Автор Тема: Авалон и легендата за завръщането на крал Артур  (Прочетена 14115 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен H.

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 8 658
  • In Lies We Trust...
     Келтите вярвали в съществуването на задгробния живот. Те смятали, че техните най-смели герои след смъртта си се отправят към утопичния остров Авалон, където царуват хилядолетия наред. Това било наградата им за светите дела и подвизите, които извършили приживе.
     През XII-ти век историкът Джефри Монмутски написва своята “История на кралство Британия”, където решава да помести и историята на келтския герой крал Артур. Според историка, смъртно раненият Артур бил отнесен на остров Авалон, където неговата сестра фея Моргана обещала да излекува краля, ако той завинаги остане при нея.
     Легендата за крал Артур твърдяла, че той ще се завърне, за да освободи валийските воини от игото на английските господари - те дори искали той да стане техният бъдещ крал. Летописецът Уилям от Малмсбъри, подобно на много други тълкуватели на легендата, през 1125 г. пише, че гробът на Артур е неизвестен, а приказките за неговото завръщане са просто небивалици.
Гробът на Артур е неизвестен!
     През XII-ти век английските крале неведнъж имали стълкновения с валийците, които продължавнали да вярват, че един ден Артур ще се завърне от Авалон и ще прогони узурпаторите. Крал Хенри II от династията на Плантагенетите решил, че най-разумно ще бъде да открие гробът на крал Артур, за да се убедят валийците, че техният водач никога няма да се завърне от отвъдното. Хенрих получил сведения, че гробът на Артур е в Гластънбъри и наредил на абатите от местния манистир да започнат да търсят тленните останки на краля.
     В келтската митология Гластънбъри е известен с името “Остров от стъкло”, тъй като в онези древни времена той бил обкръжен от всички страни с вода. По време на т.нар. “Железен век” част от графство Съмърсет се намирало под водата, а до Гластънбъри хората се добирали с лодки.
     Манастирът в Гластънбъри е основан през 705 г., а през X-ти век става част от бенедиктския орден. През 1184 г. абатството е опожарено и Хенрих II започва да го възстановява. През 1189 г. обаче кралят умира, а монасите продължават да търсят останките на Артур, като се надяват, че евентуално откритие ще им донесе известност и богатства.
     Резултатите от разкопките надхвърлят очакванията на всички онези, които се опитват да свържат легендата с действителността. Работата протича без излишна гласност, докато най-накрая на дълбочина 2 метра монасите откриват онова, което така настървено търсят - каменна плоча и оловен кръст с надпис на латински, гласящ: “Hie jacet sepultus inclitus rex Arturius in insula Avalonia” (“Тук, на остров Авалон, почива прославеният крал Артур”).
     Още по-надълбоко монасите намират дървен ковчег и два скелета - голям, със следи от удари по черепа, и втори скелет, доста по-малък от първия. Край тях монасите откриват два светли кичура коса. Очевидно телата принадлежали на крал Артур и жена му Гуинивър...
     По-късно останките били погребани н гробница пред манастира Гластънбъри, където останали до закриването на светия храм през 1539 г.
     Разбира се, твърде вероятно е самите абати да са измислили и разпространили историята за откриването на мощите на крал Артур, за да съберат средства за просъществуването на манастира Гластънбъри.
     През 1934 г. на мястото на Гластънбъри бял свят виждат останките от гробница, открита от изследователи, която обаче е празна. Днес тя стои там като мемориален свидетел на отминалите дни. При други разкопки, проведени под ръководството на археолога Рал Редфорд през 1962 г., е намерен гроб, който обаче отново се оказва празен, въпреки надеждата на изследователите, че са открити останките на крал Артур. Разкритието става на около 15 км. от църквата “Пресвета Дева”.
Вероятна е хипотезата, че кръстът е изработен от монасите през 1190 г. и представлява част от голямата мистификация, създадена около образа на крал Артур.
Около образа на крал Артур съществуват много загадки.
     Оловният кръст, открит от монасите в Гластънбъри, също предизвиква доста съмнения в научните кръгове. Съществуват няколко различни варианта на надписа върху кръста, които обаче изчезват окончателно преди около двеста години. Съгласно първите описания, в надписа се упоминава не само крал Артур, но и неговата възлюбена лейди Гуинивър. През 1607 г. в труда си “Британия” историкът Уилям Кемдън отрича, че името на Гуинивър е изписано върху легендарния кръст.
     Примитивният графичен характер на надписа сочи за далеч по-ранното му произхождение, което означава че той е автентичен, въпреки че отново не е изключена възможност за фалшифициране. Латинският вариант на името Артур (“Arturius”) през въпросния период вече е излязъл от употреба и се среща единствено в документи, запазени от VII век. Споровете в тази област продължават...
     По-нататъшната съдба на кръста е забулена в тайна. Известно е, че той се съхранява в манастира до неговото закриване, докато 200 г. по-рано е бил собственост на свещенодеец от събора в Уелз. Кръстът не е открит от съвременните изследователи, намерени са обаче доказателства за неговото реално съществуване.
     Самият манастир Гластънбъри представлява благоприятна среда за създаването на митове и легенди. В дохристиянските времена на скалистата площадка на хълма Гластънбъри се извършвали кървави езически ритуали. Разкопки водят до разкриването на християнски постройки, съществували преди появата на манастира Гластънбъри през 705 г.
     Счита се, че един от първите проповедници на Евангелието и основател на древни християнски църкви в Англия е Йосиф Аримафейски, ученик на Христос. С разрешението на Пилат, Йосиф сваля Учителя от Кръста, завива Го в плащеница и с почести Го погребва в гробница. Според някои исторически документи, по-късно Йосиф се присъединява към братството на Гластънбъри.

