Гробницата на Бастет в Странджа

[marhs]

 Та, единственото нещо което ми се стори интересно в темата е снимката(ако е от там разбира се), която си постнал.Тя има аналози в горния сайт и този : http://www.sci-lib.net/index.php?act=Print&client=printer&f=36&t=6226

Тиамат, този сайт е много добър.Наистина страхотни смики на мегалити.А и руснаците са се постарали да обяснят всичко, кратко и ясно.Обхванали са почти всички значими мегалити в света.Бая снимки си копнах.
Интересен е и е хубаво да го видят повече хора.
Във връзка с гробницата на Бастет, имам чувството, че тея каменни сглобки са еднакви по цялата ни планета.

Най-ме ошашавиха каменните блокове на градовете Саксайуаман и Ойлянтайтамбо . Такова нещо с чук и длето не става.Това е най-малко лазер или нещо друго.
Препоръчвам Ви да ги видите.

[l_z]

Назидателното слово не бе отправено към теб и не знам защо точно пък ти си се обидил.

Думичката "обидил" е грешна!

Сравнението с учителка с поне 15 годишна практика за мен е комплимент защото говорим за интелект.Благодаря за което, макар със сигурност да не ти е било това целта  

За мен това сравнение е равносилно на професионална деформация.
 

А щом съм написал нещо по даден начин значи съм преценил,че нужда има а също така,доколкото знам,живеем в страна със свобода на словото където всеки е свободен да си изрази мнението

Спор няма - така е!

Щом сега Мишкова нива както я наричаш,макар ние да използваме името херон,е "празна" (кавичките защо си употребил не разбирам) би ли така добър да ни осветлиш с какво е била "пълна" ?  

1. Кои сте "Вие"?
2. След като не разбираш "празна", как да ти обясня "пълна"?

Извинявам се предварително на всички по-чувствителни натури,които евентуално ще обидя със стила си на писане  

 

[marhs]

Към l_z и Manve.
Съфорумци, колеги, уважавам мненията и на двама ви, но не смятате ли, че някои лични ваши диалози е хубаво да минат в раздел лични съобщения.Да не товарим темата, а и нас си с лични квалификации. >
Тук искаме да се отдаваме на други интелектуални дейности.Много по интерсно е да чета мненията ви по темата.
Надявам се, че не съм ви засегнал.

[Manve]

L_z под "ние" разбирам хората,които посещават този форум и търсят информация.

Ще се радвам ако обориш факт споменат от мен с доводи и аргументи а не с коментар и сравнения към мен и стилът ми на изразяване.

Винаги са ми били интересни твърдения за притежаване на голяма тайна информация и обещания да бъде разкрита защото винаги са си оставали само твърдения и обещания.

В тази връзка очаквам с интерес обещаните от теб снимки и твоят коментар към тях.

Можеш да обясниш термините "празна" и "пълна" като разкажеш кой е отишъл да ограби херона,кога е отишъл,какво е взел и къде го е занесъл.Какво е представлявал херона преди,каква е била целта на създаването му,кой го е създал и кога го е създал.

Ще се радвам да прочета размислите ти върху тези въпроси. 


П.П.
Ако искаш диалог извън темата пиши ми на лична.

[l_z]

Марс и Манве: o.k. момчета! Извинете ме. Не се дракам с никого, в смисъл - нищо лично. Ако сте го приели така - моля още веднъж да ме извините.

В "забележките" има скрити неща - който ги е видял - добре. Който не е - може би след време.

По повод на снимките - дано да открия къде са. Прерових всички хардове - няма. Беше преди 2 години, когато ходих там. Най-вероятно съм ги записал на оптичен диск и са прибрани някъде, ама къде ли ...
Но дори и да ги открия, няма да мога да ви обясня, поне на някои от вас, какво значи "пълна" и "празна". То е въпрос на усет.
Нямам информация или опис на "изнесени" предмети от там, освен занесеното в музея в Малко Търново, затова и не очаквайте развитие в тази посока.

[Manve]

 l_z извини ме и ти ако съм те засегнал 

Знам,че през 60-те години в МАлко Търново пристига една малка армия руски учени,които работят на херона няколко месеца.

От Малко Търново до Бургас са откарани 3 големи каруци с тежки сандъци.Натоварват ги на кораб за СССР и след това следите им се губят.
Тази информация е потвърдена от каруцаря нает да закара товара до Бургас.

