Ангел Грънчаров - Елтимир - Завръщането на Тангра

[Eltimir]

           В селищната могила на с. Голямо Делчево, Варненско, при археологически разкопки открили малка глинена скулптурка. Грижливо, прецизна изработена, за разлика от останалите недодялани идолчета, намерени в същия некропол. Находката е датирана около 2 800 г. пр. Хр. При цялото ми уважение към археолозите, отказвам да се съглася, че това е изображение на детска глава. Силно издълженият череп и мъничкото лице по-скоро ми напомнят  описанията на НЛО-навти. Подобни находки са открити при археологически разкопки в Тракийската равнина. Свързвам находките с древния български обичай да се придава на главата същата удължена форма, като се привързват с платнени ленти още неукрепналите и неоформени черепни кости на бебетата. Древността на обичая се потвърждава от неговото наличие при египетските жреци. Но също и при индианците Аймара и при Инките. “Чак до Америка ли стигна!” - навярно ще възразят. Ами да! Още на Алеко Константинов му направили впечатление индианските черги, показани на изложението в Чикаго. “Сякаш са ги крали от нашите селяни!” - възкликва писателят.

            Не може да се каже откога датира българското влияние на Американския континент, но горе-долу се знае кога сме доминирали в Китай. "Името Т,иен йн, означаващо Небесно единство, е име всъщност на Полярната звезда, и то на онази звезда, която е била полярна през 27 век преди Христа." - / Тачо Танев/ Също така едно от имената на Китай - Чина идва от названието на рода Шино, който на китайски се е наричал Джун. Император Мин е последният от Шино, властвал над Поднебесната империя.

            А по косвени данни можем да съдим, че и в Индия присъствието ни е било не по-малко слабо: "Тук не може да стъпи кракът на жена, както и никой от женените тоди, т. е. никой от класа на миряните или кутите. Само свещенодействуващите терали имат достъп до вътрешните тирири." /Елена Блаватска/ Не е ли това напомняне за едно от българските племена, носещо името Кути/гури/? И още: "Погледнете, ето една от прелестните мурти, тодски селища."  - /Елена П. Блаватска/ Вероятно повечето читатели не знаят, че край с. Боженица, Ботевградско съществува махала с името Мурта. Отново ще кажа, че нашият съвременен български език все още крие в себе си неразгадани тайни.

            Българите са оказали огромно влияние при формирането на азиатската култура. Енисейците, именуващи се още "кети", наричали своя бог "Ес", което буквално означава "небе". Тха е върховен бог на адигейците. В тайската езикова система, думата за Бог е "Тхен". Върховният Бог на жълтите уйгури бил Кан - Тенгир. По-долу ще приведа още един интересен факт, а сега задавам въпроса:

            Не е ли възможно сегашната ни "Земя завинаги" да е нашата истинска най-древна прародина?

            При етруските Тин е бог на небето. Пред входовете на своите гробници този загадъчен народ поставял знака на Свастиката. Дали накрая няма да се окаже, че древният Изток е взаимствал от не по-малко древния Запад? Не е ли възможно именно оттук да сме тръгнали, и описвайки огромен кръг през пространството и времето, пак тук да сме се завърнали?

[Eltimir]

        Косвено потвърждение намираме и в трудовете на Петър Добрев. Той сочи интересни съвпадения между езика на старите българи и езиците на шумери, келти, кавказци, памирци... Всеизвестно е, че тук, в пределите на сегашната ни територия някога е имало келтско царства. А скандинавските народи дълго време пишели с подобна на нашата руническа писменост. По-горе видяхме, че те и до днес я смятат за свещена.

            Маститите академици са прави, че съществуват значителни прилики между българската и тюркските култури. И над тях сме оказвали влияние, и тях сме учили. В някакъв турски исторически филм показваха сражение. От едната страна - византийци. От другата - турци с развети червени знамена, а върху тях - нашият добре познат Знак на българската Държавност /IYI/, за чиято националност поне досега не е имало спорове. Да, ние сме учили турците, както сме дали нещичко и на далечните от нас монголи. Ето обещаният факт:

            Монголите имат едно божество - Дзаячи-Тенгри. Звездата - Пазител на човечеството. Глава на западните, светлите Тенгри. Избавителят на света. Колко ли на Запад е отишъл Тенгри?

            "19. Веднъж напролет Алун Гуа сварила сушено овче месо и нахранила петимата си синове - Белгунутей, Бугунутей, Буха, Хатаги, Бухату Салджи и Бодончар Муханг. После ги накарала да седнат един до друг, дала на всеки по една стрела и им казала да ги счупят. Момчетата лесно се справили с тях. Тогава майката направила сноп от петте стрели и ги дала на синовете си. Пак им рекла да ги счупят. Един след друг се опитвали те да ги прекършат, но не успели.

