Автор Тема: Прощално писмо на писателя Габриел Гарсия Маркес  (Прочетена 7191 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен H.

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 8 658
  • In Lies We Trust...
         Ако Бог забравеше за момент, че съм една парцалена кукла и ми подареше късче живот, може би нямаше да казвам всичко, което мисля, но със сигурност щях да мисля всичко това, което казвам тук.
         Бих придавал стойност на нещата не спрямо това колко струват, а спрямо това, което означават.
         Щях да спя малко, да мечтая повече, защото за всяка минута, когато затваряме очите си, губим 60 секунди светлина. Бих продължил, когато другите спираха, бих се събуждал, когато другите спяха. Бих слушал, когато другите говореха и колко бих се наслаждавал на един хубав шоколадов сладолед!
         Ако Бог ми подареше късче живот, бих се обличал просто, бих лежал по очи пред слънцето, оставайки непокрито не само тялото си, но и душата си.
         Боже, ако можех, бих изписал омразата си върху леда и бих чакал да изгрее слънцето. Бих изрисувал върху звездите с вдъхновението на Ван Гог едно стихотворение на Бенедит, а песен на Шерат би била серенадата, която бих подарил на Луната. Бих поливал със сълзите си розите, за да почувствам болката от прегръдката им...
         Боже, ако имах едно късче живот... Нямаше да оставя да премине дори един ден, без да кажа на хората, че обичам, че ги обичам. Бих накарал всеки мъж и жена да повярват, че са мои любими и бих живял влюбен в любовта.
         На хората бих посочвал колко грешки правят, като мислят, че спират да се влюбват, когато остареят, без да разбират, че остаряват, когато спират да се влюбват! На малкото дете бих дал крила, но бих го оставил само да се научи да лети. На възрастните бих показал, че смъртта не настъпва в резултат на преклонната възраст, а в резултат на забравата. Научих толкова неща от вас, хората... Научих, че всички искат да живеят на върха на планината, без да знаят,че истинското щастие се намира в начина, по който изкачваш стръмния склон. Научих, че когато новороденото за първи път стисне в малката си длан пръстта на баща си, го пленява завинаги.
         Научих, че човек бива оправдан за това да гледа другия отвисоко само, когато трябва да му помогне да стане.
         Винаги трябва да казваш това, което чувстваш и винаги да правиш това, което мислиш. Ако знаех, че днес би бил последният път, когато щях да те гледам как спиш, бих те прегърнал и бих се помолил на Господ да мога да стана пазител на душата ти. Ако знаех, че това ще бъде последният път, когато те гледам как излизаш от вратата, бих те прегърнал и бих ти подарил целувка. Ако знаех, че това е последният път, когато ще чуя гласа ти, бих записвал всяка твоя дума, за да мога да ги слушам отново и отново. Ако знаех, че тези са последните моменти, когато те виждам, щях да ти казвам “обичам те” и нямаше глупаво да мисля, че ти вече го знаеш.
         Винаги има едно утре и животът ни дава и други удобни възможности, за да направим нещата така, както трябва, но в случай, че направя грешка и ни остава само днес, бих искал да ти кажа колко те обичам и че никога няма да те забравя.
         Утре - то не е гарантирано за никого – нито млад, нито стар. Днес може да е последният път, когато виждаш хората, които обичаш. Затова не чакай повече, направи го днес, защото ако утре - то никога не дойде, със сигурност ще се разкайваш за деня, когато не намери време за една усмивка, една прегръдка, и беше много зает, за да направиш действителност последното им желание. Дръж тези, които обичаш, близо до себе си, кажи им шепнешком колко много имаш нужда от тях, обичай ги и се отнасяй с тях добре, намери време да им кажеш “извинявай”, “прости ми”, “моля те”, “благодаря” и всички думи, изразяващи любов, които знаеш.
         Никой няма да се сети за скритите ти мисли. Поискай от Господ силата и мъдростта, за да ги изразиш. Покажи на приятелите си какво означават за теб.

Неактивен ultrafutur

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 786
  • Amor vincit omnia
Re: Прощално писмо на писателя Габриел Гарсия Маркес
« Отговор #1 -: Ноември 26, 2005, 00:09:26 am »
13 фрази за живота
1.    Обичам те, не затова какъв си ти, а за това какъв съм аз, когато съм до теб.