Човекът не знае какво са съдържали сандъците.Казал е само,че били много тежки.

Следващата работа по херона започва професор А.Фол през 80-те години.

Какво мислите за система от тунели свързваща откритите и неоткрити обекти ?

Два от знаците в ребуса на К.М. силно напомнят кръстопът а първите 3 съдържат в долната си част подобие на стрелкаа сочеща надолу.

[l_z]

l_z извини ме и ти ако съм те засегнал 

Не, не си! Няма проблем. 

Следващата работа по херона започва професор А.Фол през 80-те години.

Имаш ли идея как да открием докладите му за резултатите от тази работа?

[marhs]

И от мен   всичко е ок.

По темата.

Знам,че през 60-те години в МАлко Търново пристига една малка армия руски учени,които работят на херона няколко месеца.
От Малко Търново до Бургас са откарани 3 големи каруци с тежки сандъци.Натоварват ги на кораб за СССР и след това следите им се губят.

  Е Германците ровили, после руснаците, а след тях и нашите-ми то дали е останало нещ за откриване вече  ;D
Ок. Въпрос-откъде са разбрали руснаците за грабницата.
А колко други са търсили още преди германците знаем ли ??

Добре, че останал поне този фронтон.

[Manve]

Няма потвърдени данни за германска експедиция изследваща окултните въпроси в Малко Търново.

Местните хора разказват за военни части,които са изграждали отбранителната линия Цар Борис 3 по времето на Втората световна война.От тези войски е бил и офицерът,за чиито гроб се разказва в публикуваното видео.

Подозира се,че може и да  е убит заради протетанските си религиозни възгледи а не е станало случаен инцидент.

Говори се и заподслушвателен пост,които се е изкачвал до вр. Градище и е подслушвал радиоефира на военните комуникации.

Няма сведения от населението да са правили разкопки или да са изнасяли големи артефакти.Това,разбира се,не изключва възможността местността да е изследвана обстойно без никой от местните да разбере.Все пак говорим за немска дисциплина 

[Manve]

Мишкова нива
 
 
Това е официалната историческа хипотеза на проф. А.Фол представена от съпругата му Валерия Фол.


Град Малко Търново е разположен в сърцето на Странджа планина, която Траките изглежда наричали Салмидесос в значение на "страната на планинския връх и на морската вода". Днес градчето е административен център на община, в чието землище има множество долмени, скално-изсечени светилища, селища и могилни некрополи. Неповторимата природа, запазените вековните гори, чистите води и редките животни и птици са част от екологическия резерват "Странджа".

Районът на Малко Търново е обитаван още от праисторически времена. През тракийската древност името на селището вероятно е било Цоидес. То се запазва и през римската императорска епоха, когато цяла Странджа изживява икономически и културен възход. Районът е един от основните рударски и металургични центрове в Тракия. Проучени са над 51 древни рудници за добив на медна и желязна руда, използвани и през римската епоха.


Най-известният паметник на древната тракийска култура в района е светилището в местността Мишкова нива.

Светилището Мишкова нива е част голям комплекс, който се намира на около 3 – 3.5 км югозападно от Малко Търново, на левия бряг на Делийска река в непосредствена близост до държавната граница с Република Турция. Състои се от крепост на върха Голямото градище, рудници в подножието му, могилен некропол, укрепена крайградска вила от римската епоха, както и от т. нар. Голяма могила. Комплексът е известен още от началото на 20 век и първоначално е съобщаван като светилище на Аполон, заради надписите, пренесени от обекта в града.

Голямото градище е най-високият връх в Българска Странджа – 710 м надморска височина. Името му идва от крепостта на върха, която е служила за убежище, наблюдателница и охрана на региона до и през римския период, но е разбита от иманяри през последната четвърт на 20 в. Крепостната стена е изградена от различни по размер и форма ломени камъни, плътно подредени без спойка. Дебелината на стената е около 1.20-1.30 м. На места в нея се забелязват парчета от тухли и металургична шлака. Ограденото от крепостната стена пространство е с диаметър около 100 м. Вътре се откриват слаби останки от помещения.

На около 30 м. югозападно от най-високата точка на върха в грунтовата скала са запазени скални изсичания. Следите от скални изсичания на върха във формата на ями подсказват, че през един много ранен период, вероятно през 2 – началото на 1 хил. пр. Хр., на това място е функционирало скално светилище, което започнало да функционира и като крепост през по-късни периоди. Устоял през хилядолетията, обектът не е проучван археологически.