            22. Сетне Алун Гуа поучавала синовете си:

            - Нима всички вие, моите петима синове - не излязохте от една утроба? Разделите ли се - лесно ще ви унищожат като единичните стрели. Живеете ли в мир и разбирателство - ще бъдете непобедими и здрави като завързаните наедно стрели. Тогава никой не ще може да ви надвие." - из "Тайната история на монголите" /1240 г./, глава I

            През 651 година умира българският Кан Ювиги Кубрат. Малко преди смъртта си, той извикал своите синове и им предал урока, взаимстван след близо 600 години от монголите. Съвпадението е пълно, място за случайност няма. Само дано някой великомъдър професор не ни изкара монголци по произход. Какъв ли авторитет сме имали сред азиатските народи, за да приемат те нашите предания като свои? А какво признават самите монголи по въпроса с Тенгри. Случи ми се да разговарям с една монголка и я запитах направо.

            - Първо не е Тéнгри, а е Тенгрú. И второ - той не е наш, монголски, а е ваш, български. Преди да дойдете по нашите земи, ние сме били шаманисти. После идвате вие, давате ни Тенгрú, но ние пак си оставаме шаманисти. Думата обаче се е запазила.

            Длъжен съм обаче да уточня: синовете на владетеля Кубрат били трима. Причисляването на Кубер и Алцек служило да напомни, че всички българи сме братя. По кръв, по вяра и по дух! И още: хазарите унищожили оглавяваната от най-стария Кубратов син Бат,Баян държава. В началото на 90-те години на ХХ век един българин - Никола М. Николов разкри пред света истината за съдбата на хазарското племе. Някога те приели юдаизма и изчезнали като народ. Николов посочи хазарския произход на несемитските евреи. Възвърна истинската им народностна и етническа идентичност. Само българин може да прозре истинския лик на преобразеното.

            Да се върнем към настъпващата Нова Епоха. Огнената. Епохата на Агни. Чийто символ е Огненият знак, Свастиката. Ние често повтаряме думите на чужди, заинтересовани от скриване на истината държавници. Обвиняваме древния символ във всички смъртни грехове. Без да потърсим неговия изначален смисъл.

            На санскрит “Свастика” означава “Добро слово”. Понятието “Огън” също следва да разширим. Нека не го разглеждаме единствено като химическа реакция, а като движение, трептение, вибрация. В този смисъл думите, словата също са трептения. Епоха на Словото. И животът е трептение - в противовес на застиналата мъртва неподвижност. Епоха на живото, но Огненото слово. Не напразно в далечното минало наричали искрените емоционални слова “огнени”.

            Само че какво общо има тук Тангра?

            Народът на Тангра, народът на Бога отишъл при Божиите потомци. Така обичали да назовават себе си траките. Земята, орисана да се нарече България, била вече гробница на египетската богиня Бастет. Родина на бога Дионисий - Сабазиос, на Пан и на великия Посветен Орфей. Твърде много Божественост, събрана на едно място, за да бъде тя случайна.

“Човекът е Бог в развитие.” - Ваклуш Толев

“Този, който не съумее да стане син Божи, навеки ще остане в обора с добитъка.” - Силезиус Ангелус

            Качествено нов етап в развитието на духовното и Божествено начало у човека. Това е възможно най-лаконичното определение за същността на Новата Епоха. До нас е достигнал отглас от старобългарско предание. Най-издигнатите духовно люде отиват при Тангра, за да Му помагат. Само най-издигнатите отиват при Бога. Предците ни са знаели нещо, което ние отначало сме позабравили, а впоследствие - и изопачили до неузнаваемост.

            Конният народ, носещ амулети с изображения на Бога - Конник /още едно символично представяне на Тангра/ отишъл /Или се завърнал!/ в земята на свещения конник - Херос. Величественият релеф край Мадара крие още тайни. Защо ли разни титуловани властващи нищожества толкова яростно се противопоставят на идеята за едно ново проучване?

            Известната окултистка Елена Блаватска твърди, че бъдещият свят принадлежи на “подобрените хора”. И предупреждава всички народи, само не нас, българите. Изглежда единствено ние нямаме нужда от нейните предупреждения. За ново човечество говорят Фридрих Нитче и Петър Дънов. Елена Рьорих в своята книга “Листа от градината на Мория” загатва за промени във физическия ни облик, но и тя крие подробностите. Неизбежността от скорошна промяна обосновават различни учени, изследващи аномалните зони, появили се напоследък на планетата. Откритията им се публикуват на всички езици, само не на български.

            Не станаха ли прекалено много съвпаденията?

            Особено ако прибавим Огнения знак, символизиращ бъдещата Епоха. И обграденият отвсякъде с врагове български народ, носител на живото Божествено начало, пазител на Традицията. Богоизбраният народ.