2.    Никой не заслужава да лееш сълзи за него, а този който заслужава това, никога няма да те разплаче.

3.    Само защото някой не те обича, както на теб ти се иска, не значи, че не те обича от все сърце.

4.    Истински приятел е този, който ти подава ръка и докосва сърцето ти.

5.    Най-много ти липсва този, който е до теб, но ти знаеш, че никога няма да е твой.

6.    Никога не се разделяй с усмивката си, дори и когато ти е тъжно, ... откъде да знаеш, може някой в тоз момент да се влюби в нея.

7.    За света ти може да си един човек, но за един човек може да си целия свят.

8.    Не си губи времето с човек, на когото му е все едно дали си до него..

9.    Може би Бог иска да срещнеш няколко неподходящи личности, преди да срещнеш човека за теб, за да бъдеш на ясно със себе си.

10.    Не плачи, когато всичко свърши, усмихни се, че нещо ти се е случило.

11.    Винаги ще има хора, които ще те нараняват, но, за всеки случай, трябва да продължиш да вярваш в хората.

12.    Стани по-добър човек, и гледай да си наясно със себе си, преди да срещнеш някого с надеждата, че той ще разбере що за човек си ти.

13.    Не си давай много-много зор, най-хубавите работи се случват,  когато най-малко ги очакваш.

                                                    Габриел Гарсия Маркес
musica universalis

Неактивен H.

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 8 658
  • In Lies We Trust...
Re: Прощално писмо на писателя Габриел Гарсия Маркес
« Отговор #2 -: Ноември 26, 2005, 01:11:37 am »
Много са хубави, 10х ultrafutur :)

Неактивен Mirotvorec

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 3 793
  • Азъ, от Народа на Еднорога
    • http://silverunicorn.org/
Re: Прощално писмо на писателя Габриел Гарсия Маркес
« Отговор #3 -: Ноември 26, 2005, 01:31:09 am »
Когато ти мислеше, че аз не гледам
(от едно бивше дете)

Когато ти мислеше, че аз не гледам, аз видях как ти закачи моята първа рисунка на хладилника и на мен ми се прииска да нарисувам още една.

Когато ти мислеше,че аз не гледам, аз видях как ти хранеше бездомно коте и разбрах,че да бъдеш добър към животните е хубаво.

Когато ти мислеше,че аз не гледам, аз видях, как ти направи за мен моята любима торта и разбрах, че малките неща могат да бъдат специални неща в живота.

Когато ти мислеше, че аз не гледам, аз чувах как ти произнасяше молитва и аз знаех, че има Бог, с който винаги мога да поговоря... и аз се научих да вярвам в Бог.

Когато ти мислеше, че аз не гледам, аз видях как ти приготви храна и я занесе на своя болен приятел и разбрах, че всички ние сме длъжни да се грижим и да си помагаме един на друг.

Когато ти мислеше, че аз не гледам, аз виждах как ти губеше своето време и пари, помагайки на хората, нямащи нищо и аз разбрах, че тези, които имат трябва да го споделят с тези, които нямат нищо.

Когато ти мислеше, че аз не гледам, аз виждах как ти се грижеше за нашия дом и за всеки, който беше в него и аз разбрах, че трябва да се грижим за това, което ни се дава.

Когато ти мислеше, че аз не гледам, аз виждах как ти се справяше със своите задължения, даже когато не ти беше добре и разбрах, че ще ми се наложи да бъда отговорен когато порасна.   

Когато ти мислеше, че аз не гледам, аз виждах как от очите ти капеха сълзи и аз разбрах, че понякога нас ни боли и да плачеш е нормално.

Когато ти мислеше, че аз не гледам, аз виждах твоето безпокойство и ми се искаше да бъда всичко, което можех да бъда.

Когато ти мислеше, че аз не гледам, от многото свои житейски уроци аз разбирах, че трябва да бъда добър и полезен човек, когато порасна.

Когато ти мислеше, че аз не гледам, аз те гледах и ми се искаше да ти кажа: "Благодаря ти за всичко, което видях, когато ти мислеше, че не гледам".

Даян Дейвид

Не знам защо го "свързах" с написаното от Г. Г. Маркес ::)
« Последна редакция: Ноември 26, 2005, 01:57:58 am от Horus »
Не мисли като човек!-Крион

Неактивен H.

