Средиземноморският съюз на Саркози

[ultrafutur]

Официалната версия:

43-ма държавни лидери създадоха Съюз за Средиземно море


В учредителната среща участваха лидерите на 27-те държави от Европейския съюз, между които и президентът Първанов, и на още 16 страни от Западните Балкани и южното крайбрежие на Средиземно море

13.07.2008


Френският президент Никола Саркози, домакин на лидерите на 43 държави днес в Париж, обяви създаването по негова инициатива на Съюз за Средиземно море (ССМ).

В учредителната среща участваха лидерите на 27-те държави от Европейския съюз и на още 16 страни от Западните Балкани и южното крайбрежие на Средиземно море.

Само един - либийският лидер Муамар Кадафи - отказа поканата. Той сравни проекта за съюза с минно поле, което според него цели отново да постави арабските страни под европейски контрол.


По покана на президента Саркози президентът Георги Първанов участва в срещата на върха.

Тази среща е основното дипломатическо събитие на започналото на 1 юли френско председателство на ЕС.

При откриването Саркози приветства като

"жест в името на мира"

на арабските страни, участващи в проекта. ССМ се основава на конкретни партньорства и цели укрепване на равновесието между Севера и Юга.

"Заедно ще градим мира в Средиземноморието, както вчера изградихме мира в Европа", каза при откриването на срещата Саркози. Той приветства присъствието на една маса на ръководители на арабски страни и на Израел, на Турция и Гърция, както и на Алжир и Мароко.

Държавните и правителствени ръководители се събраха на тричасовата среща в строго охранявания Гран пале - дворец, построен на брега на Сена по случай Световното изложение през 1900 г.

Прецедент беше присъствието на сирийския президент Башар Асад и на
израелския премиер Ехуд Олмерт, чиито страни теоретично са във
война от 1948 г., но сега се озоваха на една и съща маса. Двамата държавници седнаха на местата си край кръглата маса, отдалечени едно от друго, пред телевизионните камери и фотографските обективи.

Египетският президент Хосни Мубарак отправи призив за мир в Близкия изток и прикани израелците и палестинците да продължат преговорите.

ССМ беше учреден от 27-те страни от ЕС, десет от южното Средиземноморие - Алжир, Египет, Израел, Йордания, Ливан, Мавритания, Мароко, Сирия, Тунис и Турция - и палестинската автономна власт, както и Албания, Босна и Херцеговина, Монако, Хърватия и Черна гора.

Съюзът обхваща население от 765 милиона души

и се простира от датските брегове на Гренландия до пясъците на Йордания.

Според Саркози, който смята, че "бъдещето на Европа е на юг", СС ще позволи да се спечели борбата срещу "тероризма, интегризма и фундаментализма".

Лидерите на страните в ССМ ще се събират на всеки две години - веднъж в държава от ЕС и веднъж в някоя от страните партньори. ССМ ще има общо председателство, в което представителят на страните от южния бряг на Средиземно море ще бъде избиран с единодушие за две години.

За мандата на представителя на Севера в Париж не бе взето решение. Египет и Франция ще бъдат първите две страни, които ще председателстват
ССМ.

Генералният секретариат ще има за задача да осигурява финансирането и изпълнението на конкретните проекти. Изборът на страна домакин за секретариата бе отложен за ноември.

Структурите на ССМ трябва да започнат да действат преди края на
годината. ССМ ще може да финансира проектите си с пари от частния сектор, от бюджета на ЕС, със средства от всички страни участнички или от трети страни, от банки и т. н.

Заключителната декларация бе приета след проточили се спорове между участниците в срещата по формулировките в текста за мирния процес в Близкия изток.

Лидерите напомнят, че мирът в Близкия изток изисква цялостно решение и във връзка с това приветстват започналите непреки преговори между Сирия и Израел с посредничеството на Турция.

Спорове имаше и по пасажите за необходимостта да не се свързва религията с тероризма, както и Близкият изток да бъде свободен от ядрено оръжие.