            Всички признаци сочат, че предстои невиждана промяна. Всеки я обяснява по своему. Учените - с озонови дупки и повишен радиоактивен фон. Богословите - със сбъдване на последните библейски пророчества. Астролозите - със смяна на съзвездията в небето над нас. Теософите - с учението на Живата Етика, или както е по-добре познато - Агни Йога. Може би Новото наистина иде?

            А какви са доказателствата, че Новото е свързано с България?

            Българин даде идеята за машината на новия свят - компютъра. И първият, и най-търсеният в света създатели на компютърни вируси също са българи. През 1991 г. печатът изнесе данни за поразителните последствия от друга българска идея. Книгата на Стефан Маринов /с псевдоним Троянски/ “Най-мощният съюзник”, написана и издадена в емиграция подтикнала водещите западни политици да преосмислят своята стратегия. Промените довели до сгромолясване на Съветския Съюз. За благодарност американското ЦРУ инсценира самоубийството на Маринов, за да скрие неговите открития.

            Два примера. А могат да бъдат и двеста!

            Дали именно тук да не потърсим причините за нахлуването на неизброимото множество секти у нас? За честите посещения на доказани парапсихолози, за неимоверния интерес към продуктите на българската духовност? И с тяхното официално преследване! Ще изпреваря събитията като кажа, че страхът от сектите е неоправдан. Не те ще ни променят. Ние ще променим тях. Както сме променяли всичко, докосвало се до нас. Такава е орисията ни. Да бъдем преобразители.

            Но тази възможност ще осъществим, когато осъзнаем скритите си сили. Когато изявим стаената си мощ. Когато се отърсим от страховете и от преклонението на временно преуспели чужденци. Сега, ако изключим усилията на малочислена група духовно издигнати българи, останалите отново чакаме. Оставяме друг да определя бъдещата ни съдба. Още не знаем, че другите са негодни да извършат онова, за което сме предопределени ние.

            Като съвременни хора, истински рожби на своето измамно време, ние си въобразяваме, че сме достигнали върха на цивилизоваността. Надменно извръщаме очи от живелите преди нас. Но колко пъти трябва да научаваме, че древните са ни изпреварили в не едно и две забравени, и преоткривани по-късно решения? Множество реално съществуващи предмети карат свръхобразовани учени да напразно гадаят за евентуалното им предназначение и метод на изработка. Безумие е да обвиняваме своите прадеди в невежество и примитивизъм.

            Невежи сме ние - неблагодарните потомци, забравили език, род и Вяра.


Така са изглеждали “степните диваци, номадите” – българи. Така са изглеждали страшните воини, тръгнали от Великата китайска стена, прекосили цяла Азия, прекосили цяла Европа и стигнали до бреговете на Атлантическия океан. Ако наистина бяха толкова диви, щяха ли да осъществят великият Поход?

[Eltimir]

            Къде са днешните потомци на Воините? Къде са днешните бранители на умираща България? България беше. България е. ще я има ли България и утре? Чуйте какво твърдят другите и какво твърдим Ние!

***

ПОСЛАНИЕ 6774

От Север рекоха: не може да бъде спасена Дунавска България.

От Юг рекоха: не може да бъде спасена Дунавска България.

От Изток рекоха: с Дунавска България е свършено.

От Запад рекоха: с Дунавска България е свършено.

Тук, в Дунавска България предателите крещят: всичко свърши, нищо не може да бъде спасено!

Ние, бранителите на Дунавска България казваме: ще бъде, което Ние решим. И Тангра ще бъде с нас, докато и ние сме с Него.

***

Сега да хвърлим поглед върху социалното устройство на древните българи. Нито античният свят с неговите патриции, плебеи и роби, нито Индия с нейните касти могат да се похвалят с толкова съвършено общество. Прочетете и си спомнете. Иначе как ще разберете откъде е дошло старата ни Непобедимост?

***

КРЪГОВЕ НА НАШАТА ОТБРАНА

            Някога Българинът тачел своя род. В него той намирал опора през дни на изпитания. Родът бил най-вътрешния кръг на отбраната срещу външната враждебност. Племето било вторият кръг. Третият бил Сарактът, Държавата. Някога Българинът боготворял своята Държава. Племената имали различни имена и когато някое от тях създавало държавица, то й давало своето племенно име. Но при обединението на повече племена, отделните имена били изоставяни и всички започвали да се наричат с общото име Българи.