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 8 658
  • In Lies We Trust...
Re: Прощално писмо на писателя Габриел Гарсия Маркес
« Отговор #4 -: Ноември 26, 2005, 01:58:31 am »
Също чудесни!!!

Bellerophone

  • Гост
Има много страх в тези думи.
"Животът" продължава и след смъртта.



"Истинският герой е не онзи който не е падал, а онзи, който стане когато падне".

[email protected]

Дъвиан

  • Гост
Има нещо тъмно тук:

"2.    Никой не заслужава да лееш сълзи за него, а този който заслужава това, никога няма да те разплаче."



Неактивен Mirotvorec

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 3 793
  • Азъ, от Народа на Еднорога
    • http://silverunicorn.org/
Повечето хора непрекъснато и от всекиго търсят съчувствие, оплакват се от лошата си съдба, плачат пред теб. На такива им викам "ревльовци", те самите не признават собственият си избор, който са направили още преди да се родят-защо трябва да ги оплаквам ?
За щастие има и такива, които с достойнство си носят кръста, те в никакъв случай не парадират с трудностите, през които минават, те са просто едни тихи бойци, осъзнаващи своята отговорност-достойни за уважение са.
Не мисли като човек!-Крион

Неактивен H.

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 8 658
  • In Lies We Trust...
Първите са и енергийни вампири големи...

Неактивен Mirotvorec

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 3 793
  • Азъ, от Народа на Еднорога
    • http://silverunicorn.org/
Апселютно !   8)
Не мисли като човек!-Крион

Неактивен Albinoni

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 859
  • „L'amour est l'enfant de la liberte"
Re: И още за хората и маргаритките...
« Отговор #10 -: Април 16, 2007, 18:35:48 pm »
         Ако Бог забравеше за момент, че съм една парцалена кукла и ми подареше късче живот, може би нямаше да казвам всичко, което мисля, но със сигурност щях да мисля всичко това, което казвам тук.
         Бих придавал стойност на нещата не спрямо това колко струват, а спрямо това, което означават.
         Щях да спя малко, да мечтая повече, защото за всяка минута, когато затваряме очите си, губим 60 секунди светлина. Бих продължил, когато другите спираха, бих се събуждал, когато другите спяха. Бих слушал, когато другите говореха и колко бих се наслаждавал на един хубав шоколадов сладолед!
         Ако Бог ми подареше късче живот, бих се обличал просто, бих лежал по очи пред слънцето, оставайки непокрито не само тялото си, но и душата си.
         Боже, ако можех, бих изписал омразата си върху леда и бих чакал да изгрее слънцето. Бих изрисувал върху звездите с вдъхновението на Ван Гог едно стихотворение на Бенедит, а песен на Шерат би била серенадата, която бих подарил на Луната. Бих поливал със сълзите си розите, за да почувствам болката от прегръдката им...
         Боже, ако имах едно късче живот... Нямаше да оставя да премине дори един ден, без да кажа на хората, че обичам, че ги обичам. Бих накарал всеки мъж и жена да повярват, че са мои любими и бих живял влюбен в любовта.
         На хората бих посочвал колко грешки правят, като мислят, че спират да се влюбват, когато остареят, без да разбират, че остаряват, когато спират да се влюбват! На малкото дете бих дал крила, но бих го оставил само да се научи да лети. На възрастните бих показал, че смъртта не настъпва в резултат на преклонната възраст, а в резултат на забравата. Научих толкова неща от вас, хората... Научих, че всички искат да живеят на върха на планината, без да знаят,че истинското щастие се намира в начина, по който изкачваш стръмния склон. Научих, че когато новороденото за първи път стисне в малката си длан пръстта на баща си, го пленява завинаги.
         Научих, че човек бива оправдан за това да гледа другия отвисоко само, когато трябва да му помогне да стане.
         Винаги трябва да казваш това, което чувстваш и винаги да правиш това, което мислиш. Ако знаех, че днес би бил последният път, когато щях да те гледам как спиш, бих те прегърнал и бих се помолил на Господ да мога да стана пазител на душата ти. Ако знаех, че това ще бъде последният път, когато те гледам как излизаш от вратата, бих те прегърнал и бих ти подарил целувка. Ако знаех, че това е последният път, когато ще чуя гласа ти, бих записвал всяка твоя дума, за да мога да ги слушам отново и отново. Ако знаех, че тези са последните моменти, когато те виждам, щях да ти казвам “обичам те” и нямаше глупаво да мисля, че ти вече го знаеш.
         Винаги има едно утре и животът ни дава и други удобни възможности, за да направим нещата така, както трябва, но в случай, че направя грешка и ни остава само днес, бих искал да ти кажа колко те обичам и че никога няма да те забравя.
         Утре - то не е гарантирано за никого – нито млад, нито стар. Днес може да е последният път, когато виждаш хората, които обичаш. Затова не чакай повече, направи го днес, защото ако утре - то никога не дойде, със сигурност ще се разкайваш за деня, когато не намери време за една усмивка, една прегръдка, и беше много зает, за да направиш действителност последното им желание. Дръж тези, които обичаш, близо до себе си, кажи им шепнешком колко много имаш нужда от тях, обичай ги и се отнасяй с тях добре, намери време да им кажеш “извинявай”, “прости ми”, “моля те”, “благодаря” и всички думи, изразяващи любов, които знаеш.
         Никой няма да се сети за скритите ти мисли. Поискай от Господ силата и мъдростта, за да ги изразиш. Покажи на приятелите си какво означават за теб.