 
Могилният некропол в местността Мишкова нива е увенчан от т. нар. Голямата могила, която в периода 1981-1983 г. е частично проучена. В южната част на Голямата могила се издига монументален градеж с външен диаметър 25 м. Външният кръг е изграден от 3 реда блокове от бял местен мрамор с външно и вътрешно лице. Блоковете, които са оформяли последния трети ред на заграждението, са с прецизно, дъговидно изсечена горна повърхност.

Височината на това заграждение е 1.80 м. В южната част на кръга е входът към куполната гробница, състояща се от покрит дромос (коридор) и кръгла камера, чиято горна част е завършвала с купол. Входът е бил увенчан с фронтон, украсен с щит, копие и две разтворени длани. Градежът е от добре издялани мраморни блокове, захванати със скоби. Подът на дромоса и на камерата са покрити с каменна настилка.

 
При западната стена на дромоса е открито правоъгълно помещение, което е изградено с ломени гранитни камъни – техника, различна от тази на гробницата. От вътрешната страна стените са измазани с хоросанова замазка. Неговото предназначение не е изяснено. Наблюденията на страничната стена на дромоса показват, че там е имало два блока, които вероятно били изваждани, за да може да се влезе в помещението и отново били поставяни на мястото им. Изглежда, че те са от по-стара сграда, изградена от същия материал като вътрешния кръг – ломени гранитни камъни. Този вътрешен кръг огражда големи гранитни плочи – останки на силно разрушен долмен – и се затваря в североизточния външен ъгъл на дромоса на по-късно построената куполна постройка.

 
Пред добре запазения вход на външния мраморен кръг е разкрита площадка от мраморни блокове с големи мраморни корита. На няколко метра западно от тях се намира малко каменно струпване, в което, според устната информация, се е виждал водопровод, водещ към Голямото градище. От площадката в южна и югоизточна посока, надолу по хоризонталата на склона, личи древният път към светилището.

От този сложен обект, в който са открити съвсем малко археологически материали от 2-3 в., произхождат, според гражданите на Малко Търново, мраморни жертвеници на Аполон Аулариос с надписи, надпис с посвещение на Херакъл и оброчни плочки с изображения на тракийския конник, съхранявани в музея на града. Един от надписите показва, че светилището е свързано с рударско-металургичния център и с укрепената римска крайградска вила (имение), тъй като текстът представлява посвещение от управителя на железните рудници.

Култовото съоръжение в Мишкова нива е хилядолетен топос на вяра, който еволюира от мегалитен паметник (долмен) с ограда (крепида) към свещено пространство (теменос). Тази трансформация вероятно е станала в началото на интензивното разработване на рудниците. До този момент долменът изглежда е използван като място за почитане на митичен прародител в околния некропол. За това говори правоъгълното помещение, прилепено към западната стена на дромоса. През по-късен период останките от долмена, превърнат в място за прослава на обожествения прародител-херой (хероон), и крепидата му са вписани в свещено оградено пространство (теменос), в което е почитан бог Аполон.

Най-вероятно територията между останките от долмена със землената могила над него с крепидата му и с мраморния кръг е свещен парцел, в който са поставяни вотивните дарове и надписите, а правоъгълното помещение е служело за съхраняване на съкровищата на хероя-прародител. Във времето, когато районът преживява икономически разцвет, към входа на теменоса е добавена разкошната куполна постройка от мрамор, която може да е и реална гробница на местен аристократ, но и нов хероон. Не е ясно кога входът е бил украсен с фронтона – преди или след издигането на куполната постройка. Вероятно в този момент започва да се забранява влизането в пространството между двете каменни крепиди, а даровете се оставят в новопостроените помещения и в старото, което е правоъгълно. Това доказва идейно-религиозната връзка между двата градежа.

Този тип свещени места – на реални или митични прародители, почитани като херои – са познати отлично в цяла Югоизточна Европа, но този в м. Мишкова нива е най-големият и добре запазен. Те са били организирани около стари гробни съоръжения и около тях се оформял некропол. Обикновено тези херои-прародители са почитани наред с или в свещената територия на светилище на бог.

Животът на култовия комплекс може да се разположи между средата на 2 хил. пр. Хр. до епохата на Късната античност (4-6 в.). При всичките си преустройства, архитектурни и функционални, комплексът остава свидетелство на тракийската орфическа вяра в енергийното безсмъртие и един от най-популярните паметници на древната духовност в Югоизточна Европа.