            В началото на II век била изпробвана друга, нова обединителна формула - Хун - Ну или Хунор, Хора от една кръв. Формулата излязла толкова успешна, че 200 години по-късно наблюдаваме картина, която още тревожи съня на нашите врагове, която те напразно опитват да забравят, но тя отново ги стряска, щом се чуе името “Българи”. Тогава, през далечния IV век в Европа имало три Държави. Имам предвид истински Държави, а не временни подвижни обединения. Едната била Западната Римска Империя; другата - Източната, приела името Византия. Третата Държава била могъщият Саракт на Кан Атила. Първите две плащали данък на Атила. Грандиозният успех настъпил, защото кръговете на нашата отбрана били свещени, здрави и непробиваеми. Защото Българинът знаел, че Тангра иска от него той да тачи своя род, своето племе, своя народ и всички хора от своята кръв, всички, които живеят неговия начин на живот. Българинът умеел да намира общото и да изгражда от него поредния кръг на своята отбрана. Къде отидоха нашите Кръгове?

            Родовете се разпаднаха, от племената не остана и следа, народът ни е пред измиране, а хората от една кръв се изродиха в хора, които се гледат на кръв. Вече никой не ни плаща данъци, ние плащаме на другите. Нима това е Пътят на България?

            Родовете могат и трябва да бъдат възстановени Глупави са кавгите заради имот или по политически причини. Вуйчото или чичото могат да членуват в някоя от омразните ви партии, но вие направете от братовчеда ваш съмишленик. Истинският Тенгрианин сплотява хората от своя род. Племената ги няма, но се появиха географски обусловените общности. Какво друго, освен нови племена са шопи, граовци или македонци? Здравият местен патриотизъм не противоречи на общия български национализъм, а го допълва. Човек трябва да милее за своето родно място, дейността му трябва да носи полза за населението от неговия край.

            Личност, семейство, род, племе, нация - ето ги древните, свещени за Тенгрианина кръгове. Наш дълг е да ги съживим, да ги изпълним със съдържание. Трудно е и ще стане бавно, обаче това е единствена възможност да преодолеем националното разделение и да станем отново могъщ, уважаван и богат народ.

            Остана прилагането на формулата Хун - Ну или Хунор. Нека повторя: някога обединителен елемент била общата кръв. Но и общият начин на живот. Обединителят на днешния ден са интересите. Но интересите твърде бързо и твърде лесно се променят. Затова все не успяваме истински да се обединим. Нима древният Завет  е безнадеждно остарял? Налага се да припомня още една полузабравена истина.

Novus ordu seclorum - новият ред на вековете;

            или Ордата на новите векове!

            Учеха ни, че Ордата била сбиротък от полудиви хора, че там винаги царяло безредие. Защо тогава латинската и немската думи за ред имат еднакъв корен с "орда"? Адолф Хитлер говореше за Нов ред /Neues Ordnung/, днешните антифашисти, предимно от еврейски и англосаксонски произход, заклети врагове на Хитлер упорито повтарят същата фраза. Случайност? Не! Всички те са предизвестени за Новата Орда, която ще пристигне и ще помете Тъмното божество на Златния Телец.

            Мислихме дълго. В обсъждането се включиха много приятели и съмишленици, всеки даде своя принос към намирането на верния път. Ето какво представлява обобщеното заключение от мненията:

            Нашият нов обединителен, свързващ елемент е способността ни да прекрачим отвъд, в утрешния ден, в утрешната Епоха, в Бъдещето. Нашият елит са хора, които могат. Те трябва да демонстрират своето можене по начин, който да предизвика уплашеното за утрешния си ден множество да ги последва. За тази цел ще създадем и обявим нова потребност - потребността от оцеляване в променящите се условия на живот. Ще подтикнем хората да поискат и те да могат, ще ги превърнем в част от нас. Ще се заемем с моралното оздравяване на обитаваните от нас територии. Нашите закони и гаранциите за спазването им ще превърнат морала от нравствена категория във фактор на оцеляването. Тук не бива да забравяме реалността на Небесната Хармония. С връщане на старата Слънчева Божественост се връщат и старите взаимоотношения на човека с Космоса. На определен вид действия отговарят съответните противодействия. И тези закони на духа действат безотказно като физическите Кой би нарушил един закон, ако знае, че ще го съди самият Тангра?

            Но за морала ще говорим и друг път, а сега нека продължим с Кръговете. Когато заздравим родовете, когато сплотим народа и го обединим около нашия Български идеал, когато укрепим разпадащата се Държава, тогава ще дойде ред и на външните Българи, на отломките от великата сила, поставила някога на колене цяла Европа. Не става дума само за Вардарска Македония, Западните покрайнини или Молдова. Ще отидем в Кавказ при Балкарците, ще отидем при Волжките Българи, ще отидем при всички наши братя, ще им подадем ръка и ще им кажем:

Ние сме от една кръв!

Падналото Българско величие ще се изправи, достойнството ни ще се върне и ние отново ще заживеем така, както са живели дедите ни - щастливи, свободни и горди хора - Българи. И тогава не Европа ще ни учи как да подреждаме собствената си страна, а ние на нея ще даваме заповеди. И тя ще ни се подчинява. Правили сме го и пак ще го правим. Защото ние сме Българите, народът на Тангра, господарският народ!