Източник: http://www.bgfactor.org/index_.php?cm=8&id=4175&PHPSESSID=4700381819187eb0d79c7f94ae13e5d4

Неактивен Gil-Galadh

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 983
  • V to the A to the D-E-R
    • chigot.blogspot.com
Re: Авалон и легендата за завръщането на крал Артур
« Отговор #1 -: Септември 25, 2005, 11:48:54 am »
Oсвен това според легендата мечът Екскалибур се дава веднъж на около 1000 години на човек, които ще стане велик владетел...
-Какво е дзен?  -Fire-water burn на Bloodhound gang chigot.blogspot.

Неактивен H.

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 8 658
  • In Lies We Trust...
Re: Авалон и легендата за завръщането на крал Артур
« Отговор #2 -: Септември 25, 2005, 16:45:15 pm »
Ихааа. Кой ли ще е следващият?
Ти затова ли си си сложил аватар с меч :D ;)

Неактивен Gil-Galadh

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 983
  • V to the A to the D-E-R
    • chigot.blogspot.com
Re: Авалон и легендата за завръщането на крал Артур
« Отговор #3 -: Септември 25, 2005, 17:03:14 pm »
Шшшшшт,тихо.Още не му е дошло времето.Ако не издаваш тайната току виж съм ти дал един континент
-Какво е дзен?  -Fire-water burn на Bloodhound gang chigot.blogspot.

Неактивен H.

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 8 658
  • In Lies We Trust...
Re: Авалон и легендата за завръщането на крал Артур
« Отговор #4 -: Септември 25, 2005, 17:18:48 pm »
Мълча, но да не си забравиш обещанието ;)

Неактивен asdfghjkl

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 783
  • Невъзможно е нищо
Re: Авалон и легендата за завръщането на крал Артур
« Отговор #5 -: Септември 25, 2005, 18:32:50 pm »
Еее, ами аз? Поне една малка държава колкото Русия, да речем. Не е много нали?  ;D  ;)
Oh, look at you... Look at you! Stop trying to control everything and just LET GO! LET

Неактивен Jean-Luc Picard

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 351
  • Starfleet Captain
Re: Авалон и легендата за завръщането на крал Артур
« Отговор #6 -: Септември 27, 2005, 16:14:19 pm »
И кво ще правите с толкова много земя бе ... Земята иска мотика, хех ...  :)

Неактивен H.

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 8 658
  • In Lies We Trust...
Re: Авалон и легендата за завръщането на крал Артур
« Отговор #7 -: Септември 27, 2005, 16:49:18 pm »
Ихааа - бек ту дъ руутс :P :P :P

Неактивен Joro Velev

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 541
  • Живот за пример, това е начинът. Мисия Bell Ringer
Крал Артур, Авалон и Екскалибур...
« Отговор #8 -: Август 31, 2006, 13:35:20 pm »
Ето на каква статия попаднах "случайно" ;)
Отвъд мъглите на Авалон
  Легендата за последния владетел на келтска Британия и неговите рицари, сражавали се със саксонските варвари, е известна на всички. Дали обаче, тя отразява реални исторически събития? И, къде, в такъв случай, би трябвало да търсим загадъчния остров Авалон, на който, според преданията, крал Артур е намерил вечния си покой?
 