Автор: Валерия Фол

http://rock-cut.thracians.org/bg/s_m_mishkova.php

[Manve]

За да открием смисъла и значението на херона на Мишкова нива,както и същността на гробницата на Бастет трябва да вникнем в личността на Александър Фол.
Това интервю с жена му Валерия Фол хвърля индиректно ярка светлина по нашата тема.

Валерия и Фол се разбирали без думи
Професорът твърдял, че е на 3000 години

"Тук и сега не означава, че e само това, което е около нас. Съществуват различни  видове време и пространство. Но всеки вижда това, което знае", обичал да казва  Александър Фол. Патриархът на тракологията, един от най-известните, авторитетни  и обичани професори в родната ни Алма матер, се пресели в по-добрия свят преди  близо три месеца. Съпругата му Валерия ще носи траура поне година, защото според  нея това е емоционална защита. Тя се появява в черно в любимото им кафене на  гърба на Двореца. "Хубаво място. Отсреща е Институтът по тракология. Обичахме да  идваме тук в събота или неделя сутрин, когато няма хора. Също и на 24 май с  дъщеря ни Александра, след като сме се поклонили на паметника на светите братя  Кирил и Методий. Понякога минаваха и студентите му. Той винаги разговаряше с  тях. Сякаш 
--------------------------------------------------------------------------------
 
и сега усещам присъствието му
 
--------------------------------------------------------------------------------
 Според Валерия малко хора вярват в истинската любов. А тя е от най-важните неща  в живота на човека. Стига да я разпознаеш и изживееш. Някои може да не я срещнат  никога или пък да я отминат. Въпрос на късмет. Годината е 1972-ра. Новоприетите  студенти в Историческия факултет очакват с любопитство първия си час по стара  история. Колегите от горните курсове вече са ги предупредили за семинарите и  особено за изпита при главния асистент Александър Фол. Едрият къдрокос мъж  респектира с мрачния си вид. Слабичката синеока и стеснителна Валерия е пълна  негова противоположност. Но всеки търси половинката си - за да се допълват.  Щастливи са тези, които я намерят.
"Винаги сме знаели, че ще живеем заедно.  Представете си, че вървите вечер - свети луна, пътят е бял и изведнъж двамата си  помисляте едновременно, че прилича на захарна пътека. Това е усещането, че искаш  да бъдеш с един човек завинаги. Дъщеря ни сто пъти ни е задавала въпроса 
--------------------------------------------------------------------------------
 
как стана магията
 
--------------------------------------------------------------------------------
 как се стопи дистанцията? Той се дразнеше: "Какво да ти кажа, че майка ти беше  хубава, че имаше руси коси?" Сигурно и ме е забелязал веднага, но не знам защо  ме е харесал. Едва ли съм го впечатлила с начетеност. На изпита получих петица.  Шокирах го със слабите си познания по география. Разликата ни е 20 години, но  това няма значение. Независимо че някои сигурно мислеха иначе. Зависи как човек  гледа на света и на хората. Някои имат отворени повече сетива. Може би точно в  това си допаднахме."
Както е казал Павзаний, има два вида любов - небесната и  земната. Едната ни дава цялостната хармония в живота, а другата е това, което  сега наричаме секс. Само цялостната любов обаче може да осмисли живота и да те  направи истински щастлив."
И двамата вярват в прераждането на духа. Има вечни  теми, които са интересни и всеки решава по различен начин сам за себе си - как  се ражда светът, какво се случва след смъртта.
"Представете си, че тук,  където седим в момента, сме били и преди сто години. Какво ни се е случило  тогава? Това беше 
--------------------------------------------------------------------------------
 
една от игрите ни с професора
 
--------------------------------------------------------------------------------
 на всеки исторически обект. Разигравахме разни варианти и ситуации. Усещането е  много силно, когато се движиш с подобна мисъл в главата си - примерно в Долината  на тракийските царе. Или когато търсиш Свещения път? Това е по-интересно от  роман. И професорът го описа за посветените - "Дионис" 1, 2 и 3, "Химните на  Орфей", "Орфика магика". Той казваше, че е много стар дух, поне на 3000 години.  Не само аз, мнозина от колегите ни мислеха, че наистина е живял в онази епоха,  защото имаше невъобразима интуиция. Знаеш, че няма да сбърка пътя. Обиколили сме  Родопите, Гърция, Турция, пътувахме с високопроходими коли и пеш. Той слизаше от  колата и без колебание намираше обекта, който търсехме. Аз също мисля, че не съм  за първи път на тази земя. Такива спомени едва ли някой пази в себе си, но  понякога човек се натъква на неща, които му напомнят за нещо вече преживяно. При  всички случаи съм била в Средиземноморието и този път съм получила привилегията  да работя това, което обичам, и 
--------------------------------------------------------------------------------
 