            Ако сме мъдри, така ще постъпим. Ако ли не, ще го направи някой друг, но без нас. И ще се сбъдне предреченото през 1986 година, че България отново ще се въздигне, но не е задължително това да бъде нашата Дунавска България.

[Eltimir]

        Не можем да говорим за Тенгрианския морал, без да покажем нещо по-древно, по-близко до изворите. Запазени са достатъчно автентични текстове, трябва само да ги преведем и публикуваме.  Из балкарския Тенгриански благороднически Кодекс “Йозден”:

 

ЧОВЕК НА ЧОВЕКА Е НУЖЕН

Който не си спомня за Тангра,

Той няма да си спомни и за човека.

Тангра дарява светлина,

Злото дарява ковчег.

Споменаващият Тангра няма да се спъне,

А ако се спъне, няма да падне.

Тангра е Владетел на живота,

Който не знае това е ощетен.

Който не жадува за светлина,

Той завършва дните си в тъма.

Почитащият Тангра върви по пътя на Тангра.

Покланящият се на богатството върви по пътя на злото.

 

КРЪВ

Не смятай за глупак глупавия син на умен баща.

Не смятай за умен умния син на глупав баща.

Кръвта е изтекла – душата е изтекла.

Което е  просмукано в кръвта, то само с душата излиза.

Което диктува кръвта – това говори душата.

Ако нямаше кръв – и душа няма да има.

У когото е развалена кръвта – у него и плътта е развалена.

 

ДЪРЖАВА

Народ със своя Държава ще пребъде,

Ако няма Държава – ще загине.

Пази своята душа от зависимост,

Своята Държава – от врагове.

Народният човек се грижи за народа,

Държавният човек – за имането си.

Който е верен на своята клетва е герой,

Който е верен на своята Държава е народ.

Подкупният разрушава Държавата.

Предателят погубва народа.

Ако народът се обедини – ще стане Държава.

Ако не се обедини – ще се превърне в стадо.

Ако владетелят на страната е разумен,

Ще бъде празник.

 

СЪДБА

Съдбата е по-силна от човека,

Но вярата е по-силна от съдбата.

Тангра каза на човека:

- Действай и Аз ще сътворя твоята съдба.

Съдбата ни заставя да плащаме с мъки,

Времето ни учи на изпитания.

За греховете на бащите

Се разплащат техните деца.

 

СЪВЕСТ

Притежаващият съвест ще получи уважение.

Традициите правят от народа народ,

Човека го прави човек неговата съвест.

Изменилият на своята съвест изменя на себе си.

Съвестта е огледало в душата:

Не изчезва и не лъже.

 

СМЪРТ

Обреченият да умере защита няма да намери.

Докато си жив – живей като човек,

Като умираш – умри като човек.

 

ДУША

Което не спи, то не се събужда,

Което не се ражда, то не умира.

Ако твоята душа е чиста,

То в твоите думи ще има сила.

Човек е на гости в света,

Неговият дух е на гости в тялото му.

***



 

Подобно на Кан Ювиги Кубрат, последната Царица на Волжка България Сююмбике формално приела исляма, но си останала Тенгрианка. Погледнете нейния портрет. Повече обяснения не са нужни.

[Eltimir]

   А какво е бъдещето на Тенгрианството? Какво ни чака не утре, не след година, а след векове? Или дори след хилядолетия…?

***

ПОСМЪРТНИ ЗАПИСКИ

"Ти, Който се намираш зад белите облаци, Ти, Който се намираш зад черните облаци, Ти, Който се намираш на синьото небе, Ти, Който си във владенията на Тангра!" - "Джагфар Тарихъ", т. III

Един ден човекът ще разбере, че може да стане Бог. Но преди това друг ще е попречил. Той, другият ще е осъзнал, че човекът не бива да става Бог, че човекът има стойност единствено като творение на Бога. И този друг ще е човек.

Поредното човешко усъвършенстване  предстои, предстои поредното преобразяване. Познатият свят ще бъде унищожен, много хора ще загинат, досегашният начин на мислене ще се разпадне, устоите на познатото ще се разпаднат и това човечество ще престане да съществува. Нека не ви е жал за него. Как ще се роди отново, ако не умре? Хората престанаха да вярват в живота след смъртта. Лошото е, че напоследък взеха да не вярват и в самото умиране. Ето, затова ще им се случи непоправимото.

Вместо да се вайкате над приближаващите изпитания, по-полезно ще е, ако размислите над три важни въпроса: причините за смъртта на Старото; методите на унищожението; и пътят, по който ще стигнете до Новия свят.

Ще става все по-ясно, че за много хора действителността, проектирана в техните мозъци има много малко общо със същинската заобикаляща ги действителност. И че миналото, запомнено от тях не е еднакво с миналото, в което те действително са живели. В такъв свят ще става все по-невъзможно да се живее.