На срещата на върха имаше интензивна паралелна дипломатическа активност. Повечето лидери, сред които и президентът Първанов, ще присъстват в понеделник, 14 юли, на военния парад на "Шан-з-Елизе" по случай националния празник на Франция.

-----------------------
Една от основните цели на ССМ е разработването на редица

практически проекти,

като всяка страна член на съюза е свободна да избира дали да се включва и по кои проекти да работи.
В основни линии проектите включват:

- Възвръщане на чистотата на Средиземно море - изчистване на морските води и крайбрежните области, акцент се върху пречистването на водите и преработката на отпадъците;

- Морски и сухоземните пътища - подобряване на транспортните връзки между пристанищата и съдействие за изграждането на крайбрежни автомагистрали, включително строеж на трансграничен аутобан в страните от Магреба (Северна Африка);

- Гражданска защита - сътрудничество при предотвратяване, подготовка за справяне и противодействие срещу природни и причинени от човека бедствия;

- Алтернативна енергетика - проучване на приложимостта на т.нар. "Средиземноморски соларен план" за използване на слънчевата енергия като енергиен източник, както и подпомагане на проучвания и разработка на други алтернативни на петрола и газа източници;

- Образование - създаване на базиран в Порторож, Словения Евросредиземноморски университет, насърчаващ академичната мобилност и съвместната работа между университетите от страните членки. Френските представители често говорят за въвеждане на програма "Еразмус на Средиземноморието" като препратка към добре познатата програма на ЕС за академичен обмен;

- Средиземноморска бизнес инициатива - създаване на институция, която да подпомага малките и средните предприятия чрез техническо съдействие и "финансови инструменти", основаващи се на доброволни вноски от страните членки.


По БТА

[ultrafutur]

Саркози, Меркел и създаването на Средиземноморския съюз


В неделя се основавава Средиземноморския съюз. Така удря часът не само на застъпниците, но и на критиците на този проект.

Ангела Улрих, DW

Това беше любима идея на френския президент Никола Саркози. След два дни настъпва нейното реализиране - официално се основава Средиземноморския съюз. Никола Саркози гледаше сериозно на този проект. Това не бе идея, която по-късно се пука като сапунен мехур, както стана с други идеи на френския президент. Непосредствено след като бе избран за държавен глава на Франция Саркози подчерта :

"В Средиземномрския район ще се решава всичко. Тук трябва да превъзмогнем омразата и да отворим място за една голяма мечта за мир и цивилизация. Дойде време с общи сили да създадем един Средиземноморски съюз, който да хвърли мост между Европа и Африка", заяви тогава току-що избраният френски президент.

Целта е да се укрепи една общност от средиземноморските страни, членуващи в Европейския съюз и държавите от южната част на средиземноморски басейн, с което на една маса сядат враждуващи държави - Алжир и Мароко, Израел и арабските страни.

И всичко това под френско ръководство - такава е идеята на Саркози. Визират се конкретни проекти - автомагистрали, енергетика, миграция. Плановете на Саркози будят обаче недоверие в Европейския съюз, който има вече собствена политика за средиземноморския регион. Вярно че така нареченият процес от Барселона върви твърде вяло. Но преди всичко Германия не иска да бъде измествана от Саркози настрана. Канцлерката Ангела Меркел подчерта, че Германия няма да се примири с ролята на зрител само поради това, че не граничи със Средиземно море. По този пункт канцлерката заяви:

"Смятам че това е общевропейска задача. Не може едни да бъдат отговорни за срледиземноморския район, а други за Украйна и някъде между Германия и Франция минава границатаа и всеки се грищи за нещо. Ние, драги Никола, сме готови да поемем отговорност по този въпрос", изтъкна канцлерката Ангела Меркел. Така тя подряза крилата на "драгия Никола".

В новата редакция проектът носи името "Съюз за Средиземно море" и всичките 27 страни - членки на Еврoпейския съюз са вътре в този проект, който на Юг не се посреща с особено въодушевление.

Многократно пратеници на Саркози пътуваха до Алжир, Египет и Турция за да молят тамошните държавни глави да присъстват в неделя на учредителната среща в Париж. Със сигурност ще отсъства либийския ръководител Кадафи, макар че миналата есен той бе посрещнат с почести в Париж.