Крал Артур – последният владетел

  Легендите за Артур и загадъчния Авалон са много тясно свързани помежду си. Още средновековните мистици се опитвали да обяснят изчезването на острова, предполагайки, че той се намира в някакво друго, “магическо” измерение и тъкмо поради това е недостъпен за обикновените хора. За разлика от тях историците, които през ХІХ век започват да се занимават с тази история, смятат, че причина за изчезването на Авалон е … най-обикновено наводнение. В потвърждение на тази хипотеза често се цитира историята на един остров, съществувал в пролива Ла-Манш (недалеч от полуостров Бретан) до ХІ век, където по време на тържества, организирани от местния владетел, пияните стражи забравили да затворят сложната система от дамби и шлюзове, защитаваща острова от морето, в резултат от което огромната приливна вълна заляла града. Загинали почти всички местни благородници (освен краля, който успял заедно с коня си да доплува до брега на континента) а самият остров завинаги останал под водата. Същата съдба може би е сполетяла и Авалон, ако островът е бил разположен недалеч от британските брегове. Впрочем, самото му название очевидно произлиза от древнобретонското (келтско) словосъчетание “Inis Afalon”, означаващо “Островът на ябълките”.
  Далеч по-популярна обаче е хипотезата, свързваща Авалон с района на Гластънбъри, разположен в обширните равнини на графство Съмърсет, в най-западната част на Великобритания. Днес Гластънбъри включва градът, носещ това име, намиращото се край него старинно абатство, както и огромната вулканична скала, върху която и днес са запазени останките на древна християнска църква. Местността около града някога действително е напомняла остров, заради многобройните блата, които били пресушени едва през ХVІ век. Районът бил населен от незапомнени времена, а първите по-големи селища възникват още преди появата на римляните. Смята се, че тук дълго време е действал храм на древните келтски жреци – друидите, посветен на змията, който бил почитан от жителите на цяла Британия.
  От 150-метровия връх на скалата може да се наблюдава местността в радиус 70-80 км. Вулканичните и тераси още пазят следите от човешка обработка, извършена вероятно преди няколко хиляди години. През Средните векове тук е изграден величествен манастир, посветен на Свети Михаил. След разрушаването му при земетресение, върху неговите развалини е построена църква, чиито останки могат да се видят и днес. Според легендите, именно върху тази скална планина някога се издигал

Замъкът на крал Артур
а една от пещерите в нея водела към подземното царство, обитавано от елфите. През VІ век обаче входът бил затрупан по нареждане на обявения по-късно за светец християнски проповедник Колън и оттогава връзката между двата свята била прекъсната окончателно. Друга легенда пък е свързана с така наречения “Кладенец на светия Граал”, разположен в подножието на скалистата планина. Казват, че някога Йосиф Ариматейски хвърлил в него чашата, която Исус ползвал по време на Тайната вечеря! Мнозина са се опитвали да я открият, но никой досега не е успял. Между другото, според преданието, тъкмо изчезването и от света на хората станала причина и за разпадането на свещения съюз на рицарите от Кръглата маса, създаден от Артур. Самият кладенец очевидно е бил построен още от друидите, използвали огромни каменни блокове, обработени с невероятно умение от древните каменоделци. Всеки ден от него изтичат 113 хиляди литра червеникава, съдържаща желязо, вода, смятана от местните жители за чудотворна.
  Впрочем, огромната скала над Гластънбъри се оказва твърде странно място дори и според съвременната наука. Хората от района около него редновно наблюдават странни бледосини огнени кълба, носещи се с часове над развалините, разположени по склоновете на планината. Някои смятат, че това са прословутите НЛО, други пък ги обясняват с магнетичната енергия на скалната порода.
  Абатството Гластънбъри е уникален исторически обект за много религии. Някога тук са извършвали обредите си загадъчните друиди, кланящи се на богинята-змия. После се появили римските храмове, а след това в района се настаняват различни магьоснически култове (някои от които са оцелели и до днес!). Най-значителна следа обаче оставя християнството. Според легендата, Йосиф Ариматейски (човекът, погребал Исус) се преселил в Британия и построил именно в Гластънбъри