Световете се смесват и ние поемаме по пътеките на един свят, чийто вчерашен ден е различен от нашето истинско вчера.  Вероятно ви се е случвало да вървите по улицата и съвсем неочаквано да ви обхване чувство за свежест. Въздухът става чист и прозрачен, цветовете - неподозирано ярки, мисълта - ясна, тялото се изпълва със сила. Усещането продължава най-много няколко секунди, но се помни дълго. Навлезли сте в друга, по-красива, по-добра реалност, но тя бързо ви е изтласкала обратно. Преценила е, че сте твърде чужди за нея.

Обсъдихме две възможности за избавяне от заобикалящия ни кошмарен свят, от подобието на живот, в което ни натикаха враждебни на Небето сили:

- Осъществяването на промяна до степен, при която по-хубавият свят да ни приеме като свои;

- Или него, светът да доведем тук, да го слеем с нашата мрачна действителност.

За осъществяването и на двете са нужни нови умения. Кой ще ни научи?

Усетих мириса на Емшан - трева и си спомних времето, когато бяхме там - в безкрайната Велика Степ. Когато бяхме всички и бяхме заедно. Свещеният Орел Турул бе разперил криле над нас и ние пеехме:

"Един Тангра! Един Кан! Един Завет и един Закон! Мен тайре! Тангра, ешкесен!"

Тогава бяхме неопетнени, световете ни приемаха, съседите ни по разум не ни гонеха, Вселената ни обичаше, защото бяхме деца на Тангра. И отново ще бъдем чисти и честити, когато приемем своя Творец и Покровител в сърцата си, когато се върнем към Него. Кой ще ни върне, кой още не е забравил Пътя?

Нашата извечна Вяра!

А нея кой ще върне? Как ще доведем спасителната Вяра?

В изписан върху пергамент християнски текст открих древната, проклинана от злите фигура - преплетени четири квадрата, оградени с двоен кръг. Червено-белият символ грееше сред посветените на Бога слова. Знанията на миналите хилядолетия не са изгубени, те съществуват и днес, но са изоставени и мъртви. Ще дойде човекът, който не пожела да стане Бог и ще ги възкреси. За възкресението ще плати с живот. Днес в него са въплътени човекът и колобърът. Колобърът. ще принесе в жертва своята човешка плът, за да му повярват народите, когато им каже: "Ние сме тези, с които имате общи цели. Последвайте ни!" Народите ще се освободят от властта на паразитите, ще го последват. Когато той повика своите придружители, никой няма да повярва, че тях ги има, докато те наистина не пристигнат. Но всички хора ще ги видят и място за съмнение няма да остане. Колобърът. знае как да победи, той помни думите на Кан Атила, изречена преди битката в Каталаунските поля: "Вървящият към победа не го достигат стрели!", той съзнава, че умирайки за Победата, устременият воин всъщност е победил Смъртта.

Много хора ще си спомнят аромата на Емшан - трева, ще отсекат трепетликово дърво, ще издялат острието, което трябва да се издяла, ще извършат, каквото има да се извърши. После ще принесат своите дарове на онзи, който отвори очите и отпуши ушите им, ще отправят пълен с доверие взор и ще изрекат:

"Зарадвай се на нашите подаръци, предай нашите молби на Тангра - нека Тангра ги изпълни, нека с радост се изпълнят сърцата ни."

Неразбралите ще се подиграват, ще се присмиват, ще гледат с надута глупава надменност, но озарените от сиянието на Тангра ще отвърнат: "О, вие имате право, вие сте извънредно осведомени! Вие постоянно се информирате, постоянно пиете вода от мътния извор на вашето незнание!" Невежите пак нищо няма да разберат. Смъртта им ще се крие в сянката на високомерно неразбиране. И само един от тях ще се размисли и ще изрече: "Животът премина в търсене на нашето собствено "Аз". Но ние все не успяваме да го намерим. Там, където би трябвало да се намира то, от дълго време се е настанил някой друг". Мъдрият размисъл ще му донесе пощада. Той ще излезе от редиците на сганта и ще тръгне да търси себе си. Той вече ще е научил: орган, който не се използва - закърнява; разум, който не се развива - подивява. Трябва ли да настояваме хората да бъдат хора, когато те толкова много искат да се превърнат в зверове?

Съвременните земни властници нямат вяра, нямат даже идеология, нямат светоглед и разбиране. Те разчитат на парите, на лъжата и насилието, на измамата и принудата, на подлостта и коварството. Днешните властници са плебеи и няма в душите им нищо благородно и възвишено. Те не искат и не могат да предложат на народите нищо друго, освен заблуди и глад. Те даряват единствено с мизерия гласувалите за тях. Те отровиха самото човешко съществуване, ограбиха, каквото имаше за грабене, омърсиха чистото, до което успяха да се доберат. Властниците не можаха да проумеят, че само водачът на свободни личности може да се нарече Владетел. Властващият над обезправени роби е робовладелец, та макар именно робите да са го избрали за свои властник. Властниците не съумяха да се превърнат във Владетели.