 :) Даа, маргаритките... Умеем ли да бъдем себе си, мислите си, мечтите си ... ?
„L'amour est l'enfant de la liberte" Всяко нещо, до което се докосваш е част от Пътя! Достигни до ис

Bell

  • Гост
Първите са и енергийни вампири големи...

На мене все такива ми се закачат, а странното е, че и аз все им се закачам с илюзорната надежда, че мога да им помогна по някакъв начин...обаче няма шанс, когато сам избираш да си "ревльо"!


"Единствената нова идея, способна да спаси човечеството, е да се даде властта над света в женски ръце. Разрушавайки едва ли не цялата планета, мъжете показаха последните 10 000 години на какво са способни. Сега само жените, чието генетическо призвание е да се грижат и пазят живота, могат да поправят това".  :P

Габриел Гарсия Маркес.....много се радвам, че точно тук намирам негови почитатели!


Неактивен Alien

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 6 668
  • WATCHER
Re: Прощално писмо на писателя Габриел Гарсия Маркес
« Отговор #12 -: Април 17, 2007, 15:33:08 pm »
Цитат
"Единствената нова идея, способна да спаси човечеството, е да се даде властта над света в женски ръце. Разрушавайки едва ли не цялата планета, мъжете показаха последните 10 000 години на какво са способни. Сега само жените, чието генетическо призвание е да се грижат и пазят живота, могат да поправят това". 

Да то тва е и идеята на Империята Орион  ;D

Проблема изобщо не е в половете  ;)

Bell

  • Гост
Re: Прощално писмо на писателя Габриел Гарсия Маркес
« Отговор #13 -: Април 17, 2007, 15:55:46 pm »
Ами явно Г.Г. Маркес не мисли така и не вярва в инзвънземни....  ;)  То и от книгите му и от мелахноличния му дух става ясно, че за него същността на човешкото същество и битие е брутална и тази идея я представя по възможно най-натуралистичния начин...

Тази негова мисъл обаче (за мъжете и жените), според мен, не трябва да се тълкува толкова буквално....но както и да е...

А пък моето лично мнение е, че човекът не трябва да бяга така от своята отговорност и да я приписва изцяло на извънземните! Да не забравяме, че все пак имаме избор...а ако някой не вярва в това, то ще излезне, че той (или тя) е попаднал на този сайт благодарение на чужда воля! :o

Човечеството винаги търси изкупителна жертва за своите грешки...
« Последна редакция: Април 17, 2007, 15:57:47 pm от Bell »

Неактивен Alien

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 6 668
  • WATCHER
Re: Прощално писмо на писателя Габриел Гарсия Маркес
« Отговор #14 -: Април 17, 2007, 16:07:52 pm »
Цитат
А пък моето лично мнение е, че човекът не трябва да бяга така от своята отговорност и да я приписва изцяло на извънземните!

Само че такова мнение никъде не съм изказвал ако визираш мен  ;) и точно в същия ред на мисли според по-горния цитат  на Маркес излиза че "мъжете" трябва да избягат от отговорност и да я поверят на жените ли ? Еми няма да избягаме от отговорност  :P

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27