Първата църква на острова
  И днес, върху развалините на древното абатства, всеки Великден, разцъфтява един трънен храст, който, както твърди преданието, поникнал на мястото, където някога Йосиф оставил тоягата, с която се подпирал. Между другото, ирландската легенда – Свети Патрик, също е живял и е умрял в манастира на Гластънбъри.
  Учените смятат, че манастирът е основан през 705, а указът за основаването му е издаден от местният крал Айне. През Х век тук се заселват бенедиктинците. Църковните развалини, сред които днес се разхождат стотици туристи, пък датират от ХІІІ-то столетие. Те са остатъци от храма, разрушен от Хенри VІІІ, по време на борбата му с английския католицизъм (т.е. през ХVІ в.).
  През ХІІ век Гластънбъри внезапно се превръща в европейска забележителност, като място, в което почиват останките на крал Артур и съпругата му Гуинивър. Дотогава за това се споменавало само в преданията, според които легендарният меч на краля – Екскалибур, бил хвърлен по негова молба в местното езеро Помпърлес. За съжаление, през Късното Средновековие то било пресушено, така че днес е изключително трудно да се провери истиността на тази легенда.
  През 1184 абатството е унищожено от страшен пожар, сринал го почти до основи. Той обаче дава възможност на местните монаси, да използват възстановителните работи за да потърсят гроба на Артур. И през 1190 той бил намерен! Проверявайки плоча по плоча каменната настилка на пода, бенедиктинците откриват на три метра под него останки от много по-стара постройка, а вътре в нея куха камера. Разбивайки пода, монасите се отзовават в

Легендарната гробница


където смаяни се изправят пред два огромни дървени ковчега, обилно залети със смола, помогнала им да се съхранят през столетията.
В архивите на абатството и днес се пази подробният отчет за това невероятно откритие. В единия ковчег бил намерен скелет на мъж с огромен ръст – 2,25м. Черепът му бил повреден, вероятно от рана. Върху главата на жената от другия ковчег пък се запазили няколко руси кичура.
  Манастирското настоятелство наредило двамата владетели да бъдат препогребани, което било съпроводено с изключително пищна церемония. Над новата гробница е издигнат голям оловен кръст с надпис “Тук, на остров Авалон, почива славният крал Артур”. През 1278 останките на владетеля са отново преместени, този път във великолепна гробница от черен мрамор, където се съхраняват и до днес.
  Първите сериозни проучвания на района около Гластънбъри са предприети през 1907. Археологическата експедиция се ръководи от известния английски учен Фредерик Бонд. Участниците в нея се натъкват на множество интересни предмети, включително на останките от древен параклис. Съпоставяйки неговото положение с общия план на абатството, Бонд стига до извода, че християнският комплекс бил построен по законите на сакралната геометрия, използвана някога от древните египтяни, а по-късно от масоните. Експедицията обаче приключва с голям обществен скандал, когато известният учен заявява пред пресата, че местата на всички открития му били посочени от …душите на отдавна починалите местни монаси по телепатичен път. Веднага след това Бонд е уволнен. Едва няколко десетилетия по-късно резултатите от изследванията (и твърденията му) са преосмислени в светлината на най-новите научни данни. Оказало се, че, без да знае, Фредерик Бонд е посочил в отчета си действително съществуваща енергийна връзка между Гластънбъри и световно известния мегалитен комплекс в Стоунхендж. Въпросната “линия”, свързваща двете места (и следваща трасето на древния път, съществувал някога между тя), е съставена от многобройни точки, в които са засечени мини-изригвания на енергия от неизвестен произход. Това мистично трасе е известно в местните предания като “мъртвата линия”, понятие, с което в британския фолклор се обозначава “пътя на духовете”, по който мъртвите стигат да задгробния свят. Между другото, гробницата на Артур и Гуинивър, открита от монасите през ХІІ век, също е разположена на тази “линия”.
Следващият опит за разкриване тайната на Гластънбъри е предприет през 20-те години на ХХ-ти век. С това се заемат група учени от Лондон, които съсредоточават вниманието си върху древната обсерватория (известна и като “Храма на звездите”), разположена на юг от абатството. Тя представлява комплекс от огромни изображения на дванайсетте зодиакални знака, изкусно издълбани върху скалиската почва. Описанието на този уникален обект за първи път е направено от придворния астролог на кралица Елизабет І Джон Ди (1527-1608). През 1929 с него се заема скулпторката Кетрин Мелтууд, известна в британските интелектуални среди като анализатор и илюстратор на “Тайната история на светия Граал” – историко-мистично произведение, написано през 1199 тъкмо в абатството на Гластънбъри. Изследвайки щателно изобразените астрологични фигури, в книгата си “Храмът на звездите в Гластънбъри”, Мелтууд се опитва да ги свърже с персонажите от т.нар “артуриански цикъл”. Според нея, на легендарния магьосник Мерлин е съотвествала фигурата на Козирога, на крал Артур – Стрелеца, а на съпругата му Гуинивър – Девата. Самото абатство в Гластънбъри пък се асоциира от нея със знака на Водолея, символизиращ настъпването на нова, по-просветена, епоха.
В края на ХХ-ти век, британските учени, опирайки се на всички събрани до този момент данни, решават да дадат

