Америке (в Мексико, Бразилия, САЩ), но и в Европа (во Франция), и в Азия (в Монголия, Тибет). Черепите се оказали значително повече от тринадесет. Но не всички били толкова съвършени, като «Мичъл-Хеджис». Болшинството черепи изглеждали значително по-груби. Сякаш това били по-късни и не много успешни опити да се създаде нещо подобно на идеалните черепи, които, както се смята, някога боговете са подарили на хората.
Един от най- авторитетните изследователи кристални черепи, Франк Джозеф, се заинтересувал: а имало ли е «прототип» на черепа «Митчелл-Хеджес» и как би изглеждал притежателят на този череп? За чистотата на експеримента поставили тази задача на две независими групи: ню-йоркската полицейска лаборатории, специализирала се в реконструкцията на лица по черепите, и групата на екстрасенсите, които « се включили » към черепа в състояние на транс. И какво? И едните и другите независимо един от друг заявили, че «прототип» на кристалния череп бил черепът на млада девойка. Портретите, получени от двете групи се оказали, твърде сходни.
Впрочем, не всички черепи може твърдо да бъдат отнесени към човешките. Срещат се и такива (например, «Черепът майя» и «Черепът на извънземния»), у които присъстват явно нечовешки черти. Може би, техни първообрази да са били черепите на извънземни гости, някога посетили Земята?
По хода на издирването, неочаквано се изяснила още една интригуваща подробност. Оказало се, че от древните кристални черепи се интересуват не само историците, но и някакви тайни общества. Така, буквално изпод носа на археолозите в Хондурас безследно изчезнал тъй нареченият «Розов кварц» — шедьовър, не отстъпващ по своето съвършенство на «Мичел-Хеджис». Той също имал подвижна долна челюст. Разследването установило, че до изчезването му, няколко пъти са се опитвали да го откраднат жреци на някакъв таен култ. Видимо, последният опит се увенчал с успех.
Изяснило се също,че от кристалните черепи се интересували и сериозните държавни структури. Така, през 1943 г в Бразилия след опит да бъде ограбен местния музей били задържани агентите на немския общества «Аненербе». На разпитите те показали, че били доставени в Южна Америка чрез тайния съд на абвера — яхтата «Пассим» — със специалната задача да намери и изземе кристалните черепи «Богинята на смъртта». С такава цел били пуснати още няколко групи. И макар много от тях също били арестувани, не е изключено, някой да е успял.
Защо кристалните черепи били нужни на най-тайните учреждения на Хитлеристка Германия?
Може би тях ги интересували магическите методи на жреците на Атлантида. Нацистите се надявали, че тези знания на «прародителката на арийската раса» ще им позволят не само да създадат «свръхчовек», но и с помощта на магията да подчинят останалите , «по-низши човеци». В търсене на най- древните магически знания «Аненербе» организирало експедиции в най- отдалечените ъгълчета на земното кълбо: в Тибет, Централна и Южна Америка, Антарктида... На двата последни континента се отделяло особено внимание, доколкото именно тук се очаквало да се намерят следи от древните атланти и техните знания.
Днес някои изследователи изказват предположение, че намерените кристални черепи били направени в Атлантида и по чудо са оцелели по време на катастрофата. Ако е така, то става ясно, то става ясно, защо «изкуствоведите» от СС така активно са се интересували от него.
И ето тук стигаме до най- интригуващата загадка на черепите: за какво служат?
Някои учени предполагат, че древните саги използвали за лечебни и психотерапевтични цели. За такова мнение има основание.И така, Джоан Парке, унаследила кристалния череп «Макс» от тибетския монаха, твърди, че, монахът твърде успешно използвал черепа за лечение на хора. Наблюденията на изследователите и разпитите на очевидци показали, че кристалните черепи действително някак въздействат на тези, които се приближи до тях. При което на различните хора — по-различен начин. Едни изпитват дискомфорт и непонятни страхове. Някои даже изпадат в безсъзнание и за известно време губят паметта си. Други, обратно, по неочакван начин се успокояват и даже изпадат в блажено състояние. Има хора, които след «обуването» с черепа «Мичел-Хеджис» са се излекували от тежки болести. А собственичката на «Черепа на извънземния» Жоке фон Дитан твърди, туморът на главния и мозък, за учудване на лекарите, се стопил от самоцсебе си, изчезнал именно благодарение на кристалния череп.