Всъщност Саркози искаше да оглавява Средиземноморския съюз през първите две години заедно с един държавен глава от Юга. Също и тук обаче той получи червен картон. Ръководителят на Срездиземноморския съюз ще се сменя на всеки шест месеца. Дори и секретариата на тази формация няма да бъде във Франция, както бе първоначалният план на Саркози.

[jediguardian]

Интересно ми е от кога Гренландия е в Средиземно море...

[Peacekeeper]

Такива съюзи не траят дълго

[insomnia1304]

Нищо не се променя
Луи ДАЛМА

    Всички познават сцената в анимационния филм, където бягството на персонажа го отвежда до ръба на пропаст и продължава в един момент в празното пространство... Беглецът отчаяно върти педалите във въздуха, преди най-накрая да падне в бездната. Илюстрация, която достатъчно добре резюмира сегашната криза. Героят, разбира се, се изправя и има шансове и капитализмът да се оправи от своето падение, след като е размесил много вятър над пропастта. Но след колко време и на каква цена?
    Оттук се налагат няколко коментара в три области.
    Първо, психологията. Двигателите на либерализма са алчността и страхът. Необузданото преследване на изгодата и страхът да не загубиш онова, което си спечелил. Страсти, които няма да се променят.
    Кейнс казваше, че желанието за притежаване на парите е социална патология на модерното общество. Тя няма да изчезне. Хищниците няма да престанат да ловуват, а спекулантите ще продължават да изпадат в ужас при най-малкия признак за обеизценяване.
    После, моралът. Стотиците милиарди, пожертвани за да се спасяват банките, надхвърлят толкова сумите, събрани за да се пребори бедността в света, че човек няма сила да се шокира.
    „Тогава, когато развитите страни предвиждат да инжектират към 3000 млрд. евро в спасяването на банковата и финансовата система на планетата - пише Кристиан Лоссон в „Либерасион”, - 1% от тази златна мина, определена за по-малко от месец, би стигнал, за да измъкне човечеството от глада.”
    Във Франция, страна без пукната пара – по думите на нейните управници, с един удар на вълшебна пръчка намериха милиардите, които липсваха на приятелите на Никола Саркози.
    Едвин Льо Ерон отбелязва, също в „Либерасион”: „Тогава, когато трябваше над една година, за да се намерят 1,5 млрд. евро от Прихода за активна солидарност, нужен бе само един час, за да се намерят 3,5 млрд. евро, за да се спаси „Дексиа.” Без да забравяме, че нашият президент се беше почерпил с едно увеличение от 172 % на неговото възнаграждение и направи така, че възнагражденията на неговите сътрудници направо да експлодират като текущи разходи на Елисейския дворец...
    Това – казват ни, е цената на неговата неуморна дейност и на ефикасността, с която разреши някои непосредствени проблеми. Остава да узнаем дали след като игра ролята на пожарникаря - както казваше Ведрен, ще стигне дотам да бъде архитект. Във всички случаи, това ще е повече с цинизъм, отколкото с нравственост.
    Остава икономиката. Срещи на министри, консултации на експерти, срещи на върха на Г-4, на Г-7, на „Евроланд”, на Европейския съвет... Един свят на специалисти по богатството произвежда баснословни суми, предназначени да извадят богатите от бъркотията, която те самите изфабрикуваха. Варакосаните жестикулации на манипулаторите на пари създават впечатлението за упражнения по плуване в празен басейн. Там липсва водата - калната, в която плува простолюдието. Нищо от онова, което се решава на върха, няма да облагодетелства заетостта на работната сила или покупателната способност и либерализмът ще следва своя курс чак до следващия ръб на пропастта.
    Няма промяна в манталитетите, няма морал, няма икономическа революция. Системата не е поставена под въпрос. Лепенките от банкови полици няма да излекуват дървения крак на капитализма. Всичко продължава както по-рано. Финансистите, застрахователите, големите индустриалци забравят народите, но да внимават. В един или друг ден народите няма да ги забравят.