Служителите на различните църкви последваха примера - призваните да бъдат духовни пастири, претендиращите да са изразители на Божествената Воля вече не мислят за друго, освен за изгодата и печалбата. Те отрекоха правото ни на живот. Ние нямаме друга възможност, освен да ги отречем от себе си. Безвластието на всевластните се съдържа в тяхната невъзможност да внесат и най-малката промяна във Вселенските закони. Но Тенгрианите познават Небесната воля, и тя, Волята ще ги постави на царския Престол! Днес ги гонят, преследват ги, овластените впрегнаха всичките си налични сили против Тенгрианите, но кога ударите на врага са плашили истинския воин на Тангра?

И Тенгрианите преминаха в атака!

***



 

Българска жена-воин. Дали от такива жени-воини не е тръгнала легендата за амазонките? Рисунката е направена по действителни археологически находки.

[Eltimir]

Светлите магове явиха видение за края на лишения от справедливост път. Човекът видя своята родна планета в бъдещето. Видя своя далечен потомък, който чакаше утрото, а то все не настъпваше. Просто нямаше ден, истински ден нямаше. Никога. Нощта се заменяше от здрач, който траеше дълго, дори прекалено дълго, а после настъпваше нощ. Видя, който се съгласи да види. Повечето предпочетоха да пребивават в безпросветна слепота. Как може да им се помогне, когато те отхвърлиха всяка помощ?

Идат времена по-трудни и по-страшни от всичко, което човекът познава или си мисли, че познава. Идат дни на разложение и смърт. Идат дни на възкресение и нов живот. Иде денят, когато непожелалият да стане Бог ще се обърне към малцината оцелели. Вятърът ще разнесе из всички посоки думите му:

"Беше тъмно, вие дочакахте Утрото! Гледайки Слънцето - пейте!"

Човеците чуха завърналия се маг и запяха!

Избраници на великото Продължение, открийте на народа изречената повеля: сеч и разруха, изтребление и безпощадност. Надменните бяха призовани да си представят, а сега им предстои да преживеят как шпората на Конника разкъсва пакта на техните победи, завета на свободите им. Бе извикано на висок глас, та всички да чуят. За да няма после оправдания. И шпората им откриха чия ще е - на Оня, който днес припомня старото си Име. Присъдата над приелите духа на робството е прочетена. Не всички умират, но всички се променят. Едни в тление, други в нетленност. Нищо Досегашно не бива да пречи на Предстоящото. Когато Нацията умре, а расата е още беззащитно пеленаче - вие и подвластните на вас ще разрушите съграденото. Не го ли сторите - то без ничия намеса ще се самопремахне. Следствието ще загине заедно с породилата го причина, но ще погребе под развалините и едва зараждащото се Ново.

Скършени са яките клони, повалено е могъщото стъбло, само в корена трепти живот. Отстранете разложеното, за да съхраните здравото. Разчистете място за младия кълн. Убийте обречените, скрийте невинните. Иначе безумната клокочеща омраза ще помете всички. Ето, сега във ваши ръце се намира животът на световете, за вас работят милионите години. Получихте Власт, боили! Разпоредете се както е заповядано!

Бъдете бранители на неродените!

Отхвърлихте твърдението, че сте сами в една безразлична Вселена. Повярвахте в един свят на множество обитаемости. Вашата Вяра им вдъхна плът, те станаха действителност. Бъдете готови за среща с новата Действителност!

***

 
Отново български “амазонки”. Коя друга вяра може да се похвали, че мъжът приема жената равна на себе си? “Ние всички сме деца на Тангра”!

[Eltimir]

  Също и Тенгрианските молитви – и те са уникални, неподражаеми, нямащи равни на себе си. Тук няма унижение, а гордост и вяра. Тук няма молба, а зов.

***

МОЛИТВА-АЛГИС ПРИ ПЛАНИНСКО ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕ КЪМ ТАНГРА