Окончателен отговор на всички въпроси

свързани с Гластънбъри, от последните хиляда и петстотин години. И макар че очевидно не успяват да го направят наистина докрай, новите проучвания като че ли слагат край на много загадки. Лондонските археолози отново отвориха гробницата на Артур и проучванията им напълно потвърждават сведенията от хрониката на самото абатство. При това бе проучена не само сегашната мраморна гробница, но и най-ранната погребална камера, открита от монасите-бенедиктинци през 1190. Скелетите на Артур и Гуинивър са подложени на щателно медицинско изследване и химически анализ, според които останките действително са от V-VІ век, т.е. времето, когато е живял легендарният крал. Което слага край и на последните съмнения, разкъсвайки окончателно “мъглите над Авалон”, зад които доскоро бе скрита една от най-вълнуващите загадки в човешката история.
« Последна редакция: Август 31, 2006, 13:40:05 pm от Joro Velev »
Когато човек поиска да постигне нещо, намира начин, в противен случай - причина.

Неактивен Joro Velev

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 541
  • Живот за пример, това е начинът. Мисия Bell Ringer
Отг: Крал Артур, Авалон и Екскалибур...
« Отговор #9 -: Август 31, 2006, 13:38:17 pm »
Големичко се получи но мисля че ще Ви е интересно.
Ето и още нещо което бих помолил да преведе някой по-знаещ английски.
Името:
Най-ранните истории за Артур ни казват, че името на меча на Крал Артур е било Caladfwlch, уелска (Welsh) дума произлизаща от  Calad-Bolg значещо "Твърда Светкавица"”. По-късно тя се е развила е е станала Caliburn of Geoffrey and Monmouth и накрая се францизирала (от френски) на Excalibur както я познаваме и сега.
от http://www.newsfinder.org/site/more/excalibur/
:)
« Последна редакция: Август 31, 2006, 14:19:45 pm от Joro Velev »
Когато човек поиска да постигне нещо, намира начин, в противен случай - причина.

Eon

  • Гост
Отг: Крал Артур, Авалон и Екскалибур...
« Отговор #10 -: Август 31, 2006, 13:40:15 pm »
Според Робърт Дохърти - Area 51

Артур е бил извънземен.  :P

Но това е вече научна фантастика.

Неактивен Joro Velev

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 541
  • Живот за пример, това е начинът. Мисия Bell Ringer
Отг: Крал Артур, Авалон и Екскалибур...
« Отговор #11 -: Август 31, 2006, 13:53:09 pm »
Знам ли дали е фантастика? Да се провери!!! ;)
Аз го помня, със земно тяло. ;) Вътре що ли е било?
А щом е бил висок 2.25м.... :o то и сега е рядкост такова джудже. :)
И аз тогава не бях много по-нисък  :P
А това ни бяха джобните ножчета  ;D
Когато човек поиска да постигне нещо, намира начин, в противен случай - причина.

Неактивен Gil-Galadh

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 983
  • V to the A to the D-E-R
    • chigot.blogspot.com
Отг: Крал Артур, Авалон и Екскалибур...
« Отговор #12 -: Август 31, 2006, 14:57:11 pm »
Келтите нямат бог-змия или богиня-змия.Почитат змията като животно на мъдростта,Но толкова,нямат богове свързани с нея,макар че Дану понякога е изобразявана държаща змия в едната си ръка.
 Езерото малко ме съмнява да е това Помпърлес,а онази надгробна плоча е доказан фалшификат от 18-19 век.
  А цвайхендера е много як!
-Какво е дзен?  -Fire-water burn на Bloodhound gang chigot.blogspot.

Oberon

  • Гост
Отг: Авалон и легендата за завръщането на крал Артур
« Отговор #13 -: Август 31, 2006, 16:48:22 pm »
Пост за триене:

Ами ако тази толкова легендарна и митична чаша си е просто чаша? И няма нищо свръх, -ултра, -мега, -хипер и тн. в нея?

Неактивен Gil-Galadh

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 983
  • V to the A to the D-E-R
    • chigot.blogspot.com
Отг: Авалон и легендата за завръщането на крал Артур
« Отговор #14 -: Август 31, 2006, 19:05:10 pm »
както и много други христиански митове,и този са свещенния граал прозихожда от по-стар езически мит.В случая този за котела Аннуин,рога на изобилието и т.н.
-Какво е дзен?  -Fire-water burn на Bloodhound gang chigot.blogspot.

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27