
Последните 4 дена гледам слънцето, доколкото се показва от облаците.
Ефекта е невероятен! Голям късмет е, че това е дискутирано тук. Така не съм се чувствал, откакто бях на 18 и тренирах усилено.
Спомних си, че преди около 15-16г съм правил същото, макар и не толкова интензивно. С групата, с която тренирахме БИ (бойни изк). Тогава обаче не знаех за големия ефект на енергизиране.
Не спазвам секундите на покачване, а стоя горе долу колкото ми е удобно/приятно. Към 3-4 мин, може и малко повече.
Едновременно с това започнах и диета на плодове и чай. Не усещам почти никакъв глад.
Започнах да се усещам и много по позитивен и стабилен. Стари неща, които ме тормозеха и ми изтощаваха енергията, се затвориха. (за сега отчасти). Отново преоткривам за пореден път правилото, че енергията лекува.
Т.е. ако имаш психическа рана, която пречи да задържиш енергия, си казваш - затворя ли я, ще събера и енергия. Е ефекта е двупосочен - както затварянето на дупките помага да събереш енергия, така и събирането на енергия автоматично затваря дупките.
(дупка наричам нещо негативно, което може да е лоша мисъл, тежки мисли по някого, порок, някаква слабост в характера и тн. То обикновено играе ролята на дупка в контейнера ти за енергия. И енергията изтича през тази дупка.)
п.с.
Въпрос:
Бях прочел, че до 1 час след изгрева слънцето е безвредно. Все пак на мен дори и 30 мин след изгрева ми се струва подозрително силно. А винаги съм имал силна поносимост към слъчевата светлина. Случи се 1-2 пъти да има облаци долу на хоризонта, и слънцето да стане видимо едва около 30 мин след изгрева. Но тогава става ли за гледане ако нямаш много опит? В смисъл аз мога да гледам към него, но няма ли да ми се увредят очите?