Заради живота, за да не се прекрати! Заради жилището, за да не се разруши! По стар обичай ние навеждаме своите глави и двете си рамене. Да достигне всичко до Белия Творец, Великия Бог. О, Тангра! Според обичая, започнат от старците, ние се обръщаме към теб, о, богата бреза със сребърна кора и златни листа. Без да прережем нито едно коренче те изкопахме от черната земя и те донесохме на върха на бялата скала, ние те изкопахме и със своята глава и с двете си рамене ти се кланяме и ти се покоряваме. Да се чуе това от другата страна на Ясното Небе. Да се чуе от всички бели богове-творци. Сгъни десния си крак, чернобузо бяло агне, три пъти обикаляйки бялата бреза със златни листа, ние принасяме жертва, изваждайки нейните вътрешности. Според обичая, започнат от старците, ние се обръщаме към теб, о, богата бреза със сребърна кора и златни листа. Да стигне нашата жертва до великите богове. О, Тангра! Заради жилищата на Твоя народ! Заради тревата, която расте на черната земя. Заради тревата, от която пасе добитъка. О, Тангра! За да не духат на земята ветрове. За да не ни постига бедствие. За да расте трева на черната земя. За да се спуска от Небесния Цар черен дъжд. Зовем Те! Да се чуят нашите думи на деветте небеса. Да чуят всичко деветте творци, обитаващи над деветте небеса. О, Тангра! За да я има неумиращата сила. За да я има преливащата пълнота. Искаме ние по обичая, започнат от великите. Да чуят всичко великите богове! За да имаме ние бели глави и да имат зъби жребците. По обичая, започнат от старците, ние принесохме жертва на белите богове, изваждайки нейните вътрешности под бялата бреза със златни листа. Под синьото небе, на коравата черна земя, до основите на Царя – Небе ние принасяме жертва на великите богове, за не престават да живеят черноглавите, от Бога създадени червеи. Нека нашата жертва да достигне! О, Тангра! Прославлена Умай, Тридесетоглава Огън – Майка, Сваряваща всичко сурово, изпепеляваща всичко нечисто, спусни се, обкръжи ни, бъди ни Баща, спусни се, покрий ни и ни бъди Майка. Измила мърсотията ни в езерна вода, Отрязала пъпа ни с бяла треска, Пиеща вода от езерото, Имаща стан на Сурун-планина, С гребеновидни коси Май-ене. Сред 40 девици чиста Май-ене. Сред 30 девици с най-чиста уста Май-ене. Спуснала се от белия Улген. Спуснала се по дъгата, подобно на месец. Спуснала се от синия Улген. Спуснала се по дъгата, подобно на слънце. Спуснала се, опираща се на жертвения чатал. Спуснала се, държейки златен лък. Имаща гребеновидна глава, Май-ене. Не плаши децата. В тясната си пазва ги положи. В тясната си пола ги хвани. С дясната си гръд ги нахрани. Под дясната си мишница ги положи. Лошо око не им показвай. От зло желание ги пази. Ако отстрани дойде зъл дух, то златния лък държи. Което дойде от злия дух, Стрела зареди. Дошлия зъл дух не допускай. Нищо лошо не допускай. Всичко с доброта ръководи. Охранявай поникването на ечемика. Корените укрепвай. Алгис Ерлик. Свиреп дух, улавящ със своята въдица хората. Ти обичаш да събаряш напълнената чаша, Твоето лице е черно като сажди, Твоите коси са усукани, Твоят ръст е грамаден, Ти вървиш по своя страшен път само при лунна светлина; никой не може да издържи на Твоята ръка, най-силният не може да прегъне Твоя крак, Твоите очи пораждат сянка над света, Твоите зъби стърчат като вили, с Твоите кости може да се щави кожа. Ти всичко виждаш, Ти всичко знаеш!… Алгис Улген. О, Велики баща, Улген! Ти имаш на своята тайнствена шапка лента с Три различни цвята. Към Твоя престол водят три стълбища, Ти, Улген си създал конете за езда, Ти си създал много добитък, Ти си създал жената с дълги коси, Ти си напълнил Земята с мир, Ти си я върнал от бездната, откъдето никога не долита стрела, не долита нито един звук; Ти си утвърдил Земята на безопасно място. Ти си създал прекрасната душа на човека. Велики Баща, украсен с тайнствена шапка с три ленти, Ние се надяваме на Теб, жертваме земните страсти, с Ум се възвисяваме.

***

 

 

УМАЙ БИЙКЕ

 

На нартите синове – на Тангра синове.

На нартите синове – безстрашни чиготи.

На нартите синове – деца на Вълчицата.

А Умай бийке е дъщеря на Тангра.

Повече от всички те почитат Умай бийке.

А Умай бийке е дивната прелест.

Тя – в образа на бяла кошута.

Нейният бяг е като полет на звезда.

Нейните рога са като месечина.

Нейните очи са като Утринна звезда.

Триногата дивна Умай.

Трирогата бяла кошута Умай.

***

            В съвременния живот, когато около нас има толкова мракобесие, религиозен фанатизъм и просто неграмотност, много важно е да не губим нашия пословичен здрав смисъл. В търсенето на защита, в търсенето на отпор срещу геноцида, жизнено важно е да се обърнем към корените на Българското. Само когато знаем откъде сме тръгнали и през какво сме преминали, само тогава ще знаем накъде вървим. Само когато приемем в сърцата и душите си Българския Бог, само тогава и той ще бъде с нас, със Своя народ. С народа на Тангра.