да живея с мъж, когото обичам
 
--------------------------------------------------------------------------------
 "Действената личност се превъплъщава в две битиета - едното е всекидневното,  другото носи и възпламенява частица интелектуална, т. е. космическа енергия",  казвал често професорът. "И двамата бяхме ирационални, а като се прибави и един  музикант вкъщи - дъщеря ни, става страшно. За да внеса баланс, се стараех да  поема по-големия товар от домакински задължения. Той не беше ординерен човек и  учен, много неща не го интересуваха. Беше там горе и гледаше света, за който  имаше глобална представа. Целенасочено се вълнуваше само от това, за което  мислеше, че е пратен с мисия. Учеше младите хора на основните добродетели като  морал в науката и гражданско поведение. Затова го обичаха студентите. И  продължават да го обичат." Прихванал от мъдростта и жизнелюбието на древните,  Фол често повтарял: 
--------------------------------------------------------------------------------
 
Смъртта е част от живота
 
--------------------------------------------------------------------------------
 И още нещо: "Човек си тръгва, когато изпълни мисията, за която е дошъл на този  свят". В последните си дни преподавал "Тракийски орфизъм" в Нов български  университет и успявал да изпита студентите си. Когато болестта го покосила,  казал: "Ако оживея, значи има нещо, което не съм свършил, и трябва да помисля  какво е то."
"Не довърши последната си книга "Орфика магика 2". Не знам защо,  не искаше. Може би нарочно. Ето това е един от големите ми въпроси сега. Бяхме  заедно десетилетия - две трети от живота ми. Сега се уча да живея сама. Във  физическия смисъл обаче - защото вярвам в интелектуалното безсмъртие. Това не е  само игра на думи. Повечето хора мислят линейно и апокалиптично. Но аз не мога  да си представя, че духът изчезва просто така. Даже физиката в началните класове  ни учи, че енергията не се губи, само се трансформира. Смъртта на човека е  преминаване в друго битие. Мъжът ми ме научи на това, може би съм го усещала и  той ми го обясни. Всъщност това е смисълът на философската система, която той  написа.
Когато умираше във Военна болница, с Александра бяхме при него. 
--------------------------------------------------------------------------------
 
Той ни каза: "Пуснете ме!"
 
--------------------------------------------------------------------------------
 Страшно е, но ако гледате на смъртта като част от живота, нещата изглеждат по  друг начин."
Валерия Фол постъпва в Института по тракология, след като  съпругът й го напуска, защото не искали да работят на едно и също място. Сега тя  преподава в Нов български университет.
"Вярата спасява всеки и му дава сили.  Направих всичко възможно, което е поискал от мен. Имам още някои неща, които  трябва да подредя и да се заема с преиздаване на книгите му. За да е спокоен  духът му. Понякога имам чувството, че е вкъщи. Лампата над бюрото му светва и  гасне сама. Ние и приживе можехме да се разберем, без да си говорим. Живели сме  заедно в предишен живот и пак ще бъдем заедно. Абсолютно съм убедена. И дъщеря  ми също го разбра, защото той почина пред нас двете. После с нея много мислихме.  Професорът е не само много стар дух, но и съвършен. И сме щастливи, че ни е  избрал нас. Мен - за жена, а нея - за дъщеря".
Александра е кръстена на баща  си и прилича на него по външност и характер. Вече е почти на 25 и се занимава с  музика. Свири на пиано и орган. В момента подготвя докторат по теория и  композиция в Монреал. В САЩ и Канада свирят нейни произведения. През 2006 г. е  номинирана от Галдеамос - най-големия конкурс за композитори до 35 години. 


Людмила Първанова

http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2006-05-21&article=146989

[fry]

И това какво общо има с гробницата на Бастет?

[H.]

Ако беше прочела по-назад щеше да разбереш връзката между всички комплекси в района.

[fry]

ok ! може да не съм рабрала

[Manve]